Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………….2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІ състав, в публично заседание на шести декември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
при секретаря Галина Георгиева и с участието
на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова
адм.дело № 1272 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.203 от АПК вр. чл.1
ал.1 от ЗОДОВ.
Предмет на делото е предявен от П.Т.З.,
ЕГН **********,***, чрез адв.Б.,***, иск против община Варна с правно основание
чл.1 ЗОДОВ вр. чл.203 и сл. АПК с цена от 1лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатена с фискален бон цена за услугата
разпечатване от принтер по тогава действащата т.11.6.1-2 от Приложение №2 на
НОАМТЦУТОВ, отменена с влязло в сила решение №522/15.03.2019г. по
адм.д.№2911/18г. на Адм.съд-Варна.
Ищецът твърди, че от 03.10.2017г.
е читател и ползвател на библиотечните услуги в Регионална библиотека „П.С.“,
гр.Варна, като съгласно тогава действащата разпоредба на т.11.6.1 едностранно
копиране А4- 0.08лв. на стр. и т.11.6.2 разпечатка на принтер А4, черно-бяло
-0.20лв. на стр. от Приложение №2 към Наредба на ОбС-Варна за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Варна /издадена с решение №2452-2/44/06.03.2003г./, както и че заплатил цени за
отпечатване на принтер от 0.80лв.- фискален бон/14.09.2018г. и 1.00лв.-
ФБ/01.03.2019г., и за копиране 0.08лв.- ФБ от 01.03.2019г., въпреки, че
разпоредбата на чл.52 от Закон за обществените библиотеки урежда заплащане на
такси за същите услуги, а не цени. Твърди, че с решение от 15.03.2019г. по
адм.д.№2911/18г. по протест на ОП-Варна е отменено цялото Приложение №2 от
местната наредба, като въпреки разписаното му задължение в чл.195 ал.2 АПК
ОбС-Варна не е предложил никакво служебно уреждане на правните последици за
времете когато е действала порочната наредба, поради което счита, че съгласно
чл.1 от ЗОДОВ ответникът носи отговорност за причинените му вреди от отменени
като незаконосъобразни подзаконови нормативни актове. Твърди, че имуществената
му претенция в размер на 1 лв. е пряка и непосредствена вреда, причинена по
времето, когато е действала порочната разпоредба нат.11.6.1-2 от Приложение №2
на НОАМТЦУТОВ. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати цуната на иска от 1 лв.- имуществена вреда, както и да му бъдат
присъдени направените разноски.
Ответната страна– община
Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.Б., изразява становище, че искът е
неоснователен. Твърди, че Приложение №2 от визираната наредба е отменено с
решение от 15.03.2019г., т.е. същото е действало към датата на отпечатване на
фискалния бон, който от друга страна не съставлява доказателство, че именно
ищецът е ползвал услугата и съответно заплатил сумата. Твърди и че видно от
представения фискален бон от 01.03.2019г. сумата е заплатена за ползване на
предоставяна от библиотеката услуга и е постъпила в приход на Регионална
библиотека „П.С.“, а не в приход на общината. В този смисъл е и чл.52 от Закона
за обществените библиотеки, според който съответната обществена библиотека има
право да предоставя изчерпателно изброени специализирани библиотечни услуги
срещу такси, определени с тарифа на Министерски съвет. Следователно вредата е
причинена от неправомерно събрана сума от длъжностно лице в Регионалната
библиотека, а не от орган или служител на община Варна. Твърди и че съгласно
чл.195 ал.1 АПК нормативният акт се счита за отменен от момента на влизане в
сила на съдебното решение, поради което от значение е периодът за който се
претендират вредите, тъй като визираната разпоредба е била валидна и действаща,
в какъвто смисъл е и ТР №2/27.06.16г. по т.д.№2/2015г., поради което искът е
неоснователен. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че се претендират
разноски за адвокатско възнаграждение по –големи от минималния предвиден размер
в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнажраждения.
Представителят на
Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че искът е основателен и следва
да бъде уважен.
След като разгледа
твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд
приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представените по
делото писмени доказателства се установява, че ищецът е читател и ползвател на
библиотечните услуги в Регионална библиотека „П.С.“- гр.Варна, и че съгласно
представените касови бонове е заплатил за отпечатване на принтер цена от 0.80лв
с фискален бон/14.09.2018г. и 1.00лв. с ФБ/01.03.2019г., а за копиране 0.08лв.-
ФБ от 01.03.2019г., както и 10лв. на 01.03.2019г. за читателска карта.
Съгласно т.11.6.1-2 от
Приложение №2 към Наредба за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги на територията на община Варна са определени цените на копирни
услуги/т.11.6.1/ и разпечатване на принтер /т.11.6.2/ за Регионална библиотека
„П.С.“. Приложение №2 е отменено с влязло в сила решение №522/15.03.2019г. по
адм.д.№2911/18г. на Адм.съд-Варна.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е предявен в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен.
Съгласно разпоредбата
на чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове. Според чл.4 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Предявен е иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл.203, ал.2 от АПК, с който се претендира
обезщетение за имуществени вреди, причинени от действието на отменена като
незаконосъобразна разпоредба от подзаконов нормативен акт, приет от Общински
съвет - Варна. Общинският съвет не е самостоятелно юридическо лице, поради
което не е пасивно легитимиран да отговоря по предявения иск, а такава
легитимация притежава община Варна, т.е. искът е предявен срещу процесуално
легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска.
Неоснователно
ответникът твърди, че вредата е причинена от неправомерно събрана сума от
длъжностно лице в Регионалната библиотека, а не от орган или служител на община
Варна. Сумата е събрана съгласно т.11.6.2 от Приложение №2 на НОАМТЦУТОВ,
където са определени цените на копирни услуги и за разпечатване на принтер за
Регионална библиотека „П.С.“, т.е. на основание отменен впоследствие като
незаконосъобразен подзаконов нормативен акт.
За да бъде ангажирана
отговорността на ответника по иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва
да се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на
правната норма, а именно отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен
акт или обявена нищожността му, съответно разпоредба от подзаконов нормативен
акт, настъпването на преки и непосредствени вреди от такъв акт, и
причинно-следствена връзка между действието на акта и настъпилия в поддържания
от ищеца размер на вредоносен резултат.
Безспорно е по делото
е, че с влязло в сила решение по адм.д.№2911/2018г. на Адм.съд-Варна е отменено
Приложение №2 на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги на територията на община Варна, вкл. т.11.6.1-2. Установи се и
че от действието на цитираната разпоредба от подзаконовия акт са причинени
вреди на ищеца, изразяващи се в заплащане на сумата от 1лв. за отпечатване на
принтер, заплатена именно на основание действащата към момента на плащането разпоредба
на т.11.6.2 от Приложение №2 към Наредбата. Претендирата сума е заплатена с
оглед действащата разпоредба от местен подзаконов нормативен акт, отменена
впоследствие като незаконосъобразна от съда, поради което имуществените вреди,
претърпени от ищеца, представляващи платената цена на услугата, представляват
пряка и непосредствена последица от действието на този подзаконов нормативен
акт до отмяната му. Налице е причинно- следствена връзка между действието на
акта и настъпилия вредоносен резултат.
Налице са и трите
предпоставки на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
При този изход на
спора, направеното искане, както и като взе предвид възражението на ответната
страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 10лв.- ДТ и 300лв.-адвокатско възнаграждение.
Последното е съобразено с минимално предвидения размер на адвокатско
възнаграждение за този вид дела.
С оглед гореизложеното
и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА община Варна да заплати на П.Т.З., ЕГН **********,*** сумата от 1лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатена с фискален бон цена за
услугата разпечатване от принтер по тогава действащата т.11.6.2 от Приложение
№2 на НОАМТЦУТОВ, отменена с влязло в сила решение №522/15.03.2019г. по
адм.д.№2911/18г. на Адм.съд-Варна.
ОСЪЖДА община
Варна да заплати на П.Т.З., ЕГН **********,*** направените по
делото разноски в размер на 310лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: