О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /11.12.2020 г., гр.
Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав, на единадесети декември две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 144/2020 г. по описа на РС – Провадия, намира следното:
Делото е
образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. № 1059/19.02.2020 г., подадена от Г.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:*** 12, против Х.М.И. /с предишни имена Радослав Петков Стоянов/, ЕГН **********, с
посочен адрес: ***.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез
назначения от съда особен представител, е подал писмен отговор на исковата
молба. На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се
произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са
относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на
разноски за събиране на доказателства, да изготви проект за доклад по делото.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
В исковата
молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права:
Ищецът твърди, че с ответника са
съпрузи по силата на сключен граждански брак на 07.05.1987 г, за което е
издадено удостоверение за сключен граждански брак № 032103 от Община Вълчи дол.
По време на брачната им връзка се родили двете им деца - Елена Радославова
Петкова и Ели Радославова Петкова, които към момента са навършили пълнолетие и
са създали свои семейства. В началото и двамата да положили усилия, но не
успели да създадат отношения на близост и доверие, на взаимно уважение и
разбирателство. Напротив, постепенно се отдалечили един от друг и престанали да
общуват помежду си, независимо че изпълнявали ангажиментите към децата си. Преустановили напълно връзката си
в емоционално отношение и започнали да съжителстват като партньори, имащи общ
дълг към децата. Нямали общи интереси и общи теми на разговор. С времето всеки
от тях започнал да води самостоятелен живот, създавайки свой кръг от приятели,
решавайки всички въпроси самостоятелно. Работили в различни населени места и на
практика в дома си се засичали само за по няколко часа нощем. Ищецът установила,
че нейните и на ответника разбирания за съдържанието на брачните отношения са
напълно различни, че целите и вижданията им за начина на тяхното постигане се
разминават. В резултат на това, естествено и за двамата дошло решението да се
разделят през 1997 г, което фактическо положение не било променено и до днес.
Ищецът и голямата им дъщеря отишли да живеят в дома на нейната майка, а
съпругът ѝ останал в жилището, което обитавали съвместно в село Изворник.
Твърди, че от
оттогава до настоящия момент страните не са поддържали контакти освен по
телефон и то само по повод въпроси, свързани с децата им, а след като те
пораснали, съпрузите напълно преустановили общуването си.
Счита, че помежду им
непоправимото е изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност, разбирателство
и доверие необходими за съществуването на всеки брачен съюз, поради което
продължаването на брака им е безпредметно и противоречащо на принципите на
морала.
По изложените
съображения моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака на страните,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения без
да се произнася по въпроса за вината.
Заявява, че не
претендира издръжка от ответника, както и че не претендира ползването на
семейното жилище, находящо в село Изворник, община Вълчи дол, което било
придобито по време на брака на страните.
Заявява също, че със съпруга
ѝ нямат придобити по време на брака си МПС или други движими вещи на
значителна стойност, както и съвместни влогове. Не са регистрирали на свое име
търговски дружества и не притежават дялове и акции в такива.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез особения представител, в което се посочва, че от изложените в исковата молба
обстоятелства, ставало ясно че липсата на всякакъв контакт между съпрузите и
фактическата раздяла преди двадесет и три години, е довело до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака им.
Поради това не прави
възражение по основателността на исковата молба за прекратяване брака, сключен
между страните, на основание чл. 49, ал.1 от СК, без съда да се произнася по
въпроса за вината.
Моли, ползването на
семейното жилище, находящо се в село Изворник, община Вълчи дол, да бъде
предоставено на ответника.
Правна квалификация на предявените
искови претенции:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански
брак с развод, поради настъпилото негово дълбоко и непоправимо разстройство,
без съда да се произнася по въпроса за вината.
Правна квалификация на искането,
формулирано в отговора на исковата молба:
От името на ответника е заявена
претенция с правно основание чл. 56 от СК.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва
да се укаже на всяка от страните, че е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези
факти.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5 от ГПК
указва на ищеца, че следва да докаже, че страните са в брак, осъществяването на факти и обстоятелства, довели до дълбоко
и непоправимо разстройство на брака.
В тежест на ответника е да докаже
положителните факти, на които би се позовал и които според него са довели до
настъпване на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, както и да установи
правото на собственост по отношение на семейното жилище, респ. неговите
титуляри.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2
от ГПК, указва на ответника, че не сочи доказателства за правото на
собственост по отношение на семейното жилище, респ. за неговите титуляри.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3
от ГПК съдът определя за
безспорни между страните следните факти и обстоятелства: че страните са в брак, че родените от брака им
деца са пълнолетни, както и че са във фактическа раздяла.
Съдът на основание чл. 140 от ГПК следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
Представените от ищеца писмени документи
касаят правилното решаване на спора и следва да бъдат допуснати за приемане
като писмени доказателства.
Следва да бъдат допуснати исканите от
ищеца гласни доказателства за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства.
Мотивиран от горното и на основание чл.
140 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 21.01.2021
г. от 10:00 часа, за които дата и
час да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че при иск за
развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Непосочените основания, настъпили и станали известни на
съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като
основание за предявяване на нов иск за развод /чл. 322, ал. 1 от ГПК/.
ДОПУСКА за приемане като писмени доказателства представените с исковата
молба документи.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане исканите от ищеца двама
свидетели за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, в случай че бъде представляван от адвокат, следва да
представи изрично адвокатско пълномощно за
процесуално представителство в настоящото производство, образувано по
предявен брачен иск, съобразно изискването на чл. 34, ал. 2 от ГПК или да
завери представеното на л. 14 от делото ксерокопие на пълномощното. УКАЗВА на ищеца,
че при неизпълнение на дадените указания, овластяването няма да бъде прието за
редовно.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за правото на собственост
по отношение на семейното жилище, респ. за неговите титуляри.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 от ГПК,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в
хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва да се явят лично в първото
съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяването му без
уважителна причина в първото по делото съдебно заседание и непредставяне на
доказателства за наличие на такава - производството по делото подлежи на
прекратяване по реда на чл. 321, ал. 1 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който ѝ
е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за
уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство по реда на
основание чл. 140 от ГПК.
НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на
спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие
в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по
делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение.
ПРЕПИС от настоящото определение да бъде връчен на страните, а на ищеца – и
от отговора, като им се УКАЗВА,
че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат да вземат
становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: