Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Постъпила е искова молба от Р. С. К. от гр.В.Т. чрез пълномощника адв.Й.Ц.. В исковата молба се излага, че по негова идея през ..... г. е създадена катедра "М. и и." към ВТУ "Св.св.К. и М", като ищецът е нейният първи ръководител. Сочи се, че той е доцент, доктор на икономическите науки и е бил преподавател в катедрата. Излага се и че пак по негова идея е създадена и фирма „"И. т."” при ВТУ, регистрирана през ........г. с решение на ВТОС, като ищецът бил вписан за управляващ и представляващ фирмата. Сочи се, че предметът на дейност на същата е производство на компютърни информационни системи, консултантска, рекламна и търговска дейност в страната и чужбина. Твърди се и че ищецът Õ един от инициаторите за създаване на фондация, която да спомага за навлизане на нови технологии и нови лечебни методи в медицинската практика и информационното осигуряване на медицината, като с решение на ОС - гр. В.Т. от ..... г. е регистрирана М. з. ф. /МЗФ/ „"Св.П."”, с п. на УС, управляващ и представляващ-ищецът. Сочи се, че основният предмет на дейност на фондацията, съгласно нейния устав е стимулиране на високо професионално обучение; квалификация и преквалификация на медицински кадри; съдействие за повишаване на качеството и ефективността на информационно осигуряване в медицината; за физическо и душевно здраве на гражданите; за оздравяване на околната среда; финансово осигуряване на стипендии и съвременната информационна комуникация; участие в изработването на ефективна позиция за профилактична медицинска дейност; оказване на съдействие за навлизане на съвременни диагностични и лечебни методи в медицинската практика и други, като в предмета на дейност е записано, че същата има право да извършва разрешената от закона стопанска дейност. Излага се и че с Постановление на МС от ......г. за осигуряване на условия за развитието и функционирането на фондациите били създадени данъчни и митнически облекчения за този вид юридически лица с нестопанска цел, които обосновали по-активна стопанска дейност на МЗФ „Св. П.” през периода ....г.-....г. Твърди се, че на ..... г. фондацията и фирма „КМН” са сключили договор, по силата на който фирмата се задължила да извършва стопански дейности от името на фондацията срещу възнаграждение, като договорът е подписан от ищеца в качеството му на представляващ МЗФ и от М.В.А.в качеството му на представляващ фирмата. Посочва се, че дейността на фондацията била активна и постигнала много добри резултати във връзка с основният си предмет на дейност, а в резултат на договорните отношения с фирма „КМН” се развивала активно и стопанската дейност на фондацията. Излага се и че в края на .... г. възникнала идеята за създаване на Диагностично-лечебен център в гр. В.Т., който да бъде оборудван с най-съвременната медицинска апаратура и в който да работят над 100 души. Сочи се, че за реализирането на тази идея членовете на УС на фондацията осъществили контакти с водещи специалисти в областта на медицината в Б. и САЩ, ищецът посетил няколко пъти САЩ, при което с американските партньори били договорени конкретните параметри за изграждането на медицинския център и през .... .... година е предстояло подписването на договора. Твърди се, че на .... .... г. ищецът и М. А. са били призовани в полицията в гр.В. Т. за разпит, като с постановление от същата дата на Окръжният прокурор на В. Т. срещу двамата е образувано следствено дело №...../..... г. на НСС, респективно № ...../..... г. на ОСС - В Т.. Излага се, че срещу ищеца К. са били повдигнати обвинения за това, че през периода .....-..... г., в качеството му на длъжностно лице - п. на УС на фондация "Св.П." и ръководител на фирма „"И. т."” сам и в съучастие с М. А., съсобственик на фирма „КМН”, присвоил обществени средства, връчени му в това длъжностно качество да ги пази и управлява, в размер на един милион неденоминирани лева-собственост на МЗФ "Св.П.", като присвояването е извършил нарушавайки служебните си задължения и превишавайки правата си, и присвояването е в особено големи размери и случаят е особено тежък-престъпление по чл.203 вр.чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.чл.201 вр.чл.26 вр.чл.20 ал.2 от НК. Твърди се, че след като бил обвинен, К. е арестуван, окован в белезници и му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Твърди се, че на .... г., К. е бил привлечен отново като обвиняем и му е била взета нова мярка за неотклонение по ново повдигнато обвинение, „задържане под стража”. Твърди се, че с постановлението от .... г., на К. са повдигнати обвинения по 7 пункта, посочени подробно в исковата молба: 1. за извършено от него през периода .....-.....г. престъпление по чл. 203, ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 201, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26 НК; 2.за извършено престъпление на ...... ...... г. по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК; 3. за извършено от него престъпление през месец ..... ...... г. по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК; 4. за извършено от него престъпление през периода .....-..... г., по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК; 5. за извършено от него престъпление през периода ....-..... г., по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, пр. 3, вр. чл. 26 НК; 6. за извършено от него престъпление през периода ......– ....... г. по чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26 НК; 7. за извършено от него престъпление на ...... ..... г. по чл. 219, ал. 4, вр. ал 1 НК. Твърди се, че дейността на фондацията била напълно замряла след арестуването на ищеца поради това, че е иззета цялата документация във връзка с образуването на следственото дело. Излага се и че останали неизпълнени редица договори и поети ангажименти от страна на фондацията, както и че до американските партньори на МЗФ била подадена информация, че фондацията е мафиотска престъпна организация, вследствие на което съвместните проекти за създаване на Диагностично лечебен център се провалили. Твърди се, че ищецът е прекарал четири месеца и половина в ареста в гр. В.Т., след което бил конвоиран в гр.С. в следствения изолатор на ул.”Р.”, като в заповедта за конвоирането му е имало поставен печат „особено опасен”. Сочи се, че условията в ареста в гр.С. били изключително тежки, без течаща вода, дневна светлина, тоалетна, както и че по време на престоя си в ареста ищецът е бил подложен на психически тормоз, като един от следователите му заявил, че ще бъде осъден на не по-малко от 30 години лишаване от свобода и няма да излезе от затвора до края на живота си. Излага се и че по време на ареста на К. не му е била предоставена никаква информация за хода на разследването, както и че разследващите органи са се опитали да влошат отношенията със съпругата му, като твърдели пред нея, че има любовница и че по делото имат снимки на двамата в П., и й отказвали свиждане с него. Твърди се, че ищецът бил притеснен и от факта, че съпругата и децата му също са носили негативи от задържането, което съвпаднало с влизането на сина му в казармата, а на дъщеря му-в университета като студентка. Твърди се, че въз основа на постановление на ОСС от ... ..... г., на ......... година е била вписана възбрана върху ½ идеална част от недвижим имот-апартамент в гр.В.Т., ул.Г., № ..., собственост на Р. К., като до настоящият момент възбраната не е вдигната. Сочи се и че със същото постановление е наложен запор върху ½ идеална част от лек автомобил, марка „....”, собственост на ищеца. Твърди се, че образуваното наказателно производство и арестуването на ищеца е било широко разгласено в централните и регионални медии, където се изнасяли факти за разкриване на „крупна афера”, довела до „ощетяване на държавата с милиони”. Сочи се, че престъпленията по чл. 203 ал.1 т.1 и т.2 вр.чл.201 вр.чл.311 и чл.26 НК и по чл. 282 ал.2 и ал.3 от НК, в които К. е бил обвинен и задържан, са „тежки” по смисъла на закона и предвиждат наказания „лишаване от свобода” над 10 г., респективно над 5 г., конфискация на цялото или част от имуществото и лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и да се упражнява определена професия или дейност. Твърди се, че на ... ...... г., след осем месеца и половина арест, мярката за неотклонение на К. била изменена от „задържане под стража” в „парична гаранция” в размер на 50 хиляди неденоминирани лева и той бил освободен от ареста. Сочи се, че равностойността на тази сума към ..... г. възлиза на 1351 щатски долара. Твърди се, че вследствие на обвинението на К. е забранено да напуска пределите на страната, тъй като му е била наложена принудителна административна мярка. Твърди се, че на ......... г., наказателното производство по следственото дело е спряно за издирване на свидетеля М. Х., като до възобновяването му на ........ г., т.е. 12 години и 11 месеца, не са извършвани никакви следствени действия. Твърди се, че с постановление на прокурор К. при ВТОП от ......г. наказателното производство срещу ищеца е прекратено на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1 т. 1 и 2 НПК - поради това, че деянията, за които ищецът е обвинен, не са престъпления. Излага се, че за деянията, по които ищецът е бил обвинен по чл. 203, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 201, вр. чл. 311 и чл. 26 от НК, както и по чл. 282, ал. 2 и ал.3 НК, прокурорът е приел, че той не е извършил престъпление, а за деянията, по които ищецът е бил обвинен по чл. 219, ал. 1 и ал. 4 НК, прокурорът е приел, че наказателната отговорност е погасена по чл.1, ал. 1 от Закона за амнистията, в сила от .... .......г. Сочи се и че с постановлението е отменена мярката за неотклонение на К.-парична гаранция от 50 хиляõи лева, но поради деноминацията, той е получил сумата 50 лв., която към датата на постановлението за освобождаване на гаранцията ...... год., се равнява на 37,12 щатски долара, т.е. разликата между заплатената за гаранцията сума и действително върнатата /без лихвите/, възлиза на 1313,88 щатски долара, която сума се равнява на 1769 лв. към .....г. и тази сума представлява имуществена вреда за ищеца. Твърди се, че е нарушен чл. 1 от Допълнителен протокол към ЕКПЧ, както и чл. 5, чл.6 и чл .13 от ЕКПЧ. Твърди се, че през периода от образуване на следственото дело до датата на прекратяване на наказателното постановление, са изминали 16 години и 3 месеца, като през този период, тъй като ищецът е бил обвиняем за тежки престъпления, за него са възникнали негативни последици в професионален и личен план. Твърди се, че вследствие на образуваното и продължаващо наказателно производство, развитието на К. в професионалната му област е било спряно и същият не е могъл да стане декан на факултета по М. и и. при ВТУ, тъй като с писмо от ... ..... г. на ВТОП до Декана на Факултета по м. при ВТУ е посочено, че въпреки спирането на наказателното производство, К. не е невинен,и същият продължава да има качеството на обвиняемо лице за тежко престъпление. Твърди се, че ищецът не е могъл да реализира проекта за създаване на Диагностично-лечебен център гр.В.Т. и други проекти, свързани с развитието на информационните технологии. Твърди се, че в резултат на преживяното по повод обвиненията и арестуването, е влошено сериозно здравословното му състояние, като се е наложило след излизането му от ареста да постъпи на лечение, както и че през ...... г. същият е прекарал инфаркт, а преживяното в ареста и в годините, през които е бил обвиняем, се е отразило и на психическото му здраве. Твърди се, че от ..... г., когато е обвинен, до сега, ищецът е притеснен финансово и през част от времето е бил на издръжка на съпругата си, като от ..... г. не може да си намери постоянна работа, а в момента е безработен. Твърди се и че в хода на продължилото повече от 16 години досъдебно производство против него,а и сега, той е претърпял и продължава да търпи значителни неимуществени вреди, произтичащи от: неоснователното му обвиняване за извършване на тежки умишлени престъпления, в резултат на което е злепоставено името му пред роднини, приятели, познати, колеги, партньори от цялата страна и извън нея. Освен това, се сочи и че преживява морални болки и страдания, поради това че развивайки напълно законна дейност в обществен интерес, за която е положил много труд и усилия, той е обвинен в престъпления и извършеното от него е обявено за незаконно. Излага се и че времето, през което е бил с мярка „задържане под стража”, лошите условия в ареста, изолацията и психологическият натиск, на които е бил подложен, са довели до сериозни последици върху здравето и психиката на ищеца. Сочи се, че предвид поведението на разследващите и тежките обвинения, той е изпитвал силни притеснения от факта поради това, че макар и неоснователни, обвиненията срещу него, могат да доведат до осъждането му и излежаването на ефективна присъда. Излага се и че през целият ход на досъдебното производство са били ограничени правата на ищеца чрез мерки на процесуална принуда-той е бил задържан под стража за период повече от осем месеца, след което му е наложена парична гаранция за период повече от 15 години, а наложената принудителна административна мярка - забрана за напускане пределите на страната ни, е ограничила правото на ищеца за свободно придвижване и правото му да поднови отношенията си с чуждестранни партньори в резултат на което идеите, които е искал да реализира чрез фондацията са преустановени. Твърди се, че ищецът е претърпял неимуществени вреди и поради факта, че „престъпната му дейност” е разгласена в централните и регионални медии и е станала достояние на неограничен кръг лица, в резултат на което същият е преживял притеснения и страх за бъдещето си поради това, че е показан пред обществото като престъпник, организатор и участник в крупна афера за присвояване на големи суми. Твърди се, че е изпитал притеснения да не би умишлено да се създават доказателства, които да го обвинят в престъпленията и дали би могъл надлежно да се защити, които притеснения са били в резултат на отношенията на органите на досъдебното производство към него и третирането му като опасен престъпник, което отношение го обезверило в държавните институции. Твърди, че е претърпял значителни неимуществени вреди във Ôръзка с невъзможността да се изпълнят сключени сделки и реалната заплаха да бъде осъден да заплати значителни суми от провеждани срещу фондацията ревизии. Ищецът твърди и че в хода на досъдебното производство и след задържането му, променил много в негативен план поведението си, като станал затворен, мълчалив, притеснявал се и избягвал да общува с колеги и приятели. Излага и че образуваното досъдебно производство и повдигнатите неоснователни обвинения променили живота му напълно, и от човек с модерни идеи и уверен в себе си и възможностите си, той се превърнал в затворен и притеснен за бъдещето си човек. Ищецът претендира заплащането от страна на ответника на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за преживените от него притеснения, тревоги, страх, срам и други негативни изживявания, подробно описани по-горе, както и за съсипаното му бъдеще, в размер на 180000лв. Посочил е начина на приблизително изчисляване на сумата-по 10000лв. за всеки месец, през който е бил в ареста, и по 6000лв. за всяка година, за която е бил обвиняем. Претендира и ответникът да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1769 лв., представляваща разликата между действителната стойност на сумата 50000лв., платена като гаранция през ....г. и сумата 50 лв.-възстановена гаранция през .....г., изчислена на база курса на лева към щатския долар. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника-Прокуратурата на Р Б. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 180000лв. и за имуществени вреди в размер на 1769лв., вследствие на незаконно обвинение в извършване на тежки умишлени престъпления по чл.203 ал.1 т.1 и т.2 вр.чл. 201 вр.чл.311 и чл.26 от НК, както и по чл.282 ал.2 и ал.3 от НК, наказателното производство по които е прекратено, ведно със законната лихва върху главницата, считано от .....г. до окончателното изплащане на сумите.Претендира разноски. В отговора на исковата молба ответникът по делото Прокуратурата на Р. Б. заема становище, че искът е допустим, както и че отговорността на държавата, респективно на правозащитния орган по ЗОДОВ е обективна и с оглед на това, предявеният иск по чл. 2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ е основателен. Счита, че изхождайки от прекратяването на наказателното производство по пунктове 1, 4 и 5 от постановлението на ВТОП от ......г., поради липса на извършено от ищеца престъпление, е осъществен съставът на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ за отговорността на Държавата. Възразява се, че неоснователно и незаконосъобразно ищецът се обосновава на обстоятелства, които не са във връзка с предмета на иска, а именно: Сочи се, че част от иска се основава на обстоятелства във връзка със „задържането под стража” и други, произхождащи от тази мярка, като се излагат доводи за различни страдания, по времето, докато е бил задържан, които са включени в размера на претендираните неимуществени вреди. Възразява срещу това, като излага, че ответникът е действал съгласно разпоредбата на закона и при наличие на данни за извършено престъпление, спазвайки процедурите и в изпълнение на служебните си задължения, при което се е стигнало до вземане на тази мярка. Възразява срещу размера на исканото обезщетение, изхождайки от правилата за справедливост, визирани в чл. 52 ЗЗД и конкретните обстоятелства, като счита че размерът на претендираните неимуществени вреди е силно завишен. Счита, че съгласно ТР № .../ ....г. при наличието на повдигнато обвинение за няколко престъпления, ищецът следва да докаже причинната връзка на всяко едно от обвиненията, за които е бил признат за невинен, и причинените вреди-болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост, като обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което производството е прекратено. Възразява се срещу претендирания размер на неимуществени вреди и на основание факта, че за част от повдигнатите обвинения наказателното производство срещу ищеца е прекратено поради амнистия, и съгласно ТР № .../....г., процесуалните действия, извършени преди амнистиране на деянието, са били законни и не дават право на обезщетение. Заема се становище, че в тези хипотези не може да се ангажира отговорността на правозащитния орган, поради това, че съгласно цитираното тълкувателно решение, действията са били законни, поради което липсва елемент от фактическия състав за отговорността на държавата. Заема се становище, че размерът на претенцията за неимуществени вреди не е в съответствие с принципа, заложен в чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика. Счита, че от значение е не само формалната продължителност на досъдебното производство, но и обстоятелството за какъв период наказателното производство срещу ищеца е било спряно, при което спрямо него не са провеждани процесуално-следствени действия. Сочи се, че за времето през което производството е било спряно, ищецът не е бил задържан и през това време не е имало пречка същият да развива професионалната си дейност. Сочи се, че ищецът се е смятал за невинен, тъй като не е било установено противното с влязла в сила присъда. Счита доводите, че обвинението му е пречело да се развива в професионален план, за недоказани, като единственото време, през което не е могъл да развива идеите и плановете си, е времето, през което е бил задържан. Заема становище ответникът и че и за този период - времето на задържане и за останалото време, липсват доказателства, че наказателното производство е възпрепятствало пряко кариерното развитие на ищеца, както и доказателства за това, че производството е било пречка за реализиране на бъдещи идеи. Ответникът заема становище и че ищецът не е представил доказателства във връзка с твърдението му за претендираните неимуществени вреди в резултат на наложената му принудителна административна мярка, тъй като няма доказателства, че е правил искания за нейната отмяна, както и искания за напускане пределите на страната ни. Счита, че са недоказани и твърденията на ищеца, че в резултат на арестуването му е било влошено здравословното му състояние, още по-малко са налице доказателства за причинната връзка между обвинението, ареста и прекарания през ...... г. инфаркт, както и че тези обвинения са повлияли и на психическото му състояние. Ответникът възразява и по отношение на твърденията, че на ищеца не му е било ясно за каква незаконна дейност е обвинен, както и притесненията му да не би умишлено да се създадат доказателства, които да го обвинят в престъпления. Заема становище, че това му твърдение е недоказано. Заема становище, че е неоснователна и недоказана и исковата претенция за имуществени вреди, тъй като същите следва също да са в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство, а изложените твърдения от ищеца за наличието на такива вреди са неоснователни и посочените вреди не са в причинна връзка с воденото производство. Заема становище, че е неоснователно искането за присъждане на лихва за забава от датата ..... г., а такава може да бъде присъдена от датата ......г.-датата на влизане на постановлението в сила. Счита, че обстоятелствата, на които се основава искът, не са във връзка с предмета на делото, и че липсват доказателства за твърдените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатите обвинения и воденото наказателно производство. В писмена защита процесуалният представител на Прокуратурата на Р Б. Р.И., Зам. окръжен прокурор при ВТОП, заема становище, че искът е допустим, но по същество недоказан и неоснователен, като излага същите съображения, които са изложени в отговора на исковата молба. Счита че, ако съдът приеме, че искът за неимуществени вреди е основателен, то следва да има предвид, че доказателства за обема на претърпените неимуществени вреди не са ангажирани от ищеца по делото-не са налице убедителни доказателства в подкрепа на твърдените вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство. Счита, че искът за неимуществени вреди е изключително завишен и противоречи на практиката на съдилищата в Р Б. в подобни случаи и на действително събраните по делото доказателства. Моли съдът да отхвърли изцяло претенцията за претърпени имуществени вреди, а относно претендираните неимуществени вреди, да вземе предвид изложеното му становище. Като прецени и обсъди събраните по делото доказателства,съдът намира за установено следното: Видно от приложеното постановление от .....г. на окръжния прокурор при ВТОП е, че със същото е постановено да се образува следствено дело № ....../ .....г. на ОСС-В.Т. срещу Р. С. К., председател на УС на МЗФ „Св. П.”, за това, че през периода ..... - ....г. е присвоил обществени средства за около един милион лева, собственост на МЗФ "Св.П." в съучастие с М.В.А.от гр.В.Т.-престъпления по чл.203 вр.чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.чл.201 вр.чл.26 от НК. С постановление от същата дата е привлечен като обвиняем Р. С. К. за това, че през периода ....-.....г. в гр.В.Т. в качеството си на длъжностно лице-Председател на УС на фондация "Св.П." и ръководител на фирма „"И. т."”-В.Т., сам и в съучастие с М.В.А.от гр.В.Т., съсобственик на фирма „КМН”-В.Т., е присвоил обществени средства, връчени му в това му длъжностно качество да ги пази и управлява-пари в размер на 1000000лв.-собственост на фондация "Св.П.", като присвояването е извършил нарушавайки служебните си задължения и превишавайки правата си, като присвояването е в особено големи размери и случаят е особено тежък-престъпление по чл.203 вр.чл.202 ал.1 тн.1 вр.чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.чл.201 вр.чл.26 и вр.чл.20 ал.2 от НК. Със същото постановление на К. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. С постановление от .....г. на ОСС-В.Т. е постановено да се наложи запор върху ½ идеална част на л.а. марка ... с ДК№ ....., съсобственост на Р. С. К. и С. Б. К., като запорът се наложи върху частта на Р. К.; постановено е и да се наложи възбрана върху ½ идеална част от недвижим имот-апартамент в гр.В.Т., находящ се на ул.”Г. Б.” № ... В., съсобственост на Р. С. К. и С. Б. К., като възбраната се наложи върху частта на Р. К.. Изпратено е писмо от съдия-изпълнителя при ВТРС до нотариална служба при ВТРС за налагане на постановените запор и възбрана, като видно от положения печат на нотариуса при ВТРС, същите са вписани под № .... на дата ......г. С постановление от .....г. на Окръжния прокурор при ВТОП е отказана промяната на взетата по отношение на Р. К. мярка за неотклонение „задържане под стража” в по-лека такава по сл.д. № ...../.....г. по описа на ОСС-В.Т., с мотиви, че макар и да е посочено, че здравословното състояние на същия е влошено, то разследването върви бързо и ще се вземат всички необходими мерки за медицинско обезпечаване и бързо приключване на следствените действия и освен това, обществената опасност на деянието е висока. С постановление от ......г. на ОСС-В.Т. е привлечен Р. К. като обвиняем за това, че е извършил престъпленията: 1.през периода .....-.....г. в гр.В.Т. при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице-председател на МЗФ "Св.П."-В.Т. в съучастие като съизвършител и след предварителен сговор с лицето М. В. А.-пълномощник на МЗФ, чрез използване на документи с невярно съдържание-фактури за продажба на стоки-присвоил сумата от 1403 874 лв., собственост на МЗФ, която сума е в особено големи размери и представлява особено тежък случай-престъпление по чл.203 ал.1 т.1 и 2 вр.чл.201 вр.чл.311 ал.1 вр.чл.26 от НК; 2.на .....г. в гр.В.Т. като длъжностно лице-председател на МЗФ "Св.П."-В.Т., в съучастие като съизвършител с лицето М. В. А.-пълномощник на МЗФ, не положил достатъчно грижи за повереното му имущество на МЗФ като разрешил превеждането на сумата от 225600 щатски долара /на стойност 4204958,40лв./ на МСI Т. и и. дружество ......., от което са последвали щети в особено големи размери / сумата от 4 204958,40 лв./ за МЗФ и случаят е особено тежък-престъпление по чл.219 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК; 3. през м..........г. в гр.В.Т. при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице-п. на МЗФ "Св.П."-В.Т. сключил договори за продажба на цигари с ЕФ „С.”-с.М. са нанесени щети на МЗФ в размер на 1797330лв.-от лихви и неустойки, която сума е в особено големи размери и представлява особено тежък случай-престъпление по чл.219 ал.4 вр.ал.1 вр.чл.26 от НК; 4. през периода ......-....г. в гр.В.Т. при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице-п. на МЗФ "Св.П."-В.Т. отпуснал безлихвени заеми на лицата К. К. Г. от гр.В.Т. в размер на 500000лв., С. Й. С. от гр.В.Т. в размер на 150000лв. и на фирма „.....”-В.Т. в размер на 30000лв., като превишил правата си с цел да набави облага за горните кредитополучатели, и от това са настъпили значителни вредни последици в размер на 138571лв., общо от несъбрани лихви-престъпление по чл.282 ал.2 вр.ал.1вр.чл.26 от НК; 5. за периода ....-..... г. в гр.В.Т. при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице-П. на МЗФ "Св.П."-В.Т. превишил правата си с цел да набави за другиго имотна облага като привел на ДФ „"И. т."”-гр.В.Т. сумата общо 307300лв., собственост на МЗФ "Св.П.", от което са настъпили значителни вреди последици и е извършено от лице, заемащо отговорно служебно положеÝие и случаят е особено тежък-престъпление по чл.282 ал.3 вр.ал.2 предл.1 и 2 вр. ал.1 предл.3 вр.чл.26 от НК; 6. през периода ....г. до ....г. в гр.В.Т. при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице-П. на МЗФ "Св.П."-В.Т. не положил достатъчно грижи за повереното му имущество на МЗФ "Св.П." за стопанисване като чрез договор за дарение и разходен касов ордер привел сумата от 100000лв. на в.”....”-В.Т. и от това е последвало разпиляване на имущество на МЗФ в размер на 100000лв.-престъпление по чл.219 ал.1 вр.чл.26 от НК; 7. на ....... г. в гр.В.Т. като длъжностно лице-п. на МЗФ "Св.П."-В.Т. не положил достатъчно грижи за стопанисването на повереното му имущество на МЗФ "Св.П." като подписал гаранционно писмо пред „..... банка”-гр.П. като гарант за кредит на фирма „Г.”-П. за сумата от 500000лв., вследствие на което са причинени вреди в размер на 576318 лв.-непогасен кредит и лихви по него, щета за МЗФ, което е в особено големи размери и случаят е особено тежък-престъпление по чл.219 ал.4 вр.ал.1 от НК. С постановление от .....г. на Окръжния прокурор при ВТОП е спряно сл.дело №..../ ....г. по описа на НСС /№ ..../.....г. по описа на ОСС-В.Т./ до издирване на лицето М. Х., живущ в Р П. и привличането му като обвиняем, потвърдени са по отношение на Р. К. и М. А. взетите мерки за неотклонение. В постановлението е посочено, че с постановление от ....г. са дадени указания за предприемане на мерки за осигуряване на нуждите на следствието с оглед привличането му като обвиняем на лицето М. Х., за който е установено, че живее в Р П.. Посочено е, че за същия е безспорно установено, че като представител на фирма „....” по неосъществените сделки е изтеглил на два пъти от швейцарска банка 100000 ДМ и 225600 щатски долара, както и че за този конкретен случай не може да се изясни дали тримата обвиняеми са действали в съучастие или Х. е действал само в съучастие с единия от тях /М. А./, дали се касае за предварително сговаряне, а без осигуряването на М. Х. и привличането му като обвиняем не може да се изясни обективната истина по този пункт на обвинението, който може да се окаже и основен. Това са мотивите за спиране на производството по сл.дело, по което са привлечени като обвиняеми К. и А.. Видно от приложеното по делото постановление от .....г. на ВТОП, е възобновено производството по сл.дело № ..../ ....г. по описа на ОСС-В.Т. и е изпратено същото на ОСС-В.Т. за изпълнение на указаното в обстоятелствената част на постановлението. В тази част е посочено, че за разкриване на обективната истина е нужно да се извършат допълнителни следствени действия, неизискващи участието на М. Х., като следва да се изясни какъв е индивидуалният правен статус на фондацията, както и какви задължения към държавата, произтичащи от ДОД, мита и акцизи са й били определени и дали те са погасени. Като доказателство по делото е приложено постановление от .....г. на ВТОП. Със същото е прието, че независимо от доказателствата за извършени престъпления по някои от обвиненията, наказателното производство следва да се прекрати, като основанията за този извод са следните: по п.1 от обвинението-не са събрани доказателства, че К. е извършил акт на имуществено разпореждане в своя или нечия друга полза с имуществото на фондацията, целейки противозаконно облагодетелстване. Прието е, че в случая не е извършено престъпление; по п.2, 3, 6 и 7 от обвинението на К.-субект на престъплението безстопанственост е само обвиняемият К., но неговата наказателна отговорност се погасява от чл.1 ал.1 от Закона за амнистия / в сила от .....г./; по п.4 и 5 от обвинението на К., касаещи престъпления по чл.282 от НК-той в качеството си на П. на УС на МЗФ „Св.П.” не може да бъде субект на тези престъпления /гл. втора, р.8 от ОсЧ на НК/. Обект на защита по посочената глава от НК са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на държавния и обществения управленски апарат, когато по изключение на обществени организации е възложено упражняването на властнически правомощия. Прието е, че фондациите не могат да бъдат част от управленската система на Р Б., защото са субеÛти на частното право, което предполага, че водещото в тяхната дейност е частният интерес, следователно лицата, осъществяващи управленски функции в тях, не са част от управленския апарат на държавата или на обществените организации и поради това не могат да осъществяват престъпления по чл.282-285 от НК. Прието е въз основа на това, че тези деяния не са престъпления. Прекратено е наказателното производство по сл.д. № ...../ .....г. по описа на ОСС-В.Т. и прокурорска преписка № ..../....г., водено срещу Р. К. и М. А., и са изменени мерките за неотклонение на двамата обвиняеми „Парична гаранция в размер на 50000лв.”. Няма данни постановлението да е обжалвано, липсват и такива твърдения и възражения на страните по делото. С постановление от .....г. на ВТОП е освободена паричната гаранция в размер на 50000лв., внесена по сл.д. от М. А. В постановлението е посочено, че постановлението от ....г. е получено от Р. К. в качеството му на п. на УС на МЗФ на .....г., като същото не е обжалвано. Видно от приложеното по делото решение от .... г. по ф.д. №.../ ...г. по описа на ВТОС е, че е регистрирана фирма „"И. т."” на ВТУ „К. и М.”-гр.В.Т. със седалище гр.В.Т. и предмет на дейност-производство на компютърни информационни системи, консултационна, рекламна и търговска дейност в страната и чужбина. Фирмата се представлява от временно управляващия доц.к.ик.н. Р. С. К. от гр.В.Т.. С решение от ...... г. по ф.д.№ ...../ ...г. по описа на ВТОС е регистрирана М. з. ф. "Св.П." /МЗФ/ като юридическо лице с нестопанска цел със седалище гр.В.Т. и предмет на дейност /цели/: стимулиране на високо професионално обучение, квалификация и преквалификация на медицинските кадри; съдействие за повишаване качеството и ефективността на информационното осигуряване в медицината, за физическо и душевно развитие на гражданите, за оздравяване на околната среда; финансово осигуряване на стипендиите и съвременната информационна комуникация; участие в изработването на ефективна позиция за профилактична медицинска дейност; оказване на съдействие за навлизане на съвременни диагностични и лечебни методи в медицинската практика; стимулиране на научни изследвания и клинични експерименти в диагностичната и лечебната дейност на здравните заведения; оказване на съдействие, пропагандиране и участие в мероприятия и конкретни дейности за опазване и оздравяване на околната среда; оказване на помощ за привличане на работа, обмяна на опит и създаване на медицински природо-оздравителни и духовно-хуманитарни школи за висококвалифицирани специалисти от чужбина; създаване на условия за възпитание в милосърдие и хуманизъм; съдействие за осъществяване на активен международен обмен и ефективна съвместна дейност в областта на здравеопазването, жизнената, околната и духовната среда; осъществяване на разрешена от закона стопанска дейност с цел финансово подобряване на идеалните цели на фондацията. Фондацията се представлява от п. к.ик.н. доц. Р. С. К. от гр.В.Т.. Видно от писмо № ..... от .....г. на ВТОП до Декана на факултет по „М. и и.” при ВТУ „Св.св.К. и М.” по повод запитването му по делото срещу Р. К. е, че е посочено от Окръжна П.-гр.В.Т., че срещу К. е образувано сл.д.№..../....г. по описа на ОСС-В.Т. за извършено от него крупно присвояване на чуждо имущество-престъпление по чл.203 от НК. Посочено е, че по този текст срещу него е повдигнато обвинение и е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” от .....г., а с постановление от ......г. същата е променена в „парична гаранция” в размер на 50000лв. Посочено е, че сл.дело е спряно за издирване на лицето М. Х. и е пояснено, че спирането на предварителното следствие не означава прекратяване на сл.дело и освобождаване от отговорност на К. и А.. Посочено е, че въпросът с отговорността на доц.К. не е решен поради възникналите трудности по приключване на делото и засега той продължава да е обвиняем за присвояване на крупни суми и съдържащите се в делото доказателства не дават основание да се приеме, че той е невинен. Посочено е и че се касае за крупна афера, при която е осъществена незаконна дейност от МЗФ "Св.П." и настъпили от това щети в особено големи размери. Във връзка с повдигнатите обвинения срещу К. са извършени множество публикации в местната и централната преса. Видно от приложената стр.3 от в-к „.....” от ......г. е п¯местена статия със заглавие „........". Видно от статията е, че съобщението до пресата за извършените арести на двамата обвиняеми К. и А. е направено от представител на местната П., като е посочено и че двамата са обвиняеми за присвояване на над 1 милион лева. Публикувана е и статия със заглавие „...... "Св.П." обвинени в присвояване на над милион”-във в-к „...” на ......г. В статията е посочено, че двамата обвиняеми са задържани, като обвиненията срещу тях са за това, че са присвоили над 1 милион лева. Посочено е и че според УС на фондацията задържането им щяло да рикошира върху идеята за диагностични центрове, задвижено било създаването на българо-американско акционерно дружество, което щяло да осигури 25 милиона долара за изграждането на клиники във В.Т. и С.. Посочено е в статията и че тази цел си била поставила фондацията още при създаването си през .....г., като част от парите, спечелени от сделките с петрол и захар, били вложени в стоматологична клиника „Е.”. Дадено е кратко описание на мащабната дейност на фондацията в областта на здравеопазването и медицината. В трета статия със заглавие „......”, публикувана във в-к „....” на ......г. е коментирано делото по жалба на фондацията срещу данъчно-облагателен акт за 288000000лв. данъци. Публикувана е и четвърта статия със заглавие „........”-във в-к „.....” на ......г. В статията е посочено, че съобщението за промяната на мярката за неотклонение е дадено от прокуратурата. Посочено е, че дългият престой на К. зад решетките се заменя с парична гаранция от 50000лв. заради тежкото здравословно състояние на обвинения в крупни присвоявания, установено неколкократно от медицински експертизи. Като доказателство по делото е приложено писмо от .....г. на Окръжна П. до БНБ, управление „Б. н.” с искане във връзка с воденото сл.д. № ...../ ....г. да бъде изпратено разрешение за извършване на проверка и да бъде извършена проверка от Управление „б. н.” при БНБ за наличието на банкови сметки и движението на средствата по тях на различни физически и юридически лица, сред които МЗФ "Св.П."-В.Т., Р. К., С. К., Н. К. и С. К.. С определение от ......г. на СГС по дело № ...../ .....г. е постановено разкриване на документите, съдържащи сведения за операции и наличности по сметките на посочените в искането лица. По делото са разпитани свидетелите: С. К., съпруга на ищеца; С. Г., дългогодишен колега и познат на ищеца, бивш ректор на ВТУ; В. П., дългогодишен колега и познат на ищеца, бивш ректор на ВТУ; И. С., дългогодишен колега и познат на ищеца, доцент във ВТУ по педагогическа психология; М. А., колега на ищеца, другият обвиняем по прекратеното сл.д. № ...../ ....г.; Д. И., дългогодишен приятел на ищеца; Й. С., дългогодишен приятел на ищеца. Всички свидетели познават Р. К. като изключително авторитетна и креативна личност във ВТУ, водеща фигура в областта на м. и и. по това време преди задържането му. Св.П. сочи, че от ......г. е бил избран за ректор на ВТУ „Св.св.К. и М.” и оттогава познава ищеца. По това време К. бил избран за член на академичния съвет. Свидетелят посочва, че заварил ищеца като водеща личност в областта на информационните технологии. Излага, че при неговия мандат като ректор е започнало отделяне и обособяване на факултета по информатика и математика, където К. също бил важна и водеща фигура. Именно идея на ищеца е била да бъде направен факултет „И. и м.”, а той като ректор съгласувал първите идеи за това с него. Сочи, че по идеите и съветите на ищеца е създал факултета по „М. и и.”. Излага, че К. е ръководел фондация "Св.П.", както и че оглавявал институция, съвместна фирма с университета, участвал в някаква съвместна дейност. Свидетелят посочва, че след задържането му нещата се променили в негативен план-К. загубил до голяма степен авторитета си и отпаднал като член на всички колективни органи, спрели да го избират. Една голяма част от хората се отдръпнали от него, изпаднал в немилост. Св.П. сочи, че много пъти е разговарял с ищеца и затова знае, че много зле му се отразили задържането и обвиненията. Свидетелят излага, че впоследствие, когато станал областен управител в Л., продължило негативното развитие на нещата по отношение на К.. Той загубил шанс да бъде в ръководството на факултета и на университета. Свидетелят сочи, че ищецът е имал добри шансове за това, тъй като имал авторитет преди задържането и обвиненията срещу него. Излага, че тези му шансове отпаднали именно заради задържането му, тъй като той бил единственият задържан човек в университета за много години. Това се отразило много негативно в настроенията на колегите му и общественото мнение. Свидетелят излага и че К. бил много качествен като преподавател, студентите много го харесвали. Сочи, че през периода ....г.-.....г. когато свидетелят бил директор на Центъра на университета в гр. Д., К. идвал да преподава в този център, но по-късно /около ......- ......г./ бил уволнен от университета, като сочи, че не знае причината за това. Излага, че след задържането и обвиненията К. загубил позиции, връзки, приятелство, не бил вече в академичния съвет. Св.П. излага и ищецът е бил ръководител на катедра, но след обвиненията загубил и този шанс, тъй като спрели да го избират заради тези обвинения срещу него. Освен това излага и че факултетът „М. и и.” преди 4-5 години бил закрит, развитието му не се осъществило добре, тъй като и К. го нямало вече в университета. Излага, че ищецът е живеел скромно, не е бил човек с големи финансови възможности,нито с начин на живот, демонстриращ лукс. Посочва, че задържането му се разчуло, точно тогава на сина му предстояло влизане в казармата, имал доста проблеми, влошили се отношенията със съпругата му. Посочва, че се е говорело, че ищецът изплаща чужди грешки, но макар и една голяма част от хората да са вярвали, че К. е невинен, те се отдръпнали от него, защото срещу него имало образувано производство. Св.П. посочва, че ищецът е платил много скъпо това-било спряно цялото му развитие, не станал декан, не станал заместник ректор, а имал шансове за това, тъй като в академичният съвет от тридесет и седем човека той бил един от най-авторитетните по онова време. Сочи, че вратите за тези длъжности били затворени за К. заради обвиненията срещу него. Св.Г. излага, че познава К. от .... г., когато бил ректор на ВТУ. Сочи, че това бил периодът когато се въвеждала вече информатиката и компютрите. Излага, че с големи усилия ищецът бил изискан от академията в С., където той преподавал по това време информатика, съпругата му-също.Посочва, че първоначално бил преподавател по и., като от него израснала идеята и. да прерасне в отделна специалност, катедра и факултет. Излага, че негово дело били и кабинетите, които били обзаведени за специалността, както и въвеждането на самата специалност. Сочи, че благодарение на инициативата и активността на ищеца била открита тази специалност, а той участвал като ректор за извоюването й от Съвета по висше образование, което тогава ставало много трудно. Посочва и че ищецът имал авторитет пред академик Л. И., който бил ръководител на Института по математика, имал контакти със С., имал влияние и авторитет пред тях и затова и други специалисти били готови да дойдат като преподаватели във ВТУ. Св.Г. сочи, че К. практически съдействал за укрепване и развитие на специалността „М. и и.” във ВТУ. Излага, че задържането и обвиненията срещу К. се отразили много зле върху него и развитието му. Той съжалявал, че заради задържането и обвиненията не могъл да се развие като специалист и да разгърне способностите си. Имал намерение да развие себе си като защити докторска дисертация в тази област и да кандидатства след това за професура, но това не станало заради обвиненията срещу него. Свидетелят сочи, че К. имал качествата да стане доцент и професор, да защити дисертация и да се развие по-нататък като специалист. Освен това сочи, че той имал авторитет и влияние в университета и е било възможно да стане и ректор след като се хабилитира. Св.Г. излага, че има загуба ВТУ заради това, че Р. К. не е успял да осъществи своите сериозни идеи в областта на информатиката, тъй като той е имал потенциал и възможности, позволяващи му да ги осъществи ако не са били обвиненията срещу него. Показанията на св.И., бивш председател на Висшия медицински съвет, кореспондират с тези на посочените двама свидетели. Същият излага, че познава ищеца, с когото е в много добри приятелски отношения повече от двадесет години. Излага, че по онова време /.....-.....г./ когато е кипял активен обществен живот, фондация "Св.П." е била известна, имало е идея да се създадат частни центрове в Т.. Тези центрове е трябвало да се регистрират във Висшия медицински съвет, чийто председател е бил той тогава. Излага, че от пресата е разбрал за задържането, повдигнатото обвинение и големият шум, който се вдигнал срещу фондацията и специално срещу К., като фондацията станала нарицателно име за корупция. Посочва, че видял ищеца след излизането му от ареста в гр.С., като техен общ приятел, лекар в .... /сега болница „Ц. Й.”/ го довел при него, за да види здравословното му състояние. Същото било критично и налагало болнично лечение. Сочи, че К. бил приет в отделение „К. х.” в ...., тъй като му била открита киста на панкреаса и имало вероятност да се развие и да бъде опериран.Св.И. сочи, че познавал преди това ищеца като изключително жизнен и енергичен човек, а след излизането му от ареста видял един сломен и сринат човек с множество здравословни проблеми-на черен дроб, панкреас и бъбрек, което му състояние същият свързва с дългия му престой в ареста. Имало коренна промяна в негативен план в здравословното състояние на К.. Сочи, че преди влизането му в ареста същият не е имал такива здравословни проблеми. Посочва и че такава киста на бъбрека, каквато е открита на ищеца след излизането му от ареста, се отключва като патология и симптоматика при такива стресови състояния на човека-лоша храна, спане, психологически натиск. Излага и че ищецът е имал развит начален диабет, който бил на тази база-лошо хранене и психическия стрес, които са били в арестните помещения. Сочи, че диагнозата, която му поставил, била на базата на изследванията, а не само по личните наблюдения. Св.И. посочва, че целият живот на ищеца се е променил след задържането му и обвиненията срещу него, тъй като изведнъж от такава позиция и авторитет, каквито е имал в обществото, всичко се е сринало, както и че седемнадесет години от живота му „страницата е бяла” и това не може да се върне назад. Показанията на св.С. също кореспондират с тези на посочените по-горе свидетели. Сочи, че познава ищеца откакто същият е дошъл да работи от С. икономически институт във ВТУ във връзка със създаването на нова специалност „М.