№ 1893
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110211101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от „ХХХХХ“ ЕООД, ЕИК №№№№№,
представлявано от Н. Т. А. – управител срещу наказателно постановление №
22/30.06.2021 г., издадено от И. В. А. – изпълнителен директор на Агенцията
за устойчиво енергийно развитие /АУЕР/, с което на основание на основание
чл. 102 от Закона за енергийната ефективност /ЗЕЕ, обн. в ДВ бр. 35 от
15.05.2015 г., в сила от същата дата/ на търговското дружество е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за
неизпълнено правно задължение по чл. 46, ал. 1 ЗЕЕ.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно
приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на
обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия
1
по делото закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от гл.
юрк. Иван Панев, с пълномощно по делото, който оспорва жалбата и пледира
за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение, в каквато насока
изтъква конкретни аргументи.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
116/19.04.2021 г., съставен от СН. К. К. – гл. експерт в дирекция „Контрол и
информация“ при АУЕР при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН и в
присъствието на свидетелите Л. Н. К. и И. Д. П. е констатирано, че на
жалбоподателят „ХХХХХ“ ЕООД, в качеството си на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 44, ал. 1 ЗЕЕ не е изпълнил задължението си в
срок до 31.01.2021 г. да представи в АУЕР списък на сградите, за които е
извършил дейности по чл. 43, ал. 1 ЗЕЕ през предходната 2020 година.
В акта е отразено, че с демонстрираното противоправно
бездействие на 02.02.2021 г. /първият последващ присъствен ден/ в гр. София
привлеченото към отговорност лице е нарушило разпоредбата на чл. 46, ал. 1
ЗЕЕ, като препис от същия е връчен на законния представител на
дружеството-жалбоподател чрез полицейските органи на ОД МВР-Пловдив
на 11.05.2021 г.
2
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 22/30.06.2021 г. от И. В. А. – изпълнителен
директор на АУЕР, с което на основание чл. 102 ЗЕЕ, при цялостното
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско
дружество „ХХХХХ“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1
500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 46,
ал. 1 ЗЕЕ.
Препис от НП е връчен на служител на дружеството-въззивник на
08.07.2021 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция е
депозирана чрез наказващия орган в законоустановения 7-дневен срок на
15.07.2021 г., видно от извършената справка на интернет сайта на пощенския
оператор.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приобщените по делото писмени доказателства, относими към
назначаването на актосъставителя и наказващия орган на съответните
длъжности.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
3
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност, с което правото на
защита на въззивника е гарантирано в пълна степен. В тази връзка, принципно
основателно е оплакването в жалбата, че търговецът не е бил призован
надлежно за съставянето на АУАН, доколкото поканата е изпратена
посредством електронна поща, но в случая липсват доказателства за нейното
получаване. Само по себе си обаче неспазването на разпоредбата на чл. 40, ал.
2 ЗАНН не би довело до отмяна на оспореното НП, имайки предвид, че
правото на защита на въззивника е било гарантирано в пълна степен с
последващото предявяване на акта, съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН, което е
позволило на неговия законен представител да узнае параметрите на
възведеното административно обвинение. Не се споделя и възражението за
накърнено право на защита, поради невръчването на препис от съставената
докладна записка от 25.02.2021 г. от служители на АУЕР, тъй като същата
предхожда изготвянето на АУАН, а съгласно изричната разпоредба на чл. 36,
ал. 1 ЗАНН именно с него се поставя началото на
административнонаказателното производство.
В конкретния случай административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН
3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок.
Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената
отговорност на търговското дружество от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника „ХХХХХ“ ЕООД е
4
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 46, ал. 1 ЗЕЕ, като на
основание чл. 102 ЗЕЕ му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1
500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че
жалбоподателят „ХХХХХ“ ЕООД в действителност е лице, вписано в
публичния регистър по чл. 44, ал. 1 ЗЕЕ, извършващо обследване за
енергийна ефективност, сертифициране на сгради, изготвяне на оценка за
съответствие на инвестиционните проекти и изготвяне на оценки за
енергийни спестявания. Това обстоятелство поражда задължението му по чл.
46, ал. 1 ЗЕЕ да представя в АУЕР ежегодно не по-късно от 31 януари на
текущата календарна година списък на сградите, за които е извършил някоя
от изброените дейности през предходната година. При проведеното езиково
/лексикално/ тълкуване на посочената правна норма обаче, отчитайки
употребената от законодателя производна форма в минало свършено време на
преходния глагол от свършен вид „извърша“, се налага несъмнен извод, че
процесният списък следва да бъде представен в Агенцията единствено при
условие, че търговецът е реализирал някоя от дейностите по чл. 43, ал. 1 ЗЕЕ.
На етапа на съдебното следствие не са представени доказателства в
очертаната насока, като в предходната фаза на процеса такава проверка не е
била извършена, поради което твърденията в жалбата, че привлеченото към
отговорност лице не е осъществявало търговска дейност през 2020 г. не са
опровергани с предвидените в процесуалния наказателен закон средства и
способи на доказване. Ето защо, този съдебен състав намира, че
актосъставителят и наказващият орган са допуснали порок при формиране на
вътрешното си убеждение, касателно действителния смисъл на приложения
материален закон.
Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни
доводи, че макар така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание да не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, то отговорността на търговското
дружество е ангажирана при некоректно приложение на материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно.
5
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22/30.06.2021
г., издадено от И. В. А. – изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво
енергийно развитие /АУЕР/, с което на основание на основание чл. 102 от
Закона за енергийната ефективност /ЗЕЕ, обн. в ДВ бр. 35 от 15.05.2015 г., в
сила от същата дата/ на търговско дружество „ХХХХХ“ ЕООД, ЕИК
№№№№№, представлявано от Н. Т. А. – управител е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено
правно задължение по чл. 46, ал. 1 ЗЕЕ, като неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6