Решение по дело №185/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 89
Дата: 17 май 2022 г. (в сила от 17 май 2022 г.)
Съдия: Мариан Василев Иванов
Дело: 20224400600185
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Плевен, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

МАРИАН В. И.
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от МАРИАН В. И. Въззивно частно наказателно
дело № 20224400600185 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 80/14.02.2022г. по ЧНД № 222/2022г., РС-гр.Плевен, на
основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК, определил на А.М.Д.-ЕГН
**********, общо най-тежко наказание, между наложените й по НОХД
№363/2021г. на ОС-Ловеч, НОХД №535/2021г. на ОС-Ловеч и по НОХД
№2339/2021г., на РС – гр. Плевен, в размер на 18 месеца лишаване от
свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК, отложил с 3 годишен срок.На
основание чл.67, ал.3 , във вр. с чл.42а, ал.2, т.1 от НК, е определена и
пробационна мярка- “Задължителна регистрация по настоящ адрес“, не по-
малко от два пъти седмично.
Така постановеното определение е протестирано от Пламен Петков-
прокурор в РП-гр.Плевен.С протеста се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност във връзка с приложението на чл.66 от НК.Възразява се
срещу отказа на първоинстанционния съд по приложението на чл.25, ал..4 от
НК.Твърди се, че първоинстанционният съд не не е обсъдил въпроса до каква
степен наложеното общо наказание ще упражни поправително и
1
превъзпитателно въздействие.Акцентира се, че са налице три осъждания за
тежки умишлени престъпления, през непродължителен период от време,
което дава основание, да се упражни по-голяма строгост на закона по
отношения на осъдената А.Д..Счита се, че съдът неправилно е отложил
изтърпяването на наказанието.Иска се отмяна на определението на
първоинстанционния съд в частта по приложението на чл.66 от НК.
В съдебното заседание, пред въззивната инстанция, протеста изцяло се
поддържа от представителя на ОП-гр.Плевен. Акцентира се отново , че
деянията са извършение през непродължителен период от време, което сочи
на за трайно утвърдени престъпни навици на осъдената.
Защитникът на осъдения-адвокат Х.Н. И.-АК-Ловеч, моли да се остави
протеста без уважение, като се потвърди определението на
първоинстанционния съд.По същество отдава значение на доброто
процесуално поведение на подзащитната му за разкриване на извършените
престъпления и при постановяване на влезлите в сила съдебни актове. Счита,
че се касае за инцидентно поведение на осъдената, в следствие на тежкото й
семейно положение- безработна, грижеща се за шест деца.Твърди, че
подзащитната му иска възможност да се превъзпита и поправи и не е нужно
да бъде изолирана от обществото за осемнадесет месеца.
Осъдената А.Д. поддържа становището на защтника си.Извинява се,
съжалява за извършеното, като твърди, че е била в затруднено положение,
заради болното си дете.Моли да се потвърди определението на РС-Плевен.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по делото,
включително и приетите във въззивното производство, становищата на
страните и като провери изцяло правилността на обжалваното определение
намира следното:
Протеста е подадена в срок и е процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:
От приложените актуална справка за съдимост и скъдебен акт, е видно, че
А.Д. е осъждана както следва:
1. С присъда №13/07.10.2021г. по НОХД №363/2021г. на ОС-Ловеч, за
престъпление по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.4, във
вр. с чл.55, ал.1,т.1 от НК, извършено през периода 30.09.2020г. до
05.10.2020г. , на наказание лишаване от свобода за срок от 18 месеца, което
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с три годишен изпитателен срок.
2
Присъдата влязла в сила на 23.10.2021г.
