№ 33
гр. П. , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание
на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Таня Петкова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201560 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Е.“ №3, представлявано от управителя П. Н. Х., чрез
пълномощника адв. А. Ч. от ПзАК, против Електронен фиш Серия Г №
0018483/25.08.2019 г. издаден от ОД на МВР- П., с който на основание чл.638 ал.4 във
вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс на застраховането КЗ), за нарушение
на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това, че вмененото нарушение
не е извършено, тъй като към датата на нарушението засеченото МПС е имало валиден
сключен и действащ договор за ЗЗГО, поради което се иска отмяна на ЕФ, като
незаконосъобразно издаден. Прави се искане за присъждане на сторените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в полза на дружеството-жалбоподател.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано
становище относно искането си за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. Претендира
присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател за заплатения
адвокатски хонорар.
1
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. Не
депозират становище относно основателността на жалбата. Не правят искане за
присъждане на разноски, нито възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата и изложените в нея доводи,
като взе предвид становището на процесуалния представител на въззивника и
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ, за това че на
25.08.2019 г., в 08,45 часа, на АМ Тракия, км 101 с посока на движение към гр. София,
било засечено движение на лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на „Т.“
ЕООД гр. П., като било установено, че ЮЛ притежаващо МПС, което е регистрирано в
РБ и не е спряно от движение, не е сключило застраховка Гражданска отговорност.
Нарушението било заснето и установено с АТСС- Twin CAM с № SD2D0027.
По този повод бил издаден процесния ЕФ. Последният е връчен на управителя
на санкционираното дружество на 07.07.2020 г., видно от справката от Сектор ПП
(л.23). Жалбата против ЕФ е подадена от управителя на наказаното дружество чрез
наказващия орган до съда на 13.07.2020 г., когато е входирана в деловодството на
ОДМВР- П. (виж жалба на л.3), поради което е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществено доказателствено средство- снимка от
АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
На първо място настоящият съдебен състав счита, че не са спазени формални
правила за използваната АТСС, с която е засечено движението на процесното МПС. Не
е несъмнено, че заснемането е станало със АТСС и то с посоченото в ЕФ. Това е така,
тъй като по преписката макар и да е приложен Протокол за използване на АТСС, то се
поражда съмнението дали същият е попълнен от служителя на Сектор „ПП“ при
ОДМВР- П.- оператор на системата. По отношение на този протокол, който се издава
на основание чл.10 от Наредбата 8121з-532/2015 г., следва да са спазени няколко
изисквания. Той трябва да бъде издаден на датата на нарушението и съответно
2
регистриран в същия ден или поне на следващия, като следва да се състави и подпише
от служителят, който е оперирал с АТСС и да се подпише от него. Освен това часът на
нарушението следва да попада в отразения в протокола период от време, през който
автоматизираното техническо средство е било в работен режим по зададените
параметри. В същия протокол следва да е отразен и патрулния автомобил, в който е
било поставено АТСС с посочен регистрационен номер и разположение и да е ясно
посочено мястото за контрол.
Вярно е, че по делото е представен Протокол за използване на АТСС (л.12). От
същия обаче се установява, че в него не е посочено точното място за контрол, респ.
разположението на патрулния автомобил, в който е позиционирана АТСС. Отразеното
„територията на обл. П.“ не е достатъчно, нито посочените начало и край на участък-
„Сектор ПП“, още повече че в ЕФ се твърди че нарушението е извършено на 101 км на
АМ Тракия. От същия протокол се установява, че той е регистриран (вписан в
регистрите на ОДМВР- П.) почти четири месеца след датата на извършване и
установяване на нарушението, а именно на 10.12.2019 г. Това обстоятелство, както и
начина на оформяне на протокола и вписаните в него данни, подсказват, че този
протокол е съставен не към датата на нарушението, а в едни много по-късен момент и
че данните в него са въведени от ел. информационна система на ОДМВР. В протокола
за използване на АТСС се установява, че с АТСС е оперирал инсп. П. Х., което не
може да бъде категорично установено, тъй като в справката от АТСС липсва
отразяване на служителя работил със системата и инициатор на извършената проверка.
Всичко това поставя под съмнение обстоятелството, че протоколът за
използване на АТСС е съставен в деня на нарушението и по-конкретно към момента на
използване на АТСС, което лишава същия от удостоверителните му функции, които
има по отношение на фактите за ползване на системата от определен служител, на
определено място и в определено време.
Всичко това е достатъчно основание за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен,
поради допуснатите нарушения на процесуалния закон. Съдът обаче намира, че е
налице и още едно основание за отмяна на издадения ЕФ. Това е така, тъй като
вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение не е извършено. От
представените по делото доказателства се установи, че дружеството-жалбоподател е
санкционирано за това, че като собственик не е сключило ЗЗГО за лек автомобил
„***“ с рег. № ***, за който е било засечено движение (управление) на
инкриминираната дата и място. Без съмнение обаче от събраните писмени
доказателства, а именно Застрахователна полица от „Бул Инс“ и сметка, както и от
представената справка от гаранционния фонд (л.5-7), се установи, че процесното МПС
към датата на засичането му с АТСС е имало валидно сключен и действащ договор за
3
ЗЗГО. Дори и да е налице ненавременно вписване на застрахователната полица в ел.
система на ГФ след сключване на ЗЗГО и поради тази причина е използваното АТСС е
отчело, че автомобилът няма валидна застраховка ГО, съдът намира че преди да бъде
издаден ЕФ наказващият орган е разполагал с възможността освен да извърши
проверка чрез информационните масивите на МВР, да извърши проверка чрез
запитване в ГФ, изискване на справка от ЗК и др. под. И едва след като се убеди, че
действително автомобилът към процесната дата не е имал валидно сключен договор за
ЗЗГО, да пристъпи към санкциониране на собственика на МПС.
При положение, че управляваният автомобил към датата на засичане е имал
валидно сключен договор за ЗЗГО, АНО неправилно и необосновано е санкционирал
дружеството-жалбоподател и по този начин издаденият от него ЕФ се явява
незаконосъобразен и обосновава неговата отмяна.
С оглед изхода на делото- отмяна на ЕФ, съдът намира за основателна
претенцията на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за
присъждане на разноските за заплатен адвокатски хонорар в полза на същото. Това
искане е направено своевременно. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие (л.9), от който се установява, че на адв. А. Ч. от ПзАК е изплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Този размер е над минимално
предвидения съгласно чл.8 ал.1 т.2 от наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, но поради липса на направено от въззиваемата страна
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, то съдът намира, че искането е
основателно и следва да се уважи в цялост, като разноските следва да се възложат в
тежест на ОДМВР- П.- органът издал обжалвания ЕФ.
С оглед на изложеното, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд П., в настоящия състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0018483/25.08.2019 г. издаден от ОД
на МВР- П., с който на „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
П., ул. „Е.“ №3, представлявано от управителя П. Н. Х., на основание чл.638 ал.4 във
вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс на застраховането КЗ), за нарушение
на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- П., представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Е.“ №3,
4
представлявано от управителя П. Н. Х., разноски в размер на 500 (петстотин) лева- за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5