и и.”, чийто двигател на създаването й бил той. Свидетелят посочва, че К. тогава освободил длъжността „....”, за да бъде по-свободен и да може да работи по специалността, която трябвало да създаде като нова университетска специалност. Сочи, че това за тогавашните условия било много трудно и тогава е трябвало да бъде даден картбланш от най-висшите партийни и държавни институции за това. Свидетелят познава ищеца като човек с творческо мислене и стремеж за създаване на нещо ново и оригинално. Излага, че това, което той направил във ВТУ като структура, катедра, специалност и впоследствие като факултет, и до днес има значение за ВТУ. Сочи, че след като бил освободен от ареста, бил известно време освободен и от университета, защото бил обвиняем. И този свидетел сочи, че К. е имал шансове да стане дори и професор, както и да заеме ръководните длъжности в университета, заради потенциала и авторитета, които е притежавал. Излага и че социалната и личностната среда на ищеца след обвиненията е била толкова рязко променена, че той от един преуспяващ бизнесмен и преподавател и уважаван от обществото човек, загубил всички възможности както за професионална реализация във ВТУ, така и като бизнесмен. Сочи, че този продължителен стрес, който е изживял, е довел до много негативни промени в неговия живот-загубил е социалния престиж, лично пространство и свобода, които не могат да се купят с пари, в продължение на петнадесет години, през които е очаквал неприятните неща, и в този смисъл „страхът от смъртта е по-страшен от самата смърт”. Св.С., в приятелски отношения с ищеца от около двадесет и пет години, излага, че го познава като прекрасен, коректен и почтен човек, непримирим към несправедливостта, насилието и лицемерието. Разбрал от пресата за обвиненията срещу него и задържането му и бил много изненадан, тъй като и фондацията била с обществена значимост и с грижа за човека. Св.С. сочи, че след освобождаването му от ареста, ищецът бил много променен както физически, така и психически-бил объркан, леко неадекватен, съсипан, отслабнал, държал се за корема. Останал в болницата. Сочи, че още не може да се възстанови, и в момента е в тежко състояние, и не е този човек, когото познава отпреди обвиненията срещу него, поставен е в мизерия и криза заради тези обвиненията, тъй като професионалното му развитие било спънато. Излага, че това, което му е отнето, трудно може да се компенсира с пари. И този свидетел посочва, че обществото е загубило много от това, че К. не се е развил професионално, тъй като с потенциала си е можел да бъде много полезен за обществото. Св.К., съпруга на ищеца, доцент в катедра „К. с. и т.” във ВТУ, посочва, че е на работа във ВТУ от ... г., а в посочената катедра-от около 9 години. Свидетелката излага, че при постъпването им на работа във ВТУ, идеята е била да се разкрие отделна специалност „И.” и след това- факултет по математика и информатика. Излага, че не е познавала отблизо дейността на фондацията, ръководена от съпруга й, но знае от него, че стремежът е бил да се изгради в гр.В.Т. диагностичен център, който да се оборудва със съвременно медицинско оборудване и да се помага на хората, които имат нужда от по-прецизна диагностика. Посочва, че от новините по телевизията разбрала, че съпругът й е задържан и обвинен в присвояване на крупни суми, което силно я смутило. Сочи, че са имали добри семейни взаимоотношения, но не са имали охолен живот или подобрение на финансовото им състояние и то след откриване на фондацията, издържали се със средствата, които получавали като заплата от университета. Излага, че не е вярвала в злоупотребата, за която бил задържан съпругът й, защото не е имало такава, но се притеснявала за мнението и реакцията на колегите си. Избягвала директни разговори с тях, тъй като й било много тежко. Сочи, че всички-съпругът й, тя и децата им, много трудно преживяли всичко това. На сина им предстояло влизане в казармата, но не са правили както е традицията новобранска вечер, защото „нямали сърце да се повеселят”, а също и пари. Дъщеря им била студентка в гр.С.. Много трудно било и от финансова гледна точка, тъй като сама трябвало да се справя с ежедневните нужди, нямали пари и за адвокат дори, и бил назначен служебен такъв, а за паричната гаранция изтеглила последните им пари. Посочва, че съпругът й дори не могъл да види внука си, който тогава се бил родил, и му го показвали през прозореца. Сочи, че посещенията й в ареста в гр.С. не били чести-един път месечно, тъй като това било свързано с финансови средства. Посочва и че на един от разпитите следователят се опитвал да й внуши, че съпругът й си е живеел охолно и че е имал любовница, но тъй като тя е зрял човек, не се е поддала на тези внушения и е била до съпруга си, макар че трудно е преживяла и това. Излага, че много тежко са се отразили на съпруга й задържането и обвиненията срещу него както по отношение на психическото, така и на физическото му здраве. След ареста К. отишъл първо в болница, защото не бил добре. Излага, че от него знае, че в ареста е имало много лоши битови условия, лоша храна, и след излизането му оттам съпругът й бил много слаб-само „кожа и кости”, обострили се някои от заболяванията му и е получил нови заболявания. Посочва, че негативно са се отразили тези събития на съпруга й, който бил амбициозен човек, и в работата му-бил като „с отрязани криле”. Сочи, че е кандидатствал за декан, но в деня на избора е било размахано писмо от прокуратурата, и е било казано, че той не е достоен да бъде декан, защото има следствие срещу него. На няколко пъти по време на разпита, свидетелката се разстройва и започва да плаче. Св.А., другият обвиняем по следственото дело заедно с К., сочи, че е филолог по образование, но сега работи заради сл.дело като обслужващ газ станция. Излага, че от .....г. е бил началник на ...... във ВТУ, а по това време К., с когото били в добри отношения, бил ръководител на катедра „И. и м.”. Посочва, че ищецът е основател на катедрата по математика във ВТУ и по негово настояване се въвела специалността „и.” като самостоятелна специалност. Сочи и че след политическите промени в страната ни тогава, К. регистрирал една от първите фирми във В.Т. „"И. т."”-към ВТУ, за извършване на стопанска дейност, към която се прехвърлил и той. Сочи, че няколко месеца по-късно, ищецът и други видни представители от окръга, регистрирали и фондация „"Св.П."”, като имало постановление на МС, което разрешавало на фондациите да извършват стопанска дейност. Сочи и че почти всички служители, които били в информационните технологии, създали свои фирми, които по различен начин участвали във взаимоотношения с фондацията, в която водеща фигура бил Р. К.. Свидетелят описва ищеца както останалите свидетели го описват-като човек с изключително висок интелект, ръководител, организатор, работохолик, трудолюбив, находчив, с много свежи идеи, една от които-създаването на диагностично-лечебен център във В.Т., на Завод за преработка на отпадъци във В., и на много други обекти. Излага, че ищецът е поддържал контакти с видни представители на властта, с президентството, с министерския съвет, имал лични срещи с тогавашния министър председател, досежно дейността на фондацията. Установявал контакти и с чужди партньори, които трябвало да финансират част от идеите му-по-конкретно с А. фондация за борба с рака, чиито ръководители приели идеята им за изграждане на център за ранна диагностика и лечение на рака, което до тогава е било непознато не само за Б., а и за Балканския полуостров, и не е съществувал подобен център.Било даже отредено мястото за изграждането на този център, изработен бил и проектът за него, но всичко това рухнало, тъй като били арестувани с ищеца. Сочи, че проектът за изграждане на центъра бил в доста напреднала фаза, предстояло сключването на договор, но всичко се обърнало „наопаки” след арестуването им. Счита, че следственото дело срещу тях е скалъпено, те не са виновни и не са се смятали за такива, вероятно са засегнали нечии бизнес интереси в Б., на силни хора за деня, които използвали цялата си държавна власт, за да ги смачкат и да ги отстранят от бизнеса. Излага, че условията в ареста, където лежали-четири месеца в гр.В.Т. и около пет месеца в гр.С., били изключително лоши и унизителни. Стаите били с размери 2,30м. на 2,50м., с нар, два дюшека и две одеяла за двама арестанти. Били разделени в ареста, и през повечето време били по сами в килията, според свидетеля-за упражняване на психически тормоз. Посочва, че течаща вода и тоалетна в арестните помещения няма-за тоалетна се ползва кофа с капак в ъгъла и шише с вода. Над вратата на стаята имало решетка, но никаква слънчева светлина, а само изкуствена такава. Хранели се в пластмасови чинийки, без прибори, като в едно помещение се хранели и извършвали и другите си хигиенни и биологични нужди, затова въпросът бил на оцеляване-да не ги хване жълтеницата. Бръсненето се извършвало с една машинка за стрижене, като ги подстригвали един след друг, без дезинфекция, един път седмично след баня. Самобръсначки нямало, за да не се самоубият. В тоалетната ходели на отворена врата, а пазачът заставал срещу тях да ги гледа, за да не направят нещо. Св.А. излага, че другият силен стрес, който получили, бил при настаняването им-първоначално били откарани в Ц. с. затвор, но оттам само като прочели писмото, което ги придружавало, се разпоредили да ги махнат от затвора и да ги откарат веднага на „Р.”-следствения арест, където се настаняват най-големите престъпници и убийци. Посочва, че условията в ареста на „Р.” били още по-лоши-килията била още по-малка-1,60 м. на 2,40 м. Другият тормоз спрямо тях бил, че не им давали свиждания с близките, съпругата му всеки понеделник чакала „благоволението” на окръжния прокурор, за да й разреши свиждане. Жените им през седмица пътували, за да им носят дрехи, но не ги допускали на свиждане. Свидетелят излага, че след освобождаването му отишъл в болница „Ц. Й.”, където разбрал, че лежи болен ищецът. Сочи, че като го видял, не можал да го познае-бил напълно променен-побелял, отслабнал, унил човек, смачкан от живота, както него самия. Излага, че преди влизането му в ареста, К. бил изключително жизнен човек, невероятно комбинативен за бизнеса, с невероятен усет, не е имал здравословни оплаквания. Сочи, че след ареста ищецът прекарал инфаркт заради стреса, свързан с отправените им тежки обвинения и постоянния психологически тормоз на разследващите, че живи няма да излязат от ареста, след 20-30 години, че ще ги оставят жените им, че децата им се срамуват от тях. Свидетелят излага, че ищецът бил уважаван човек в университета, но както всеки, си има опозиция, която създавала проблеми. Сочи, че след ареста и омаскаряването им по този начин и чрез средствата за масова информация, положението сред колегите, които не го харесвали, станало още по-тежко. Правели му проблеми от всякакво естество, уволнили го даже от работа, като използвали повода, че не бил в Б., като през това време асистентът му изнасял лекциите, но някой „подшушнал” на студентите, че го няма и няма да се провеждат лекции, след което била направена проверка, която установила, че залата е празна и няма студенти. Свидетелят сочи, че когато си „смазан от обществото, всеки може да ти се подиграва както иска и да прави с теб каквото иска”. Посочва, че К. е бил справедлив човек, който държал много на дисциплината в катедрата. Излага, че знае защо ищецът не е обжалвал постановлението за прекратяване на наказателното производство в частта за тези престъпления, за които са амнистирани-тъй като не желаел повече да се занимава с правосъдната ни система. По време на разпита свидетелят на няколко пъти се разстройва и започва да плаче. По реда на чл.176 от ГПК е изслушан ищецът. Същият изразява обидата си от отношението на прокуратурата към него. Сочи, че условията в ареста са „отвратителни” , отношението към него е като към престъпник, разкарвали го „като маймуна”, с гриф върху папката при конвоирането му до С. „особено опасен”. Изразява обидата и съжалението си за това, че е имал намерение да направи нещо, което е за народа, имайки предвид диагностичния център, с подкрепата на американските партньори на фондацията, нещо, което го е нямало до този момент в Европа, а с делото срещу него това нещо и той самият, са били убити. Сочи, че не е могъл да направи професура, защото са му казвали „Престъпник, къде си тръгнал”. Не го вземали никъде на работа, защото са имали отношение към него като към престъпник. Излага, че достойнството на човека е много важно и с това дело иска за последен път да защити достойнството си. Като доказателство по делото е приета съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като обективно и компетентно. Вещото лице е посочило, че равностойността в щатски долари на сумата 50000лв. към .....