№ 3227
гр. Варна, 30.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Константин Д. И.ов
Членове:ЗлА. Ив. Кавърджикова
мл.с. Станислав М. А.
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. А. Въззивно гражданско
дело № 20243100501292 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба входящ № 29018/09.04.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от И. А. П., чрез процесуалните му представители адв. К. М. и адв. Я. С., срещу
Решение № 789/08.03.2024 г., постановено по гр. д. № 16503/2022 г. по описа на РС-Варна,
40-ти състав, в отхвърлителните му части, с които РС-Варна е отхвърлил предявения от И.
А. П. срещу А. А. Д. иск с правно основание чл. 127 вр. чл. 121 вр. чл. 79 ЗЗД, за осъждане
на А. А. Д. да му заплати сумите в размер на :
155,98 лв. – представляваща припадащ се на А. Д. дял от изпълнено задължение по
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка по
отношение на А.А.Т. А., обективиран в нотариален акт № 196/25.05.1981г., том 4 дело №
1851/1981 на нотариус при ВРС, представляващо 1/2 от задължението за цена на услуга за
доставка на сателитна телевизия в период от януари 2018г. до август 2021г., платено с лични
средства на И. П.;
92,50 лв.- представляваща припадащ се на А. Д. дял от изпълнено задължение по
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка по
отношение на Т. А., обективиран в нотариален акт № 196/25.05.1981г., том 4 дело №
1851/1981 на нотариус при ВРС, представляващо 1/2 от цената за стоматологични прегледи и
терапия платена на „Дентален център Д-р Матеев М-3“ ЕООД на 23.03., 07.04 и 26.05.2021г.,
платена с лични средства на И. П.; както и в частта му, с която РС-Варна е отхвърлил
предявения от И. А. П. срещу А. А. Д. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на
А. А. Д. да му заплати сумите в размер на :
530 лв. –представляваща 1/2 от разноските за погребението на А.А., погасени с лични
средства на И. П.;
20 лв. – представляваща 1/2 от разноските за издаване на съобщение за смърт на А.А.,
погасени с лични средства на И. П.;
802лв. – представляваща 1/2 от разноските за изработка на надгробен паметник на
А.А., погасени с лични средства на И. П.;
65лв. – представляваща 1/2 от разноските за поставяне на снимка и надпис на
надгробен паметник на Т. А., погасени с лични средства на И. П.;
1
571,73лв. – представляваща разходи за закупени през 2019г. лекарствени продукти и
медицински консумативи за А. Д., погасени с лични средства на И. П.,
Жалбоподателят – И. А. П., счита първоинстанционното решение в обжалваните му
части за неправилно и необосновано.
Счита, че съдът е достигнал до погрешни правни изводи, поради допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускане до
разпит на втория свидетел, посочен от И. П., с чийто показания биха се установили
извършените от И. П. плащания.
По отношение на отхвърлената претенция за сумата от 155,98 лева, твърди, че
договорът с „Булсатком“ ЕАД за сателитна телевизия за нуждите на А.А.Т. А. е бил сключен
от техния внук – А. И.ов П. /син на страните/ и поради тази причина неговото име фигурира
като потребител в касовите бонове за платените такси за сателитна телевизия. Плащанията
на сателитната телевизия обаче са били извършвани от И. П. с негови лични средства, в
изпълнение на договора за гледане и издръжка и това обстоятелство би се доказало при
разпита на свидетеля А. И.ов П..
По отношение на отхвърлената претенция за сумата в размер на 92,50 лева счита, че
същата е доказана от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелката А. И.ова П.а – дъщеря на страните по делото, която изрично е посочила, че
баба й Тонка А. е имала нужда от нови зъбни протези, които са били изработени, поставени
при лекар, когото свидетелката е препоръчала, като разходите за това са били заплатени
изцяло от баща й – И. П..
По отношение на отхвърлените претенции за сумите в размер на 530 лв. –
представляваща 1/2 от разноските за погребението на А.А., погасени с лични средства на И.
П.; 20 лв. – представляваща 1/2 от разноските за издаване на съобщение за смърт на А.А.,
погасени с лични средства на И. П.; 802лв. – представляваща 1/2 от разноските за изработка
на надгробен паметник на А.А., погасени с лични средства на И. П.; 65лв. - 1/2 от
разноските за поставяне на снимка и надпис на надгробен паметник на Т. А., погасени с
лични средства на И. П., счита, че първоинстанционният съд е направил погрешен извод.
Счита, че съдът погрешно е възприел, че посочените разходи представляват изпълнение на
нравствен дълг. Твърди, че посочените суми представляват изпълнение на задължение по
сключения договор за гледане и издръжка, въпреки, че в договора не се включва
погребението на А.А.Т. А.. Счита, че дори и да не е било изрично включено в текста на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, то
това задължение се подразбира и договорът следва да се тълкува съобразно чл. 20 от ЗЗД,
като се търси действителната обща воля на страните и добросъвестността. На следващо
място счита, че дори и да бъде прието, че И. П. не е имал задължение по договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, да погребе А.А. и
да постави паметник на гроба му, това не изключва обстоятелството, че с извършване на
погребението на А.А. са били спестени разходи на съпругата му – Т. А. и на дъщеря му А.
Д., за погребението.
По отношение на претенцията за сумата в размер на 571,73 лева – представляваща
разходи за закупени през 2019 г. лекарствени продукти и медицински консумативи за А. Д.,
погасени с лични средства на И. П., счита че съдът погрешно е преценил, че не се
установява относимостта им именно към заболяванията на А. Д. и че са направени именно в
нейна полза. Счита, че по делото не е спорно, че посочените лекарствени продукти и
медицински консумативи са купувани в полза на А. Д., като обстоятелството, че са
закупувани от И. П.а е доказано от показанията на разпитания по делото свидетел А. П.а.
По същество моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му
части, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да уважи
исковите претенции на И. П. изцяло.
Направени са доказателствени искания за приемане на писмени доказателства –
представена с въззивната жалба медицинска документация касаеща А. Д.: Етапна епикриза
2
от 19.04.2019 г. от ДКЦ „Св. И. Рилски“ ЕООД, медикаменти Agapurin SR 400; Lucetam 1200
mg; амбулаторен лист № 000580/19.04.2019 г. от д-р Донка Бъчварова, медикаменти -
Agapurin SR 400; Lucetam 1200 mg; епикриза от 22.02.2019 г. от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД,
град Варна, втора клиника по нервни болести, медикаменти – Фраксипарин 0,4; Инсулатард
10 Е, Омепразид, Депакин хроно 2Х500 мг.; Еналаприл 2Х5 мг; Бизогамма 5 мг; Росвера 10
мг; Дехидратин нео; Коринфар Р 3Х20 мг; Медориспер 1 мг.; Епикриза от 15.03.2019 г. от
УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, град Варна, клиника по нефрология, медикаменти – Омни
биотик, Протеин паудуър, Нутрикомб; Медориспер 1 мг; Инс. Инсулатард 10 Е, Депакин 500
мг; Клопидогел 75 мг; Пробитор 20 мг; Епикриза от 22.03.2019 г. от УМБАЛ „Св. Марина“
ЕАД, град Варна, Първа клиника по хирургия, препоръка за постепенно захранване с диета 1
А, Лаксатив ежедневно; Епикриза от 23.05.2019 г. от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, град
Варна, Първа клиника по хирургия, препоръчан диетичен режим;
Направена е молба по чл. 192 от ГПК за задължаване на д-р. Р.Н. да представи
съхраняваната при нея медицинска документация за А. Д. за периода от 01.02.2019 г. до
01.08.2019 г. В условията на евентуалност моли да му бъде издадено съдебно удостоверение
за снабдяване с исканата медицинска документация от д-р. Р.Н..
Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с
със справка от РЗОК-град Варна за предписаните медикаменти, покрИ.и изцяло или
частично от НЗОК, за А. Д., за периода от 01.02.2019 г. до 01.08.2019 г.
Моли да бъде допуснат до разпит, в режим на водене, свидетелят А. И.ов П., син на
страните, чийто разпит е бил поискан в първоинстанционното производство, но не е бил
допуснат от съда. С показанията му се иска да бъде установено, дали баба му и дядо му –
А.А.Т. А. са ползвали сателитна телевизия „Булсатком“; на чие име е бил сключен договора
и кой е заплащал абонаментните такси по договора; поставени ли са зъбни протези на баба
му Т. А.; налагала ли се е тяхната подмяна и кой е заплащал прегледите във връзка с
протезите; заплащал ли е баща му И. П. разноски за погребението и за поставяне на
паметник на А.А. и за Т. А..
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна А. А. Д., чрез процесуалния си
представител адв. И. И. от АК-Варна, е подала отговор на въззивната жалба, с който
моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част. По отношение на
доказателствените искания, направени във въззивната жалба, моли същите да бъдат оставени
без уважение, тъй като са в нарушение на забраната разписана в чл. 266 от ГПК.
Доказателствени искания не са направени.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба и отговора по нея, намира
следното:
Постъпилата въззивна жалба е подадена в законоустановения срок, редовна е, подадена
е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения. Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество в
открито съдебно заседание.
По отношение на направеното доказателствено искане за събиране на гласни
доказателствени средства, чрез допускане до разпит, в режим на водене, на свидетел А. И.ов
П., син на страните, с чиито показания ще се установяват обстоятелства: дали баба му и
дядо му – А.А.Т. А. са ползвали сателитна телевизия „Булсатком“; на чие име е бил сключен
договора и кой е заплащал абонаментните такси по договора; поставени ли са зъбни протези
на баба му Т. А.; налагала ли се е тяхната подмяна и кой е заплащал прегледите във връзка с
протезите; заплащал ли е баща му И. П. разноски за погребението и за поставяне на
паметник на А.А. и за Т. А., съдът счита същото за основателно, на основание чл. 266, ал. 3
от ГПК. Ищецът И. П. /въззивник в настоящото производство/ е поискал от РС-Варна да
3
бъде допуснато събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля А. И.ов П., за
установяване на гореописаните обстоятелства, като РС-Варна не е допуснал разпит на
свидетеля, с което е допуснал процесуално нарушение.
По отношение на направените доказателствени искания за приемане на посочените
във въззивната жалба писмени доказателства; направената молба по чл. 192 от ГПК за
задължаване на д-р. Р.Н. да представи съхраняваната при нея медицинска документация за
А. Д. за периода от 01.02.2019 г. до 01.08.2019 г. В условията на евентуалност за издаване на
съдебно удостоверение за снабдяване с исканата медицинска документация от д-р. Р.Н.; за
издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с със справка от РЗОК-
град Варна за предписаните медикаменти, покрИ.и изцяло или частично от НЗОК, за А. Д.,
за периода от 01.02.2019 г. до 01.08.2019 г., съдът счита същите за неоснователни, поради
което следва да бъдат оставени без уважение. Съгласно разпоредбата на чл. 266 от ГПК, във
въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и
представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в
първоинстанционното производство. В настоящия случай сочените доказателства не са нито
нововъзникнали, нито новоустановени. Въззивникът е имал възможност да направи
доказателствените си искания пред първата инстанция, но не го е направил, с оглед на което
исканията му следва да бъдат оставени без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба входящ № 29018/09.04.2024 г. по описа
на РС-Варна, подадена от И. А. П., чрез процесуалните му представители адв. К. М. и адв.
Я. С., срещу Решение № 789/08.03.2024 г., постановено по гр. д. № 16503/2022 г. по описа на
РС-Варна, 40-ти състав, в отхвърлителните му части.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства, чрез провеждане на разпит,
в режим на водене, на свидетеля А. И.ов П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от И. А. П., във въззивната жалба,
доказателствени искания за приемане на посочените във въззивната жалба писмени
доказателства; направената молба по чл. 192 от ГПК за задължаване на д-р. Р.Н. да представи
съхраняваната при нея медицинска документация за А. Д. за периода от 01.02.2019 г. до
01.08.2019 г., в условията на евентуалност за издаване на съдебно удостоверение за
снабдяване с исканата медицинска документация от д-р. Р.Н.; за издаване на съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди със справка от РЗОК-град Варна за
предписаните медикаменти, покрИ.и изцяло или частично от НЗОК, за А. Д., за периода от
01.02.2019 г. до 01.08.2019 г.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание за 30.09.2024 г.
от 15:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4