РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. ХАСКОВО, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.А. Г.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500154 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260103/14.07.2021 година, постановено по гр.д. №
609/2020 година по описа на РС-Харманли е извършена съдебна делба между
съделителите К.И. И., В.И. Т., и Д. Д. Т.. В дял на В.И. Т. и Д. Д. Т. на
основание чл. 349 ал. 2 от ГПК е поставен недвижим имот, допуснат до делба
с Решение № 260043 от 29.Х.2020г., постановено по гр.д.№ 609 по описа на
PC Харманли за 2020г., както следва : Урегулиран поземлен имот (УПИ) Х-
372, застроен и незастроен, целият с площ от 368кв.м. в кв. 26 по ПУП на
гр.***, обл.***, одобрен със Заповед № 368 от 1989 г, ведно с построените в
него: Жилищна сграда, Лятна кухня, Гараж и Стопанска постройка, които
сгради са в режим на търпимост по § 16 от ЗУТ съгласно Удостоверение №У-
164 от 26.V.2016r. на Община ***, при граници на имота: улица, УПИ IX-373,
УПИ VIII-374, ПИ 371 - за църква, с административен адрес на имота: гр.***
обл.***, ул.***, на стойност 17 650лв.
В. И.Т. и Д. Д. Т. са осъдени да заплатят на К.И.И. сумата от 2 942лв.
за уравняване на дяловете им в съсобствеността. Едновременно с това съдът
се е произнесъл по заявените от страните претенции по сметки в делбеното
производство, а именно: Осъдил е В.И.Т. и Д.Д.Т. да заплатят на К.И.И.
сумата от 560.83лв. представляваща обезщетение за лишаване от ползването
1
за периода 23.Х.2017г.-19.1.2021г. на 1/6 идеални части от целия делбен имот
и е отхвърлил иска в останалата част- до пълния предявен размер от 3 800лв.
Освен това, осъдил е К. И. И. да заплати на В. И. Т. и Д.Д. сумата от
287.80лв., представляваща 1/6 от размера на направените разходи за
съхранение на делбения имот на основание чл. 74 ал. 2 вр. чл. 72 ал. 1 от
Закона за собствеността, ведно със законната лихва от 29.01.2021 година до
окончателното изплащане, а иска в останалата част до пълния предявен
размер от 2000 лева е отхвърлил като неоснователен. Освен това, със същото
решение РС-Харманли е осъдил К. И.И. да заплати на В. И. Т. и Д. Д. Т.
сумата 341 лева, представляваща 1/6 от размера на направените разходи за
подобрения на делбения имот на основание чл. 74 ал. 2 вр. чл. 72 ал. 1 от ЗС,
като иска в останалата част до пълния предявен размер от 1500 лева е
отхвърлил като неоснователен.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата
К. И.И., която подава въззивна жалба чрез упълномощен адв. С.К.. Обжалва
решението в частта, в която са решени претенциите по сметки и К.И.И. е
осъдена да заплати на съделителите В. И.Т. и Д.Д.Т. сумата 287,80 лева
направени разходи за съхранение на делбения имот, ведно със законните
лихви и сумата 341,40 лева направени разходи за подобрения в делбения
имот. Въвежда оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила
при приемане на претенциите по сметки, а след това при произнасянето по
тях от първоинстанционния съд. Въззивницата настоява, че заявяването на
претенцията от другата страна било твърде общо и без нужната конкретика,
не били индивидуализирани чрез посочване на вида и характеристиката на
подобренията, времето на извършването им и дали са направени със
съгласието на останалите съсобственици или при изричното им
противопоставяне. Въпреки липса на дадени в преклузивен срок пояснения –
какви разходи и подобрения се претендират, делбеният съд е приел и
разгледал претенциите. Освен това, нееднократно впоследствие тези
претенции били изменяни, в това число със списък, представен в с.з. на
20.04.2021 година, в който били включени претенции, различни в сравнение
със заявените в преклузивния срок. Това довело до невъзможност за К.И. да
разбере своевременно срещу какви претенции се защитава, а в крайна сметка
и до незаконосъобразност на крайния съдебен акт в тази му част. Въвеждат се
и оплаквания за нарушаване на материалния закон и необоснованост. С тези и
останалите доводи, изложени в жалбата, въззивницата моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част, както и да присъди
разноските за въззивното производство.
С въззивната жалба са въведени и оплаквания за непълнота на
съдебния акт поради липса на произнасяне по претенцията на К.И. за
присъждане на законна лихва върху сумата 560,83 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на делбения имот. След
произнасянето от РС-Харманли с допълнително решение №
260001/04.02.2022 година въззивницата, чрез процесуалния си представител,
2
заявява, че в тази част не поддържа оплакването си (въззивната жалба в тази
част има характера на искане по чл. 250 от ГПК за допълване на решението).
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемите В. И.Т. и Д.Д. Т.
подават отговор на въззивната жалба. Изразяват становище за нейната
неоснователност и правилност – законосъобразност и обоснованост на
първоинстанционното решение в атакуваната част. Настояват, че надлежно и
в срок са заявили претенциите си по сметки. Считат, че са доказали
претенциите си по основание и по размер. С тези и останалите доводи,
изложени в отговора, молят за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени
искания.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна
проверка на тези доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С влязло в законна сила Решение № 260043 от 29.Х.2020г.
постановено по делото, е допусната съдебна делба между К. И.И., В.И.Т. и Д.
Д. Т., на съсобствен недвижим имот, придобит по наследство и в следствие на
прехвърлителна сделка, а именно: Урегулиран поземлен имот (УПИ) Х-372,
застроен и незастроен, целият с площ от 368кв.м. в кв. 26 по ПУП на гр. ***,
обл.*** , одобрен със Заповед № 368 от 1989 г, ведно с построените в него:
Жилищна сграда, Лятна кухня, Гараж и Стопанска постройка, които сгради
били в режим на търпимост по §16 от ЗУТ съгласно Удостоверение №У-164
от 26.V.2016r. на Община ***, при граници на имота: улица, УПИ IX-373,
УПИ VIII-374, ПИ 371 - за църква, с административен адрес на имота: гр.
***обл.***, ул.***. Делбата е допусната при следните квоти: 1/6 ид.ч. за К.И.,
3/6 ид.ч. за В.Т. и 2/6 ид.ч. за Д.Т..
В първото по делото заседание във втората фаза на делбата страните
са заявили претенции по сметки. Съделителите Т.и са се възползвали от
предвидената в закона възможност да го направят устно, като изявлението на
процесуалния им представител визира две претенции: 1) за сумата в размер на
1500 лева, която представлява увеличаване на стойността на имота вследствие
направените от тях подобрения, които са извършени след 1999 година, в
качеството им на съсобственици и съвладелци със знанието и съгласието и без
противопоставянето на собственика К. И.И.. В тази връзка адв. К.
3
конкретизира, че разходите са направени за боядисване, поставяне на паркет
и поставяне на метални врати. Втората претенция е за сумата 2000 лева,
представляваща необходими разноски, които са направили съделителите Д. за
запазване целостта на имота, а именно: укрепване на плевня, почистване на
имот и укрепване на навес. В същото с.з. процесуалният представител на
съделителката И. е направил възражение за неконкретност на претенциите, но
разяснения не са били изискани от съда и дадени от другата страна.
По делото са събрани гласни доказателства. Така, от релевантните
към претенциите по сметки свидетелски показания се установява, че преди
около пет години синът на съделителката И. правил ремонт на покрива на
къщата (св. И). Съделителите Т.и направили ремонт на вратите, като сложили
метална врата вместо дървена, на оградата и на гаража, като последните били
разрушени и се налагало укрепването им (св. Б., св.С). Изчистили двора
срещу заплащане на 400 лева (св. С.), привели една стая в състояние, годно за
обитаване (св. С.), сменили дюшемета и мебели, направили баня и тоалетна
на долния етаж (св. Г.).
В открито съдебно заседание на 20.04.2021 година съделителите В. и
Д.Т., чрез адв. К., са представили молба, съдържаща опис на направените
подобрения в процесния имот, както следва: подмяна на греди на покрива;
измазване на ръбове и комини; външно боядисване на къща; боядисване на
стаи, коридор, прозорци; поставяне на тапети; подмяна на ел. инсталация,
поставяне на електромер-двутарифен; вътрешно и външно боядисване на
кухня и поставяне на черна хартия на плочата ; монтаж на ограда и железни
врати на имота – 3 броя; разчистване на плевня и градене на ограда с мрежа;
циментова замазка пред къщата; прекарване на вода за банята, закупуване и
монтиране на бойлер, душ батерия. Процесуалният представител на
съделителката И. своевременно се е противопоставил с аргумент, че
разширяването обема на претенциите се прави след преклузивния срок, но по
делото е била назначена съдебно-техническа експертиза за оценка на
подобренията така, както са заявени от съделителите Т.и в с.з. на 20.04.2021
година.
С атакуваното решение делбеният съд е обсъждал двете претенции
по сметки, като е приел, че са доказани разходи за съхранение на имота в
размер на 1726,81 лева, които са направени за: поставяне на черна хартия на
4
плочата, подмяна на греди на покрива, измазване на ръбове и комини. При
решаването на претенцията за подобрения районният съд се е съобразил със
заключението на СТЕ, което от своя страна е извършило оценката на работите
по списъка от 20.04.2021 година. Съдът е приел, че се доказва извършването в
имота на подмяна на ел. инсталацията, поставяне на електромер, прекарване
на ВиК инсталация, изграждане на ограда, разчистване на плевнята и
ограждането с оградна мрежа, външно и вътрешно боядисване – общо на
стойност 2048,38 лва.
След като се е съобразил с дяловете на страните в съсобствеността,
РС е осъдил К.И. да заплати на съделителите Т.и сумата в размер на 287,80
лева за разходи за запазване на имота и сумата 341,40 лева за подобрения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено следното:
Няма колебания по въпроса за това, че исканията за сметки в
производството по съдебна делба могат да бъдат предявени не по-късно от
първото съдебно заседание след допускане на делбата. Срокът е преклузивен
и пропускането му води до погасяване на правото на съделителя да
претендира тези вземания в рамките на делбеното производство, по реда на
чл. 346 от ГПК.
Внимателното съпоставяне на първоначално заявените от
съделителите Т.и претенции, предявени в първото съдебно заседание в
началото на фазата по извършване на делбата (на 19.01.2021 година) с обема,
вида и характера на подобрения по списък от 20.04.2021 година, по който в
крайна сметка се е произнесъл и делбеният съд, се установява, че липсва
препокриване между въведения от Т.и предмет на спора и обема на
произнасянето от съда. Така, в първото съдебно заседание Т.и са заявили, че
търсят увеличената стойност на имота поради извършени от тях подобрения
по три пера – боядисване (без повече уточнения къде), паркет и метални
врати. В списъка от 20.04.2021 година вече се въвеждат работи по покрива –
подмяна на греди, измазване на ръбове и комини, поставяне на тапети,
подмяна на ел. инсталация с поставяне на електромер, поставяне на черна
хартия на плочата на кухнята, монтаж на ограда, градене на ограда с мрежа,
циментова замазка пред къщата, прекарване на вода в банята, закупуване и
монтиране на бойлер и душ батерия. Такова въвеждане на допълнителни
5
претенции извън първоначално заявените видове работи и след изтичането на
преклузивния срок по чл. 346 от ГПК, се явява недопустимо разширяване на
предмета на спора. След като се е произнесъл по недопустима претенция, РС-
Харманли е постановил в тази част недопустимо решение, което следва да
бъде обезсилено. На база заключението на СТЕ с в.л. П., което ХОС също
възприема, съдът приема, че в обема на първоначално заявената претенция за
подобрения се установяват и доказват следните видове работи: по перо
„боядисване“ - за фасадно боядисване на къща с четка през 2018 година –
286,50 лева; фасадно боядисване на кухня с четка през 2018 година – 114,60
лева; вътрешно боядисване на кухня през 2018 година – 230,10 лева;
вътрешно боядисване в къщата през 2019 година - 262,35 лева; доставка и
монтаж на три броя метални врати - 203,61 лева. Заявените в преклузивен
срок подобрения под формата на поставен паркет не са намерени и оценени
от вещото лице, поради което съдът намира, че в тази част претенцията остава
недоказана. Или общо в имота се доказват подобрения на обща стойност
1097,10 лева и по правилото на чл. 74 ал. 2 вр. чл. 72 ал. 1 от Закона за
собствеността съделителката И. следва да заплати на съделителите Т.и сумата
в размер на 1/6 от 1097,10 лева, съответстваща на дела в съсобствеността, а
именно – 182,85 лева. В останалата част, както вече бе посочено по-горе,
съдът се е произнесъл по недопустима (просрочена) претенция по сметки,
поради което решението в частта за сумата над 182,85 лева до присъдения от
РС-Харманли размер 341,40 лева подлежи на обезсилване, а производството
по делото – на прекратяване.
Втората заявена от съделителите Т.и претенция е за разходи за
съхранение на имота, която в преклузивния срок е индивидуализирана по
пера както следва: укрепване на плевня, почистване на имот и укрепване на
навес. Извършеното със списъка от 20.04.2021 година смесване на перата и
разширяване обема на претенцията с включване и на други видове работи се
явява недопустимо по аналогични съображения като тези, относими към
претенцията за подобрения в имота. Съответно, недопустимо е и решението в
частта, в която РС-Харманли се е произнесъл относно поставяне на черна
хартия на плочата на кухнята и подмяна на греди на покрива на къщата,
измазване на ръбове и комини, каквито претенции не са заявени в срока по
чл. 346 от ГПК. От заключението на СТЕ се установява, че са констатирани и
оценени работи по укрепване на плевня на стойност общо 311,58 лева. При
6
огледа на имота не са констатирани и оценени работи, свързани с укрепване
на навеса и такива не се установяват с останалите доказателства по делото. От
събраните по делото гласни доказателства, обсъдени по-горе, се установява,
че съделителите Т.и са направили разходи за почистване на имота в размер на
400 лева, но доколкото районният съд не е присъдил тази сума и от
въззиваемите няма жалба в тази част, то решението в тази част е влязло в
законна сила. Съразмерно дела си в общата съсобственост, К.И. следва да
заплати припадащата се 1/6 част от доказаните разходи за съхранение и
укрепване на имота, а именно сумата 51,93 лева. В останалата част, както вече
бе посочено по-горе, съдът се е произнесъл по недопустима (просрочена)
претенция по сметки, поради което решението в частта за сумата над 51,93
лева до присъдения от РС-Харманли размер 287,80 лева подлежи на
обезсилване, а производството по делото – на прекратяване.
С оглед извода за частична основателност на въззивната жалба и
частична недопустимост на атакувания съдебен акт, основателно се явява
искането на въззивника за присъждане на деловодни разноски за въззивната
инстанция, но само в размера, съобразно уважената част от жалбата.
Въззивникът е направил разноски за държавна такса за въззивно обжалване -
114,79 лева и е заплатил адвокатски хонорар в размер на 600 лева или общо
714,79 лева. Съобразно постигнатия във въззивната инстанция положителен
резултат за въззивницата К.И., въззиваемите В. и Д.Т.и следва да
възстановят частта от разноските в размер на 448, 10 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260103/14.07.2021 година, постановено
по гр.д. № 609/2020 година по описа на РС-Харманли в частта, в която К. И.
И. е осъдена да заплати на В. И. Т. и Д.Д. сумата над 51,93 лева до
присъдената сума 287.80лв., представляваща 1/6 от размера на направените
разходи за съхранение на делбения имот на основание чл. 74 ал. 2 вр. чл. 72
ал. 1 от Закона за собствеността, ведно със законната лихва върху тази
разлика, като прекратява производството по делото в частта за тази чазлика.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260103/14.07.2021 година, постановено
по гр.д. № 609/2020 година по описа на РС-Харманли в частта, в която К.
И.И. е осъдена да заплати на В.И.Т. и Д. Д. Т. сумата над 182,85 лева до
7
присъдената сума 341,40 лева, представляваща 1/6 от размера на направените
разходи за подобрения на делбения имот на основание чл. 74 ал. 2 вр. чл. 72
ал. 1 от ЗС, ведно със законната лихва върху тази разлика, като прекратява
производството по делото в частта на тази разлика.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част: в частта,
в която К. И. И. е осъдена да заплати на В. И.Т. и Д. Д. Т. сумата 51,93 лева,
представляваща 1/6 от размера на направените разходи за съхранение на
делбения имот, ведно с присъдената законна лихва, както и в частта, в която
К. И. И. е осъдена да заплати на В. И. Т. и Д. Д. Т. сумата 182,85 лева,
представляваща 1/6 от размера на направените разходи за подобрения на
делбения имот, ведно с присъдената законната лихва.
В останалата част решението е влязло в законна сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА В. И. Т. ЕГН ********** и Д. Д. Т. ЕГН ********** и
двамата от гр. ***, да заплатят на К.И. И. ЕГН ********** от с. *** общ. ***,
сумата от 448,10 лева представляваща деловодни разноски за въззивното
производство пред ХОС по настоящото дело, съразмерно защитения интерес.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8