О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…….
02.03.2020
г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III състав, в закрито заседание на втори
март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа гражданско дело №
177/2020 г., намира за установено следното:
Производство по реда на чл. 130 от ГПК.
Постъпила е искова молба, подадена
от „ЮБЦ” ООД, ЕИК ********* чрез адвокат Виолета Герова, срещу Д.Д.Х., ЕГН **********,
с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове за главница и лихва по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
1215/17.12.2019 г. по ч. г. д. № 1886/2019 г. по описа на РС – Провадия.
При
извършената проверка по допустимостта на исковата молба съдът констатира
следното:
Приложеното
ч.г.д.№ 1886/2019 г. по описа на РС – Провадия е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, с което „ЮБЦ” ЕООД е
поискало издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д.Д.Х. за
заплащане на сумите 220.35 лева, представляваща главница, формирана от
неизплатени изискуеми задължения по
договор за предоставяне на мобилни услуги
от 13.10.2017 г., сключен между „Теленор България“ ЕАД и Д.Д.Х., за които са издадени
фактури № **********/05.12.2017 г., №
**********/05.01.2018 г., **********/05.03.2018 г., за периода от 05.11.2017 г.
до 04.03.2018 г. На 12.07.2019 г. „Теленор България“ ЕАД е
прехвърлило своето вземане на „Иновативни финанси“ ЕООД, а то от своя страна е
прехвърлило своето вземане, придобито от „Теленор България“ ЕАД на „ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от
29.11.2019 г., сумата от 38.19 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 24.03.2018 г. до 06.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 385 лева,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за държавна такса –
25 лева и адвокатско възнаграждение – 360 лева с ДДС. Заявлението е уважено и е
издадена заповед № 1215/17.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК.
Съобщението
с приложена заповед за изпълнение, изпратено до Д.Д.Х., е върнато с отбелязване, че на 18.12.2019
г. е посетен адреса и по сведение на Младен Христов – свекър, лицето Д.Д.Х. от
3 години не живее на посочения адрес и е в чужбина. Връчителят е посочил, че
Младен Христов не желае да получава съдебни книжа. По делото е
разпоредено да се направи справка за наличие на трудови договори на длъжника.
Същата е направена и след като съдът по заповедното производство е установил
липсата на такива е разпоредил да бъде
залепено уведомление на постоянния адрес на длъжника. Уведомлението е залепено
на 02.01.2020 г. с отбелязване на връчителя, че по сведение на съсед, който не
желае да си назове името, лицето Д.Д.Х. не живее на посочения адрес. Същата е в
чужбина. След изтичане на двуседмичния срок за получаване на съдебните книжа от
канцеларията на съда, съобщението е върнато по делото.
С разпореждане № 409/24.01.2020 г. съдът по заповедното производство е
указал на заявителя „ЮБЦ” ЕООД,
че в едномесечен срок може да предяви иск срещу длъжника за установяване на
вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
1215/17.12.2019 г., като довнесе дължимата държавна такса по сметка на РС –
Провадия и в същия срок представи доказателства по ч. г. д. № 1886/2019 г. на
РС – Провадия за предявяване на иска, като в мотивите на съдебния акт е прието,
че заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В
изпълнение на дадените указания заявителят е предявил горепосочената искова
молба в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
При тези
констатации настоящият съдебен състав намира, че към датата на постановяване на
разпореждането по чл. 415, ал. 1 от ГПК не са били налице предпоставките за
даване на указания на заявителя за предявяване на установителен иск за
вземанията по заповедта. С допълнението на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК /доп. – ДВ, бр. 100 от 2019 г./ се предвиди, че съдът указва на
заявителя, че може да предяви иск за вземането си при кумулативното наличие на
две положителни предпоставки: заповедта да е връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК и връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса
след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника
на тези данни в съобщението. Разпоредбата е процесуалноправна и има действие за
висящите производства от влизането и в сила – 24.12.2019 г. Безспорно заповедта
по ч. г. д. № 1886/2019 г. е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, но
не е налице другата предпоставка, доколкото връчителят не е посочил източника
на събраните данни, че длъжникът не живее на адреса поради отказ на лицето,
което е дало тази информация, да назове името си.
От тези данни по делото следва, че
заповедта е влязла в сила, а за ищеца липсва правен интерес от предявяване на
иск за установяване на вземанията, обективирани в издадената в негова полза
заповед за изпълнение.
Наличието
на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съдът,
разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна
преценка за наличието на тази специална процесуална предпоставка и не е
обвързан от констатациите на съда в заповедното производство /т. 10.а. от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Ето защо исковата молба се явява
недопустима и следва да бъде върната, а
производството по нея следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 416, хипотеза първа и чл. 130 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛА В СИЛА заповед № 1215/17.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 1886/2019 г.
по описа на Районен съд - Провадия, издадена в полза на „ЮБЦ” ООД, ЕИК ********* против Д.Д.Х., ЕГН **********.
ВРЪЩА като недопустима исковата молба,
подадена от „ЮБЦ” ООД, ЕИК *********, чрез адвокат Виолета Герова, против Д.Д.Х.,
ЕГН **********, с която е предявени искове по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК
за установяване на вземанията на ищеца, за които е била издадена заповед №
1215/17.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
г. д. № 1886/2019 г. на РС - Провадия.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 177/2020
г. на РС - Провадия.
Определението подлежи на обжалване от
ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред ОС – Варна.
След влизане в сила на определението
препис от същото да се приложи по ч. гр. д. № 1886/2019 г. по описа на РС –
Провадия за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: