№ 602
гр. Плевен, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20214430201808 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 35-0000972 от 05.08.2021 година,
издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ - гр. Плевен, с
което на ***, представлявано от управителя си ХР. Ц. ХР., на основание чл.
96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лв. за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, който е редовно
призован, не се явява. Като негов процесуален представител се явява адв.***
от АК - гр. Плевен, поддържа жалбата против наказателното постановление и
прави искане за неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата. В случай, че жалбата бъде
уважена и в хода на съдебното производство жалбоподателят претендира
разноски за адвокатски хонорар, моли размерът на присъдените разноски да
1
бъде съобразен с предвидения в Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е
основателна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че на: 30.07.2021г.
около 14:30 часа в гр.Плевен в РД”АА" -гр.Плевен,при извършване на
комплексна проверка на фирма *** за извършване на обществен превоз на
товари в Република България се констатира,че: 1:Лицензирания превозвач е
осъществил превоз на товари с товарен автомобил Скания *** на 25.06.2021г.
с маршрут на движение гр.Плевен-гр.Върбица-гр.Плевен с пътен лист *** от
същата дата управляван от водача *** с ЕГН:**********, който не отговаря
на изискванията за психологическа годност определени с Наредбата по
чл.7,ал.З и чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП- няма издадено удостоверение за
психологическа годност на водача -валидно към датата на извършване на
превоза и към датата на проверката -установено след направена справка в
електр.регистър на ИА"АА"-София.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира
показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Д. П. ИВ., от
които се установява, времето и мястото на извършеното и личността на
извършителя. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в
хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН и НП. Възраженията на
жалбоподателя се явяват основателни.
На първо място в разглеждания случай описанието на нарушението и в
двата административни акта е сведено единствено до опускане от страна на
дружеството, да бъде извършен превоз на товари от водач, който „не отговаря
2
на изискванията за психологическа годност”, Съдът споделя изводите на
жалбоподателя, че наказващият орган не само не е посочил на какво
изискване за психологическа годност не е отговарял водачът, но и къде се
съдържа правната регламентация на тези обществени отношения - Наредбата,
в която са уредени изискванията за психологическа годност, на които
наказващият орган е приел, че водачът не отговаря, без да е конкретизирано
кое е изискването, къде е регламентирано то и поради каква причина е
прието, че водачът не отговаря на него. На второ място отбелязването, че
АУАН и НП са издадени след направена справка в регистър за
психологическите изследвания на водачите не санира констатираните пороци,
тъй като не е уточнено какъв е бил резултатът от тази проверка, нито какво
точно обстоятелство е било проверявано при справката.Доказателства за
такава проверка и за резултатите от нея не са ангажирани.Това прави
деянието недоказано. От началото на производството, лицето следва да бъде
уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава на
какво административно нарушение се подвеждат тези факти. Това според
съда е довело до нарушение при реализиране на отговорността на
жалбоподателя, като при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
спазени изискванията относно задължителното съдържание на тези актове,
регламентирани съответно в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което налага
извода за незаконосъобразността на наказателното постановление. В
разпоредбата на чл.7а, ал.2 ЗАвПр законодателят препраща към чл.152, ал. 1,
т. 2 ЗДвП, съставляващ законовото основание за издаване на Наредба № 36 от
15.05.2006г. Разпоредбата на чл. 7а, ал.2 ЗАвПр е бланкетна и е следвало да
бъде запълнена чрез препращане към конкретно правило за поведение, което
се приема че е било нарушено. Така установените от съда процесуални
нарушения, не са от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по
реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Те са съществени и не би могло да се санират в
последващ стадий на административнонаказателното производство. Наред с
това като основание за издаване на процесното НП е посочена разпоредбата
на чл.96г, ал.1 от ЗАвПр, като в същата се съдържа - предложение първо,
касаещо назначаване на работа на водач, който не отговаря на изискванията
на закона и подзаконовите нормативни актове, докато приетата за установена
фактическа обстановка предпоставя извод за наличието на хипотезата на
чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр, отнасяща се до допускане водач, който не
3
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари.
На последно място следва да се отбележи и факта, че опита за
преквалифициране на нарушението от страна на наказващият орган в НП е
ненужен и води до допълнителна неяснота и нарушаване правото на защита
на жалбоподателя.
Предвид гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
По делото е направено искане от адв.*** за присъждане на разноски в
размер на 500 лв. Видно от приложения по делото договор за правна помощ е
че адв. *** от Плевенска адвокатска колегия е осъществила правна помощ в
настоящото производство на жалбоподателя. Съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела с определен материален
интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв. /какъвто е
настоящият случай/ е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв .Поради
изложеното и на осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съдът намира, че РД „Автомобилна администрация“ - гр. Плевен,
представлявана от *** следва да бъде осъдена да заплати на „***, сумата от
500,00 лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
на адвокат *** от Плевенска адвокатска колегия. Съдът счита, че
адвокатското възнаграждение от 500 лв. не се явява прекомерно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000972 от 05.08.2021
година, издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ - гр.
Плевен, с което на ***, представлявано от управителя си ХР. Ц. ХР., на
основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
4
3000 /три хиляди/ лв. за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ - гр. Плевен да заплати на
***, представлявано от ХР. Ц. ХР. съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд - Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5