Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 764
23.11.2020 г. гр.Х.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:………………………………………………………………………………………
като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 788 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Дика
1”ООД, със седалище и адрес на управление гр.Х. против Решение № 260 от
06.08.2020 г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция
за приходите (НАП) – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№С200026-023-0002274/20.07.2020 г. на Главен публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и
неправилно.
Твърди се, че в случая не била
обоснована по никакъв начин обезпечителната нужда и не били изложени факти и обстоятелства, обосноваващи извода на
публичният изпълнител , че ще се затрудни събирането на установеното и
изискуемо публично вземане.Не били налице доказателства публичният изпълнител
да бил предприел действия за
установяване на факти и обстоятелства, които са релевантни и могат да обосноват конкретна обезпечителна
нужда. Не било посочено дали на жалбоподателя е наложено друго обезпечение, респ. дали то се явява
недостатъчно , както изисква чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК. Преценката за възможното затруднение се
правела при съпоставка между размера
на задължението и наличните материални активи на дружеството. В тази
връзка се твърди, че последното разполагало
с верижна техника и земеделска продукция - пшеница на склад от 1000 тона, която би могла да послужи, като
обезпечение за евентуалното задължение , както и че формалната справка,
извършена от публичният изпълнител относно активите на дружеството, не била
достатъчна, за да се направи законосъобразен правен извод относно
платежоспособността на дружеството. Твърди се също, че налагането на предварителни
обезпечителни мерки бил въпрос на
оперативна самостоятелност на публичният
изпълнител , но изводът на същия
следвало да се основава на анализа на
конкретно посочени факти и
обстоятелства, така че да може да бъде извършена прценка дали са изпълнени изискванията на закона.
Освен това ПНОМ следвало да бъде издаден о не само за да бъде защитен интереса
на държавата, но и при спазване правата
на дружеството като ревизирано лице, а запорираната сума в размер на
11 189.32 лева била необходима за приключване на земеделската кампания,
съответно с влизане в сила на атакуваното постановление щял да се наруши не
само интереса на жалбоподателя, но и интереса на арендаторите и на
наемодателите на земеделска земя, които
нямало да могат да получат навреме дължимите им суми. Моли се обжалваното Решение д бъде отменено.
Ответникът, Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален представител
по делото и в писмено становище излага съображения за неоснователност на
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Претендира разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
С искане за предварително
обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ № Р –
16002620001504-039-001/15.07.2020г.Главен инспектор по приходите при ТД на
НАП-Пловдив, в качеството си на
ръководител ревизия на основание чл.121, ал.1,
и чл.124, ал.1, вр. с чл.121, ал.1 от ДОПК поискал от Дирекция”Събиране”
при ТД на НАП-Пловдив по отношение на „Дика 1”ООД, гр.Х., да бъдат
наложени мерки за предварително
обезпечаване на задълженията, които ще
бъдат установени в резултат на ревизия,
възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002620001504-020-001 от
16.03.2020г. и срок за извършването й 21.08.2020г. Посочено било, че очакваният
размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионният акт и ще подлежат на внасяне е ДДС в размер на 10 249.58 лева главница
и 940.92 лева лихва. С искането били представени и доказателства за притежаваните от
ревизираното лице имущество и банкови
сметки – съгласно представени от същото
справки.
С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С20026-023-0002274/20.07.2020
г. издадено от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис
Хасково, на основание 121, ал. 1 от
ДОПК по отношение на „Дика 1”ООД, гр. Хасково бил наложени предварителни обезпечителни
мерки, а именно запор , върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми
представени за доверително управление, находящи се в Юробанк България АД.
По делото не са налице данни, кога процесното постановление е било връчено
на дружеството – жалбоподател.
С жалба вх.№
200026-000-0348161/31.07.2020г., „Дика
1”ООД, гр. Хасково оспорил постановлението
пред Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив.
С Решение № 260/06.08.2020г., Директорът на ТД на НАП –
Пловдив потвърдил Постановление за налагане
на обезпечителни мерки изх.№С20026-023-0002274/20.07.2020 г. издадено от Главен
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.
Решението било връчено на адресата
си на 14.08.2020г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Оспорването е процесуално допустимо
за разглеждане, доколкото е насочено срещу Решение, постановено по реда на чл.197, ал.1
от ДОПК, което, на основание чл.197, ал.2 от същия кодекс (изм.ДВ бр.77 от 2018
г., в сила от 18.09.2018 г.) може да се обжалва пред административния съд по
постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването
му на жалбоподателя и на публичния взискател. Жалбата е подадена при спазване
на посочения срок и от надлежна страна, адресат на решението, за която е налице
правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното Решение е издадено от посочения в чл. 197, ал.1 от ДОПК компетентен орган - Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив .
Актът е издаден в рамките на установения
в чл. 197, ал.1, предл.1-во от ДОПК
срок, който е започнал да тече от датата на депозиране на жалбата срещу
постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Решението е постановено в изискуемата писмена форма и има съдържание, в
което са изложени фактически и правни основания за постановяването му, поради
което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или незаконосъобразност
на това основание.
От компетентен орган по смисъла на чл.195, ал.3 от ДОПК орган –
публичен изпълнител е издадено и оспореното пред Директора на ТД на НАП-Пловдив
постановление за налагане на предварителни обезпечителна мярка и същото съдържа
изискуемите реквизити предвидени в разпоредбата на чл.196, ал.1 от ДОПК,
включително фактическите и правните основания за издаването му.
Съдът намира, че
са били налице предпоставките на чл.121, ал.1
от ДОПК
за налагане на предварителните обезпечителни мерки. Същите са наложени в хода на установително производство и
установени предполагаеми задължения на ревизираното лице и, е
спазена предвидената в чл.195
от ДОПК
процедура по налагането й . Постановлението за НПОМ е издадено след надлежно
искане на орган по приходите и в
съответствие с това искане. Искането за налагането
на обезпечителни мерки е обосновано с наличието на предполагаеми
задължения за ДДС в размер на
10 249.58 лева и лихва в размер на 940.92 лева. Обезпечението е за обезпечаване на бъдещи задължения за
данъци , като размерът на тези задължения в производството по чл.121 от ДОПК се определя от органа по приходите
извършващ ревизията, като публичния изпълнител, респективно териториалния
директор не разполагат с правомощия да установяват и контролират същите. С такива правомощия не разполага и съда в
хода на съдебното обжалване. Ето защо, следва да се приеме, че предполагаемият
размер на задълженията, чието обезпечение е поискано, е този посочен от органа
по приходите, в неговото искане за налагане на обезпечителни мерки. В рамките на производството по издаване на постановлението за налагане
на обезпечителни мерки, публичният изпълнител дължи преценка дали действително
ще бъде затруднено или невъзможно събирането на предполагаемите публични
вземания и при съобразяване на условията по чл.121, ал.3
от ДОПК,
той има правомощието да наложи обезпечителните мерки. Преценката за
затрудненото или невъзможното събиране на задълженията на "Дика -1"
ЕООД в случая е направена на база предполагаемите размери на задълженията на
лицето и съобразно представените от същото лице
справки относно притежавани
недвижими имоти, превозни средства, търговски обекти, офиси, вземания и
инвестиции. В хода на административното и съдебното производство от
жалбоподателя не са ангажирани доказателства, посредством които да се установи
неговото финансово и имуществено състояние, респективно, че притежава имущество
и/или вземания, достатъчни да покрият стойността на очакваните задължения по
ревизионен акт, вкл. не е установил твърденията си че притежава верижна техника, както и
земеделска продукция-пшеница от 1000 тона. Ето защо, следва да се приеме, че
след като от публичния изпълнител е извършена преценка на възможността
предполагаемото задължение да се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника
и е прието, че същото е недостатъчно, са били налице предпоставките за налагане
на обезпечителните мерки. Съответно
правилно е прието, че тяхното изпълнение може да бъде невъзможно или значително
затруднено, който извод обосновава нуждата от налагането на предварителни
обезпечителни мерки на основание чл.121
от ДОПК.
Твърдението на жалбоподателят, че с наложения запор върху банковите
сметки в тази ще се наруши и интереса на арендаторите и на наемодателите
на земеделска земя, които няма да получат навреме дължимите им се суми също не
се установява.
Липсват доказателства не се твърди, длъжникът
да е представил доказателства за направено в хода на установителното
производство, на обжалването на постановлението за наложени предварителни мерки
и/или пред решаващия орган или пред съда обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. От
изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.197, ал.3
от ДОПК
за отмяна на наложената обезпечителна мярка.
При така установеното, съдът приема процесното Решение и съответно
потвърденото с него Постановление за налагане на обезпечителни мерки за законосъобразно
издадени.
При този изход на спора, основателно се явява искането
на ответната страна да й бъдат присъдени
сторените по делото разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение в
минимален размер от 100.00 лева, определено на основание чл.25, ал.1
от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8
от ГПК,
във връзка с чл.144
от АПК.
Водим от изложеното и на основание чл.197, ал.3 и ал.4 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на „Дика 1”ООД, със
седалище и адрес на управление гр.Х. против Решение № 260 от 06.08.2020 г. на
Директора на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите
(НАП) – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх.№С200026-023-0002274/20.07.2020 г. на Главен публичен изпълнител при
ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково.
ОСЪЖДА „Дика 1”ООД,
със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.”*.м.” № **, ет.*, с ЕИК 2********
да заплати на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, разноски по делото в размер на100.00 (сто лева)
лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: