№ 9317
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110164040 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
В. Г. В. с ЕГН: ********** и адрес: ********** кумулативно съединени
искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, относно признаването за установено, че В. Г. В. дължи на Топлофикация
София ЕАД главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в гр. София, (адрес), аб.
№285654 в размер на 1 127,98 BGN (хиляда сто двадесет и седем лева и 98
стотинки), ведно със законна лихва за периода от 20.05.2024г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 25.04.2024 г. в
размер на 148,12 BGN (сто четиридесет и осем лева и 12 стотинки), главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. в размер на 13,59 BGN (тринадесет лева и 59 стотинки), ведно
със законна лихва за периода от 20.05.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 25.04.2024 г. в размер на 2,94
BGN (два лева и 94 стотинки), които вземания са предмет на издадена Заповед
за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № 29932/2024 г. по описа на СРС,
174 състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото
е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
1
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като във връзка
с възражение на длъжнила съдът е указал на ищцовото дружество да предяви
срещу него настоящите искове за установяване на вземането. Сочи, че
ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил
от страна на ответника, с който се оспорват предявените искове като
неоснователни. Позовава се на решение по гр.д. № 25793/2023 г. по описа на
СРС, 57 състав, в което съдът бил приел, че братът на ответника не дължи
заплащане на топлинна енергия, поради което ответникът счита, че той също
не дължи заплащане на топлинна енергия. Релевира доводи, че качеството на
потребители на топлинна енергия и за него, и за брат му ищецът извлича от
саморъчно завещание, представено по другото дело, което съдът не бил приел
за установено, а вероятно и отхвърлил иска срещу брата на ответника. В
допълнение посочва, че не живее в процесния имот.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниka в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
2
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
3
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
Съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражения, е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцовото
дружество е доставяло в процесния топлоснабден имот през исковия период
топлинна енергия на претендираната в исковата молба стойност и цена и че е
извършвана услуга за дялово разпределение през исковия период на
претендираната стойност.
Спорно по делото е дали ответникът е потребител на топлинна енергия.
По делото е представено споразумение между Топлофикация София ЕАД и В.
Х. Я. за разсрочено заплащане на топлинна енергия, доставена в процесния
апартамент през предходен период, от където съдът може да направи извод за
извънсъдебно признание на В. Х. Я., че същата е била потребител на топлинна
енергия за процесния апартамент 34 в предхождащ делото период. Видно от
материалите по делото съобщенията за фактури също са на името на В. Я.а.
По делото е прието като писмено доказателство саморъчно завещание на В. П.
Я., от което е видно, че същият завещава своето имущество на внуците на
съпругата си – ответникът В. Г. В. и С. Г. В.. Няма обаче доказателства по
делото процесният имот да е бил собственост на завещателя В. П. Я.. Не се
доказва имотът да е бил придобит по време на брака на В. П. Я., при което и
двамата съпрузи да притежават по ½ ид. част от него. Доколкото ответникът
изрично посочва да е придобил собствеността върху процесния имот, то съдът
намира, че следва ищецът категорично и непротиворечиво да установи, че
ответникът е бил собственик на идеални части от процесния апартамент през
исковия период, а не да борави с предположения. Целия събран
доказателствен материал в своята съвкупност не води до еднозначен правен
извод ответникът да е потребител на топлинна енергия в имота, поради което
искът следва да се отхвърли като недоказан в условията на пълно и главно
доказване.
По разноските:
При този изход на правния спор ответникът има право на разноски,
4
който не претендира и не представя доказателства да е сторил такива. Поради
изложеното разноски не следва да се присъждат.
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу В. Г. В. с ЕГН: ********** и адрес: **********
кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с
чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено, че В. Г. В.
дължи на Топлофикация София ЕАД главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот,
находящ се в гр. София, (адрес), аб. №285654 в размер на 1 127,98 BGN
(хиляда сто двадесет и седем лева и 98 стотинки), ведно със законна лихва за
периода от 20.05.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2022г. до 25.04.2024 г. в размер на 148,12 BGN (сто
четиридесет и осем лева и 12 стотинки), главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 13,59
BGN (тринадесет лева и 59 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
20.05.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
16.07.2021г. до 25.04.2024 г. в размер на 2,94 BGN (два лева и 94 стотинки),
които вземания са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично
вземане по ч.гр.д. № 29932/2024 г. по описа на СРС, 174 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Топлоконтрол“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5