Р
Е Ш Е Н И Е
№ 83
град Пловдив, 13.01.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, десети състав, в
открито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело №1317 по описа за 2022
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Делото
е образувано по жалба на Д.К.К., ЕГН ********** ***,
срещу Мълчаливо потвърждаване на Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки /ПНПОМ/ на осн. чл.121, ал.1 от ДОПК изх. № С220016-023-0000951/01.04.2022
г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, като изрично се
поддържа оспорване и срещу издаденото Решение № 148/20.04.2022г. на Директора
на ТД на НАП Пловдив, с което е потвърдено процесното разпореждане.
В
жалбата се твърди, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно и се моли съда да го отмени. В съдебно
заседание жалбоподателят чрез процесуален представител адв. Л. поддържа жалбата
и претендира разноски.
Ответникът по жалбата чрез процесуален представител оспорва жалбата
и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо право на жалба, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С ПНПОМ
№С220016-023-0000951/01.04.2022 г. издадено от Искрен С. на длъжност главен
публичен изпълнител в дирекция „Събиране" при ТД на НАП Пловдив, за
обезпечаване събирането на публично вземане в предполагаем размер на 41114,85
лв. /главница 28114,85 лв. и лихва 13000.00 лв. изчислена към 31.03.2022 г./ е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, находящи се в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА
БАНКА“АД за сумата от 41114.85лв.
Процесното ПНПОМ
- изх.№С220016-023-0000951/01.04.2022г. е издадено във връзка с Искане за
предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ
№Р-16001620001310-039-003/31.03.2022 г. от Р.Б.М.-главен инспектор по приходите
в дирекция „Контрол" при ТД на НАП Пловдив, в качеството и на ръководител
ревизия, като очаквания размер на публичните задълженията, които ще бъдат
установени с ревизионния акт и ще подлежат на внасяне е 41114,85 лв./ в това число главница 28114,85
лв. и лихва 13000.00 лв. изчислена към 31.03.2022 г./
В искането за
предварително обезпечаване на задълженията, които предстои да бъдат установени
с приключване на ревизионното производство, образувано със ЗВР
№Р-16001620001310-020-001/06.03.2020 г. е отбелязано, че се издава във връзка с
Решение №287/21.02.2022г. на Ас-Пловдив, с което се отменя Решение
№58/02.03.2021г. на Директора на ТД на НАП Пловдив. Ведно с това се посочва, че
хода на ревизията от движение по
банковите сметки е установено, че Д.К.К. е получавал входящи преводи от
Великобритания за периода 01.01.2013г.- 31.12.2018г., които са със значителни
размери. За 2017г. няма подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, въпреки че по банковата
сметка на лицето се установяват получени суми от наеми. Посочва се, че до
данъчната администрация на Великобритания е изпратено Искане за обмен на
информация по чл.25 от СИДДО с № ЕRО104GВ0620 от 11.06.2020г. но към момента не
е получен отговор.
Със Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16001620001310-020-001/06.03.2020 г. е възложено
извършването на ревизия на Д.К.К. с обхват Данък върху годишната данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО-за самоосигуряващи се, Здравно осигуряване - за
самоосигуряваши се и Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се за
данъчен период 01.01.2014г.-31.12.2018г. В хода на съдебното производство,
посредством възложената СГЕ се установи по несъмнен начин, че известието за
доставяне на посочената ЗВР не е подписано от Д.К.К..
Според
ревизиращия екип налагането на предварителни обезпечителни мерки е изискано с
цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имущество на
ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията за данъци ще
бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
За да мотивира
решението си, директорът на ТД на НАП е изложил общи препратки към приложимите
норми на ДОПК, в това число и относно
наличието на конкретна обезпечителна нужда.
Процесното е трето Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки.
С Решение № 287
от 21.02.2022 г. по административно дело № 833 от 2021 г. на Административен
съд Пловдив е отменено Решение № 58/02. 03.2021г. на Директора на ТД на НАП Пловдив и потвърденото
с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №
С200016-023-0003320/05.11.2020 г.
С Определение №
637 от 19.04.2022 г. по административно дело № 944 от 2022 г. на
Административен съд Пловдив е оставено без уважение Искане изх. №
С220016-006-0000294/07.04.2022 год. на главен публичен изпълнител при
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Пловдив, за
продължаване срока на обезпечителни мерки наложени с Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх.
№ № С210016-023-0003398 от 09.12.2021 год., издадено от публичен изпълнител при
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Пловдив.
В мотивите към
посочените Решение и Определение на Административен съд Пловдив изрично е
посочено, че предприемането на мерки за предварително обезпечение по реда на
чл. 121, ал. 1 от ДОПК от страна на органа по приходите, изисква да бъде
установено проявлението на факт или обстоятелство, от които да е възможно да се
направи основателно предположение, че без осъществяването на конкретни мерки за
обезпечение, събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни
вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Съдът изрично е
посочил, че въпреки разкритата банкова тайна по отношение на лицето и
установени преводи в значителни размери, това е само констатация, която сама по
себе си нищо не доказва, включително обезпечителна нужда. Съдът изрично е
посочил, че в конкретния казус, налагането на мерките е основано единствено на
обстоятелство „да бъде защитен интереса на държавата“, което по никакъв начин
не обосновава наличието на хипотезата на чл. 121, ал. 1 ДОПК (според който в
хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може
да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни), макар публичният изпълнител да е приел обратното.
Спорните
обезпечителни мерки са предварителни по чл. 121, ал. 1 ДОПК за обезпечаването
на бъдещо публично вземане към жалбоподателя. Изпълнително основание в
производството по чл. 121, ал. 1 ДОПК не се изисква, тъй като обезпечителните
мерки се налагат още в хода на ревизията, с цел предотвратяване бъдещи
затруднения или невъзможност за събиране на установените в хода й вземания.
Предварителните обезпечителни мерки се налагат преди да възникне годно
изпълнително основание – да бъде издаден РА, който подлежи на предварително
изпълнение. В рамките на производството по издаване на постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки публичният изпълнител изцяло е
обвързан от предполагаемия размер на задълженията, посочен от ръководителя на
ревизията. Противоречивите позиции на страните по делото касаят преценката на
третото отменително основание по чл. 197, ал. 3, пр. 3 ДОПК - дали
обезпечителни мерки са наложени при спазване на изискванията по чл. 121, ал. 1 ДОПК.
В настоящия
случай са налице основания за отмяна на наложените предварителни обезпечителни
мерки по смисъла на чл. 197, ал. 3 ДОПК, тъй като публичният изпълнител не е
спазил условията по чл. 121, ал. 1 ДОПК за налагането им. На първо място,
изложените обстоятелства в Искане за предварително обезпечаване на задължения и
мотиви за налагане на ПОМ №Р-16001620001310-039-003/31.03.2022 г., не биха
могли да се възприемат като мотивиране по смисъла на чл. 121, ал. 1 ДОПК.
Изводът на
публичния изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно посочени
факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали са изпълнени
изискванията на закона (чл. 169 АПК) и спазен ли е принципа на съразмерност по
чл. 6 от АПК. Постановлението за налагане на обезпечителната мярка в този
смисъл следва да отговаря на изискванията визирани в чл. 196, ал. 1 ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, в постановлението е
необходимо да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването
му. Налагане на мерките следва да е обоснована от органа съобразно
преследваната от закона цел. В случая, постановлението, чиято законосъобразност
е била предмет на оспорения административен акт, има за свое фактическо
основание само и единствено предполагаемия размер на задължението на
жалбоподателя. Мотивната част от постановлението е напълно бланкетна В случая е
цитиран само законовият текст, без да са изложени конкретните фактически
обстоятелства, въз основа на които е прието, че е застрашено удовлетворяването
на публичния кредитор.
В оспореното пред
съда решение също не се съдържат някакви конкретни факти, които да попълнят
фактическото основание на административния акт.
Предвид
изложеното до тук, не са налице каквито и да са факти, посочени в искането, от
които е възможно да се предположи с основание, че в хода на ревизията ще бъдат
установени публични задължения за жалбоподателя за корпоративен данък. Поради
това не е налице основанието по чл. 195, ал. 7 ДОПК - наличие на предполагаемо
публично задължение, което да бъде обезпечено.
Разпоредбата на
чл. 195, ал. 1 ДОПК предвижда, че обезпечение се извършва, ако без него ще бъде
невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително
когато е разсрочено или отсрочено. Няма съмнение, че цел на уредбата е защита
на публичния интерес, на фиска и да гарантира, че държавата ще може да събере
установеното публично задължение с лихвите до окончателното му погасяване.
Определяща е обаче обезпечителната нужда – възможността длъжникът да изпълни
задължението си с имуществото, с което разполага и с което ще разполага към
датата на изпълнението. Именно това обстоятелство по отношение на Д.К. не е
изследвано в разглеждания случай. Преписката не съдържа данни, а и не се
твърди, че публичният изпълнител е извършил преценка дали действително ще бъде
затруднено или невъзможно събирането на публичните вземания.
Докато в
предходните производства се посочва изрично, че не са представени и
доказателства за евентуално стартирана процедура по СИДДО между България и
Великобритания, в настоящото по никакъв начин не е анализирана релевантната
информация по Искането за обмен на информация по чл.25 от СИДДО с №
ЕRО104GВ0620 от 11.06.2020г.
Видно от
доказателствата по делото, информацията постъпила от Великобритания е налична /
вх.№ от 22.04.2021 г. л.150/. Посочените от изпращащата данъчна администрация
факти са релевантни, но не са подложени на преценка в процесните актове. За
периода от 2010 г. до 2018 г. Д.К. се е самоопределял като местно лице на
Великобритания, подавани са и при обмена на информация са предоставени ГДД за
периода от 2010 г. до 2018 г.
Общо изискване
към всеки административен акт е спазване на принципа за съразмерност на
административните актове и изпълнението спрямо засягането на правата и
законните интереси на адресатите им, прогласен в субсидиарно приложимия АПК -
чл. 6, още повече при специалното изискване на чл. 195, ал. 2 от ДОПК за
мотивиране на обезпечителната нужда. Ето защо преценка на обезпечителната нужда
и съответна на нея мярка, постигаща целта на изпълнението и по възможност
по-благоприятната за длъжника, е дължима и при налагането на обезпечителни
мерки по реда на Глава 24 от ДОПК.
По изложените
съображения, обжалваното решение като постановено в противоречие с обсъдените
правни норми е материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С
оглед изхода на делото и при своевременно направеното искане,
основателна е претенцията на оспорващия за присъждане на направените разноски,
а направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като
възнаграждението е уговорено на минимума по НМРАВ, поради което следва да бъде
осъдена Национална агенция за приходите да заплати на Д.К.К., ЕГН **********,
разноски в размер на 995 лв. /деветстотин деветдесет и пет лева/, съобразно
представения списък.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 148/20.04.2022г. на Директора на ТД на НАП Пловдив
и потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки на осн. чл.121, ал.1 от ДОПК изх. № С220016-023-0000951/01.04.2022 г. на
главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите -
гр.София да заплати на Д.К.К., ЕГН **********
***, разноски по делото в размер на 995 лв. /деветстотин деветдесет и пет лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: