№ 40832
гр. София, 02.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110147429 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 314427 от 26.09.2025 г., подадена от „АПС Б Б“
ЕООД, чрез юрк. Х., срещу Р. В. П., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1, ал. 2 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
В исковата молба ищецът е посочил, че на 28.06.2020 г. ответникът е сключил със „С К
ООД договор за потребителски кредит за сумата в размер на 600 лв., която следвало да бъде
върната на 9 вноски в срок до 29.03.2021 г., при фиксиран лихвен процент в размер на
40,05% и ГПР в размер на 47,67%. На следващо място твърди, че с договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г. „С К ООД прехвърлило своите вземания
към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б Б“
ЕООД.
Съгласно чл. 113 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), исковете на
и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес
на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК
(изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото
по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за
отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по
делото заседание. Или в случая се касае за задължителна местна подсъдност, за която съдът
следи служебно.
В случая главният иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е за заплащане на сума, която ищецът
твърди, че ответникът е получил по сключен договор за потребителски кредит. В
правоотношението с ищеца ответникът безспорно има качество потребител по смисъла на §
13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно цитираната разпоредба, "потребител" е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Потребителската защита и в частност благоприятната за потребителя специална местна
подсъдност по чл. 113 ГПК, ще намери приложение не само когато е предявен иск,
произтичащ директно от правата в ЗЗП, т. е. само когато спорът произтича от уредените
изрично възможности с ЗЗП. Потребител по договор за кредит, какъвто очевидно е
настоящият ответник, от който се претендират суми по този договор, може да се ползва от
особената местна подсъдност. Аргумент съдът намира и в това, че съгласно общите
принципи на ЗЗП и общностни актове, е предвидена засилена защита на правата на
потребителите, вкл. по съдебен ред. Израз на тези принципи е и нормата на § 1 от ДР на ЗЗП
(при противоречиви разпоредби се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на
защита на потребителите). Поради това, с оглед изложените в исковата молба факти и
обстоятелства, съставляващи основанието на иска, ищецът води исковете срещу ответника
именно в качеството му на потребител на финансова услуга като страна по сключен с
1
кредитна институция договор за кредит по смисъла на пар. 13, т. 1 вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП. В
този смисъл, релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ответника на
потребител на финансова услуга. Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за
спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и
потребители (в този смисъл са Определение №241/05.04.2013 г. по ч.т.д.№1395/2013 г. на
ВКС-ІІ т.о., Определение №1019/09.11.2012 г. по ч.т.д.№783/2012 г. на ВКС-II т.о.
Определение № 607/23.11.2015 г. по ч. т. д. № 2314/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., както
и Определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о., ГК).
В случая от извършената справка за адресна регистрация се установява, че настоящият
адрес на ответника е в гр. Вълчедръм, община Вълчедръм.
Ето защо и съобразно чл. 113 ГПК производство следва да бъде прекратено, а делото да
бъде изпратено на Районен съд – Лом.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 47429/2025 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 167 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Лом.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок,
считано от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Районен съд
– Лом.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2