г. е 1343,62 щатски долара, а равностойността на сумата 50 лв. към .....г. е 38,15 щатски долара. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди и за обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.2 предл.2 и 3от ЗОДОВ. Исковете са доказани по основание по следните съображения: В чл.2 от ЗОДОВ е предвидено ангажирането на отговорността на държавата за причинени на гражданите вреди от незаконни действия на правозащитните й органи. Отговорността на държавата е обективна. В разпоредбата са посочени няколко основания, при които държавата отговаря за причинените вреди. По настоящото дело е налице основание за отговорност на Държавата, в случая конкретно Прокуратурата на РБългария, по чл. 2, т. 2 предл.2 и 3 от ЗОДОВ, която отговорност възниква като пряка последица от прекратеното наказателно производство срещу ищеца /по п.1, 4 и 5 от обвинението/.Както бе подробно посочено по-горе, срещу ищеца е било повдигнато първоначално с постановление от .....г. обвинение по чл.203 вр.чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.чл.201 вр.чл.26 от НК, като му е взета и мярка за неотклонение «задържане под стража». Впоследствие с постановление от ......г. на К. са повдигнати обвинения по 7 пункта: 1. за извършено престъпление през периода ......-....г. по чл.203 ал.1 т.1 и 2 вр.чл.201 вр.чл.311 ал.1 вр.чл.26 от НК; ІІ. за извършено престъпление на ...... г. по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК; ІІІ. за извършено престъпление през месец ........ г. - по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК; ІV.- за извършено престъпление през периода ....-..... г., по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК; V. за извършено от него престъпление през периода .....-...... г., по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, пр. 3, вр. чл. 26 НК; VІ. за извършено престъпление през периода ...... – ...... г. по чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26 НК; VІІ. за извършено престъпление на ..... г. по чл. 219, ал. 4, вр. ал 1 НК. От събраните по делото доказателства-постановление от ......г. на ВТОП безспорно се установява, че по отношение на Р. К. е прекратено наказателното производство, като по обвинението по п.1 за престъпление по чл.203 ал.1 т.1 и 2 вр.чл.201 вр.чл.311 ал.1 вр.чл.26 от НК производството е прекратено поради това, че не е извършено престъпление; по обвиненията по п.4 и 5 за престъпления по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 от НК и по чл.282 ал.3 вр.ал.2 предл.1 и 2 вр.ал.1 предл.3 вр.чл.26 от НК, производството е било прекратено поради това, че деянието не е престъпление, тъй като ищецът в качеството си на П. на МЗФ «Св.П.» не може да бъде субект на тези престъпления. Производството по п.2, 3, 6 и 7 от обвиненията срещу К. е било прекратено поради погасяване на наказателната му отговорност по чл.1 ал.1 от Закона за амнистията от ......г. В случая ищецът претендира заплащането на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на основание прекратеното наказателно производството по п. 1, 4 и 5 от обвиненията срещу него. Предвид Ýа това, налице са основанията за ангажиране отговорността на държавата въз основа на двете визирани в разпоредбата на чл.2 ал.1 т.2 предл. второ и трето от ЗОДОВ хипотези, а именно: прекратено наказателно производство поради това че деянието не е извършено от лицето /прекратено наказателно производство по п.1 от обвиненията срещу К./, и че извършеното деяние не е престъпление /прекратено наказателно производство по п.4 и 5 от обвиненията срещу ищеца/. За другите обвинения по п.2, 3, 5, 6 и 7, досежно които също е прекратено наказателното производство, но поради амнистия, ищецът не претендира обезщетение /такова не се и дължи съгласно т.8 от ТР №..... от .....г. на ВКС ако наказателното производство не е било продължено по искане на обвиняемия и приключило с оправдателна присъда/. Предвид на това, несъстоятелно е възражението на ВТОП срещу претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди на основание факта, че за част от повдигнатите обвинения наказателното производство срещу ищеца е било прекратено поради амнистия. Такова обезщетение на основание прекратеното наказателно производство по обвиненията по п.2, 3, 5, 6 и 7 поради амнистия, ищецът не е претендирал. Несъстоятелно е и становището на ВТОП, че ищецът се обосновава на обстоятелства, които не са във връзка с предмета на делото, а именно-че са във връзка с наложената му мярка за неотклонение «задържане под стража», а вредите от нея са включени в размера на претендираното обезщетение. Съгласно ТР № ...../ .....г. на ВКС в случаите по чл.2 т.2 от ЗОДОВ обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража, което обаче не означава, че тези вреди не се преценяват и включват в размера на обезщетението, а само, че не се присъждат отделно. Неснователно е и становището, че досежно мярката за неотклонение ответникът е действал съгласно разпоредбата на закона и при наличие на данни за извършено престъпление, спазвайки процедурите и в изпълнение на служебните си задължения, при което се е стигнало до вземане на тази мярка. Тези доводи на ответника са ирелевантни за настоящото производство, след като е налице незаконно обвинение поради прекратяване на наказателното производство /по посочените по-горе пунктове от обвинението/, респективно-незаконно задържане под стража. Видно от постановлението от .....г. мярката за неотклонение «задържане под стража» е взета именно по повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение по чл.203 вр.чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.282 ал.2 вр.ал.2 вр.чл.201 вр.чл.26 от НК, наказателното производство досежно които обвинения е прекратено поради това, че не е извършено престъпление от ищеца и поради това, че деянието не е престъпление, тъй като ищецът не може да е субект на това престъпление. Безспорно е, че в резултат на незаконното обвинение ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в здравословни проблеми, засягане на психическата сфера, накърняване на основни човешки ценности, признати от Конституцията и множество международни правни актове-чест, достойнство, авторитет, професионално и личностно развитие. Тези неимуществени вреди са търпяни от ищеца за изключително дълъг период от време-шестнадесет години и три месеца, за който период е продължило разследването по следственото дело, и продължават да се търпят и до днес /показанията на свидетелите/. Твърде дълго продължилото производство по следственото дело срещу ищеца, извън всякакви предвидени законови срокове и извън всякакви разумни срокове /независимо от спирането на същото/, е нанесло необратими и непоправими, фатални щети в личностното и професионалното развитие на ищеца. Всъщност на практика, последното е било тотално осуетено заради повдигнатите срещу него обвинения и задържането му под стража, за значителен период от време, и то във възраст, която е най-плодотворната в човешкия живот. Репутацията на К. била срината вследствие на тези обвинения-от една изключително авторитетна личност със забележителни идеи и изяви в обществения живот и особено в областта на математиката и информатиката във ВТУ, част от които е реализирал, а други не е успял заради повдигнатите му обвинения, се е превърнал в човек, загубил този авторитет, човек, от когото всички са се отдръпнали заради образуваното производство, човек, пред когото всички врати вече били затворени /св.П./ и нарицателно име за корупция заедно с фондацията, която ръководел /св.И./. Налице е пряÛа причинна връзка между незаконното обвинение спрямо К. за извършени престъпления по чл.203 и чл.282 от НК и претърпените от него неимуществени вреди-психически страдания и здравословни проблеми. Наличието на причинна връзка се установява от събраните по делото доказателства-свидетелски показания и подробно описаните по-горе писмени доказателства. Неоснователни са доводите на ВТОП, че не е доказана причинната връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които е прекратено наказателното производство и за които ищецът претендира обезщетение, и причинените му вреди. Видно от постановлението от .....г. първоначално на К. е било повдигнато обвинение по чл.203 вр.чл.202 ал.1 т.1 вр.чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.чл.201 вр.чл.26 от НК, и именно за това обвинение спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Четири месеца по-късно-на .....г. са му повдигнати обвиненията по посочените по-горе седем пункта, три от които са за престъпления по чл.203 ал.1 т.1 от НК и по чл. 282 ал.2 и ал.3 от НК, за които престъпления наказателното производство спрямо ищеца е прекратено с постановлението от .....г. поради това, че не е извършено престъпление от ищеца и поради това, че деянието не съставлява престъпление. Безспорно е, че най-тежките обвинения срещу ищеца са по п.1 и п.4 и 5 от обвинението-по чл.203 ал.1 от НК и по чл.282 ал.2 и ал.3 от НК, тъй като за същите са предвидени най-тежките наказания /тог.ред. НК/ в сравнение с тези по другите обвинения срещу ищеца. За престъплението по чл.203 ал.1 от НК е предвидено наказание от 10 до 20 години „лишаване от свобода” и конфискация на цялото или на част от имуществото, както и лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност, лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност и лишаване от право на местоживеене в определено населено място; за престъплението по чл.282 ал.2 от НК е предвидено наказание от 1 до 8 години „лишаване от свобода” и лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; а за престъплението по чл.282 ал.3 от НК е предвидено наказание от 3 до 10 години „лишаване от свобода” и лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност. По другите обвинения по п.2,3 и 7-за престъпления по чл.219 ал.4 от НК предвиденото наказание /тог.ред.НК/ е от 1 до 5 години „лишаване от свобода” и лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност и от право да се упражнява определена професия или дейност, а по обвинението по п.6-престъпление по чл.219 ал.1 от НК предвиденото наказание /тог.ред.НК/ е до 3 г. „лишаване от свобода” или поправителен труд. Безспорно е, че най-голямо влияние върху психическата сфера на ищеца-изпитваните от него страх, стрес, негативни изживявания и очаквания, са имали обвиненията по п.1, 4 и 5, за които са предвидени най-тежките наказания, в сравнение с останалите обвинения, тъй като както посочва св.С. „страхът от смъртта е по-страшен от самата смърт”. В този смисъл е несъстоятелно и становището на прокуратурата, че от значение за претенцията за неимуществени вреди била не само формалната продължителност на досъдебното производство, а и обстоятелството за какъв период същото е било спряно и спрямо ищеца не са провеждани процесуално-следствени действия, и че през периода, когато производството е било спряно и не е бил задържан, не е имало пречка за ищецът да развива професионалната си дейност. Независимо от спирането на производството по следственото дело с постановлението от ......г. на ВТОП /производството е било спряно за цели 12 години и 11 месеца и то за издирването на друго лице, за евентуалното му участие в престъплението, за което са обвинени К. и А. само по един от пунктовете по обвинението-п.2/, нито авторитетът, нито психическото и здравословно състояние на ищеца са били възстановени. Фактът на спиране на производството по следственото дело по никакъв начин не е повлиял положително на личностното и професионално развитие на К.. Напротив, веднъж загубил репутацията си на уважаван човек, ищецът трудно би могъл да я възстанови и обществото да има друго отношение към него освен негативно, оформило се заради повдигнатите обвинения, широко разгласени в общественото пространство от медиите, въз основа на данните за тях, дадени именно от прокуратурата. Това се установява от показанията на всички свидетели, които сочат, че К. като човек с огромен потенциал и един от най-авторитетните хора в академичния съвет на ВТУ, имал всички шансове да защити докторантура, професура, за което имал намерение, да стаÝе декан на факултета по „М. и и.”, зам.ректор или ректор, но заради обвиненията загубил позиции, връзки, приятелства, отпаднал като член на всички колективни органи във ВТУ, включително на академичния съвет, вече не го избирали за ръководител катедра, спрели да го избират във всички органи, хората се отдръпнали от него, изпаднал в немилост /св.П., св.Г., С., А./. Нещо повече, всички тези свидетели сочат, че загуба заради обвиненията и вследствие на тях-спряното професионално развитие на ищеца, има не само той самият, а и ВТУ и обществото, тъй като К. не е успял именно заради обвиненията срещу него да се развие професионално и да осъществи своите сериозни идеи в областта на информатиката, а е имал потенциал и възможности да ги реализира, ако не са били тези обвинения срещу него. Св.П., като бивш ректор на ВТУ, сочи и че факултетът „М. и и.” във ВТУ преди 4-5 години бил закрит, тъй като развитието му не се осъществило добре, понеже К. вече го нямало в университета. Освен това, следва да се отбележи, че ответникът е допринесъл още за компрометирането на К. сред университетските среди и след спиране на производството по следственото дело, тъй като видно от цитираното по-горе писмо от .....г. на ВТОП до Декана на факултет по „М. и и.” при ВТУ по повод негово запитване, е посочено, че срещу К. е повдигнато обвинение за крупно присвояване на чуждо имущество-престъпление по чл.203 от НК /п.1 от обвиненията срещу ищеца/ и за това обвинение му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” на ......г., променена в „парична гаранция” на .....г., както и че производството по следственото дело е спряно. Наблегнато е на това, че спирането на предварителното следствие не означава прекратяване на сл.дело и „освобождаване от отговорност” на К. и засега той продължава да е обвиняем за присвояване на крупни суми, и съдържащите се в делото доказателства „не дават основание да се приеме, че той е невинен”. Това изразено в посоченото писмо мнение на представителя на ВТОП тогава, е грубо нарушение на основния принцип в наказателния процес, че всеки е невинен до доказване на противното, което доказване се осъществява пред съд в съдебно производство и въз основа на постановена, влязла в сила присъда. Изразеното от ответника мнение относно виновността на К. по повдигнатото му обвинение по чл.203 от НК безспорно е повлияло на отношението на колегите му от ВТУ и респективно-на професионалното му развитие. Както сочи св.К., това писмо било прочетено по време на факултетен съвет на провеждания избор за декан, като становището на колегите му въз основа и на писмото, било, че ищецът заради обвиненията не е достоен да бъде декан. В този смисъл, имайки предвид изложеното, несъстоятелно е становището на ВТОП, че ищецът след като се е смятал за невинен, и тъй като не било установено противното с влязла в сила присъда, доводите му, че обвинението му е пречело да се развива в професионален план, са недоказани, и единственото време, през което не е могъл да развива идеите и плановете си, е времето, през което е бил задържан, и липсват доказателства, че наказателното производство е възпрепятствало пряко кариерното му развитие. За професионалното развитие на човек в такава ситуация и с това обществено положение е от значение не само собственото субективно отношение, а и отношението на обществото. Нужно е не само самият той да се счита за невинен, а и обкръжението, сред което работи и се развива, хората, които го подкрепят и заедно с които реализира идеите си, да му имат доверие. Именно това доверие и авторитет са били унищожени в резултат на повдигнатите обвинения срещу К. и задържането му, което обстоятелство се установява категорично от показанията на всички свидетели, обсъдени подробно по-горе. К. е бил компрометиран в обществото, сред колегите си, сред приятелите си, сред партньорите си по проектите, които е започнал да реализира, и чиято реализация е била спряна заради повдигнатите обвинения и задържането му. Спряно е било и професионалното му развитие във ВТУ, тъй като, както бе посочено, той вече не бил избиран нито за ръководител катедра, нито в академичния съвет и другите колективни органи в университета, не могъл да защити докторантура и професура, за което имал намерение и реални възможности, отпаднали шансовете му, които също били реални, за заемане на ръководни длъжности във факултета и университета /св.Г., св.П., св.С./. Несъстоятелно е и становището на ВТОП, че твърденията на ищеца, че обвиненията са повлияли и на п±ихическото му състояние, са недоказани. От показанията на всички свидетели, които кореспондират помежду си, безспорно се установяват и тези твърдения на ищеца. Всички свидетели описват ищеца преди арестуването и повдигане на обвиненията срещу него, като изключително жизнен, енергичен и амбициозен човек, човек с творческо мислене и стремеж за създаване на нещо ново и оригинално, преуспяващ бизнесмен и уважаван преподавател, коректен и почтен човек, непримирим към несправедливостта, насилието и лицемерието, човек с изключително висок интелект, ръководител, организатор, работохолик, трудолюбив, находчив, с много свежи идеи и невероятен усет в бизнеса. Всички свидетели описват ищеца след повдигане на обвиненията срещу него и ареста като коренно променен човек-загубил позиции, връзки, приятелства, изпаднал в немилост, сломен, унил и сринат човек, с множество здравословни проблеми, объркан, леко неадекватен, съсипан, отслабнал, побелял, смачкан от живота. Св.К. посочва, че съпругът й бил като „с отрязани криле”, а самият ищец излага, че с обвиненията срещу него идеята му за диагностичен център и той самият, са били убити. От показанията на свидетелите се установява, че обвиненията и арестът са се отразили много зле и негативно върху К. и развитието му, целият му живот се променил след задържането и обвиненията срещу него, загубил социалния си престиж, лично пространство и свобода, и всичко се сринало в резултат на този продължителен стрес. Видно от показанията на св.С., И. и С., ищецът още не може да се възстанови и до днес, и в момента е в тежко състояние. Св.С. сочи, че ищецът не е този човек, който познава отпреди обвиненията срещу него, поставен е в мизерия и криза заради тези обвинения. От показанията на св.И. се установява и че ищецът имал доста семейни проблеми заради обвиненията и ареста му, влошили се отношенията със съпругата му. Св.К. излага, че точно по това време на сина им предстояло влизане в казармата, дъщеря им била студентка в гр.С. и всички те, както и съпругът й много тежко са изживяли всичко, свързано с обвиненията срещу него и задържането му. Той дори не могъл да види внука си, който се бил родил тогава-показвали му го през прозореца на арестните помещения. От показанията на св.А. се установява, че те двамата с ищеца са изживяли невероятен стрес, свързан с отправените им тежки обвинения и постоянния психологически тормоз на разследващите, които им внушавали, че живи няма да излязат от ареста, тъй като ще излязат чак след 20-30 години, че жените им ще ги оставят и че децата им си срамуват от тях. Несъстоятелно е и становището на ответника, че твърденията на ищеца, че в резултат на арестуването му е било влошено здравословното му състояние и е прекарал инфаркт през .....г., са недоказани. Както бе посочено по-горе, от показанията на всички свидетели по делото безспорно се установява, че периодът на задържането му и обвиненията срещу ищеца са се отразили много зле и на психическото и на физическото му състояние-имало коренна промяна в негативен план и по отношение на здравословното състояние на ищеца. От показанията на св.И., С., К. и А. се установява, че преди влизането му в ареста ищецът не е имал здравословни проблеми, а след излизането му оттам бил в много тежко състояние. Веднага след излизането му от ареста К. постъпил на лечение в .. ..../сега болница „Ц. Й.”/, тъй като състоянието му било критично и налагало болнично лечение. Констатирани били множество здравословни проблеми-била му открита киста на панкреаса и бъбрека и начална форма на диабет. Тези обстоятелства се установяват от показанията на св.И. /тогава завеждащ „К. х.” в посочената болница/, който е поставил диагнозата на ищеца на база проведените изследвания, и който посочва, че тези заболявания се отключват като патология и симптоматика при такива стресови състояния на човек, на каквито е бил подложен ищецът в ареста в резултат на лошото хранене и сън и психологическия натиск. От показанията на св.С., видял ищеца непосредствено след излизането му от ареста, се установява, че ищецът бил много променен както физически, така и психически-бил отслабнал, държал се за корема. Св.К. посочва, че след излизането на съпруга й от ареста, в резултат на лошите битови условия и храна, същият бил много слаб- „само кожа и кости”, обострили се някои от заболяванията му, и получил нови заболявания. От показанията й и тези на св.А. се установява, че ищецът е прекарал и инфаркт. Безспорно е, че това тежко състояние К. е получил именÝо в резултат на огромния и продължителен стрес, на който е бил подложен заради тежките обвинения и арестуването му. Отношението към него като към престъпник и то „особено опасен”, както сам той посочва по реда на чл.176 от ГПК, а и това се вижда от цитираното по-горе писмо на ВТОП от .....г. и всички публикации в медиите, са се отразили изключително тежко както на психическото, така и на физическото здраве на ищеца. Този стрес е въздействал на здравето на ищеца изключително дълго време-16 години и три месеца, периодът, през който е продължило следственото дело, а и продължава въздействието си и към момента, тъй като обвиненията срещу ищеца са насели тежки и непоправими поражения върху неговия живот в личностен и професионален план. По отношение размера на претендираното обезщетение- същото следва да се определи, изхождайки от правилата за справедливост визирани в чл. 52 от ЗЗД и конкретните обстоятелства. От цитираните по-горе писмени доказателства се установява, че с регистрацията на МЗФ "Св.П."-гр.В.Т. през .....г. доц к.ик.н. Р. К. е избран за неин председател. Фондацията е имала сериозна дейност в областта на медицината и здравеопазването. Ищецът като неин представляващ и човек с голям размах, е имал идеята за създаването на Диагностично-лечебен център в гр.В.Т., чиято реализация била в ход с помощта на специалисти в областта на медицината в Б. и САЩ /тези факти се установяват от показанията на св.И., К., А./, и чийто успешен завършек бил осуетен заради повдигнатите срещу него обвинения и ареста му с постановлението на ВТОП от ......г. От показанията на всички свидетели е установено, че преди повдигане на обвиненията срещу него и задържането му, ищецът е бил личност с изключително голям авторитет и влияние, забележителен човек, ярка личност, водеща фигура в областта на информационните технологии, фактор в университетските среди в областта на математиката и в обществения живот. Негова е била идеята за разкриване на отделна самостоятелна специалност и факултет във ВТУ „М. и и.”, която по онова време е била трудно реализируема поради ред причини. Пак от показанията на всички свидетели е установено, че благодарение на неговата инициативност и активност все пак е открит факултет по „М. и и.” във ВТУ, който просъществувал известен период от време, тъй като поради арестуването и обвиненията срещу К., развитието и дейността на факултета вече не били на същото ниво. От показанията на свидетелите се установява и че поради липсата на Р.К. в този факултет /тъй като той бил двигателят на дейността му/ факултетът впоследствие бил закрит. Повдигнатите срещу ищеца обвинения и задържането му били широко отразени в медиите и станали достояние на обществото. В резултат на тези незаконни обвинения /по п.1, 4 и 5, цитирани по-горе/ и ареста, целият живот на ищеца бил невъзвратимо коренно променен в негативен план. Ищецът загубил репутацията си на почтен и уважаван човек, той и фондацията, която ръководел станали символ на корупция. Загубил позициите си в обществото, доверието на колегите и партньорите си, вече не го избирали за член на Академичния съвет във ВТУ, нито в други колективни органи. Сринато било и доверието на американските му партньори по проекта за създаване на диагностично-лечебен център в гр.В.Т., който център е щял да бъде полезен за голям кръг от хора, нуждаещи се от такава диагностика. Спънато било професионалното развитие на ищеца и то в най-плодотворната възраст за един човек, което е дало отражение не само на него в личностен и професионален план, а и на развитието на специалността „М. и и.” във ВТУ. Както посочват свидетелите, ВТУ има загуба заради това, че К. не е успял заради повдигнатите обвинения срещу него да реализира своите сериозни идеи в областта на математиката и информатиката, каквито потенциал и възможности за осъществяването им той имал. Заради повдигнатите обвинения и ареста и в резултат на тях-загубата на авторитет и доверие, ищецът загубил всякакви възможности за по-нататъшна професионална реализация-да защити докторантура и професура, да стане декан или ректор, за което е имал реални шансове, тъй като е притежавал голям авторитет и потенциал, както посочват всички свидетели. Както бе посочено, при кандидатстването му за декан било цитирано писмото на ВТОП от .....г. /описано по-горе/, в което е посочено, че въпреки спирането на производството по сл.дело К. продължава да е обвиняем за присвояване на крупни суми и доказателствата по делото не давали основание да се приеме, че той е невинен, което осуетило шансовете му да заеме тази длъжност. Вследствие на незаконните обвинения /по п.1, 4 и 5/ и ареста, ищецът загубил социалния си престиж, лично пространство, свобода на действията, честта и достойнството си, които са основни човешки ценности. Изключително дългият период от време, през който е продължило производството по следственото дело срещу него-16 години и 3 месеца, обхващащ годините на разцвет на професионалното и личностно развитие на един мъж, е оказало тежко негативно въздействие върху психиката и здравето на ищеца, довело е до изменение на неговия характер-станал сломен, унил и смачкан психически човек, унищожило е възможностите му за реализация и за осъществяване на професионалните му идеи и бизнес проекти. Независимо, че производството по следственото дело е било спряно, както бе посочено, този факт не е имал положително отражение върху живота на ищеца, тъй като неговият авторитет и позиции в обществото вече са били загубени в резултат на повдигнатите обвинения и ареста му. Ищецът е живял дълго време в стрес, под тежко психологическо въздействие и в страх, че може да бъде осъден и да получи тежки наказания за тежки престъпления, които не е извършил, с липса на вяра и доверие в правозащитните органи. Обвиненията срещу ищеца са предизвикали отрицателни емоционални и психически изживявания, свързани и с притеснението му за отражението им върху семейството и близките му, които също много тежко преживявали тези събития както в морален, така и във финансов аспект. Вследствие на незаконните обвинения срещу него /по п.1, 4 и 5/ К. е бил силно притеснен както психически, така и материално и живеел в страх за бъдещето си-своето и на близките си. Ищецът е изпитвал и морални болки и страдания и от факта, че е развивал законна дейност, имал е сериозни намерения да реализира идеи, които да са полезни за цялото общество, а е бил обвинен несправедливо в извършването на тежки престъпления. В резултат на незаконните обвинения /по п.1, 4 и 5/ е посегнато и върху едно от основните човешки блага по отношение на Р.К. и то за продължителен период от време-свободата. Същият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” за период от осем и половина месеца,която мярка е взета именно за обвинението по тези пунктове /още с постановлението от ....г./.При това е посегнато и на друго основно човешко благо, прокламирано както от Конституцията, така и от множество международни правни актове в областта на човешките права и свободи-достойнството му. При изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража” К. е претърпял унизително отношение към неговата личност заради изключително лошите условия в ареста както в гр.В.Т., така и в гр.С., описани от св.А.. Условията били крайно унизителни-липса на достатъчно жизнено пространство, лоша храна, липса на слънчева светлина, липса на нормални хигиенни условия и нормални условия за физиологичните нужди. Това унизително отношение е продължило през целия период на задържането му, който е значителен-осем месеца и половина. Този дълъг период от време се е отразил и крайно негативно върху здравословното състояние на К.-същият след излизането му от ареста бил отслабнал и побелял, постъпил в болница с диагноза киста на панкреаса и на бъбрека, както и начален стадий на диабет. Вследствие на големия психологически стрес в резултат на обвиненията и задържането му ищецът претърпял и инфаркт. През този дълъг период от време на задържане ищецът не е могъл свободно да се придвижва, да се лекува пълноценно, бил е в тежко психологическо въздействие от страна на разследващите органи, живял е в страх /макар и да се е считал за невинен/, че може да бъде осъден и да излезе от ареста след 20-30 години /каквото наказание се предвижда за престъплението по обвинението по п.1/, както му е внушавано от следователя. Третиран е бил като престъпник. От събраните по делото доказателства, подробно обсъдени по-горе, се установява безспорно, че след повдигане на обвиненията срещу ищеца и ареста му, и в резултат именно на тях /по п.1, 4 и 5/ животът на ищеца рухнал, тъй като бил коренно променен. От уважаван човек, с голям авторитет и потенциал, с много идеи и възможности, заради обвиненията и ареста му, ищецът се превърнал в сломен и смачкан човек, с прекършени възможности, с провалено професионално развитие, със сринат авторитет, напълно дискредитиран в обществото. С оглед изложеното, обезщетението за морални вреди, което се определя съобразно принципа на справедливостта, изисква определянето на по-високо обезщетение, което да може да ги възмезди в най-пълна степен, като се вземе предвид, че в случая същите са значителни. С оглед на това, съдът счита, че справедливият размер на дължимото на ищеца обезщетение за съсипания му вследствие на незаконните обвинения срещу него / по п.1, 4 и 5/ и ареста му живот, психика и здраве за такъв изключително дълъг период от време, продължаващи и към настоящия момент да са такива, следва да се определи в размер на 160000лв. Съдът счита, че този размер на обезщетението ще възмезди в най-пълна степен претърпените и търпяни и към момента от ищеца морални и физически болки и страдания. За разликата от този размер до пълния претендиран такъв от 180000лв. искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като недоказан. Досежно претендираното обезщетение за имуществени вреди: същото е основателно и доказано в пълния претендиран размер. Взетата за незаконните обвинения по п.1, 4 и 5 мярка за неотклонение „задържане под стража” на .......г., е променена в „парична гаранция” в размер на 50000лв./неденоминирани/ на .....г. Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, равностойността на тази сума към .....г. е 1343,62 щатски долара. Не се спори, че с постановление на ВТОП на ....г. е освободена паричната гаранция и на ищеца е върната сумата 50 лв. Видно от заключението на експерта, равностойността на тази сума към .....г. е 38,15 щатски долара. Разликата между двете суми представлява претърпяна от ищеца имуществена вреда-нанесена му материална щета, която възлиза на 1305, 47 щатски долара, представляващи 1769 лв., изчислени по курса на долара към .....г. Сумите по двете обезщетения ще следва да се присъдят ведно с лихвата за забава върху тях, но считано от датата на влизане в сила на постановлението от .....г. за прекратяване на производството по следственото дело-.....г., тъй като съгласно т.4 от ТР № .../ ....г. на ВКС, началният момент на забавата и съответно-на дължимостта на мораторната лихва при незаконни актове на правозащитни органи е в случая от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. Предвид изхода на делото и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК вр. чл.10 ал.3 от ЗОДОВ следва ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса-10 лв. На осн.чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.10 ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата следва ответникът да заплати на адв.Й. Ц. Й. и адв.В. И. К., ВТАК, адв.възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете общо в размер на 3635,87 лв., което съдът определя съобразно Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На осн.чл.10 ал.2 от ЗОДОВ не следва да се присъжда държавна такса, платима от ищеца по сметка на ОС - гр. В.Т., върху отхвърлената част от исковете. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА Р. Б. да заплати на Р. С. К., ЕГН *, от гр.В. Т., ул.”Г.” № .... . на осн.чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ сумата 160000 лв. /сто и шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-морални и физически болки и страдания, претърпени вследствие на незаконно обвинение за извършени от него престъпления по чл.203 ал.1 т.1 и 2 вр.чл.201 вр.чл.311 ал.1 вр.чл.26 от НК; по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 от НК и по чл.282 ал.3 вр.ал.2 предл.1 и 2 вр. ал.1 предл.3 вр.чл.26 от НК, по отношение на които наказателното производство е прекратено с влязло в сила постановление на ВТОП от .....г. по сл.д. № .../ .....г. по описа на ОСС-В.Т. поради това, че деянието не е извършено от лицето и поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва, считано от ..... г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА Р. Б. да заплати на Р. С. К., ЕГН *, от гр.В. Т., ул.”Г.” № .... на осн.чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ сумата 1769 лв. /хиляда седемстотин шестдесет и девет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение за извършени от него престъпления по по чл.203 ал.1 т.1 и 2 вр.чл.201 вр.чл.311 ал.1 вр.чл.26 от НК; по чл.282 ал.2 вр.ал.1вр.чл.26 от НК и по чл.282 ал.3 вр.ал.2 предл.1 и 2 вр. ал.1 предл.3 вр.чл.26 от НК, по отношение на които наказателното производство е прекратено с влязло в сила постановление на ВТОП от .....г. по сл.д. № .../ .....г. по описа на ОСС-В.Т. поради това, че деянието не е извършено от лицето и поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва, считано от ......г. до окончателното изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. С. К., ЕГН *, от гр.В. Т., ул.”Г.” № ..... срещу ПРОКУРАТУРАТА НА Р. Б. иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 160000 лв. до 180000 лв., като недоказан. ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА Р. Б. да заплати на Р. С. К., ЕГН *, от гр.В. Т., ул.”Г.” № ..... направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10лв. ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА Р. Б. да заплати на адв.Й. Ц. Й. и адв.В. И. К., с адрес-гр.В.Т., ул.»......» № ...., адв.възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете общо в размер на 3635,87 лв. Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |