Решение по дело №397/2018 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        18.10.2018г.                                Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                               Граждански състав

На 01.10.2018г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №397 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.59, ал.9, във връзка с ал.2 и ал.3, чл.56, ал.6 и чл.143, ал.2 от СК.

Искът е предявен от С.А.Х. *** срещу Е.Х.В. ***. В исковата молба се твърди, че страните са живели на семейни начала, като от съжителството им са родени децата А.С.А. и Б.С.А.. След като се разделили, упражняването на родителските права над децата било предоставено на ответницата с Определение, с което е одобрено споразумение по гр.дело №54/2014г. по описа на РС-Гълъбово. Междувременно ответницата заминала да работи в Германия и оставила децата на грижите на своите родители. Бабата и дядото на децата често ги биели и децата не искали да живеят с тях. Ищецът взел децата на 20.04.2018г. и до настоящия момент се грижел за тях с помощта на своите родители. За този период ответницата не била виждала децата. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия иск.

Моли съда да предостави упражняването на родителските права над децата А.С.А. и Б.С.А. на бащата, като определи адрес за местоживеене на децата адресът на бащата. Моли да бъде определен режим за лични контакти на майката с децата съобразно обичайната съдебна практика. Моли да бъде осъдена ответницата да заплаща ежемесечна издръжка за детето А. в размер на 140,00лв., а за детето Б.в размер на 130,00лв., считано от деня, от който децата живеят с бащата – 20.04.2018г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира направените разноски по делото. В писмената си защита процесуалният представител на ищеца заявява, че издръжката се претендира от датата на завеждане на исковата молба в съда.

Ответницата в срока за писмен отговор не е изразила становище по предявените искове, не е оспорила представените документи, не сочи доказателства. В съдебно заседание не се явява и не изразява становище.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Страните са съжителствали на семейни начала, като са родители на децата А.С.А. и Б.С.А.. Това обстоятелство се установява от приетите като писмени доказателства копия на Удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №1496/03.08.2012г. на гр.Стара Загора и Удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №0664/24.04.2008г. на гр.Стара Загора. От приложеното към настоящото производство гр.дело №54/2014г. по описа на РС-Гълъбово е видно, че с Определение за одобряване на спогодба от 07.04.2014г. упражняването на родителските права над детето децата А.С.А. и Б.С.А. е предоставено на майката Е.Х.В., като е определен режим за лични контакти на децата с бащата и е бащата се е задължил да заплаща ежемесечна издръжка за децата.

По делото бяха събрани гласни доказателства.

От показанията на свидетелката Я.С.Д. – майка на ищеца, се установява, че страните имали две деца, които при раздялата им били предоставени за отглеждане на майката. Ответницата живеела с нейните родители и децата А. и Б., като ищецът редовно ги вземал и също полагал грижи за тях. От четири години обаче ответницата не живеела в България, а в Германия и се връщала един път годишно. Децата се отглеждали от родителите й, като ищецът много често помагал в отглеждането и плащал издръжка. През месец април голямото дете – А. се обадило на баща си, че баба му го е набила с пръчка и ищецът го е взел при себе си. На следващия ден ищецът е взел и малкото дете и оттогава децата живеят с ищеца със съгласието на майката. Когато ответницата била в България през лятото на тази година, децата са отишли при нея, но А. е стоял само няколко дни и е поискал да се прибере при баща си, а Б.е стоял повече при майка си. Ищецът бил много отговорен баща, винаги водел децата на училище и детска градина и ги вземал, грижел се за всичко. Водел детето А. на тренировки по бокс, а детето Б.на народни танци. Детето А. имало нужда от уроци по математика, които също ищецът осигурил. За този период, в който децата живеят с ищеца ответницата не му заплащала никаква издръжка, а от своя страна ищецът продължавал да внася определената от съда издръжка. Свидетелката счита, че майката е безотговорен родител, тъй като не живее с децата, а ги е оставила на грижите на своите родители. Децата имали нужда от физически грижи, а не само от финансови средства. Ответницата поискала да изведе децата в Германия за да може да получава там социални помощи за тях, като не предупредила ищеца за това. Ищецът предприел действия да не допусне децата да бъдат изведени само от майката извън границата, тъй като се опасявал, че ответницата няма условия да ги гледа. Поради тази причина именно майката на ответницата предупредила ищеца, че ответницата възнамерява да изведе децата в чужбина. Ищецът имал необходимите жилищни условия да се грижи за децата си и те били спокойни с него.

От показанията на свидетеля Х.С.Х. – вуйчо на ищеца, се установява, че ищецът работи във фирмата на свидетеля и затова свидетелят се виждал с него всеки ден и бил в течение на семейните му проблеми. Ищецът бил много съвестен и отговорен и работник и родител. Докато децата живеели с баба си и дядо си по майчина линия, ищецът ги вземал всяка събота и неделя и заплащал определената му издръжка. От около една година децата живеели постоянно при ищеца и той се грижел за тях с помощта на своите родители. Веднъж, докато бил на работа ищецът разбрал, че ответницата се опитва да изведе децата от България без знанието и разрешението на ищеца. Тогава ищецът бил много притеснен, защото знаел, че ответницата не може да гледа децата сама. Наложило се и свидетелят да му помогне, като се обадили и писали писма на „Гранична полиция“ и децата били върнати от границата с Румъния. Ищецът взел да гледа децата постоянно, защото родителите на ответницата не успявали да ги гледат добре и ги биели. Откакто децата живеели с ищеца, били много добре, редовно ходели на училище и детска градина, ищецът водел голямото дете на тренировки по бокс, а малкото дете на народни танци. Свидетелят счита, че ответницата няма подходящо жилище и постоянни доходи в Германия и не може да се грижи за децата. Тя не праща средства за издръжка на децата, а ищецът, макар че от няколко месеца сам се грижи за тях, превежда и определената му издръжка.     

Съдът, след преценка по реда на чл.172 от ГПК, кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като макар свидетелите да са роднини на ищеца, именно поради роднинските им връзки, са достатъчно близки със страните, за да имат възможност да си създадат непосредствени впечатления от техните отношения, които бяха достоверно възпроизведени пред съда. Не бе констатирано негативно отношение от който и да е от свидетелите към страните, което да е предпоставка за пристрастност.

На основание чл.59, ал.6 СК съдът постанови изслушване на родителите, като ответницата не се яви лично в съдебно заседание, за да бъде изслушана, въпреки изричните указания на съда. При изслушването му на основание чл.59, ал.6 СК, ищецът заявява, че през цялото време от раждането им, се е грижел за децата си. Дори когато ответницата е упражнявала родителските права, той много често е вземал децата и задоволявал всичките им нужди. От 20.04.2018г. децата живеели постоянно с него, тъй като родителите на ответницата ги биели. Децата се чувствали много добре, контактували с майка си по телефона. Ответницата знаела, че ищецът гледа децата и не се противопоставяла на това. Родителите на ответницата се оплаквали от нея, че не изпраща никакви пари за децата, докато работи в Германия и няма жилище там. Ответницата твърдяла обратното, но откакто децата живеели с ищеца, тя не е изпращала на него средства за издръжката им. Ответницата искала да изведе децата от България без да предупреди ищеца, но сигнализиран от нейната майка, той успял да предотврати това. Децата сега били много добре, ищецът ги водел на детски площадки, на риболов, на конната база.  

По делото бе представен социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане” гр.Гълъбово, съгласно който децата живеят от месец април 2018г. при бащата със знанието и без противопоставянето на майката. Майката трайно се е установила в Германия и фактически не полага грижи за децата. Оставила ги е на грижите на своите родители. Ищецът водел и вземал децата от училище и детска градина, водел голямото дете на тренировки по бокс, а малкото на народни танци. Децата се справяли добре в училище и в детската градина, не отсъствали без причина, ищецът се интересувал редовно за развитието и поведението им. Проявявал отговорно отношение към здравето на децата, като ги водил редовно на профилактични прегледи. Жилището, в което живеели ищецът и децата, било на неговите родители, но било много добре технически оборудвано и били създадени всички необходими условия за нормалното отглеждане на децата.

 

Предпоставка за уважаване на иска по чл.59, ал.9 от СК е изменение на обстоятелствата, при които съдът е постановил първоначално решението си, относно упражняване на родителските права след развода.

Съгласно Постановление на Пленума на ВС №1 от 1974г., чиито разрешения са актуални и при действието на СК от 2009г. - промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е налице в следните случаи: когато са изменени обстоятелствата, които са взети пред вид при определяне на първоначалните мерки, когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или когато мерките на практика са променени. Посочено е, че във всички случаи съдът е длъжен да обсъди как обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките, които определят същото. Промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, могат да бъдат свързани с промяна на родителските, възпитателските или моралните качества на упражняващите мерките, със социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, с жилищните и битовите условия. Като обстоятелства, които засягат положението на детето са посочени: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото е предоставено детето или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. По делото се доказа категорично, че обстоятелствата при които съдът е постановил първоначално решението си, относно упражняване на родителските права след раздялата на родителите, са изменени и то съществено. Майката не живее заедно с децата и то един продължителен период от време. Това неминуемо се отразява върху положението на децата и върху ефикасността на постановените по-рано мерки. От друга страна бащата полага непрекъснати грижи за децата. При това положение съдът намира, че интересите на децата налагат родителските права да бъдат упражнявани от бащата, каквото всъщност е и установеното фактическо положение в последните 6 месеца. Бащата е показал, че сериозно и отговорно се отнася към възпитанието и образованието на децата. Майката на практика сама се е отказала от упражняването на родителските права поради обстоятелството, че е напуснала дома си и е заминала в чужбина. Не без значение е и настъпилото отчуждение у децата и отношението им към нея, което съдът приема, че е изцяло в резултат на нейното поведение.

С оглед на тези съображения съдът намира, че в интерес на децата е те да продължат да живеят с бащата, каквото е фактическото положение и той да упражнява родителските права над тях.

На майката следва да се определи режим за лични контакти с децата, тъй като това е необходимо за тяхното правилно психическо развитие и възпитание. Съдът намира, че следва да определи такъв, съобразно обичайната съдебна практика, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. на съботния ден до 18,00ч. на неделния ден, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. 

По отношение на издръжката: Според чл. 143, ал.2 СК родителите дължат на своите ненавършили пълнолетие деца издръжка независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК, независимо от това дали се присъжда издръжка първоначално или се изменя, новият й размер се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Затова следва да се има предвид и социалното положение на родителите. В случая само ищецът е представил документ за доходите си и декларация, от които става ясно, че получава минимално възнаграждение. Ответницата не представи доказателства за доходите си и за имотното си състояние, но предвид че работи трайно в чужбина, съдът намира, че същата е в състояние да реализира доходи над средния размер за страната. Предвид на това съдът намира, че размерът на присъдената издръжка следва да бъде определен съобразно предявения иск, а именно 140,00лв. за детето А. и 130,00лв. за детето Б.. Останалата сума, необходима за непосредствените разходи на децата, следва да се поеме от бащата. Издръжката следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба в съда.

С оглед на горе изложените съображения съдът намира, че на основание  чл.59, ал.9 СК следва да измени постановените с Определение №87/07.04.2014г. по гр.д. №54/2014г. по описа на РС-Гълъбово мерки за упражняване на родителските права, осъществяване на лични контакти с децата и заплащането на присъдената издръжка, като определи нови в горния смисъл.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 830,00лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, а на съда – държавна такса върху присъдената издръжка на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ постановените с Определение №87/07.04.2014г. по гр.д. №54/2014г. по описа на РС-Гълъбово мерки за упражняване на родителските права върху децата А.С.А., ЕГН ********** и Б.С.А., ЕГН **********; за осъществяване на лични контакти с децата и заплащането на присъдената издръжка, като ОПРЕДЕЛЯ нови, както следва:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху децата А.С.А., ЕГН ********** и Б.С.А., ЕГН ********** на бащата С.А.Х., ЕГН **********, с адрес ***, като определя адрес за местоживеене на децата – адресът на бащата.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между децата А.С.А. и Б.С.А. с майката Е.Х.В., ЕГН **********: всяка първа и трета седмица от месеца от 10,00ч. на съботния ден до 18,00ч. на неделния ден, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.

ОСЪЖДА Е.Х.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на малолетното дете А.С.А., чрез неговия баща и законен представител С.А.Х., ежемесечна издръжка в размер на 140,00лв. (сто и четиридесет лева), считано от подаване на исковата молба в съда – 02.07.2018г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Е.Х.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на малолетното дете Б.С.А., чрез неговия баща и законен представител С.А.Х., ежемесечна издръжка в размер на 130,00лв. (сто и тридесет лева), считано от подаване на исковата молба в съда – 02.07.2018г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Е.Х.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.А.Х., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 830,00лв. /осемстотин и тридесет лева/, представляващи направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е.Х.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС-Гълъбово държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 388,80лв. (триста осемдесет и осем лева и 80 стотинки).

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: