Решение по дело №140/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 октомври 2020 г. (в сила от 21 октомври 2020 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20207220700140
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   139

 

гр. Сливен,  21.10.2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на четиринадесети октомври,  две  хиляди  и  двадесета  година,  в  състав:

             

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА 

                                              ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛЯ ИВАНОВА

                                                                     ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА касационно административно-наказателно дело № 140 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.  

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, подадена против Решение № 270 от 23.07.2020 г., постановено по АНД № 500/2020 г. по описа на Сливенски районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 007500/24.02.2020 г. на началник отдел „Контрол  и правоприлагане” в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на Н.Х.Т. с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба, в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 139, ал.6 ЗДвП. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни съображения за неоснователност на приетото от Районния съд, че случаят е маловажен. Заявено е искане за отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество с решение, с което да бъде потвърдено процесното НП.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С. К. и юрисконсулт Н. Л., които поддържат жалбата и молят да бъде уважена. Претендират юристконсулско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното НП, Районният съд е приел за установено, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му, но е счел, че се касае за маловажен случай на административно нарушение и наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че е налице маловажен случай на административно нарушение. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 19.09.2019г., около 18:10 часа, Н.Х.Т. е управлявал пътно превозно средство, с регистрационен № *****, вид лек автомобил, марка Мерцедес, модел Ц220, категория М1, по републикански път I-6, пътен участък Петолъчката-Карнобат, в посока гр. Карнобат, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Водачът е бил спрян за проверка, в хода на която било установено, че за ППС с регистрационен № ***** към момента на проверката няма заплатена винетна такса, която да съответства на регистрационния номер и на категорията на пътното превозно средство (К3). Съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата, извършеното нарушение е установено и потвърдено чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № MEU 036, като данните от справката са отразени в АУАН № 007500/19.09.2019 г.  При съставяне на АУАН Т. е направил възражение, че винетна такса е заплатил, като грешка е станала при закупуване на винетката в рег. номер, като е вписан рег. *****. Въз основа на съставения АУАН, на 24.02.2020 г. е издадено процесното НП, с което на Н.Х.Т. на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложена глоба, в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал.6 ЗДвП. Към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция е приобщен системен бон за закупуване на винетка валидна от 09.02.2019 г. до 08.02.2020 г. за МПС лек автомобил К3 с рег. *****.

При това положение за настоящият съдебен състав е несъмнено, че поведението на Т. формално запълва обективните признаци на административното нарушение по чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗдВП, но в същото време, вмененото му административно нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Вярно е, че в чл. 5, ал. 3 от наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние е императивно посочено, че: "Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса". Но от формалното нарушение на Т. не са настъпили никакви вредни последици и същото е с явно незначителна обществена опасност.

Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по всеки конкретен случай - вида на нарушението, начина на извършването му, подбудите, вида и стойността на предмета му, вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното, като се отчита същността и целите на административнонаказателната отговорност. В случая тежестта на нарушението не е висока, предвид незначителната обществената опасност и характера на засягане на обществените отношения. По делото безспорно е доказано, че ответникът по касация е заплатил винетка за МПС, но при изписването на регистрационния номер, вместо буква "К" е изписана буквата "А". Това е единствената разлика между регистрационния номер и това, което е попълнено при закупуване на електронната винетка. С оглед на изложеното, действително се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Деянието, макар и формално да осъществява признаците на административно нарушение, е малозначително с оглед на обстоятелствата на извършването му: касае се за първо нарушение, от същото не са настъпили  вредни последици,  поради което, съдът счита, че макар с деянието си  жалбоподателя формално да е извършил административното нарушение, описано в АУАН, предвид ниската му степен на обществена опасност, липсата на вредни последици, административно-наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, като не наложи наказание и предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Вместо това компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение – не е ограничил конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и в резултат е издал един незаконосъобразен акт.

Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно Решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1 / 2007 г. на ОСНК на ВКС на РБ.

По изложените съображения, Районният съд правилно е отменил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  Решение № 270 от 23.07.2020 г., постановено по АНД № 500/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.

                                                        

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: