Решение по дело №79/2020 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 94
Дата: 19 юни 2020 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Нели Стефанова Дончева
Дело: 20207070700079
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2020 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ94

гр. Видин, 19.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

II административнонаказателен състав

в публично заседание на

Шестнадесети юни

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

 

Касационно АНД №

79

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.63, ал.1, предложение „второ” ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Делото е образувано по жалба, подадена от процесуалния представител на С.М.К. *** против Решение № 33/24.02.2020г. по АНД № 1039/2019г. по описа на Районен съд - Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-0953-000817/11.07.2019г. на Началник група сектор ПП към ОДМВР-ВИДИН, с което на касатора на основание чл.175а, ал.1, пр.3-то от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от същия; на основание чл.183, ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия; на основание чл.183, ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия и на основание чл.183, ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от същия.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се от касатора, че първоинстанционния съд е нарушил правото му на защита, като не е допуснал поискан от него свидетел, поради което неизясняването на фактите от страна на наказващия орган е довело до необоснованост на атакуваното НП.

Иска се от Съда да бъде отменено решението на ВРС и делото да се върне на ВРС за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът по касационната жалба, ПП към ОДМВР-Видин, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава заключение, че жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, като се остави в сила първоинстанционното решение, с оглед мотивите му за доказаност на нарушението.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Установява се, че на 29.05.2019г., около 23,55 ч. касаторът управлявал МПС - лек автомобил „БМВ 300 Д“ с рег.№ СВ 3209 МН - лична собственост в гр.Видин, като излизайки от бензиностанция „Лукойл“, с посока на движение бул. „Панония“ към кръстовището с ул.“Екзарх Йосиф I“, извел автомобила извън контрол чрез презавиване, рязко ускоряване, довеждайки го до загуба на сцепление на задните гуми. Установява се, че автомобилът започнал да се движи напречно на оста на пътя, с което била създадена опасност за останалите участници в движението.

Горното се потвърждава от показанията на свидетеля П.Здравков – автопатрул, който посочва че е забелязал една кола да излиза рязко от бензиностанцията, след което колата направо излязла пред него, като ускорила рязко и „задницата“ й поднесла. Потвърждава, че колата тръгнала рязко от бензиностанцията, „даде рязко газ и при излизането на булеварда даде още повече газ и подадохме сигнал и го спряхме“, като е щяла да се блъсне в тяхната кола. Свидетелят сочи, че касаторът е бил сам в автомобила, времето е било сухо и едва когато дошли колегите им от сектор ПП заръмяло леко.

След спирането на касатора било установено и че последния не носи СУМПС и контролен талон към него, както и СРПМС част втора.

Констатирайки горното, на същата дата 29.05.2019 г. свидетелят В.Александров - мл.автоконтрольор счел че касаторът е допуснал нарушения на чл.104б, т.2, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което съставил на касатора АУАН № 195315 от 29.05.2019г., който последния отказал да подпише.

Въз основа на АУАН и при установената в него фактическа обстановка на 11.07.2019г. Началник група в сектор ПП към ОДМВР-ВИДИН издал атакуваното НП, с което на касатора на основание чл.175а, ал.1, пр.3-то от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от същия; на основание чл.183, ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия; на основание чл.183, ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия и на основание чл.183, ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от същия.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и след обсъждане на събраните по делото гласни доказателства РС-Видин приел че при издаване на АУАН и НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, нарушенията са доказани от обективна и субективна страна, поради което потвърдил атакуваното НП.

В касационната инстанция е представена Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, относно определяне на длъжности лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да установяват употребата на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд по следните съображения:

Предвид представената в касационната инстанция заповед на Министъра на вътрешните работи Съдът намира, че както атакуваното НП, така и АУАН са издадени от материално компетентни органи.

Следва да се посочи, че поначало касаторът не оспорва извършените от него нарушения на чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Спорът е осъществено ли е нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин осъществяването на същото от обективна и субективна страна от страна на касатора.

Съгласно чл.104б, т.2 от ЗДвП на водач на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Извършеното от касатора, което се установява по делото от свидетеля Здравков – очевидец, осъществява признаците на соченото нарушение. Безспорно се установява че касаторът е използвал пътя не по предназначение – за превоз на пътници и товари, а за форсиране на автомобила, чрез подаване на газ при излизане от бензиностанция и включване в главен път - булевард, рязко ускорил автомобила и го поставил извън контрол чрез презавиване, довеждайки го до загуба на сцепление на задните гуми при сухи метеорологични условия, като автомобилът започнал да се движи напречно на оста на пътя и по този начин касаторът създал потенциална опасност за другите участници в движението.

Наличието на пряк умисъл за извършване на процесното деяние се извежда от поведението на нарушителя, който дори не е направил възражения както при съставяне на акта, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Показанията на свидетеля - очевидец категорично установяват осъществяването на описаните в акта и постановлението административни нарушения, авторството на дееца и формата му на вина. Именно ясните и непротиворечиви показания на очевидеца, за когото липсва данни за заинтересованост от изхода на производството, обстоятелството че касаторът е бил сам в автомобила и неангажирането на доказателства, в случая съдебно-техническа експертиза при първоинстанционното разглеждане на делото, които да подкрепят тезата че след като автомобила е със задно предаване, при неправилно подаване или предозиране на подаването на газ се получава задължително поднасяне на задната част.

Тази теза не би могла да се установи чрез свидетелски показания, поради което правилно след като е изслушал свидетел очевидец и до този момент не е имало искане на касатора за допускане на негов свидетел очевидец, първоинстанционния съд е отхвърлил искането за допускане на такъв като безпредметно.

Предвид изложеното настоящия състав счита че правата на касатора не са били ограничени в първоинстанционното производство и ВРС не е допуснал съществено процесуално нарушение.

За прецизност следва да се посочи, че умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата. В този ред на мисли, всяко неовладяване на колата под въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на контрол над автомобила, би довела и често в практиката води до това, автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да се придвижи в пространството и да причини щети на имущество или увреждания на хора. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което е била създадена и опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП. Именно затова законодателят е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017 г., обосновавайки се с изключителното увеличение на подобни случаи в цялата страна, при които водачи на автомобили извършват подобни "маневри" по оживени улици и кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. От тази висока степен на опасност от тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца.

Горните съображения мотивират Съда да приеме, че процесните нарушения са безспорно доказани. При издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нарушаване на процесуалните права на нарушителя, като правилно е приложен относимия материален закон.

Съдът намира че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора за нарушения на чл.104б, т.2, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което решението на РС-Видин, с което е потвърдено атакуваното НП като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.221, ал.2 АПК Административен съд-Видин

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33/24.02.2020г. по АНД № 1039/2019г. по описа на Районен съд - Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-0953-000817/11.07.2019г. на Началник група сектор ПП към ОДМВР-ВИДИН, с което на С.М.К. *** на основание чл.175а, ал.1, пр.3-то от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от същия; на основание чл.183, ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия; на основание чл.183, ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия и на основание чл.183, ал.1,т.1,пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от същия.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                              /Н.Дончева/                                           /Н.Витков/

 

                                                                                          2.

                                                                                             /Б.Борисов/