Решение по адм. дело №131/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 28, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 от 8.08.2017 г.).

Образувано е по жалба на „Кънев Фарм“ ЕООД [населено място], [ЕИК], против Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ПРСР 2014-2020 г.) с изх. № 01-260-2600/496 от 15.08.2023 г., издадено от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ (ОД на ДФЗ) [населено място]. С оспорения акт жалбоподателят е уведомен, че оторизираната субсидия по подаденото от него заявление за подпомагане/плащане във връзка с допустимите дейности по мярка 14 с ИД: 24/14/1/04128 е в размер на 0.00 лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт във връзка с наличието на допуснато нарушение на законовите изисквания за съдържанието му, доколкото, видно от обстоятелствената част на същия, юридически обосновани мотиви по същество във връзка с правното основание и конкретните фактически обстоятелства, послужили на административния орган за постановения отказ от оторизация, де факто липсвали. В тази връзка се сочи, че неясно и без необходимата конкретика са представени фактическите установявания на административния орган, обусловили формирания краен извод за липса на предпоставките за предоставяне на финансово подпомагане по мярка 14, доколкото от съдържателната част на акта не ставало ясно по какъв начин и съобразно кои установявания е определено колко подова площ е необходима на част от групите животни, посочени в УП, и съответно как е достигнато до стойността от 2449.1 [жк], че независимо от изводите на административния орган кандидатът за подпомагане е изпълнил всички законови изисквания и нему се следва финансово подпомагане. От съда се иска отмяна на УП с изх. №01-260-2600/496 от 15.08.2023 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ [населено място]. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява, като се представлява от пълномощника си по делото – адв. С. Р. от Адвокатска колегия Сливен, който поддържа изцяло депозираната пред съда жалба.

Ответникът по жалбата – директор на ОД на ДФЗ [населено място], редовно и своевременно призован, не се явява, като се представлява от главен юрисконсулт Т. В., която в съдебно заседание и в представени по делото писмени становища и защита оспорва жалбата, като неоснователна, и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност относно размера на заявеното от жалбоподателя за присъждане адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.05.2022 г. оспорващият „Кънев Фарм“ ЕООД, регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол (И.) с УРН 270308, е подал заявление за подпомагане/заявление за плащане за 2022 г. по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г., на което заявление е определен идентификационен номер 24/14/1/04128 и УИН 24/301017/04208 (л. 23 и сл. от приложеното адм. д. № 93/2024 г. на Административен съд Хасково). Със заявлението е отправено искане за подпомагане по подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ЕПЖ (едри преживни животни) относно дейността „Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ“ в животновъден обект (ЖО) с ветеринарен регистрационен номер 6174-0229 и нов регистрационен номер **********. В заявлението е посочено, че общият капацитет на ЖО [рег. номер]. ЕПЖ, като към момента на подаване на заявлението в него се отглеждат 473 бр. ЕПЖ. Посочен е и размерът на животинските единици (ЖЕ), заявени за подпомагане – 66.8 бр.

В таблица № 2 към Работен лист „Животни допустими за кандидатстване по мярка 14“, за дейност „ЕПЖ на закрито“ са посочени заявените за подпомагане животни – 167 бр. говеда – телета/малачета на възраст до 6 месеца и над 220 кг., всяко приравнено на 0.40 ЖЕ или общо 66.9 ЖЕ. Животните са индивидуализирани чрез посочване на техния пол и ушна марка, като в забележка е отбелязано, че тези от тях, за които кандидатът не е представил кантарна бележка, следва автоматично да бъдат включени в категорията „ЕПЖ –телета/малачета над 220 кг.“.

Наред с другите необходими удостоверителни документи и относими декларации, към заявлението са приложени удостоверение за регистрация на животновъден обект № 101/28067 от 27.10.2017 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Стара Загора (ОДБХ-Стара Загора), както и становище за спазване на изискванията за хуманно отношение към отглежданите в ЖО животни с № СЗ-ЗЖ-545 от 04.05.2022 г., издадено от директора на ОДБХ-Стара Загора (л. 27 и сл. от приложеното адм. д. № 93/2024 г. на Административен съд Хасково).

Чрез първия цитиран документ ОДБХ-Стара Загора е удостоверила, че ЖО/ферма е предназначен за отглеждане на говеда и е с капацитет от 1000 крави и техните приплоди до 1 г. възраст. Собственик на ЖО е „Кънев Фарм“ ЕООД, като обектът се намира в [населено място], община Николаево, област Стара Загора, [имот номер], с посочени GPS координати. Отбелязано е, че ЖО отговаря на ветеринарномедицинските изисквания, като в него се отглеждат 492 бр. говеда за репродукция при технология на отглеждане: оборно-свободно боксово. В удостоверението е посочено също, че обектът е одобрен с протокол от 26.10.2017 г. на комисия, назначена със заповед № 5907-РД от 25.10.2017 г. на директора на ОДБХ-Стара Загора (л. 249). Същият е вписан в регистър на ОДБХ-Стара Загора и ИИС на БАБХ, ВетИС с ветеринарен регистрационен номер 6174-0229 и нов регистрационен номер **********.

Чрез становище № СЗ-ЗЖ-545 от 04.05.2022 г., издадено от директора на ОДБХ-Стара Загора, се удостоверява, че ЖО с № 6174-0229 отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания, вкл. и че собственикът спазва изискванията, допринасящи за хуманно отношение на отглежданите в обекта животни, съгласно Наредба № 14 от 03.02.2006 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждането на телета, Наредба № 16 от 03.02.2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждането на селскостопански животни и Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Удостоверява се и наличната подова площ и/или дворна площ във връзка с изискванията на Наредба № 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14, като собственикът на ЖО спазва законоустановените изисквания, осигурявайки посочените в Таблица № 1 от становището площи. Във въпросната таблица са представени данни за категорията животни и техния брой, общо осигурената свободна подова площ в помещения (при индивидуално отглеждане в бокс/клетка и групово в бокс/помещение) в кв. м., както и общо осигурената свободна площ на двор в [жк], съобразно горната подредба: 1. 143 бр. телета-малачета до 150 кг. – 440 кв. м.; 2. 70 бр. телета-малачета от 150 [рег. номер]. – 400 кв. м. и 800 кв. м.; и 3. 0 бр. телета-малачета над 220 кг. – 400 кв. м и 800 кв. м. Общата площ в помещение е записана в размер [рег. номер]. м., а тази на двор в размер [рег. номер]. м.

Със заповед № 469135 от 12.09.2022 г. на началник отдел „Регионален технически инспекторат“ („РТИ“) при ОД на ДФЗ [населено място] е разпоредено извършването на проверка на място относно заявление с УИН 24/301017/04208. Видно от приложения доклад от проверката (л. 72 и сл. от приложеното адм. д. № 93/2024 г. на Административен съд Хасково), същата е осъществена в периода от 13.09.2022 г. до 21.09.2022 г., като по време на извършването й е присъствал представляващият „Кънев Фарм“ ЕООД, който не е отбелязал забележки. Установено е, че в обекта няма неидентифицирани животни, а за липсващите такива са представени съответните уведомления. Посочено е, че за ЕПЖ – говеда над 6 месеца до 24 месеца е налице осигурена свободна подова площ в двор най-малко от 4 кв. м. Като неприложимо изискване е посочено осигуряването на свободна подова площ на телета-малачета при всички възможни категории в зависимост от достигнатите килограми. В таблица № 2 „Установени брой животни по вид и категория“ са посочени 166 бр. говеда – ЕПЖ до 6 месеца. В таблица № 3 „Проверка на площ за отглеждане в ЖО по вид и категория животни“ е отбелязано, че за ЕПЖ – говеда на възраст от 6 до 24 месеца е установена площ в помещение [рег. номер]. м., а площ в двор – 750 кв. м., а за ЕПЖ до 6 месеца – площ в помещение от 310 кв. м. Общо установената площ в помещение [рег. номер]. м., а в двор 750 кв. Докладът от проверката е подписан от кандидата на 21.09.2022 г. Към материалите от проверката е наличен и тематичен контролен лист за проверка на ЖО, предназначени за отглеждане на телета, за спазване правилата за хуманно отношение към животните, попълнен от експерт от ОДБХ-Стара Загора. В него са отбелязани 624 бр. животни, намиращи в обекта към датата на проверката, като общата констатация е за спазени условия и изисквания, съгласно приложимата нормативна уредба.

Контролният лист от проверката на място с констатации за установени несъответствия и предоставена възможност за възражение срещу тях е изпратен на жалбоподателя чрез писмо изх. № 01-262-2600/870 от 28.09.2022 г. на началник на отдел „РТИ“ при ОД на ДФЗ [населено място], като по делото лисват доказателства за връчването на това писмо.

В хода на извършваните по реда на чл. 19а, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. административни проверки, по повод подаденото от „Кънев Фарм“ ЕООД заявление за подпомагане/плащане, с писмо № 07-264-2000/344 от 23.05.2023 г. на директора на ОД на ДФЗ [населено място] е изискана от ОДБХ-Стара Загора информация за ЖО с № 6174-0229 относно общата подова площ в помещение и общата свободна площ на двор, където се отглеждат животните, с които се извършват дейностите по чл. 4 от наредбата. Акцентирано е върху Таблица № 1 от становище № СЗ-ЗЖ-545 от 04.05.2022 г., като е отправено конкретно запитване дали към 31.12.2022 г. са настъпили промени в установените по-рано площи за отглеждане. В отговор от страна на директора на ОДБХ-Стара Загора е получено писмо с вх. № 07-264-2000/344#1 от 31.05.2023 г., с което се заявява, че в посочените площи от Таблица № 1 не са настъпили промени към 31.12.2022 г., като единствено се отбелязва малка разлика в размера на площта в помещение, дължащ се на техническа грешка.

По делото е наличен отчет на съответствието № 92 от 21.06.2023 г. във връзка с подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане по мярка 14, който пресъздава обобщен доклад за резултатите от извършените административни проверки. В случая е генерирано заключение, че заявлението е недопустимо за финансиране, доколкото е налице несъответствие с критериите за допустимост.

С оспореното понастоящем Уведомително писмо с изх. № 01-260-2600/496 от 15.08.2023 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ [населено място] (л. 16-18 от приложеното адм. д. № 93/2024 г. на Административен съд Хасково), жалбоподателят е уведомен, че общата оторизирана сума по подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ЕПЖ относно заявената дейност „Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ“ във връзка с заявление ИД 24/14/1/04128 е в размер на 0.00 лв. Посочено е, че тази сума е изчислена чрез И. след извършване на задължителните административни и/или проверки на място на данните от подаденото заявление, като тези данни са сравнени с наличната информация, съдържаща се във външните регистри на И., поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.

Като конкретни фактически основания за отказа за плащане административният орган е посочил, че в Таблица № 2 към заявлението за подпомагане за дейност ЕПЖ за закрито са заявени 66.8 ЖЕ, формирани от 167 бр. телета/малачета над 220 кг., всяко приравнено на 0.40 ЖЕ. Към референтна дата 31.12.2022 г. в стопанството се отглеждали ЕПЖ телета/малачета – 201 бр., ЕПЖ крави над 24 месеца – 9 бр., и ЕПЖ говеда от 6 до 24 месеца – 512 бр., за които е необходимо да бъде осигурена обща минимална площ в помещение и двор от 2449.1 кв. м., формирана на основание чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. във връзка с Приложение № 2 към чл. 9, ал. 2, т. 2 от Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към ЖО. Посочено е, че съгласно становището на ОДБХ-Стара Загора от 04.05.2022 г. за ЖО общата осигурена свободна подова площ в помещения (при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение както и групово в бокс/помещение) [рег. номер]. м., от които за телета/малачета до 150 кг (143 бр.) – 440 кв. м., за телета/малачета 150-220 кг. (70 бр.) – 400 кв. м, и за телета/малачета над 220 кг. – 400 кв. м., а общата осигурена свободна площ на двор [рег. номер]. м. Съответно при извършената проверка на място е установена обща площ в помещение [рег. номер]. м. и обща площ в двор от 750 [жк], че получената разлика между общо наличната площ в помещение и двор [рег. номер]. м. и общо необходимата площ от 2449.1 кв. м. за заявените животни от типа ЕПЖ в помещение и двор е в размер на -459.1 кв. м. Извършено е позоваване на информацията, съдържаща се в писмото-отговор на ОДБХ-Стара Загора от 31.05.2023 г., според която към 31.12.2022 г. промяна в размерите на площите по становището от 04.05.2022 г. няма.

При така изложената и възприета фактическа обстановка и при детайлно възпроизвеждане на относимата материалноправна уредба, в частност на изискванията, съдържащи се в чл. 4, ал. 2, т. 1, б. „а“, „б“, „в“ и „г“ от Наредба № 4 от 08.08.2017 г., на първо място е посочено неспазване на изискванията на чл. 4, ал. 2, т. 1, б. „д“ от въпросната наредба. По-натам е отбелязано, че с оглед фактическите установявания и на основание чл. 28, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 4, ал. 2, т. 1, б. „а“, „б“, „в“ и „г“ от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. във връзка с Приложение № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 2 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. не следва оторизиране на субсидия по подаденото заявление.

По делото е представена и приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения пред съда акт. Представени и приети като доказателства са и документи относно наличието на материална и териториална компетентност на издателя на оспорения акт.

В хода на съдебното производство от ОДБХ-Стара Загора са изискани и приети като доказателства издадените становища по чл. 19а от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. и по чл. 74 от Наредба № 10 от 23.06.2023 г. за условията реда за прилагане на интервенции в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., ведно с прилежащите към тях контролни листи, както и нарочна справка за използваемата площ в помещение и двор при отглеждане на животните в ЖО с № 6174-0229 (л. 227 и сл.). Видно от последната за 2022 г. осигурената подова площ в помещение [рег. номер]. м., а в двор [рег. номер]. м., за 2023 г. съответно 2666 [жк], а за 2024 г. – 3463 кв. м. [рег. номер]. м.

Представен е и одобрен от директора на ОБДХ-Стара Загора доклад, изготвен от главен инспектор в отдел „ЗЖ“ при ОДБХ-Стара Загора, във връзка с образуваното понастоящем съдебно производство (л. 246). В документа е отбелязано, че от датата на регистрация на ЖО няма промяна в броя на сградите и площта на обекта, като промени има в броя на монтираните индивидуални клетки за телета, които били подвижни и се ползвали при нужда. През 2022 г., 2023 г. и 2024 г. в издаваните от ОДБХ-Стара Загора становища са описвани различни площи, доколкото същите са били заявявани спрямо броя животни за подпомагане по мярката, а не предвид площите при регистрацията на обекта. Площите са с максимален капацитет за отглеждане [рег. номер]. говеда. Към доклада е приложена и заверена от собственика на обекта таблица с площите на обекта, като не следвало да се вземат предвид площите на „Пенелопа Милк“ ЕООД.

От страна на ответника по делото са представени и приети като доказателства Инструкция за работа с продуктивната подсистема за регистрация на заявления за подпомагане/плащане по мярка 14 от ПРСР 2014-2020 (л. 130 и сл.) – Инструкцията, както и екранни разпечатки от И., касаещи обработката на процесното заявление на „Кънев Фарм“ ЕООД (л. 252 и сл.). Въпросните разпечатки съдържат работни листове за извършване и отразяване на проверката за съответствието на дейностите с критериите за допустимост по мярката, като попълването им (въвеждането и изчисляването на данните) се извършва съобразно Инструкцията. Информацията от обобщените данни (л. 257), представена таблично в съответни колони, е следната: 1. Общо осигурена площ в помещение от становище на БАБХ – 1240; 2. Общо осигурена площ в двор от становище на БАБХ – 1600; 3. Общо установена площ от ПнМ в помещение – 1760; 4. Общо установена площ от ПнМ в двор – 750; 5. Общо необходима минимална площ за заявени животни от типа ДПЖ в помещение – 0; 6. Общо необходима минимална площ за заявени животни от типа ДПЖ в двор – 0; 7. Общо необходима минимална площ за незаявени животни от типа ДПЖ в помещение по Наредба №44 – 0; 8. Общо необходима минимална площ за незаявени животни от типа ДПЖ в двор по Наредба № 44 – 0; 9. Разлика между общо налична площ и общата необходима площ за животните от типа ДПЖ в помещение – 1240; 10. Разлика между общо налична площ и общо необходима площ за животните от типа ДПЖ в двор – 750; 11. Обща необходима минимална площ за заявени животни от типа ЕПЖ в помещение – 358.53; 12. Общо необходима минимална площ за заявени животни от типа ЕПЖ общо (помещение и двор) – 401.1; 13. Общо необходима минимална площ за незаявени животни от типа ЕПЖ в помещение по Наредба № 44 – 870.4; 14. Общо необходима минимална площ за незаявени животни от типа ЕПЖ общо (помещение и двор) по наредба № 44 – 2048; 15. Разлика между общо налична площ след проверка за животни от типа ДПЖ и общата необходима площ за заявени животни от типа ЕПЖ в помещение – 11.07; 16. Разлика между общо налична площ след проверка за животни от типа ДПЖ и общо необходима площ за заявени животни общо от типа ЕПЖ (помещение и двор) – -459.1; и 17. Съответствие с нормативните изисквания – „не“.

По искане на жалбоподателя по делото е и изпълнена, изслушана и приета комплексна съдебно-техническа и ветеринарна експертиза, изготвена от вещи лица, притежаващи съответната професионална [жк], с представени по нея основно и допълнително заключения.

Експертите, след анализ на наличните по делото и представени от жалбоподателя писмени доказателства и извършване на съответните огледи и геодезически заснемания, подробно и аргументирано представят съответната информация относно характеристиките на ЖО, стопанисван от „Кънев Фарм“ ЕООД и посочен в заявлението за подпомагане с № 6174-0229. Представя се описание на отделните поземлени имоти, на територията на които фактически попада ЖО, като се посочва тяхната площ, площта на сградите, находящи в имотите (застроена и разгърната застроена), техният вид, предназначение, в т. ч. и площта на дворните места, както и индивидуалните преместваеми клетки и боксове за отглеждане на млади животни с описание на техните технически характеристики и площ. Посочва се, че с оглед на нормативната регламентация, а и на спецификата на обекта и конкретните осъществявани в него животновъдни дейности, процесният ЖО следва да се разглежда в своята цялост с всички прилежащи към него помещения/сгради и отглеждани животни, като е невъзможно да се извършва оценка само на определени сгради – в случая тези отделни помещения, предназначени за отглеждане на телета до 6- месечна възраст, каквито са и заявените за подпомагане животни. Предвид това вещите лица сочат, че по мярката се заявяват за подпомагане определен брой животни, за които следва да се осигури съответната площ, а не ЖО или отделни сгради в него, поради което при изчислението на въпросната площ и с оглед на спецификата на ЖО, броя и вида на отглежданите там животни, е необходимо да се вземат предвид всички сгради, помещения и открити части, служещи за реализиране на животновъдната дейност. Съобразно нормативно установените групи животни – телета до 6-месечна възраст, говеда на възраст от 6 до 24 месеца и крави на възраст над 24 месеца, е изготвена схема и представен анализ на разпределението на животните по различните сгради съобразно тяхното предназначение, като са изведени стойностно отделните им площи, общата площ в ЖО, съответно и необходимата за отглеждането на всеки тип животни площ. Извършен е анализ и е представена информация какви животни по видове, възрасти и тегло е имало регистрирани в ЖО към 04.05.2022 г. (първото становище на ОДБХ-Стара Загора), към периода на ПнМ – от 13.09.2022 г. до 21.09.2022 г., към 31.12.2022 г. и към 23.05.2022 г. Посочено е, че заявените за подпомагане в случая животни (към 04.05.2022 г.) са 166 бр. телета до 6-месечна възраст. Съобразявайки условията по чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г., установените към посочените по-горе дати брой и вид на животни, регистрирани в ЖО, и установените площи на помещенията/сградите и дворните места в обекта, експертите посочват, че Общата необходима подова площ за говедата, налични към 04.05.2022 г., [рег. номер]. м., като за тези, заявени за подпомагане, площта е 2 166 кв. м. Съответно към референтната дата 31.12.2022 г. общата необходима подова площ за говедата, налични в ЖО, е 3 533.40 [жк], че предвид площта на отделните сгради по видове: 1. за телета до 6-месечна възраст в ЖО сумарно се изчислява обща налична площ в размер на 3 188.23 кв. м.; 2. за говеда на възраст от 6 до 24 месеца – 4 514 кв. м.; и 3. за крави над 24 месеца – 10 711 кв. м. Окончателната налична площ (закрита и открита), с която разполага „Кънев Фарм“ ЕООД за нуждите на отглежданите в ЖО животни, се равнява на 18 413.23 кв. м.

Съобразно доказателствата по делото, в т. ч. и представените от ответника разпечатки от И. и Инструкцията за работа в продуктивната подсистема, експертите заявяват на първо място, че общата използваема площ в помещение и двор съгласно цитираните в УП данни от становището на ОБДХ-Стара Загора сумарно е равна на 2 840 кв. м., а тази, установена в хода на ПнМ – на 2 510 кв. м., като и в двата случая тези стойности са в повече от площта, посочена в УП като необходима във връзка с подпомаганите дейности – 2 449.10 [жк], че нито в УП, нито в електронните разпечатки е налична формула или уточнение, по която са извършени изчисленията, въз основа на които е достигната стойността от 2 449.10 [жк], след запознаване с представената в хода на делото Инструкция за работа в продуктивната подсистема и извършване на съответните пресмятания и замествания (подробно представени, като разбивки от сборове и разлики в заключението) съобразно одобрения алгоритъм за извършване на проверка на подадените заявления за подпомагане по мярката, експертите заявяват, че отрицателната стойност от -459.10 кв. м., съдържаща се в колона „Разлика между общо налична площ след проверка за животни от типа ДПЖ и общо необходима площ за заявени животни общо от типа ЕПЖ (помещение и двор)“ от работния лист за извършване и отразяване на проверката за съответствието на дейностите с критериите за допустимост (обобщени стойности), е неправилна, като реалната стойност е положителна и е в размер на 718,50 кв. м. Съответно и отразеното в колона „Съответствие с нормативните изисквания“ „не“ не отговаря на реалната ситуация, доколкото съобразно указанията от Инструкцията и липсата на отрицателна стойност (грешно посочената) води до извода за съответствие с изискванията за допустимост и заявлението на жалбоподателя следва да бъде финансирано. Отделно от това експертите заявяват също, че в УП не фигурира формула или уточнение, по които са извършени изчисленията, въз основа на които е получена стойността от 1 990 кв. м., представляваща общо наличната площ в помещение и двор, като в тази връзка посочват, че тази стойност се получава след сборуване на колона „Разлика между общо налична площ и общата необходима площ за животните от типа ДПЖ в помещение“ – 1240, и колона „Разлика между общо налична площ и общо необходима площ за животните от типа ДПЖ в двор“ – 750. Според експертите обаче, тези площи не следва да се разглеждат самостоятелно и да се посочват като размер извън контекста на другите изчисления, тъй като се явяват само част от калкулациите при формирането на стойностите за колона „Разлика между общо налична площ след проверка за животни от типа ДПЖ и общо необходима площ за заявени животни общо от типа ЕПЖ (помещение и двор)“. В заключение се твърди, че представянето в УП на площи в размер на 1 990 кв. м., като общо налични площи в помещение и двор, не отговаря на изискванията, които са посочени в Инструкцията.

При така установената фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган в лицето на директора на ОД на ДФЗ [населено място]. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция (РА) и може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз (ЕС) или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕФСУ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. С т. 12.10 и т. 4 от Раздел VI на Заповед № 0З-РД/1759 от 21.06.2021 г. (л. 119 от приложеното адм. д. № 93/2024 г. на Административен съд Хасково), издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 20, т. 2 и чл. 20а, ал. 2, 3 и 4 от ЗПЗП, на директора на ОД на ДФЗ [населено място] са делегирани правомощия да взема решения и да издава уведомителни писма за плащане / отказ за плащане на финансова помощ по заявление за подпомагане/плащане по чл. 23, ал. 4, чл. 28 и чл. 29 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г.

Съдът намира за формално спазена формата на оспорения пред него административен акт, доколкото в него са посочени фактически и правни основания, довели до формиране на крайното разпоредително волеизявление на административния орган.

Фактическата обосновка на УП се свързва от една страна с извършените общи административни проверки на заявлението за подпомагане/плащане, а от друга с резултатите от извършената проверка на място. Органът се е позовал и на информацията, съдържаща се в становището на ОДБХ-Стара Загора от 04.05.2022 г., както и на допълнително получената от същата администрация информация за липса на промяна в размера на площите в ЖО към 31.12.2022 г. Конкретните фактически основания, съдържащи се в обстоятелствената част на УП, се свеждат до посочване на получената разлика между общо наличната площ в помещение и двор [рег. номер]. м. и общо необходимата площ от 2449.10 кв. м. за заявените животни от типа ЕПЖ в помещение и двор, която е в размер на -459.1 кв. м.

Посочени са и правни основания за отказа – разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 4, ал. 2, т. 1, б. „а“, „б“, „в“ и „г“ от Наредба № 4 от 08.08.2017 г.

Независимо от това обаче, съдът намира, че по определени правно релевантни въпроси липсват мотиви, което води до немотивираност в цялост (непълнота на мотивите) на издаденото уведомително писмо, която не може да бъде санирана на етапа на съдебното оспорване. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, формулирани по начин, даващи възможност на адресата на акта да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако смята, че те са нарушени. Тук е мястото да се отбележи, че във всички случаи липсата на мотиви, съответно тяхната противоречивост, непълнота и неясност, нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и го поставя в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, а и препятства упражняването на реален съдебен контрол за приложението на материалния закон, поради което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт, като незаконосъобразен. Фактическите основания за издаването на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение първо от АПК са конкретните факти, въз основа на които административният орган приема, че са налице нормативно предвидените материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена му от закона компетентност – в случая да постанови отказ от финансиране.

В настоящия случай, предвид ангажираните от органа материалноправни основания, на първо място следва да се разгледа правилото, съдържащо се в разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г., според което изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не е осигурил за всички животни от допустимите категории в животновъдния обект площите по чл. 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от наредбата. Това е именно нормата, послужила като правно основание на ответника за издаване на процесното УП. Съгласно чл. 4, ал. 1 от наредбата финансовата помощ се предоставя за изпълнението на една или комбинация от дейности, включени в подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ“ или подмярка 14.2 „Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ“ от мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014 – 2020 г. Съгласно чл. 4, ал. 2 по подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ“, какъвто е процесният случай, се предоставя финансова помощ за дейности за осигуряване на: т. 1 – не по-малко от 10 на сто над задължителния стандарт за свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово в бокс/помещение, както следва: б. „а“ – най-малко 1,7 кв. м. свободна подова площ за теле с тегло до 150 кг; б. „б“ – най-малко 1,9 кв. м. свободна подова площ за теле с тегло от 150 кг до 220 кг; б. „в“ – най-малко 2,0 кв. м. свободна подова площ за теле с тегло над 220 кг; б. „г“ – за крави над 24 месеца – общо най-малко 6,6 кв. м. в помещенията или в двора; и б. „д“ – за биволици над 24 месеца – общо най-малко 7,7 кв. м. в помещенията или в двора. Съгласно чл. 10, ал. 4 от наредбата броят, видът и категорията на животните в ЖО, в който се изпълняват дейностите по чл. 4, трябва да са в съответствие с капацитета на регистрирания по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност ЖО.

Според чл. 12, ал. 3 от Наредбата кандидатите трябва да спазват минималните изисквания за хуманно отношение към животните съгласно съответните задължителни стандарти и да изпълняват дейностите съгласно чл. 4. За всички животни от допустимите категории, отглеждани в ЖО, в който се изпълнява дейност по осигуряване на свободната подова площ, кандидатите спазват изискванията на чл. 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1. В ал. 6 на чл. 12 е посочено, че към момента на кандидатстване земеделските стопани посочват в заявлението за подпомагане/плащане броя на всички животни от даден вид и категория, които се отглеждат в животновъдния обект, и тези, за които се кандидатства за подпомагане за дейностите по чл. 4.

От мотивите, изложени в УП, става ясно, че формално за всички животни (телета/малачета – 201 бр., ЕПЖ крави над 24 месеца – 9 бр., и ЕПЖ говеда от 6 до 24 месеца – 512 бр.), отглеждани в стопанството (използваният термин не е ЖО, а стопанство), към референтната дата 31.12.2022 г. е необходимо да бъде осигурена обща минимална площ в помещение и двор от 2449.10 кв. м., а наличната такава е в размер [рег. номер]. м., като тези стойности са предпоставени от становището на ОДБХ-Стара Загора от 04.05.2022 г. и допълнително получената от същата администрация информация. По-натам е посочено, че стойността от 2449.1 кв. м. е необходима за заявените животни от типа ЕПЖ, т. е. в случая 166 говеда – телета/малачета на възраст до 6 месеца и над 220 кг.

Представените установявания и пресмятания очевидно не покриват изискванията за излагане на безпротиворечиви, ясни и формулирани по достъпен и разбираем начин фактически основания, които да разяснят действителните съображения на органа, обусловили крайния му правен извод в съответствие с правилото на чл. 28, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. В случая директорът на ОД на ДФЗ [населено място] не е изложил конкретни мотиви как е определил необходимата подовата площ и общо осигурената такава, в т. ч. не е онагледил фактически достигнатите стойности чрез използване на съответните данни и пресмятания. Не е посочен алгоритъм, формула или указание, чието прилагане е довело до процесните констатации и което да бъде подложено на проверка, както от заинтересования кандидат – жалбоподател в настоящото съдебно производство, така и от съда в рамките на извършвания от него контрол за законосъобразност върху оспорения административен акт. Така на практика от съдържанието на УП по никакъв начин не става ясно как административният орган е достигнал до фактическите установявания, посочени в УП, които са обусловили спорната в случая разпоредителна част на акта. Видно и от допълнителното заключение по изготвената комплексна съдебно-техническа и ветеринарна експертиза, налице е утвърден вътрешно ведомствен акт – Инструкция за работа с продуктивната подсистема за регистрация на заявления за подпомагане/плащане по мярка 14 от ПРСР 2014-2020 г., приложението на който очевидно е задължително при извършване на административните проверки за съответствие на заявленията с критериите за допустимост. Именно сторените от вещите лица пресмятания и въвеждания на стойности в съответните графи и колони по начина, определен от Инструкцията, представлява тези фактически съображения – мотиви, които всъщност е бил длъжен да изложи в акта си административният орган. В УП липсва подобна информация, както и позоваване на въпросната Инструкция, като общото съображение, че оторизираната сума е в резултат на извършените административни и проверки на място, не може да изпълни акта с необходимото му по закон съдържание, т. е. не може да замести самостоятелните и конкретни мотиви на органа. Вярно е, че безспорно обемна и сложна е всяка проверка за съответствие с критериите за подбор по различните схеми и мерки от ПРСР 2014-2020 г., но това не може да оправдае липсата на яснота при вземане на решения, засягащи финансовите интереси на кандидатите за подпомагане. В този смисъл още във фазата на административното производство земеделският производител следва да е запознат с конкретните фактически, а и правни основания за намаляване на оторизирани суми или съответно за постановяването на пълен отказ от финансиране, и то по ясен и недвусмислен начин.

Ирелевантно относно обосноваността на индивидуалния административен акт е обстоятелството дали жалбоподателят е имал достъп до съответна информация по повод конкретни факти, относими към неговите права и задължения, съдържащи се в предходни административни актове или в електронни системи и регистри. За да бъде надлежно мотивиран, актът следва в достатъчна степен на юридическа обоснованост да съдържа ясно и изчерпателно фактическите и правни съображения, обусловили крайния извод на административния орган. Последното гарантира в максимална степен възможността адресатът на акта да разбере действителната воля на органа, респективно ефективно да организира своята процесуална защита. Фактическите основания следва да обосновават издаването на оспорения акт. Установяването им едва в хода на образувано съдебно производство, в т. ч. и чрез допускане и изслушване на съдебни експертизи, е недопустимо, т. е. не може волята на административния орган да бъде мотивирана за първи път след издаване на акта в съдебно производство по повод оспорване на същия този акт. Недопустимо е чрез назначаване на експертизи и по „логика“ от съда да се правят изводи относно релевантни за случая факти и обстоятелства. Недопустимо е също едва в хода на вече образуваното съдебно производство да се представят от административния орган документи, в т. ч. работни листове и указания за попълването им, които всъщност, както е и в настоящия случай, се определят като „документация, аргументираща мотивировката на издаденото от ДФ „Земеделие“ УП“ (цитат от молба на процесуалния представител на ответника, находяща се на л. 109 от делото).

В случая органът явно е разчитал, както кандидата по подмярка 14.1, така и съда сами да достигнат до извода как точно са определени процесните необходими площи за отглеждане на животните. Административният орган се е позовал на извършени административни проверки чрез системата И. и на такива на място, но това не го освобождава от задължението да отрази разбираемо и конкретно резултатите от тези проверки, като пресъздаде съответните достигнати данни в уведомителното писмо и по този начин да мотивира акта си. Извършената проверка на място и изготвения в тази връзка доклад не дават отговор на въпроса как са достигнати стойностите, посочени в УП. Отделно от това, неразбираемо за съда остава защо в доклада от проверката е посочено като неприложимо изискването за осигуряване на свободна подова площ за телета/малачета, при все че именно такива животни са заявени от жалбоподателя за подпомагане.

Отделно от горното следва да е посочи, че липсват и мотиви по приложението на чл. 28, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. От редакцията на разпоредбата следва извод, че административният орган има възможност да избере от две законови възможности: първата – да „намали“ финансовата помощ, а втората – „да откаже“ финансовата помощ, т. е. той не действа в условията на обвързана компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от АПК от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Наред с това административният орган следва да изложи мотиви защо и на какви основания е избрал една от двете алтернативни възможности, предвидени в наредбата. В оспорения административен акт няма изложени мотиви защо административният орган е приел, че в случая следва да откаже изцяло изплащане на заявената финансова помощ, а не да намали нейния размер. Действително в административния акт са посочени фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му, но няма мотиви свързани с преценката на административният орган да наложи най-тежката по степен санкция. В оспорения акт не са изложени мотиви, от които да е видно, че при налагането на санкцията са съобразени степента, тежестта, продължителността и системността на нарушенията на изискванията на наредбата, като това обстоятелство е съществено нарушение на изискванията към съдържание на административния акт.

Не на последно място следва да се посочи и това, че никъде в УП не е конкретизирана и сумата, за която кандидатът е заявил подпомагане, т. е. евентуалният размер на субсидията, която всъщност очертава и материалния интерес по делото.

Съдът счита за уместно, че именно тук е мястото да се отбележи, че при постановяване на оспорения акт административният орган е допуснал нарушение на принципа на последователност и предвидимост, прогласен в чл. 13 от АПК, съгласно който административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Това задължение на органа произтича не само от нормата на чл. 13 от АПК, а и изрично му е вменено с разпоредбата на чл. 28а от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. Според първата алинея на тази разпоредба при определяне размера на финансовата помощ по мярката ДФЗ – РА прилага правилата на Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ, L 181 от 20 юни 2014 г.), а според втората алинея ДФЗ – РА публикува на интернет страницата си правилата за намаляване или отказване на финансова помощ по мярката по ал. 1. Доказателства по делото за утвърждаването на подобни правила не се ангажираха, а и ответникът не се позовава на подобни. Вместо това се представи Инструкция за работа в продуктовата подсистема, която не представлява въпросните правила по смисъла на чл. 28а, ал. 2 от наредбата.

Съдът установява, че при издаването на уведомително писмо с изх. № 01-260-2600/496 от 15.08.2023 г. е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в нарушение на чл. 35 и 36 от АПК, доколкото административният орган не е изяснил в цялост относимите за случая обстоятелства и не е събрал достатъчно доказателства в подкрепа на фактическите си установявания по отношение осигурената от стопанина, съответно необходима подова площ предвид изискванията на чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. Очевидно е, че въпросните площи зависят от размерите на общата площ, с която стопанинът разполага в ЖО (в помещение и двор), съпоставена с броя и вида на всички отглеждани животни, в т. ч. и тези, за които е заявено финансово подпомагане – в случая 166 бр. телета/малачета. Този извод се аргументира с приложимата за случая според ответника Инструкция за работа в продуктовата подсистема, съобразно която се извършват и проверките за допустимост на подадените заявения, като в приложимата за случая Наредба № 4 от 08.08.2017 г. не е регламентиран конкретния способ за извършване на необходимите изчисления, а само е посочено, че ДФЗ – РА може да използва всяка информация за животновъдния обект, налична в БАБХ, включително констативен протокол по проверка за регистрация на животновъден обект. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от наредбата за подпомагане могат да кандидатстват земеделски стопани, когато стопанисваните от тях ЖО са регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, а според § 1, т. 36 от ДР на този закон животновъден обект е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории. Както вече беше посочено, по делото е налично Удостоверение за регистрация на ЖО от 27.10.2017 г., собственост на жалбоподателя, с капацитет от 1000 крави и техните приплоди до [възраст] възраст, който обект към датата на издаване на удостоверението очевидно отговаря на всички ветеринарномедицински изисквания. Всъщност, така удостовереният максимален капацитет на ЖО надвишава значително отглежданите към датата на подаване на заявлението брой животни – 473 бр. Вземайки предвид заключението, изготвено по назначената по делото съдебно-техническа и ветеринарна експертиза (основно и допълнително), съдът приема, че всъщност процесният ЖО и осъществяваните в него дейности по отглеждане на животни не се ограничават единствено до конкретна сграда или помещение, находящи се на територията на обекта. Вярно е, че в удостоверението за регистрация са посочени конкретни координати и ПИ, но доколкото с подобни термини Наредба № 4 от 08.08.2017 г. не борави, следва да се приеме, че съществено в случая е реалната и обективна ситуация в ЖО, в контекста на спецификите, съпътстващи процеса при отглеждане на животните, т. е. ЖО следва да се разглежда в своята цялост с всички прилежащи в него сгради, помещения и отглеждани животни, като предвид констатациите на експертите очевидно при изчисленията на органа не е взета цялата налична площ, а само тази, посочена в становището на ОДБХ-Стара Загора от 04.05.2022 г., която от своя страна не е свързана с конкретна сграда или част от обекта. Дори и при забрана за извършване на инцидентен контрол по законосъобразност относно въпросното становище, съдът няма как да не отбележи, че в него е записано, че собственикът/ползвателят на ЖО спазва законоустановените изисквания по мярка 14. В крайна сметка по никакъв начин не се установява, че удостоверението за регистрация, становищата на ОДБХ-Стара Загора и всички останали документи по делото са насочени към отделна част на ЖО и че визираните площи са именно за конкретни сгради и/или помещения. Така, като не е взел предвид обективната ситуация и не е изследвал в цялост ЖО и наличните в него площи, административният орган е формирал неправилно (доколкото подобно изложение въобще е налице в акта) своите фактически и правни съображения, като е издал УП, без да е изяснил всички относими факти и обстоятелства и без да е събрал необходимите доказателства. Липсата на допуснато нарушение, подобно на описаното, би довело да издаването на акт с различно правно съдържание, което води до извод за наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на УП, като незаконосъобразно.

В обобщение, на първо място съдът приема, че административният орган в лицето на директора на ОД на ДФЗ [населено място] не е изпълнил задължението си да изложи конкретни, разбираеми и ясни фактически съображения по отношение установяванията за неспазване на изискванията относно предоставянето на финансово подпомагане и отразяването на съответните резултати от необходимите пресмятания за наличието на необходимата за отглеждане на заявените животни свободна подова площ. В този смисъл липсват изложени фактически съображения за извършения отказ от оторизация, в т. ч. и конкретни съображения по прилагането на чл. 28, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. Липсата на мотиви нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и го поставя в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, както и препятства упражняването на реален съдебен контрол за приложението на материалния закон (не позволява да се извърши обективна проверка за правилното прилагане на чл. 43, ал. 3 във връзка с чл. 28, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г.), поради което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. На следващо място, констатираното от съда като допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 35 и чл. 36 от АПК е довело и до нарушение на материалния закон, тъй като неправилно са приложени разпоредбите, съдържащи материалните предпоставки за редуциране на заявеното подпомагане.

По изложените съображения оспореният административен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а делото преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане/плащане с идентификационен номер 24/14/1/04128 и УИН 24/301017/04208 на кандидата „Кънев Фарм“ ЕООД при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Държавен фонд „Земеделие“ бъде осъден да заплати на “Кънев Фарм“ ЕООД направените разноски в размер на сумата от 4 395,58 лв. – 50.00 лв. заплатена държавна такса за образуване на делото, 3495,58 лв. заплатен депозит и окончателно възнаграждение на вещите лица за изготвяне на първоначалното заключение по съдебно-техническата и ветеринарна експертиза и 900,00 лв. заплатен депозит за изготвяне на допълнително заключение по експертизата.

По делото са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 10.04.2024 г., като в последния е отбелязано договорено възнаграждение в размер от 1200.00 лв., платими по банков път. Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2023 г.
по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната, която ги претендира, е заплатила възнаграждението на адвоката. В договора следва да е вписан начина на плащане и ако той е по банков път, задължително следва да се представят доказателства за това. Претенцията за разноски по чл. 80 от ГПК
може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, като до този момент следва да се представят и доказателствата за сторените разноски. В случая искане за присъждане на разноски е направено в последното съдебно заседание, но доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение по банков път не са представени. В договора за правна защита и съдействие е отбелязано внесена сума по фактура № 2023 от 10.04.2024 г., но по делото липсва представяне, както на самия данъчен документ, така и на платежно нареждане или друг документ за въпросната сума, от който да се удостоверят платеца, получателя, сумата и основанието за извършения превод. При това положение съдът приема за недоказано заплащането на претендираното адвокатско възнаграждение. Предвид това съдът не дължи и произнасяне по отношение на направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 173, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Кънев Фарм“ ЕООД, [ЕИК], Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. с изх. № 01-260-2600/496 от 15.08.2023 г., издадено от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ [населено място], като незаконосъобразно.

ИЗПРАЩА преписката на директора Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ [населено място] за ново разглеждане и произнасяне с мотивиран административен акт по подаденото на 10.05.2022 г. от „Кънев Фарм“ ЕООД с УРН 270308 заявление за подпомагане/заявление за плащане за 2022 г. по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. с идентификационен номер 24/14/1/04128 и УИН 24/301017/04208, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” [населено място] да заплати на „Кънев Фарм“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, ап. 204, сумата от 4 395,58 лева (четири хиляди триста деветдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки), представляващи направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.