Присъда по дело №1103/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 3
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Светослав Емилов Петров
Дело: 20201520201103
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 8 септември 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 3
гр. Кюстендил , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Наказателно дело
частен характер № 20201520201103 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
П Р И З Н А В А Д. Г. Й. родена на 17.07.1987 г. в гр. Кюстендил, живуща в
гр.Кюстендил, ул.“***“ №8, ет.2, българка, **** гражданка, неомъжена, осъждана, с висше
образование, работеща във фирма „Агри тим" ЕООД-гр.Кюстендил, ЕГН **********, за
ВИНОВНА в това, че за периода от 24.12.2018г. до 02.05.2020г. в гр.Кюстендил, на ул.“***“
№8, в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК, не е
изпълнила Решение №352/02.11.2015г., допълнено с Решение от 29.01.2016г. по гр.д.
№164/2015г. по описа на Окръжен съд – гр.Кюстендил, относно определения режим на
лични контакти на тъжителя ИВ. К. ХР., с ЕГН ********** с дъщеря му Д. И. Х.а, с ЕГН
***, като отказва да му предаде детето, както следва:
на 24.12.2018г. в гр.Кюстендил, на ул.“***“ №8, не е изпълнила Решение
№352/02.11.2015г., допълнено с Решение от 29.01.2016г. по гр.д. №164/2015г. по описа на
Окръжен съд – гр.Кюстендил, относно определения режим на лични контакти на тъжителя с
дъщеря му Д. И. Х.а, като отказва да му предаде детето;
на 01.01.2019г. в гр.Кюстендил, на ул.“***“ №8, не е изпълнила Решение
№352/02.11.2015г., допълнено с Решение от 29.01.2016г. по гр.д. №164/2015г. по описа на
Окръжен съд – гр.Кюстендил, относно определения режим на лични контакти на тъжителя с
дъщеря му Д. И. Х.а, с ЕГН ***, като отказва да му предаде детето;
на 02.05.2020г. в гр.Кюстендил, на ул.“***“ №8, не е изпълнила Решение
№352/02.11.2015г., допълнено с Решение от 29.01.2016г. по гр.д. №164/2015г. по описа на
1
Окръжен съд – гр.Кюстендил, относно определения режим на лични контакти на тъжителя с
дъщеря му Д. И. Х.а, като отказва да му предаде детето - престъпление по чл.182, ал.2 във
вр.с чл.26, ал.1 НК, поради което и на основание чл.54 от НК налага на подсъдимата Д. Г. Й.
наказание „пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от 8 (осем) месеца, с периодичност два пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 (осем) месеца,
както и налага наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Д. Г. Й., с посочени по-горе лични данни, да заплати на ИВ. К. ХР. , с
посочени по-горе лични данни, сторените от последния деловодни разноски в размер на 412
/четиристотин и дванадесет/лева.
Присъдата подлежи на жалба и протест пред Окръжен съд-гр.Кюстендил в 15-дневен
срок от днес.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
към присъда по Н.Ч.Х.Д. № 1103/2020г. по описа на КРС

Подсъдимата Д. Г. Й. е предадена на съд в обвинение за това, че за периода от
24.12.2018г. до 02.05.2020г. в гр.Кюстендил, на ул.“***“ №8, в условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК не е изпълнила Решение № 352/02.11.2015г.,
допълнено с Решение от 29.01.2016г. по гр. Дело № 164/2015г. по описа на Окръжен съд –
Кюстендил, относно определеният режим на лични контакти на тъжителя И. К. Х. , ЕГН
********** с дъщеря им Д. И. Х.а, с ЕГН ***. Подсъдимата е отказала да предаде детето на
24.12.2018г., 01.01.2019г. и 02.05.2020г.
Частният тъжител И. К. Х. , ЕГН **********, чрез повереника си – адв. В.П. поддържа
тъжбата си. Твърди се, че частният тъжител, заедно с подсъдимата Д.Й. имат дете – Д. И.
Х.а. С Решение № 352 от 02.11.2015г., което е допълнено с Решение от 29.01.2016г. по гр.
дело № 164/ 2015г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, е определен режим на лични
контакти с детето, както следва: след навършване на тригодишна възраст на детето: всяка
първа и трета седмица от месеца от 09.00ч. на съботния ден до 12.00ч. на неделния ден с
преспиване, както и два дни в периода на коледните, новогодишните и великденските
празници, с оглед графика на почивните дни, като през четна година тези дни са първите два
дни, в периода от 09.00ч. на първия ден до 16.00ч. на втория ден, а през нечетна година тези
два дни са последните два – считано от 09.00ч. на първия ден до 16.00ч. на втория ден, като
вземането и предаването на детето следва да се извършва в дома на майката на адрес гр.
Кюстендил, ул. „****“ № 8, ет.2.
Твърди се, че на 24.12.2018г., на 01.01.2019г. и на 02.05.2020г. на мястото, където е
следвало да бъде предадено детето, подсъдимата не е изпълнила влязлото в сила съдебно
решение относно определения режим на лични контакти. За неизпълнение на задължението
от майката да предаде детето на 24.12.2018г. и на 01.01.2019г. по жалба от тъжителя е
образувано досъдебно производство пр.вх.№ 2614/2018г. на Районна прокуратура
Кюстендил, ДП № 1072/2018г. на Районна прокуратура – Кюстендил и ДП № 1177/2018г. на
РУ – Кюстендил, като с постановление от 31.05.2019г. е спряно производството по делото с
указания за подаване на тъжба до Районен съд – Кюстендил.
За неизпълнение на задължението за предаване на детето на 02.05.2020г. е подадена
жалба от частния тъжител до РУ – Кюстендил, въз основа на която е образувана преписка с
рег. № 1910000-6459/2020г., като отново са дадени указания за подаване на тъжба до
Районен съд – Кюстендил.
В законоустановения срок подсъдимата Д. Г. Й. , ЕГН **********, чрез защитника си
адв. Г. М., е представила отговор на депозираната тъжба, като заявява, че не се признава за
виновна по наведеното пред съда обвинение. В писмения отговор се твърди, че с молба,
входирана на 03.12.2018г. по образувано от частния тъжител изпълнително дело №
359/2016г. по описа на ДСИ при Районен съд – Кюстендил, подсъдимата е заявила изрично,
че ще предаде детето на баща му за коледните и новогодишните празници, съобразно
графика, определен с изпълнителния лист по посоченото изпълнително дело. Обосновават се
доводи за отказ от предаване на детето на 02.05.2020г. на бащата поради защита на здравето
му, предвид възникнало извънредно положение, обявено със заповед от Министъра на
здравеопазването, съгласно Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване
1
на последиците (обн. ДВ. бр.28 от 24 Март 2020г.) и с оглед потенциалната възможност
детето да бъде заразено.
Към делото са служебно изискани и приложени изпълнително дело № 359/2016г. при
ДСИ при Районен съд – Кюстендил, преписка с рег. № 1910000-6459/2020г. на РУ
Кюстендил, както и преписка с вх.№ 2614/2018г., ДП №1072/2018г. по описа на Районна
прокуратура – Кюстендил и ДП №1177/2018г. по описа на РУ – Кюстендил.
В открито съдебно заседание частният тъжител И. К. Х. , заедно с процесуалния си
представител поддържа подадената тъжба. С протоколно определение от 09.10.2020г. по
инициатива на процесуалния представител на частния тъжител са допуснати до разпит
двама свидетели Л. Г. и Х. Г. в режим на довеждане. Подсъдимата Д.Г., заедно с
процесуалния си представител оспорва тъжбата. С протоколно определение от същата дата
са допуснати двама свидетели А.В. и Б.А. в режим на довеждане в полза и на ответната
страна.
Видно от показанията на Л. Г. , която е майка на И.Х. и баба на Д. Х.а, нееднократно
подсъдимата не се е появявала в определения ден и час и не е предоставяла детето на баща
му. Свидетелката твърди, че на 24 декември 2018г. заедно със синът й отишли пред дома на
майката в 09.00 ч., но никой не се показал. По този повод е потърсено съдействие от
органите на полицията, като по този начин, след тяхно съдействие, е осъществен контакт с
подсъдимата, която е обещала да предаде детето на следващия ден, но не е изпълнила
обещанието си. Свидетелката споделя, че на 01.01.2019г. също е придружавала сина си и
заедно са отишли да вземат детето, но отново не са успели, тъй като майката не го е предала,
при което отново е подаден сигнал до полицията.
От свидетелските показания на Х. Г. , сестра на И.Х., заедно отишли да вземат детето
на непосочена дата, като уточнява, че това се е случило по време на обявеното извънредно
положение, но не получили необходимото съдействие от майката на детето. Според
свидетеля, извън пандемията майката продължавала да отказва да предава детето на баща
му.
В същото съдебно заседания са разпитани и свидетелите А.В. и Б.А., доведени от
подсъдимата. Според свидетелските показания на А.А., детето не е предавано на баща му по
време на обявеното извънредно положение. Причината била в наличието на контролно-
пропускателни пунктове (КПП) между областните центрове и невъзможността да се
преминава през тях с цел неразпространение на вируса. От разпита на Б.А. се установява, че
той е пряк свидетел на два пъти, когато подсъдимата е отказала да предаде детето на баща
му. Причината била в наличие на КПП и защита на здравето и живота на детето.
С протоколно определение от 10.12.2020г. по делото са допуснати по инициатива на
частния тъжител свидетели в режим на призоваване Д. К. Е., Д. Г. Ч. и Д. Х., служители на
РУ – Кюстендил и преки свидетели и на трите посочени дати на твърдяното престъпление.
На 28.01.2021г. са разпитани свидетелите Д.Ч. и Д. Х.. Те заявяват, че не си спомнят
конкретния случай, но поддържат написаното в приетата по делото докладна записка.
Свидетелят Д.Е. не се явява, поради което по инициатива на повереника на частния тъжител
същия е заличен от списъка на лицата за призоваване.
С оглед изясняване делото от фактическа страна, съдът служебно с протоколното
определение от 28.01.2021г. е изискал справка от ОД на МВР-Кюстендил относно това какви
са били изискванията за преминаване през КПП от област в област, предвид обявената
епидемична обстановка в страната. В изпълнение на посоченото, в Районен съд –
Кюстендил е постъпила справка с рег.№ 191000-2793 от 18.02.2021г. от ОД на МВР-
2
Кюстендил. Според справката, със Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020г. на министъра на
здравеопазването на територията на Република България на входно-изходните пътни
артерии на областните центрове са обособени контролно-пропускателни пунктове (КПП),
считано от 00.00ч. на 21.03.2021г., като се допуска преминаването на лица само в случаите
на неотложност поради полагане на труд в друго населено място, здравословни причини на
пътуващия и/или негови близки, завръщане на настоящ и постоянен адрес. Със Заповед
№РД-01-153/25.03.2020г. се изменя и допълва Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г., като се
разрешава преминаването през КПП да се осъществява при полагане на труд в друго
населено място, здравословни причини на пътуващия и/или негови близки, завръщане на
настоящ и постоянен адрес на пътуващия, необходимост от полагане на грижи за роднини
или близки, когато населеното място, в което живеят те е различно от това на постоянния
или настоящ адрес на пътуващия, както и при необходимост от снабдяване на себе си или
лица, за които пътуващия полага грижа, със стоки от първа необходимост, когато в
населеното място по настоящ или постоянен адрес няма търговски обекти или аптеки, от
които да се снабдят с тези стоки.
По делото е приложена и справка за съдимост на лицето Д. Г. Й. , от което е видно, че
подсъдимата е осъждана три пъти за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като и трите пъти е
освобождавана от наказателна отговорност по чл.78а от НК с налагане на
административнонакателна отговорност. От справката се установява, че подсъдимата е
осъдена по НОХД № 852/2018г. с наказание „лишаване от свобода“ за период от 6/шест/
месеца за престъпление по чл.286, ал.1, пр.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, изпълнението на
което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години,
както и наказание „обществено порицание“, като последното е изпълнено.
След като изслуша обясненията на подсъдимите и свидетелските показания, след
като обсъди и прие приложените писмени доказателства по делото, съдът установи
следното от фактическа страна:
Подсъдимата Д. Г. Й. , ЕГН ***, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „****“ №8, ет.2, е
българска гражданка, с висше образование, неомъжена. Майка е на Д. И. Х.а, с ЕГН ***.
Баща на детето е И. К. Х. , ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул. „*****“ № 76, вх.Д,
ет.4, ап.101, с който Д.Й. е съжителствала на семейни начала от 2011г, като им се родило и
дете. Двамата родители живеят разделени, като детето останало да живее за постоянно при
майката. Поради наличие на неразбирателство относно отглеждането на детето и
необходимостта от срещи с бащата с влязло в законна сила Решение № 352/02.11.2015г.,
допълнено с Решение от 29.01.2016г. по гр. дело № 164/2015г. по описа на Окръжен съд –
Кюстендил е определен режим на лични контакти на детето с бащата И. К. Х. , както следва:
До навършване на тригодишна възраст на детето – всяка първа и трета събота от
месеца от 09.00ч. до 18.00ч. без преспиване;
След навършване на тригодишна възраст на детето – освен всяка първа и трета
седмица от месеца – от 09.00ч. на съботния ден до 12.00ч. на неделния ден с
преспиване, както и по два дни в периода на коледните и на новогодишните празници,
съобразно графика на почивните дни, както и по два дни на Великденските празници,
като през четна година тези два дни от изброените празници /коледни, новогодишни и
Великденски/ са първите два – считано от 09.00ч. на първия ден до 16.00ч. на втория
ден, а през нечетна година тези два дни от изброените празници са последните два,
считано от 09.00ч. на първия ден до 16.00ч. на втория ден, като вземането и
предаването на детето следва да се осъществява от и в дома на майката, намиращ се в
гр. Кюстендил, ул. „***“ № 8, ет.2.
Въз основа на влязлото в сила съдебно решение е издаден изпълнителен лист от
3
21.11.2016г. в полза на частния тъжител по настоящото дело, като е образувано
изпълнително дело № 359 от 2016г. по описа на ДСИ при Районен съд – Кюстендил.
На 24.12.2018г. И. К. Х. , заедно с майка си Л. Г. , отишли на адреса на обвиняемата, за
да вземат дъщерята на обвиняемата и да осъществят личен контакт с нея, но никой не се
показал. След съдействие от органите на реда е осъществен контакт с подсъдимата, която е
обещала да предаде детето на следващия ден, но така и не изпълнила обещанието си.
На 01.01.2019г. И. К. Х. , отново с майка си Л. Г. отишли да вземат детето, но отново
не успели, тъй като майката не го е предала, при което отново е подаден сигнал до
полицията. В следствие на това бил съставен протокол за предупреждение от 01.01.2019г. от
Д. Г. Ч., служител на РУ Кюстендил.
На 02.05.2020г. /първата събота от месеца/ И. К. Х. отново не успял да вземе детето си,
тъй като му било отказано от майката с претекст, че е обявено извънредно положение и с
цел предпазване на детето от заразяване с вируса. По този начин И.Х. отново не успял да
осъществи контакт с детето.
Фактическата обстановка по извършване на състава на престъплението се
потвърждава както от приетите по делото писмени доказателства, така и със свидетелските
показания и обясненията на подсъдимата. Безспорно се установява, че подсъдимата Д. Г. Й.
не е пожелала доброволно да изпълни задължението си на посочените дати. Не се спори по
делото, че подсъдимата е отказала изпълнението на решението, като тази фактическа
обстановка се потвърждава както от отговора на тъжбата, така и със свидетелските
показания и на двете страни в процеса. След анализ и на приложените по делото писмени
доказателства, а именно: преписка с рег. № 1910000-6459/2020г. на РУ Кюстендил, преписка
с вх.№ 2614/2018г., ДП №1072/2018г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил и ДП
1177/2018г. по описа на РУ – Кюстендил, съдът счита делото за изяснено от фактическа
страна.
По делото няма спор относно следните факти: режимът на лични контакти на Д..И.
Х.а с бащата И. К. Х. , влязло в сила съдебно решение, което да определя този режим, както
и фактическата невъзможност бащата да се възползва от правото си.
По делото остава спорна причината, поради която не е осъществен контакт между
детето и баща му на посочените дати и дали подсъдимата виновно не е предоставила
възможност на бащата да се види с детето си.
Като причина за извършване на деянието на 02.05.2020г. се сочи обстоятелството, че
е възникнало извънредно положение, обявено със заповед от Министъра на
здравеопазването, което попречило за изпълнение на вмененото със съдебен акт задължение.
Съдът не кредитира посоченият довод, тъй като изпълнението на режима на лични
отношения с неотглеждащия родител е от важно значение за емоционалното развитие на
детето, което има нужда да бъде и с двамата си родители, въпреки факта, че двамата не
живеят заедно. В установения период на извънредно положение не би следвало да се
ограничава контактът на родителя с детето, тъй като не е налице определена от съд друга
привременна мярка за упражняване на родителски права и определяне на лични отношения
на родителя с детето по време на извънредното положение за конкретния случай.
Съдът счита, че извънредното положение не следва да ограничава режима на личен
контакт на децата от неотглеждащия родител, тъй като би довело и до отчуждаване на
детето от родителя.
Отделно от горното от приложените писмени доказателства е видно, че към момента
4
на деянието е нямало законова пречка тъжителя да премине от една в друга област на
Република България, за да упражни родителските си права съгласно определеното от съда.
След като изясни делото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си Д. Г. Й. е извършила от обективна и от субективна страна
престъпление по чл.182, ал.2 от НК, за това, че за дните 24.12.2018г., 01.01.2019г. и
02.05.2020г. е отказала да предаде малолетното дете Д. И. Х.а, с ЕГН*** в собствения си
дом на адрес: гр. Кюстендил, ул. „****“ №8, ет.2 на бащата И. К. Х. и по този начин не е
изпълнила влязло в сила Решение № 352 от 02.11.2015г., допълнено с Решение от
29.01.2016г. по гр. Дело № 164/ 2015г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил относно
лични контакти на бащата с детето.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата виновно при форма на
вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2, пр. 1 от НК, тъй като е имала обективни
представи и съзнание за общественоопасните последици от своето противоправно
поведение и е желаела тяхното настъпване.
По настоящото дело относно предмета на доказване – извършено ли е виновно
престъплението и кой е неговият автор, се събраха необходимите доказателства за
категорично установено съставомерно престъпно деяние, което е извършено
от подсъдимата. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства обвинението се
явява доказано. Предвид приетата и установената фактическа обстановка съдът намира, че
деянието на подсъдимата осъществява състава на престъплението по чл. 182, ал.2, във вр. с
чл. 26, ал.1 от НК, наказателното преследване спрямо което съгласно нормата на чл.193а от
НК се възбужда по инициатива на пострадалия с тъжба. Съдът отчита и нормата на чл.182,
ал.3 от НК, според която деецът не се наказва, ако след предупреждение от надлежен орган
на властта изпълни решението или отстрани пречките за изпълнението му, като тази
разпоредба не се прилага повторно. Видно е, че с протокол за предупреждение от
01.01.2019г. Д. Г. Ч., служител на РУ Кюстендил е предупредил подсъдимата да изпълнява
установения режим, но въпреки това, изпълнение не е последвало.
Престъплението е извършено от подсъдимата в условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК – налице са няколко деяния /три/, всяко от
които осъществява състава на едно и също престъпление, извършени са в непродължителни
периоди от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Същественото в случая е, че посочените периоди не са толкова
продължителни, че да се игнорира единството между отделните деяния, като тази хипотеза
се явява и по-благоприятна за дееца, защото в противен случай би се приело извършване на
две отделни инкриминирани деяния.
За престъпление по чл.182, ал.2 от НК законът предвижда наказание „пробация“ и
глоба от две хиляди до пет хиляди лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода
до шест месеца и глоба от пет до десет хиляди лева.
Конкретното наказание съдът определи съобразно степента на обществена опасност
на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и доходите
на обвиняемата. Обществената опасност на деянието е завишена, предвид степента на
увреждане на конкретните обществени отношения, времето, мястото и начина на
извършване на престъпления. Оттегчаващи обстоятелства са извършените множество деяния
през определен период от време, както и наличието на предишни осъждания на дееца.
Тъй като подсъдимата е осъждана за престъпление от общ характер (с оглед
5
справката за съдимост) и по отношение на нея е прилаган института за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, не са
налице кумулативно изискуемите предпоставки по цитирания член, поради което
приложението на същия е невъзможно в настоящия случай.
Ето защо, въз основа на така изложеното е наложено наказанието „пробация“ с
пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 8/осем/
месеца, с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 8 /осем/ месеца, както и наказанието „глоба“ в размер на
2000 /две хиляди/ лева.
Размерът на определеното наказание „глоба“ е в минимален размер и съдът го
определи с оглед всички обстоятелства по делото, включително и имотното състояние на
подсъдимата и семейното й положение.
Предвид изхода на делото, Д. Г. Й. следва да заплати на частния тъжител И. К. Х.
деловодни разноски в общ размер на 412 /четиристотин и дванадесет/ лева, от които 400
/четиристотин/ лева адвокатско възнаграждение и 12 /дванадесет/ лева платена държавна
такса.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:

6
Съобщи за изтекли лични данни