Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260029 /гр. Варна, 24.02..2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на втори февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев
в.т.д.№636/2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на «ЕВРОДОМ-1» ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна срещу
решение №260248/28.09.2020 г., постановено по т.д. №1841/2019 год. по описа на
ОС – Варна, с което въззивникът е осъден да заплати на «ЯНЕВ БИЛД» ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, сумата
от 43 900.98 лева с ДДС, представляваща дължим и незаплатен остатък от
договорена цена, съгласно договор от 20.09.2018 год., за изпълнени и приети от
ответното дружество СМР за обект: Трафопост тип БКТП 1х1000kVA, 20/0,4kV, с
монтаж на трансформатор 1000kVA в ПИ 10135.2552.2244 /идентичен с ПИ 3865.2244,
кв.20/225/ по плана на ж.к. „Изгрев“ гр.Варна, захранване с кабелни линии CpH
от EП 20 kV извод Вапцаров и изграждане на тръбна мрежа с PVC тръби и 1 бр.
кабелна шахта, за което е издадена фактура № **********/02.04.2019 год.,
платима по банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД, IBAN ***, BIC/***: STSABGSF,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до
окончателното заплащане на сумата, на основание чл.266, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
В
жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението, поради
противоречието му с материалния закон и на процесуалните правила. Насрещната страна «ЯНЕВ БИЛД» ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна е
подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в
производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните е сключен договор
за строително-монтажни работи от 20.09.2018 год., по силата на който
въззиваемото дружество, в качеството на изпълнител се е задължило, в срок до 60 дни след подписване на Образец 2 и Образец
2а, осигуряване на чиста работна площадка от страна на възложителя и достигнати проектни нива на терена,
да извърши СМР за обект Трафопост тип БКТП 1х1000kVA, 20/0,4kV, с монтаж на
трансформатор 1000 kVA в ПИ 10135.2552.2244 /идентичен с ПИ 3865.2244,
кв.20/225/ по плана на ж.к. „Изгрев“ гр.Варна, захранване с кабелни линии CpH
от EП 20 kV извод Вапцаров и изграждане на тръбна мрежа с PVC тръби и 1 бр.
кабелна шахта, срещу възнаграждение в размер на 73 168.30 лева /без ДДС/,
50 % от което платимо при сключване на договора за осигуряване на материали, а
останалите 50 % - до 15 календарни дни от получаване на разрешение за ползване
на новоизградения трафопост и издадена фактура, като чл.3 на раздел II допуска намаление или увеличение на цената, в зависимост от
извършените СМР. В раздел
III, т.1
от договора е посочено, че приключването на
изпълнението на обекта се удостоверява с подписан Акт Образец 15, като в раздел
IV, т.4 чл.4 от договора, страните са
уговорили, че възложителят е длъжен да заплати окончателния размер на
възнаграждението, след
приемане на извършеното от изпълнителя без забележки по качеството и при
настъпване на горните две условия – издаване на разрешение за ползване и издадена фактура.
Наред с това страните са уговорили, че след приключване
на СМР и пускови работи, упълномощени техни представители следва да подпишат
Протокол Образец 19, удостоверяващ размера, точността и качеството на извършените работи, като при подписване на
протокола за окончателно приемане на извършената работа, изпълнителят се е
задължил да предаде на възложителя всички сертификати, протоколи, гаранционни
карти и паспорти, удостоверяващи качеството и техническите характеристики и
спецификации на всеки един от вложените материали и изпълнените работи.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че в хода на изпълнение са съставени изискуемите съгласно ЗУТ и
Наредба №3 документи от участниците в строителството - акт Образец 17 към чл.7,
ал.3 т.17 – протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия, удостоверяващи че инсталацията
е изпитана, отговаря на нормативните изисквания и може да бъде въведена в
експлоатация. Съставен е и Констативен акт за установяване на годността
за приемане на строежа образец 15 от 16.08.2019 г., подписан
от главния архитект на Община Варна на основание чл.170,
ал.2 ЗУТ, поради неявяване на строителя. На 18.09.2019
год. е издаден протокол
за установяване годността за ползване на строежа от ДПК, в който протокол липсват констатации за
неизпълнени СМР-та и/или негодност на изпълнения строеж, след което е издадено и разрешение
за ползване № ДК-07-ВН-159/24.09.2019 год. /л.58/.
От заключението на
вещото лице по извършената в първоинстанционното производство ССчЕ се
установява, че във връзка с договора от
въззиваемото дружество са издадени две фактури, включително и фактура №
**********/02.04.2019 год., за размера на окончателното възнаграждение, които са осчетоводени от въззивника,
който е ползвал данъчен кредит по фактурата за
данъчен период месец юли 2019 год.
Съгласно
разпоредбата на чл.266, ал.1,
изр.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства може да
се направи извод, че възложената работа е била изпълнена и приета от
възложителя. От
една страна, осчетоводяването на фактурите от страна на възложителя, издадени
във връзка с изпълнението на сключения между страните договор, доказва
обстоятелството, че цената на възложената работа е окончателно определена между
страните. Твърдението на въззивника, че
е осчетоводил предоставените му от изпълнителя по договора фактури, не защото
се е съгласил с отразеното данъчно събитие и стойността на същото, а в
изпълнение на задължения по чл.124, ал.4 от ЗДДС (доп.Д.В. бр.96/2019 год., в
сила от 01.01.2020 год.) е ново твърдение по фактите,
несвоевременно направено едва пред въззивната инстанция, поради е недопустимо и
не следва да се обсъжда. Следва да се посочи, че задължението
на регистрирано по ЗДДС лице да отрази получените от него данъчни документи в
дневника си за покупки е регламентирано в първата редакция на ЗДДС, като
последвалите промени на посочената разпоредба касаят само срока, в който следва
да бъде направено съответното отразяване в дневника за покупките.
Регламентирането на срока обаче не означава, че при несъгласие с размера или
основанието, получателят следва да отрази фактурата в дневника, а още по-малко да ползва и данъчен кредит.
В случая се
установява по безспорен начин, че сумите и по двете фактури са отчетени по
сметка 602 „разходи за външни услуги“ с
основание „услуга по договор“, като е ползван данъчен кредит през месеците септември 2018 г. и юли 2019 год. Съобразно трайната практиката на ВКС,
формирана и при действието на чл.124, ал.4 от ЗДДС, фактурите отразяват
възникналото между страните правоотношение, като осчетоводяваното
им от въззивното
дружество, включването им в
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват
признание на задължението по тях.
От друга страна, от
съдържанието на протокола за установяване годността
за ползване на строежа - Протокол обр.№ 16, съставен от Държавна приемателна
комисия, назначена със Заповед № ДК-08-ВН-175 от 13.09.2019 год. на Началника
на РДНСК-Варна се установява, че процесният строеж е изпълнен съгласно изискванията на ЗУТ,
одобрения от Община Варна технически проект и издаденото разрешение за строеж,
съставената строителна документация за строежа, Договора за строителство от 20.09.2018 г. с „Янев билд“ ООД, като
в процеса на строителството не са настъпили
съществени отклонения по смисъла на чл.154, ал.2 от ЗУТ спрямо
одобреннте проекти, както и че не са налице неизвършени и недовършени СМР. Протоколът подписан от ДПК има
характер на официален документ, издаден от длъжностни лица, в кръга на службата
им и по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, служи за удостоверяване на отразените в
него обстоятелства. Със същата неопровергана доказателствена сила се ползва и издаденото
Разрешение за ползване № ДК- 07-ВН-159/24.09.2019
год. на Началника на РДНСК-Варна, в което е удостоверено, че строежът, чиято
годност за ползване е установена с Протокол обр.№ 16 на ДПК е изпълнен в съответствие с
одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж и останалите документи
свързани със строителството.
С оглед
наведените възражения, че изработеното не съответства на възложеното и страда
от недостатъци, които го правят негодно за предвиденото в договора
предназначение следва да се посочи, че при приемане от
възложителя на извършената съгласно договора работа същият следва да я прегледа
като законът му предоставя правата по чл.265, ал.1 ЗЗД: да иска от
изпълнителя поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане,
да иска заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно
намаляване на възнаграждението. Правата на възложителя и отговорността на
изпълнителя са обусловени от характера на констатираните недостатъци и
отражението им върху годността на извършената работа за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение, а несъответствието може да се изразява
и в наличието на недостатъци на извършената работа – явни или скрити. При
констатирани явни недостатъци или отклонения /тоест, такива, които са видими
при обикновен преглед на работата/, възложителят е длъжен да направи всичките
си възражения пред изпълнителя незабавно при предаване на работата, освен ако
друго не уговорено между страните, а за скрити и
новопоявили се недостатъци да извести веднага след откриването им.
Преценката за вида недостатъци е конкретна и се основава на възможността
недостатъците да бъдат открити при обикновен и сравнително бърз преглед,
респективно от възможността да бъдат констатирани в процеса на използване на
резултата от изпълнение на поръчката. В случай, че възложителят не направи
такива възражения, съгласно ал.3 на чл.264 ЗЗД, работата
се счита приета. В контекста на горното, следва да се приеме, че разпоредбата
на чл.264, ал.3 ЗЗД установява необоримата презумпция, че при липса на
възражения за неправилно изпълнение работата се счита за приета. От
гореизложеното следва, че пропускът на възложителя да бъдат своевременно
направени възражения за недостатъци преклудира както възможността му да
реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци както по реда на чл.265 ЗЗД, с изключение на възраженията на възложителя за неточно изпълнение в
количествено отношение, така и отговорността на изпълнителя по уговорена клауза
за неустойка поради лошо или некачествено изпълнение.
Съвкупната преценка
на посочените по-горе доказателства обуславят и правния извод на съда, че
въпреки отсъствието на двустранно подписани от изпълнителя и възложителя актове
образец 19, извършените и актувани от изпълнителя СМР могат да се считат за
приети по смисъла на чл.264 във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД. Обективираните от
възложителя действия безспорно съставляват по съществото си конклудентни такива
по приемане на изработеното, а
завеждането и надлежното осчетоводяване в счетоводните книги на ответника на
процесните фактури означава не само приемане на извършената работа, но и
признаване на разхода.
Горният извод се
потвърждава и от безспорното между страните, че възложителят е във фактическа
власт на изработеното от изпълнителя и го използва според функционално му
предназначение, без да е направил възражение за недостатъци. След като не е налице законово
изискване за форма на приемането на извършената работа от възложителя в общата
законова уредба на договора за изработка по ЗЗД, то няма основание за обвързването на заплащането
на възнаграждението за извършената работа от допълнителни факти, които не са
елемент от правопораждащия фактически състав на чл.266, ал.1 от ЗЗД, който
включва само извършване на договорената работа и нейното приемане.
В
същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо
действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното
му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно
съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването
му.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на възложителя за неточно изпълнение в
количествено отношение, относно
монтаж PVС
тръби Ф110 в бетонов кожух – 110 м – позиция 7 по приложение 3 на
стойност 979 лв. и направа на кабелна шахта – позиция 21 по приложение 3
на стойност 1 600 лева и липсващото оборудване - диелектрично килимче – 4 бр. – позиция 9 по приложение 1 на
стойност 149.6 лв. на стойност 149.60 лв.,
диелектрични ръкавици – 1 бр. – позиция 10 по приложение 1 на стойност
88 лв., диелектрични боти – 1 бр. на стойност 79,20лв., пожарогасител прахов – 12 кг .- 2 бр. –
позиция 12 по приложение 1 на стойност 154 лв. и пожарогасител пожарогасител СО
6 кг – 2 бр. – позиция 13 по приложение 1 на стойност 217.80 лв.
От
заключението по изготвената комплексна СТЕ и обясненията на вещото лице Хърватов,
дадени в съдебно заседание на 08.09.2020 год. се установява, че проведените
72-часовите проби на съоръжението, за които няма спор че са осъществени, не
могат да бъдат проведени без наличието на
кабелна шахта за откриване на кабела и без соченото като липсващо от
въззивника оборудване. Същият извод е направен и по отношение на полагането на PVC тръби за тръбна канална мрежа. Съгласно изводите на в.л. по т.6 от
комплексната СТЕ, без да е налично оборудването на трафопоста по посочените позиции, процесният
строеж не може да бъде приет от Държавна приемателна комисия, а такова
приемане е налице. Обстоятелството, че
посоченото оборудване е било изпълнено от изпълнителя по договора и налично в
трафопоста, се установява и от показания, дадени от свидетелите, както и от
приложените по делото писмени документи - фактура № **********/23.10.2018 год.,
издадена от „Цикония“ ООД за доставка на стоки: прахов пожаогасител 12 кв. ABC и С02
пожарогасител от 5 кв. на обща стойност 218,40 лв.; фактура № **********/25.10.2018
год., издадена от „Контрагент 35“ ЕООД за доставка на стоки, между които
килимчета диелектрични, боти диелектрични и ръкавици диелектрични.
С
оглед установеното изпълнение на задължението за извършване на СМР и приемането
им по надлежния ред, възложителят дължи заплащане тези работи, предмет на
фактура № **********/02.04.2019 год., в размер на 43 900.98 лева.
Неоснователно
е възражението на въззивника, че е изпълнил част от
предмета на възлагане, а именно: натоварване и извозване на отпадъци - 17 куб.м. - позиция 18 по приложение № 3 и позиция №18 по приложение № 2, както и направа на
изкопите, описани в позиции 3 и 4 от Приложение № 2 към договора. Доколкото стойността на посочените дейности е включена в общата стойност на
задължението по договора, осчетоводена от въззивника, то тези дейности като
включени в общият предмет на приетата работа, следва да се считат за изпълнени от въззиваемия. От представената от въззивника фактура
от 28.12.2018 год. за услуги, извършени от „Семиз” ООД в полза на „Евродом 1”
ООД не се установява, че извършените услуги от „Семиз” ООД касаят дейности
свързани със СМР по договора с „Янев билд” ООД, нито че са извършени във връзка
с каквито и да е СМР в процесния имот.
Предвид
основателността на претенцията, следва да бъдат разгледани и направените от
възложителя възражения за прихващане със сумата от 720 лева, претендирана като
заплатен за периода ноември 2018 - юли 2019 год. наем за ограда на строителния
обект тип „М 200“, със сумата от 61 390 лева, претендирана като обезщетение
за имуществени вреди, причинени от неизпълнението на изпълнителя да построи
изцяло в завършен вид, годен за въвеждане в експлоатация на ПИ 10135.2552.2244,
съгласно договор от 20.09.2018 год., изразяващи се в невъзможността да използва
притежаваните от него апартаменти № 3, 6, 7, 10, 15 и 16 в сграда № 2 и
апартаменти 1, 2, 11 и 16 в сграда № 3, за периода от 02.04.2019 год. до
24.09.2019 год., до размера на претендираната от ищеца сума, както и със сумата
от 748.91 лева, претендирана като обезщетение за вреди в размер на заплатената
от ответника цена на временното ел.захранване на сградите в ПИ 10135.2552.2244
за периода от м. 01 до м.09.2019 год.
Доколкото
от събраните по делото доказателства не се
установява, изпълнителят да е имал задължение да огради площадката около
трафопоста или кабелните трасета с оградни пана, съдът намира за неоснователно
възражението за прихващане със сумата от 720 лева, претендирана като
заплатен за периода ноември 2018 - юли 2019 год., наем за ограда на строителния
обект тип „М 200“. От заключението на вещите лица по
комплексната СТЕ е видно, че в одобрената проектна документация, по отношенне на кабелннте линии няма изискване на
ограждане, тъй като обектът е линеен, а по отношение на трафопоста - в
приложения чертеж към ПБЗ не е обозначена ограда, нито са описани вида и височината й, така както е направено в ПБЗ
на жилищните сгради. В обяснителната записка на част „Конструктивна“
за трафопосота е предвидено, че обезопасяването на строителната площадка следва
да се извърши със сигнална РVC
лента. След като по делото не
се установи наличие на неизпълнени задължения на
изпълнителя по процесния договор, нито забавено изпълнение на задълженията на
същия, неоснователни се явяват и възраженията за прихващане със сумата от 61
390 лв, претендирана като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
невъзможност да използва притежавани от него апартаменти № 3, 6, 7, 10, 15 и 15
в сграда № 2 и апартамент и 1,2, 11 и 16 в
сграда № 3 за периода от 02.04.2019 год. до 24.09.2019 год., както и сумата от 748.91
лева, претендирана като обезщетение за вреди в размер на заплатената от
ответника цена на временното ел.захранване на сградите в ПИ 10135.2552.2244 за
периода от м. 01 до м.09.2019 год.
Договорът между страните е сключен на 20.09.2018 год.,
като съобразно уговореното, дейностите по изпълнение
на място са започнали на 02.11.2018 год. с откриване на
строителна площадка, за което за съставени 2 броя протоколи обр.2, в които
протоколи са документирани и датите, на които изпълнителят е достигнал
контролираните нива на строежа. От съдържанието на протоколите се установява,
че контролираните нива на строежа са изпълнение най-късно на 10.01.2019 год.,
което обстоятелство е удостоверено в протокол обр.16. Приключването на
възложените СМР по договора, касаещи свързването на трафопоста чрез кабелната
линия СрН чрез разкъсване на захранващия кабел, минаващ под пътното платно пред
имота, монтирането на муфи и свързването на изпълненото кабелно трасе СрН със
захранващия кабел са дейности, не са могли да бъдат изпълнени преди датата,
определена от „ЕРП-Север“ АД - 21.03.2019 год. за поставяне под напрежение на
трафопоста за 72-часово изпитване, което обуславя и извода за липса на забавено
изпълнение от страна на въззиваемия.
След като въззиваемото дружество не е страна по договора, сключен
между „Евродом-1“ ЕООД и „ЕРП-Север“АД за присъединяване на обект към
електроразпределителната мрежа, няма как да отговаря относно параметрите на
предоставената за временно захранване мощност, тъй като не е обвързвал изпълнението на задълженията
си за изграждане на трафопост и кабелните линии средно и ниско напрежение в
имота с датата на въвеждането на сградите в имота в експлоатация, а до този
момент, цялата ползвана от въззивника електроенергия е била заплащана на доставчика
„ЕРП-Север“АД. В този смисъл не е налице причинна връзка между поведението на
изпълнителя по процесния договор и възникналите в резултат на уговорките между
възложителя и трето лице задължения.
Ето
защо, възраженията на въззивника, че в резултат неизпълнение
на задължението на въззиваемия, да построи изцяло в завършен вид, годен за
въвеждане в експоатация строежа, представляващ електрозахранване на ПИ с
идентификатор 10135.2552.2244, е претърпял вреди в размер на 61 390 лв.,
изразяващи се в невъзможността да използва притежавани от него апартаменти в
сграда № 2 и № 3 за периода от 02.04.2019 год. до 24.09.2019 год., както и че е
претърпял вреди в размер на 748.91 лева, заплатената от него цена на временното ел.захранване на сградите
в ПИ 10135.2552.2244 за периода от м. 01 до м.09.2019 год., са неоснователни.
Гореизложеното
обуславя извода на съда, че предявеният иск е доказан и основателен, поради
което следва да бъде уважен изцяло.
Ето
защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272
от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода от спора в тежест на
въззивника „Евродом-1“ ЕООД, следва да бъдат присъдени разноските в настоящото
производство сторени от въззиваемия «ЯНЕВ
БИЛД» ООД. Представен е списък на разноските, според който
въззиваемият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева с
включен ДДС, за което са представени фактура и платежно нареждане. Размерът по
съображение за прекомерност е възразен от ответника. Съдът като съобрази чл.7,
ал.2, т.4 от Наредбата № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, установи, че с оглед общия обжалваем интерес във
въззивното производство – 43 900 лева, минималното възнаграждение е в размер на
2316 лева с ДДС. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което заплатено в малко по-висок от минималния размер адвокатско
възнаграждение, не е прекомерно.
С оглед на
гореизложеното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна, направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 3000 лева с ДДС.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260248/28.09.2020 г., постановено по т.д. №1841/2019 год. по описа на
ОС – Варна, с което «ЕВРОДОМ-1» ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.»Сливница» №
169 е
осъдено да заплати на «ЯНЕВ БИЛД» ООД,
ЕИК *********, със седалище гр.Варна, сумата от 43 900.98
лева с ДДС, представляваща дължим и незаплатен остатък от договорена цена,
съгласно договор от 20.09.2018 год., за изпълнени и приети от ответното
дружество СМР за обект: Трафопост тип БКТП 1х1000kVA, 20/0,4kV, с монтаж на
трансформатор 1000kVA в ПИ 10135.2552.2244 /идентичен с ПИ 3865.2244,
кв.20/225/ по плана на ж.к. „Изгрев“ гр.Варна, захранване с кабелни линии CpH
от EП 20 kV извод Вапцаров и изграждане на тръбна мрежа с PVC тръби и 1 бр.
кабелна шахта, за което е издадена фактура № **********/02.04.2019 год.,
платима по банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД, IBAN ***, BIC/***: STSABGSF,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до
окончателното заплащане на сумата, на основание чл.266, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА «ЕВРОДОМ-1» ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.»Сливница» № 169 ДА ЗАПЛАТИ на «ЯНЕВ БИЛД» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.»Български орел» № 10, сумата
от 3000 /три хиляди/ лева,
представляваща направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: