Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, ................2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ІV въззивен състав, в открито
заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС
Н. АТАНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Силва Абаджиева и прокурора Пламен Иванов, като разгледа
докладваното от съдия Атанасов ВНЧД № 3235/2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по протест
на прокурор от СРП срещу определение от
23.07.2020 г. по НЧД № 6586/20208 г. по описа на СРС, НО, 101 състав, с което
на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК са групирани, наложените на
К.К.А. наказания по различни наказателни дела, както следва:
-
определено е едно общо наказание на К.А., измежду
осъжданията му по НОХД № 9521/2019 г. на СРС и по НОХД № 8092/2019 г. на СРС, а
именно ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е постановено същото
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и е приспаднато времето, през
което осъденият е бил задържан под стража и е търпял наказания по наказателните
производства от съвкупността и
-
определено е едно общо наказание на К.А., измежду
осъжданията му по НОХД № 16173/2016 г. на СРС, по НОХД № 14314/2016 г. на СРС и
по НОХД № 3247/2017 г. на СРС, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е
постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и е
приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан под стража и е търпял
наказания по наказателните производства от съвкупността.
В протеста се излагат
доводи, че възприетият от първоинстанционния съд вариант на групиране на
наказанията, наложени с различни осъждания на К.А., засягал по неправилен начин
стабилен съдебен акт, с който е било извършено групиране, по което определеното
общо наказание следвало да бъде изтърпяно самостоятелно и също така самостоятелно
следвало осъденият да търпи наказанието, наложено му по последното влязло в
сила осъждане от кумулираните от първата инстанция. Поддържа, че това се явява
и по-благоприятен вариант за осъдения, като не следва да се взима предвид
прилагането на чл. 24 от НК по отношение на общото наказание, определено по
групата, за която се предлага отделно изтърпяване.
В съдебно заседание на
въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста по изложените в него
съображения, както и направеното искане за прегрупиране на наказанията.
Защитникът на осъдения К.А.
оспорва протеста и излага доводи, че първоинстанционният съд е групирал
наказанията по постановените осъждания по най-благоприятния за осъдения начин.
Пледира определението на СРС да бъде потвърдено.
Осъденият К.А. поддържа
заявеното от своя защитник.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства,
взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакуваната
присъда в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено
следното:
Софийски районен съд е насрочил и разгледал делото
по молба на осъдения К.К.А. за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1 т. 1 от НПК за наличието на основанията за определяне на общо наказание между
наложеното му наказание по НОХД № 9521/2019 г. на СРС и наложени му наказания
по предходни присъди.
СРС е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като е изискал справка за съдимост на осъдения К.А. и
справка от ГД ИН за изтърпени наказания лишаване от свобода.
В откритото съдебно заседание, проведено на
23.07.2020 г., след като е изслушал страните и се е позовал на справката за
съдимост от 13.07.2020 г., първоинстанционният съд е постановил протестираното
определение.
Въззивният съдебен състав счита, че районният съд
е приложил правилно разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК по отношения на
осъжданията, отразени в справката за съдимост от 13.07.2020 г. Фактът на
влязлото в сила на 20.02.2020 г. осъждане на К.А. по НОХД № 9521/2019 г. на СРС
на 11 месеца лишаване от свобода за извършено продължавано престъпление в
периода от 15.10.2017 г. до 7.01.2018 г. е бил достатъчно основание за
разглеждане на въпроса за наличието на основанията за прегрупиране на
осъжданията по НОХД № 8092/2019 г. на СРС, по НОХД № 16173/2016 г. на СРС, по НОХД №
14314/2016 г. на СРС и по НОХД № 3247/2017 г. на СРС, измежду които е било
определено общо наказание по НЧД № 11144/2019 г. на СРС, доколкото това
осъждане се явява в условията на чл. 25, вр. чл. 23 от НК с част от осъжданията
по посочената група. Това обстоятелство е налагало прегрупиране на наказанията
при установяване на по-благоприятен за осъденото лице вариант. Такъв
по-благоприятен вариант е бил именно вариантът на прегрупиране, възприет от
първоинстанционния съд, доколкото с него са определени два групи от кумулирани
наказания, всяка една включваща осъждания, спрямо които са налице основанията
по чл. 25, вр. чл. 23 от НК, като съвкупната продължителност на наказанието,
което е следвало осъденият да търпи съобразно така извършеното прегрупиране е
бил две години и два месеца лишаване от свобода. Предлаганият от представителят
на СРП във въззивния протест вариант не се явява по-благоприятен, доколкото
съвкупната продължителност на наказанията в този случай - определеното с
предходното групиране по НЧД № 11144/2019 г. на СРС и наказанието по НОХД № 9521/2019
г. на СРС – би била две години и пет месеца лишаване от свобода.
Въззивният съдебен
състав обаче установи наличието на обстоятелство, което препятства
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Това обстоятелство е влязлото
в сила на 8.07.2020 г. последно осъждане на К.А. по НОХД № 3512/2020 г. на СРС,
с което му е наложено наказание лишаване от свобода за престъпление, което е
извършено при условията на чл. 25, вр. чл. 23 от НК с осъжданията, предмет на
групирането в първоинстанционното определение. Доколкото това определение не е
включвало осъждане, което е влязло в сила и е подлежало на групиране, същото
определение се явява постановено при съществено процесуално нарушение на
изискванията на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 14 от НПК /в този смисъл и
т. 2 от ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС/. Без значение е обстоятелството, че в
приложената по първоинстанционното дело справка за съдимост последното осъждане
не е било отразено, то е било факт, който е бил настъпил към момента на
постановяване на атакуваното определение и който е останал извън неговия
предмет.
Настоящият съдебен състав не би могъл да
отстрани това съществено процесуално нарушение, като за пръв път във въззивното
производство включи в съвкупност така неотчетеното от първата инстанция
осъждане, доколкото по този начин би лишил страните от произнасяне на една
инстанция по правилността на съответното групиране. В този смисъл и
процесуалното нарушение подлежи на отстраняване чрез отмяна на съдебния акт, с
който е допуснато и връщане на делото за ново произнасяне от районния съд, чрез
отчитане на всички влезли в сила присъди, с които са наложени наказания за
престъпления, извършени при условията на чл. 25. вр. чл. 23 от НК.
Водим от горното и на
основание чл. 334, т. 1 от НПК, СГС, ІV въззивен състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
определение от 23.07.2020 г. по НЧД № 6586/20208 г. по описа на СРС, НО, 101 състав и
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново произнасяне при отчитане на всички
постановени спрямо осъдения К.К.А. осъждания за престъпления при условията на
чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.