№ 934
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000501592 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 900320 от 26.02.2021 год., постановено по гр.д.№ 115/2020 год. по описа на
Окръжен съд Благоевград, ГО, 3-ти състав, М. М. К. е осъден на правно основание чл.288,
ал.12, вр. ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ да заплати на Гаранционен Фонд сумата от 198 102.10
лева, представляващи сбора на изплатените от Фонда по щета № 210013/2013 год.
обезщетение за неимуществени вреди, включващи главница от 155 750 лева и мораторна
лихва в размер на 42 352.10 лева, ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от 01.04.2020 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 8 101 лева,
разноски по делото, като иска е отхвърлен до пълния размер от 223 496.50 лева.
Решението е обжалвано от ответника М. М. К. в осъдителната част, като се правят
оплаквания за неправилност. Твърди, че след като е оправдан от наказателния съд, то не е
осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане и не следва да дължи
заплащане на платеното от Гаранционен Фонд по предявения срещу него пряк иск. Моли за
отмяна на решението и постановяване на ново с което предявения регресен иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
Решението е обжалвано и от ответника Гаранционен Фонд в отхвърлителната част за сумата
от 8 102 лева, отново с доводи за неправилност. Твърди се, че неправило съдът е възприел
недължимост на разноските направени в съдебното производство против ищеца в
настоящето. Счита тези разходи за обичайни и необходими, и в тази връзка попадащи в
1
обхвата на регресното право. Моли за отмяна на решението в отхвърлителната част и
уважаване на иска, като бъдат присъдени и разноските в размер на 8 102 лева. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемите депозират отговори с които оспорват наведените по жалбата на насрещната
страна доводи.
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално
допустими. Разгледани по същество е основателна тази на ищеца, докато тази на ответника е
неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи наличието на предпоставките за ангажиране
отговорността на делинквента, при наличието на влязла в сила оправдателна присъда,
дължимостта на разноски, направени в водено срещу Фонда исково производство и
наличието на материалните предпоставки за прилагане института на погасителната давност
досежно изплатените суми и началния срок от който започва да тече давността, при
регресното вземане.
От събраните пред първоинстанционният съд доказателства по делото се установява, че по
силата на съдебни решения, постановени по гр.д 10786/2013 г. на СГС, гр.д. 2129/2015 г. на
САС и т.д. 598/2016 г. по описа на ВКС, Гаранционният фонд е осъден на правно основание
чл.288, ал.12, вр. ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ да заплати на Г.З. и В.Д. обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Ц. Г. П., настъпила на 31.07.2012 г. в
резултат на ПТП, причинено на 31.7.2012 г. от М. М. К. при управление на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Зафира“ в общ размер от 155 750 лева /по 52 875 лева с решението на
СГС и по 25 000 лева с решението от ВКС на всеки от двамата ищци/, ведно със законната
лихва от 17.4.2013 г. до окончателното изплащане, като Фонда е осъден да заплати ДТ по
сметка на СГС в размер на 4 230 лева и ДТ по сметка на ВКС в размер на 2 000 лева. В
решението на СГС и в решението на ВКС е отбелязано, че са постановени при участие на
трето лице помагач на Гаранционния фонд – делинквента М. М. К..
Не е спорно, че след влизане в сила на съдебните решения на СГС и ВКС по предявения иск
срещу Фонда за неимуществени вреди е постановена присъда 1/10.1.2018 г. от Софийски
апелативен съд, НО по ВНОХД № З76/2018 г., с която е отменена присъда по НОХД №
270/2015 г. по описа на БлОС и е постановена нова, с която подсъдимият М. М. К. е признат
за невиновен в това, че на 31.07.2012 г. около 11 ч. на третокласен път № 10703 в района на
километър 0+900 при управление на МПС л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“, движейки се
със скорост 82-83 км.м. по прав пътен участък е нарушил правилата за движение по
пътищата визирани в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта
на Ц. П., поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.„в“/стар/, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр.
чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП.
2
Настоящия състав приема за неоснователни изложените от ответната страна доводи, че
възможност на Гаранционен Фонд по чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./ да встъпи в правата на
увреденото лице след изплащане на застрахователното обезщетение, предполага Фонда да
установи елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, един от който е ответникът да е
осъществил противоправно деяние при деликта. Вярно е, че според чл.300 от ГПК влязлата в
сила оправдателна присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Но е вярно също така, че ответникът М.К. е участвал като трето лице помагач на страната на
Гаранционния фонд в гражданското дело, приключило с осъждането на Фонда да заплати
неимуществените вреди на Г.З. и В.Д., причинени им вследствие смъртта на дъщеря им Ц.
П.. Правилно, според състава е разбирането, че с привличането му делинквента е имал
всички процесуални права, каквито е имал и ответника, в т.ч. и възможността да навежда
възражения по отношение на собствената си вина за причиняване на произшествието.
Именно поради това процесуалния закон в чл.223, ал.2 от ГПК е приел, че с привличането на
трето лице, това което съдът е установил в мотивите на решението си е задължително и за
третото лице в отношенията му със страната на която е помагал или която го е привлякла.
Поради това делинквента М.К. е обвързан със задължителната сила на мотивите по
приключилото гражданско дело в отношенията му с Фонда и не може да прави възражение
по предявения против него регресен иск относно наличието на елементите на непозволеното
увреждане.
В тази смисъл настоящия състав приема, че фактическият състав на чл.45 от ЗЗД е установен
спрямо делинквента с влязлото в сила решение. Зачитайки обвързващата сила на мотивите
по приключилите граждански дела, деликта по чл.45 от ЗЗД е доказан в отношенията между
страните и той не може да се пререшава в настоящото производство. Единствено възможно
това би било при наличието на отмяна на влязло в сила решение по реда на извънредния
способ по чл.303 от ГПК, което в случая не е налице.
Неоснователни са доводите на ответника за това, че исковите претенции са погасени по
давност. Константна е съдебната практика, която възприема, че регресните суброгационни
искове на Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД, която започва да тече от момента, в който фондът изплати
обезщетенията на правоимащите лица. Плащането на обезщетенията на увредените лица е
станало най-рано на 15.04.2015 год., т.е. до предявяването на иска на 01.04.2029 г. не е
изтекъл 5-годишният давностен срок.
На следващо място съдът приема, че регресното право на Гаранционният Фонд включва
платените разходи по чл.288, ал.8 от КЗ /отм./, т.е. разходите за определяне и изплащане на
обезщетението. Това са обичайните разходи, необходими за установяване механизма на
произшествието, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и
причинно-следствената връзка между ПТП и вредите. Разноските в изпълнителното
производство /такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, адвокатски
3
възнаграждения и др./ са направени след влизане в сила на съдебните решения по исковете
на увредените лица на основание чл.288 от КЗ /отм./, т.е. след установяване със сила на
пресъдено нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и размера на дължимите от фонда
обезщетения. В този смисъл тези разноски не представляват необходими разходи за
определяне на обезщетението, респ. са извън обхвата на регресното право на Фонда.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в полза на Гаранционен
Фонд е възникнало регресното суброгационно право да претендира от причинителя на
вредата плащане в общ размер на 8 102 лева, включващо сумата от 3 072 лева, присъдено
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищците в исковото
производство по обезщетение; сумата от 3 030 лева – държавна такса в полза на СГС и
сумата от 2 000 лева – държавна такса в полза на ВКС.
Поради частично несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
искът с правно основание чл.288, ал.12, вр. ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ е отхвърлен за сумата
над 193 102.10 лева до сумата 201 204.10 лева и вместо това бъде постановено решение, с
което ответника бъде осъден да заплати на ищеца допълнително сумата от 8 102 лева,
представляващи заплатени такси и разноски в исковото производство по установяване
обезщетението, дължимо на пострадалите, заедно със законната лихва върху тази сума от
01.04.2020 год. до окончателното плащане. В останалата част решението следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора ответника следва да заплати на ищеца разноски в размер на 162.04
лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 900320 от 26.02.2021 год., постановено по гр.д.№ 115/2020 год. по
описа на Окръжен съд Благоевград, ГО, 3-ти състав в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Гаранционен Фонд против М. М. К. иск с правно основание чл.288, ал.12, вр.
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ за заплащане на сума над присъдения размер от 193 102.10 лева
до установения за дължим размер 201 204.10 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. М. К. да заплати на Гаранционен фонд, на основание чл.288, ал.12, вр. ал.1,
т.2, б.“а“ от КЗ /отм./, допълнително сумата от 8 102 лева, над присъдените с
първоинстанционното решение 193 102.10 лева, представляващи изплатени суми във връзка
с ПТП, станало на 31.07.2012 год., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.04.2020 год. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900320 от 26.02.2021 год., постановено по гр.д.№ 115/2020
год. по описа на Окръжен съд Благоевград, ГО, 3-ти състав в останалата част.
4
ОСЪЖДА М. М. К. да заплати на Гаранционен фонд на правно основание чл.78, ал.1 от
ГПК сумата от 162.04 лева, разноски пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5