2. С Определение по споразумение №1/12.01.2022г по НОХД №
535/2021г. на ОС-Ловеч, за престъпление по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1,
във вр. с чл.55, ал.1,т.1 от НК, извършено през периода 09.02.2021г. до
05.03.2021г. ,на наказание лишаване от свобода за срок от 18 месеца, което
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с три годишен изпитателен
срок.На основание чл.67, ал.3 от НК, във вр. с чл.42, ал.2, т.1 от НК, съдът
постановил през определеният й три годишен изпитателен срок, пробационна
мярка-„ Задължителна регистрация по настоящ адрес“, не по-малко от два
пъти седмично.
3. С присъда №38/31.01.2022г. по НОХД №2339/2021г. на РС-Плевен,
за престъпление по чл.194, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК, извършено на
27.03.2021г.,на 1 година лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1
от НК е отложено с три годишен изпитателен срок.. Присъдата влязла в сила
на 31.01.2022г.
При така изложеното правилно Плевенския районен съд е приел,че
следва да се определи едно общо наказание измежду наложените й по
описаните по-горе влезли в сила съдебни актове по НОХД №363/2021г. на
ОС-Ловеч, НОХД №535/2021г. на ОС-Ловеч и по НОХД №2339/2021г. на РС
– гр. Плевен.
Деянията са извършени в реална съвкупност, в период от време преди да
е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
Това е видно както от справката за съдимост на осъдената, така и от
приложеният съдебен акт по НОХД №2339/2021г. на РС-Плевен.
При това положение правилно съдът, на основание чл.25 ал.1 във вр. с
чл.23 ал.1 НК, е определил най-тежкото от тях в размер на 18 месеца
лишаване от свобода.
С протеста не се оспорва основателността за определяне на общо най-
тежко наказание и размера.Оспорва се приложението на института на
условното осъждане, по отношение на определеното на осъдената А.Д. общо
наказание.
Действително деянията за които е била осъдена А.Д., с влезлите в сила
съдебни актове, са били за сравнителено кратък период от време, но
същевременно предвид и приетитите във въззивното производство
доказателства, може да се направи извод, че са в резултат на нетипично за нея
поведение.Касае се за извършени престъпления, за които същата е направила
самопризнания и възстановявала причинените вреди, което показва критично
3
отношение към извършеното. Първоинстан- ционния съд е взел предвид и
тежкото семейно и финансово състояне на осъдената.В подкрепа на този
издвод на съда са приетите във въззивното производство доказателства,
характеризиращи осъдената като такава, с ниска лична обществена
обществена опасност.От приетите три характеристики може да се направят
изводи за безспорно много добри характеристични данни , както и , че в
действителност същата сама полага грижи за децата си.При това положение
правилно първоинстанционният съд , отчитайки данните за затрудненото на
осъдената А.Д. социално, семейно и финансово положение, не е постановил
определеното общо наказание да се изтърпи ефективно.Следва да се посочи
също, че през определеният изпитателен срок на отложеното наказание е
постановена и пробационна мярка.Така определеното общо наказание е
достатъчно като вид и размер за постигане целите на наказанието визирини в
чл.36 от НК.На този етап следва да се даде шанс на осъдената, чрез така
наложеното й наказание, да се поправи и превъзпита към спазване на
законите.Не е необходимо предвид данните за личността й и тежкото семейно
и финансвово състояние, по-голяма степен на наказателна репресия,
изразяваще се в ефективно изтърпяване на определеното общо
наказание.Определената пробационна мярка, ще оказва допълнително
превантивен и възпиращ ефект, за неизвършване на престъпления, съответно
за целите на генералната и индивидуалната превенция.В този смисъл,
въззивният съд, не прие за основателни доводи на прокурора да се отмени
определението на съда в частта по приложението на чл.66 от НК и постанови
ефективно изтърпяване на определеното на осъдената А.Д. общ най-тежко
наказание лишаване от свобода, а тези на защитника за основателни.
Предвид изложеното по-горе, въззивният съд намира протестираното
определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да се
потвърди.
По изложените съображения Плевенският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 80/14.02.2022г. постановено по ЧНД №
222/2022г., РС-гр.Плевен.
Решението е окончателно и не подлежи жалба или протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5