РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1560
гр. Пловдив, 20.08. 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1075 описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба,
предявена от М.Р.Ш.,ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адвокат И.И.Х., срещу Решение № 237 от 13.02.2020г. на Пловдивския районен
съд, ХХ – ти н.с. постановено по АНД № 7518
по описа на същия съд за 2019г., с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление
№ 1372 от 24.10.2019 г., издадено от Зам.кмет
„Обществен ред“ в Община Пловдив, с което за нарушение на чл.4, ал.1, т.1 от
Наредба за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на гр.Пловдив на основание чл.43, ал.4 от същата Наредба на Ш. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа
се, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по
смисъла на чл.42,т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не е осъществен състава на административно
нарушение, което неправилно не е съобразено от първостепенния съд.
Иска
се първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отменено и
наказателното постановление.
3. Ответникът по касационната жалба Община Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт М. оспорва основателността на
касационната жалба. Претендира се присъждане на сторените разноски по
производството.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от
М.Р.Ш., срещу Наказателно постановление № 1372 от 24.10.2019 г., издадено от
Зам.кмет „Обществен ред“ в Община Пловдив, с което за нарушение на чл.4, ал.1,
т.1 от Наредба за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на гр.Пловдив на основание чл.43, ал.4 от същата Наредба на Ш. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № 040239 от 08.10.2019г., съставен
от Д.Т.Д.на длъжност старши полицай към Сектор „Общинска полиция“ Пловдив.
Обективираните в актовете на административнонаказателнотопроизводство фактически
констатации, възприети и от първоинстанционния съд се свеждат до следното:
При направена
проверка на 25.09.2019 г. в гр.Пловдив, на ул. „Стефка Николова“ до № 2, около
10:50 ч. било установено, че на посоченото място бил паркиран л.а. марка
„Фиат“, с рег.№ РВ *** РР, като по този начин се създавала опасност и
паркирането представлявало пречка за движението. Нарушението е квалифицирано в
АУАН като такова по чл.4, ал.1, т.1 от Наредба за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства на територията на гр.Пловдив.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в
спорното наказателно постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН Д.Т.Д., който е
потвърдил фактическите констатации в АУАН. Разпитан е и свидетелят а.т.-д..
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил
процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора
е осъществен състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение,
изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от Наредба за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
гр.Пловдив. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени
от компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението. По отношение
на вида и размера на наложеното наказание съдът е приел, че същото е във
фиксирания размер, предвиден в санкционната норма на чл.43 от Наредба за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
гр.Пловдив и е законосъобразно определено в този размер и не е налице несъответствие
на наредбата с нормативен акт от по-висока степен - чл.180 от Закона за
движение по пътищата. Първоинстанционния съд е приел, че не
е налице маловажен случай на административно нарушение, като конкретно
установеното нарушение не
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от този вид, доколкото и нарушението е създало затруднения при движението и по
този повод е бил подаден сигнал и е била инициирана проверка от страна на
органите на общинската администрация.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни
и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление.
Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са
в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и доводите на
страните.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Доводите, наведени в касационната
жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на
решението си ги е обсъдил подробно.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция.Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл.
221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10.В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния
съд, че касаторът е осъществил състава на визираното
в АУАН и НП административно нарушение, са обосновани и законосъобразни,
като същите изцяло съответстват на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които първоинстанционния съд правилно е оценил.
Противно на доводите на касатора, съставеният АУАН е съобразен с изискванията на
закона. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа на акта е
издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло
съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Наложеното административно наказание във
фискирания размер за процесното административно
нарушение, е законосъобразно определено в този размер, в съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН.
В
случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като
нарушението разкрива една типична степен на обществена опасност на нарушения от
този вид, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.
11. В случая доказателства, които да подлагат
на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в
първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.
12. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
V. За разноските:
13. При този изход на делото основателно се
явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Така, с оглед
фактическата и правна служност на делото, съдът
счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита в размер на 80 лева на основание
чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 237 от
13.02.2020г. на Пловдивски районен съд, XХ-ти наказателен състав, постановено
по АНД № 7518 по описа на същия съд за
2019 г.
ОСЪЖДА М.Р.Ш.,ЕГН ********** ***, да заплати на Община Пловдив сумата от
80 лева, съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита за
тази съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.