Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 144
гр. Перник, 08 .03 .2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска
колегия, в
открито заседание на 14.02.2017 г., VІ-ти състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
при секретаря К С.
като разгледа гр.дело № 4436 по
описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от
Х.Г.Т. ***,
чрез процесуалния си представител адв. М.С. ПАК
срещу
Е.Д.Т. ***,
С
адв.пълн.Бл.Б. ПАК
с който ищеца моли съда да осъди ответницата да му
заплати
сумата от 2 400,00 лв., представляваща месечен наем
за периода от 16.06.2014 г. до 09.06.2015 г.,
тъй като ответницата използва целия съсобствен на
страните по делото имот.
Претендира
и разноските по делото
Видно от исковата молба и уточнителните такива,
ищецът и
ответницата са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с решение №
1092/04.11.2013 г., постановено по гр.д. № 4026/2012 г. по описа на ПРС.
По време на брака, страните по делото са закупили
апартамент, находящ се в гр. Перник, ул., който след прекратяване на брака им,
останал в обикновена съсобственост при равни дялове.
След прекратяване на брака между тях, ищецът отправил до ответницата молби за
освобождаване на две стаи от имота, за да може да ги ползва.
На 17.06.2014 г. връчил нотариална покана на
ответницата за освобождаване на две стаи по неин избор, или ползвайки неговата
част да му заплаща месечен наем в размер на 200 лв.
Ответницата обаче не се явила при нотариуса да получи
поканата или да уредят отношенията си, както и не е освободила две от стаите в
имота.
Исковата претенция отправя в качеството му на
собственик и наемодател на ответницата.
За
начален период на дължимите суми ищецът сочи 17.06.2014 г., датата на
която й е връчена нотариалната
покана.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника
по делото, с който ответницата не оспорва, че имота е съсобствен между
страните.
Оспорва
исковата претенция като неоснователна и недоказана, тъй като твърди, че
твърдението, че не предоставя имота за ползване от ответника не е вярно.
Посочва, че претендираната наемна цена е значително завишена.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От
фактическа страна се установява:
Безспорно по делото е, а и се
установява от представените, че
- страните по делото са бивши
съпрузи,
- брака между които е сключен на
25.12.2000 г., и
- е прекратен с решение №
1092/04.11.2013 г., постановено по гр.д. № 4026/2012 г. на ПРС, влязло в сила
на 26.11.2014 г.
С решение № 1092/04.11.2013 г.,
постановено по гр.д. № 4026/2012 г. на ПРС, за семейното жилище на страните е
посочена
едноетажна полумасивна жилищна
сграда, находяща се в с. С., общ. Радомир, построена в парцел ІV-1034,1035, в
кв. 29 по плана на селото.
Семейното жилище е предоставено за
ползване от ищеца по делото Х.Г.Т..
С решението е постановено, че
придобитото по време на брака недвижимо имущество остава в обикновена дялова съсобственост
между съпрузите.
Видно от НА № 10, том І, рег. № 234
от 15.01.2001 г., Е.Д.Т. е
закупила недвижим имот, апартамент № 64, находящ се в гр. Перник, ул.
Видно от нотариална покана, Х.Г.Т. е изпратил до Е.Д.Т.
покана последната да освободи две стаи или една стая и кухнята от апартамента,
находящ се в гр. Перник, ул. , до
17.06.2014 г., за да може да ползва съсобствеността си.
В случай, че не бъде сторено това,
ответницата е уведомена, че следва да счита поканата като начален срок за
наемни отношения между двамата, като заявява, че желае тя да му плаща сумата от
200,00 лв. за ползването на собствеността му.
Поканата е получена лично от
ответницата на 13.06.2014 г.
Видно от констативен протокол от
17.06.2014 г., изготвена от помощник нотариус, ответницата не е предприела
действия по освобождаване на част от жилището.
Отразено е, че 17.06.2014 г. е начална дата на
договор за наем между страните, при който Х.Г.Т.
е наемодател, а Е.Д.Т. наемател,
като месечния наем ще бъде в размер на 200,00 лв.
По делото са събрани гласни
доказателства, от двете страни
От показанията на свидетеля С. се
установява, че
същия бил поканен от Х.Г.Т. да му отиде на гости в процесния
апартамент. Като отишли двамата там, ищецът не могъл да си отключи входната
врата, тъй като отвътре бил поставен ключ.
Вратата била отключена от
ответницата, която не допуснала свидетеля да влезе в апартамента. В имота
влязъл единствено само ищеца, а на свидетеля ответницата заявила, че не може да
влезне вътре и го обидила. Знае, че ищецът е ходил и друг път в апартамента и
не е имал проблеми с влизането вътре, тъй като поливал цветята. Свидетелят
посочва, че ищецът му е казвал, че има вещи в апартамента.
Свидетелят Б. посочва, че
знае, че в процесния апартамент
живее ответницата, с нейната дъщеря и майка. Знае, че ищеца е ходил в
апартамента, може би два три пъти, от както страните са разведени, за да си
вземе багаж.Знае, че ищецът скоро бил преспал в жилището.Сочи, че когато ходи
на лекар в гр.Перник , ищецът се отбивал в жилището.
Свидетелят Г. посочва, че
Познава ищеца от 10 години двамата са съседи в
с.С..Знае че има проблем за апартамента и не живее в него.
Не знае къде се намира апартамента,
не е ходил там.
Проблемът бил, че в апартамента
живее ответницата, нейната майка и няма място за ищеца. Това било и повод за
разправии между двамата
Свидетелката В. посочва, че
в апартамента към настоящия момент
живее ответницата, заедно с нейната майка. Заявява, че знае, че хола в
апартамента е заключен от ищеца, който го ползва, а ответницата няма ключ за
него. Разказва за случка, случила се на 05.12.2015 г., когато за последно
ищецът ходил в апартамента. Когато ищецът отишъл в апартамента, ответницата я
нямало, тъй като била на пазар, а след като се прибрала установила, че хола е
отключен. На следващия ден, ищецът заедно с друго лице гръцки гражданин, отишъл
в апартамента и направил скандал.
Свидетелката С.В. свидетелства за
това, че
ответницата живее в процесния имот,
заедно с нейната майка, а ищ6ецът живее в къща в с. С.. Ходила е на гости на
ответницата, в апартамента и знае, че хола е заключен. След като питала
ответницата защо хола е заключен, разбрала, че е заключен от ищеца, който го
ползва когато идва в гр. Перник, както ползва и всички други помещения в
апартамента.
Свидетелката Е.К.Т. дава данни, че
Жилището се състои от кухня, детска,
хол и сервизни помещения.Свидетелката е дъщеря на ответницата, живее в чужбина,
но твърди, че ищецът има ключ, влиза когато поиска безпрепятствено в жилището,
след изписването му от болница Токуда бил настанен в апартамента и за него се
грижела ответницата, че проблемът бил в това, че ищецът има вила в с.С. и
попада под влияние на други /жени/с намерение да прехвърли този имот.Според нея
ищецът е пенсионер и за него е по-удобно да живее в с.С. където има приятели-
пенсионери.Не му се пречело да има достъп и до апартамента.
От правна страна се установява
следното:
Предмет
на разглеждани е предявен от Х.Г.Т. иск, с който ищеца моли съда да осъди ответницата да му
заплати сумата от 2 400,00 лв., представляваща месечен наем за периода от
16.06.2014 г. до 09.06.2015 г., тъй като ответницата използва целия съсобствен
на страните по делото имот.
Ищецът
твърди, че:
-двамата
са съсобственици на жилището
-че
ответницата ползува неговата 1/ 2 идеална част, а той не
-претендира
заплащане на суми произтичащи от това
Следователно е налице иск по чл.31,2
ЗС произтичащ от правата на собственик, който е лишен от възможността да
ползува съсобствена вещ
Съгласно чл.31 ал.2 ЗС –
Всеки съсобственик може да си служи
с общата вещ, съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на
другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Когато общата вещ се използува лично
само от някой от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за
ползата, от която са лишени – от деня на писменото поисквани.
За да възникне задължението за
заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез личното
ползуване лишава другия съсобственик от възможността да ползува и той общата
вещ, законът изисква да е налице писмено поискване.
Писмено поискване по чл.31 ал.2 ЗС е
равнозначно на покана по чл.84 ал.2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът
изпада в забава.
От този момент той дължи заплащане
на обезщетение.
Видно
от нотариалната покана, ищецът е отправил покана до ответница да
освободи две стаи или една стая и кухнята от апартамента, находящ се в гр. Перник, ул., - до 17.06.2014 г., за да може да ползва
съсобствеността си.
Посочил е в поканата, че случай, че
не бъде сторено това, ответницата следва да счита поканата като начален срок за
наемни отношения между двамата, като заявява, че желае тя да му плаща сумата от
200,00 лв. за ползването на собствеността му.
Поканата е получена лично от
ответницата на 13.06.2014 г.
Изготвен е констативен протокол от 17.06.2014 г., от помощник нотариус, от
който се установява, че ответницата не е предприела действия по освобождаване
на част от жилището.
Отразено е, че 17.06.2014 г. е
начална дата на договор за наем между страните, при който Х.Г.Т. е наемодател, а Е.Д.Т.
наемател, като месечния наем ще бъде в размер на 200,00 лв.
Този констативен протокол по никакъв
начин обаче не може да се счита за сключен между страните договор за наем.
Както бе посочено по-горе, следва да
е налице съгласие и на двете страни за сключване на такъв договор.
Това съгласие следва да е изрично
заявено и от двете страните, като това следва да е удостоверено с подписите на
двете страни по договора.
Действително договорът за наем е неформален и
може да бъде сключен и в устна форма, но такава уговорка между страните по
делото, не се доказа от ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване за установи наличието на такова съглашение между двамата.
Освен това, тъй като се претендира,
че договора е обективиран в писмена форма, то следва да са налице подписите и
на двете страни по договора.
Не може да се възприеме тезата, че с
конклудентни действия ответницата се е съгласила да заплаща наемна цена на
неползващия съсобственик.
От една страна такова твърдение не е
въведено в исковата молба, а от друга, съгласието следва да е изрично, а не
изразено с конклудентни действия.
Следователно
- от факта, че ответницата ползва цялата
съсобствена вещ произтичат други права за съсобственика, който е лишен по
някакъв начин от ползването на общата вещ.
Това
са правата произтичащи от разпоредбата на чл. 31, ал.2 ЗС.
Действително
обезщетението, което може да се претендира на основание чл. 31, ал.2 ЗС за
това, че един съсобственик е лишен от правото да ползва имота се равнява на средната наемна цена на имота,
но това не прави обезщетението, възнаграждение, за възникнали между страните
договорни отношения между страните.
Претенцията
по чл. 31, ал.2 ЗС представлява обезщетение и има обезщетителен характер,
/
докато претенцията по чл. 232 ЗЗД, както е и предявен иска, има възнаградителен
характер и представлява възнаграждение за това, че един собственик съзнателно и
доброволно се е лишил от правото да ползва дадена вещ в полза на друго лице,
което да му заплаща това възнаграждение./
В случая обаче имаме ИЗРИЧНИ
УКАЗАНИЯ на ПОС –
Решение 200 от 16.06.2016г. по
в.гр.дело № 239 / 2016г. ПОС- с което се дават указания на настоящия състав да
разгледа иска като такъв по чл.31,2 ЗС
Предвид
изложеното, съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства, и
по-конкретно свидетелските показания, събрани по делото, се установи, че ищецът
не е лишен от възможността да ползва общата вещ.
Установи
се от свидетелите, че в жилището живее ответницата, нейната майка, и за ищеца
нямало място.
Установи
се, че той имал възможност да влиза в жилището, но заради тъщата не го прави и
живее постоянно в с.С..
Установи
се, че ищецът е разполагал с ключ за имота, като на същия му е бил предоставен
постоянен достъп до него.
Обстоятелството,
че ответницата му е правела скандали, при всяко посещение в имота, по никакъв
начин не променя факта, че ищецът е имал достъп до имота.
Лишаването
от ползване се характеризира с това, че един съсобственик използва
съсобствената вещ за лично ползване.
Лично
ползване по смисъла на чл. 31 ал.2 от ЗС е
всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове.
Практиката
на ВКС на РБ трайно приема, че претенцията за обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС
би се явила е основателна когато :
- неползващ
съсобственик е отправил писмено искане и
- то е
получено от ползващия съсобственик и
- въпреки
това последния или член на неговото семейство продължава пряко и
неспосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за
задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита
конкурентните права на друг съсобственик.
ВКС
приема, че няма право на обезщетение този, който отказва да приеме такава
възможност, т.е.
претендиращият обезщетението следва да
поиска възможност да ползува вещта, а ползуващият вещта съсобственик следва да
предостави на неползуващия такава възможност, която последният да е отказал да
приеме.
Установи
се по делото, че ищецът е отправил писмена покана до ответницата да освободи
две стаи или стая и кухня, за да може ищецът да ги ползва, но не се доказа,
че ответницата не зачита конкурентните права на ищеца по съсобствения имот.
Обратно,
както бе посочено по-горе, от свидетелските показания /дори от свидетелите
разпитани по искане на ищеца/ се установи, че в процесния имот ищецът има
багаж, достъп до който има по всяко време, тъй като разполага с ключ от имота.
Освен
това, не се установи ответницата да е възпрепятствала достъпа на ищеца до
имота, дори напротив, когато тя е била в апартамента, той също е могъл да го
използва.
Не на
последно място – ищецът чрез адв.пълн. не прояви активност да поиска изслушване
на СИЕ със задача да се установи
размерът на действително евентуално дължими суми за посочения период при
съответни показатели – пазарна цена на имота, размер на обезщетението при този
вид, размер и местоположение на имота и т.н.
Дори да се
приеме, че заради присъствието на
бившата ТЪЩА ищецът не живее в
жилището, то това препятствие следваше да се докаже по неоспорим начин, в
противен случай се създава впечатление, че се търси мотив за нежеланието на
ищеца да ползува / живее в стая от жилището.
При това
положение претенцията се явява недоказана по размер.
Предвид изложеното, предявеният иск
с правно основание чл. 31 ал.2 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца разноски
не се дължат.
С оглед
изхода на делото, на ответницата следва да се присъдят разноски - 400,00 лв. за
адвокатски хонорар, съобразно представения договор за правна защита и
съдействие.
Ответницата,
във второто по делото съдебно заседание, е представлявана от двама адвокати,
като и за двамата е представен договор за правна защита и съдействие.
Съгласно
ГПК, се дължи възнаграждение за
един адвокат, поради което съдът намира, че следва да присъди разноски за адвоката, представлявал
ответницата и в двете проведени съдебни заседания.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТВЪРЛЯ предявения
иск от
Х.Г.Т. ***,
чрез процесуалния си представител адв. М. С. ПАК
за
осъждане на ответницата Е.Д.Т. ***
чрез
адв.пълн.Бл.Б. ПАК-
да му заплати сумата от 2 400,00 лв., по чл.31
ал.2 ЗС, за периода от 16.06.2014 г.
до 09.06.2015 г., тъй като ответницата използва целия съсобствен на страните по
делото имот.
ОСЪЖДА Х.Г.Т. ***
да заплати на Е.Д.Т. ***
сумата 400,00 лв.,
направени разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: