№ 185
гр. Монтана, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от Д. ЦВЕТКОВА Административно наказателно
дело № 20221630200306 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2200025/ 24.02.2022г. на Директора
на Дирекция „ИТ” – Монтана на „С.п.” ООД със седалище и адрес на
управление град София, представлявано от управителя Д. Д. В. е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева
на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
административно наказания, който обжалва същото с оплакване за
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП -законосъобразно.
Представя и писмена защита и претендира за плащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
1
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
При извършена проверка по документи по документи на 11.01.2022г. по
спазване на трудовото законодателство от служители на въззиваемата страна,
за обект офис Монтана, на ходящ се в гр.Монтана, ул.“Л.К.“ № 11, обект на
жалбоподателя се констатирало, че дружеството в качеството си на
работодател, представлявано от Д. Д. В., при прекратяване на трудовото
правоотношение, не е предало трудовата книжка на Д.С.М. незабавно. Видно
от представената Заповед № 514/ 06.12.2021г, трудовото правоотношение с
Д.С.М. е прекратено, считано от 06.12.2021г, а съгласно предоставената към
момента на проверката разписка, трудовата книжка на лицето е върната на
23.12.2021 г.
От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства
се установи по несъмнен начин, че при извършена проверка по документи на
11.01.2022г. административнонаказващия орган е констатирал нарушение на
чл.350 ал.1 от КТ.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно
наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така
издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Акта е съставен на 25.01.2021г. Административно-наказвания
орган е изпратил покана за съставяне на АУАН с изх. № 22001971/13.01.2021
г., като е поканил управителя да се яви в Дирекция „ИТ“ - Монтана на
24.01.2022г. в 14.00 часа за съставяне на АУАН.
Покана за съставяне на АУАН е получена в дружеството на 17.01.2021г.
На 24.01.2022 г. в 14.00 часа представител на дружеството жалбоподател не
се явява за съставяне на АУАН без да сочи уважителни причини за
неявяването си. Поради, което и административно наказващия орган е
приложил разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ.
Дружеството не се е възползвало от правото си по така съставения
АУАН да подаде писмени възражения по реда на чл.44 от ЗАНН и да
приложи писмени доказателства, ако има такива. Правата на наказания субект
2
не са накърнени, тъй като за него остава възможността да атакува издаденото
НП.
Задължението по чл.350 ал.1 КТ на работодателя е да предаде незабавно
на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при
прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на
прекратяване на трудовото правоотношен. Когато трудовата книжка се
намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада
в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато
трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на
работодателя по чл.350 ал.1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне
на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на
трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя,
той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл.350 ал.1 КТ от деня
на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от
последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3
НТКТС, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка
да се яви, за да получи лично трудовата си книжка.
В случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в
качеството му на работодател е осъществил от обективна страна
нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е
правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това
органи и в изискуемата форма.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката М.П.Г., тъй като
същите са изолирани от останалия събран в хода на производството
доказателствен материал, а и същата е служител при административно
наказания и е налице индиция за заинтересованост. На следващо място,
показанията й звучат недостоверно.
Съдът намира обаче, че неправилно е определен размера на наложеното
наказание. Правната норма визира наказание в законоустановените граници
от 1500 до 15000лв. В случая наказващият орган е определил един завишен
размер на имуществената санкция, а по разбиране на съда същият следва да
бъде в размер от 1500 лв.
АНО е обсъдил наличието или липсата на основания по чл.28, б.“а“ от
ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за
3
бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на
трудовото законодателство, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с
трудови и социални права на работниците и служителите. По същите
съображения, а и допълнително предвид факта, че се касае за едно формално
нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се
изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно
вреди за определени субекти, то не може да се приема в случая, че се касае за
маловажно нарушение. Още повече, че за да бъде определено едно
нарушение, като маловажно съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, то
следва същото да бъде отстранено веднага. В конкретния случай нарушението
е отстранено, но в никакъв случай не и веднага, както императивно е
заложено в разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ.
На следващо място съгласно чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В тази връзка фактическите констатации отразени в акта не се
опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Описаното деяние в съставения против дружеството и възпроизведени в
атакуваното Наказателно постановление съдържат всички признаци на
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват,
както от субективна, така и от обективна страна състава на административно
нарушение по чл.350, ал.1 от КТ.
Предвид горното извършеното нарушение на разпоредбата на чл.350
ал.1 от КТ е доказано по безспорен и категоричен начин извършено е виновно
от соченият за нарушител дружество и е обявено за наказуемо с
административно наказание „имуществена санкция“ по реда и условията на
чл.414 ал. 1 от КТ.
Предвид горното съдът намира, че следва да се измени атакуваното
наказателно постановление, като се намали размера на наказанието на
1 500.00 лева.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН жалбоподателя
следва да заплати на въззиваемата страна направените по водене на делото
разноски в размер на 100.00 лева за юристконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 12-2200025/ 24.02.2022г. на
Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на „С.п.” ООД със седалище
и адрес на управление град София, представлявано от управителя Д. Д. В. е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2
000.00 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ, като
НАМАЛЯВА същото ва имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.
ОСЪЖДА „С.п.” ООД със седалище и адрес на управление град София,
бул.“М.в.“ № 73, с ЕИК ххххххххх, представлявано от управителя Д. Д. В.
да ЗАПЛАТИ на Дирекция „ИТ” – Монтана на основание чл.63 от ЗАНН
направените по водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за
юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в
14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5