№ 515
гр. Видин, 13.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20221320100448 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на Община ******, представлявана от кмета д-
р Ц. Ц. против „АЙДЖИ ИНТЕЛЕКТ“ ЕООД – ******, с която е предявен установителен
иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че е собственик на терен – публична общинска собственост,
находящ се на адрес: гр. ******, ул. ******. На 12.05.2015г. след проведена процедура на
основание чл. 228 от ЗЗД, чл. 14, ал. 7 от ЗОС, чл. 127 от Наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС,
съгласно Протокол от 30.12.2014г. на тръжна комисия и Заповед № РД-02-11-24/13.01.2015г.
на кмета на Община ******, с ответника е сключен договор за наем на посочения терен.
Поддържа се, че на управителя на ответното дружество е предоставен достъп до терена, в
който същият е започнал да упражнява правата си по договора за наем. Посочва се, че
ответното дружество се е задължило да заплаща месечен наем в размер на 39.60 лева с ДДС,
който не е платен за периода от 01.11.2020г. до 31.08.2021г. Въпреки проведените разговори,
задължението не е платено и поради това ищецът се снабдил със заповед за изпълнение.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 396.00 лева неплатен
наем, както и сумата от 16.62 лева – лихва за забава за периода от 01.11.2020г. до
01.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до
окончателното плащане.
Ответникът редовно уведомен, в срока за отговор е оспорил исковите претенции като
неоснователни.
Не е оспорил твърдението за сключен договор за наем за посочения терен,
1
уговорената наемна цена, както и че не заплатил наема за посочения период.
Оспорил е дължимостта на наема, тъй като твърди, че не е ползвал терена, за който се
претендира наем. Оспорил е твърдението на ищеца за предоставяне на достъп до терена, тъй
като това следвало да стане с приемо-предавателен протокол, а такъв не е съставен.
Направил е възражение, че липсва индивидуализация на имота, не е ясно къде се намира,
както и че договорът за наем не е произвел действие поради това ,че наемодателят не е
предоставил на наемателя процесния терен. Въпреки това, общината е издавала фактури за
наем, а ответникът е плащал наем.
Предявен е насрещен осъдителен иск за сумата от 673.20 лева – платени от ответника
суми за наем по процесния договор за наем за периода от 01.06.2019г. до 31.10.2020г., които
суми са получени от ищеца без правно основание.
В срока за отговор по насрещния иск, ответната община е оспорила същия като
неоснователен и недоказан. Наведени са доводи, че наемателят е извършвал плащания по
договора за наем, както и че същият не е предприемал действия по прекратяване на
договора.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 3/2022г. по описа на РС - Видин.
Видинският районен съд след преценка на събраните доказателства по отделно и в
съвкупност, намира следното от фактическа страна:
Не е спорно, че на 12.02.2015г. страните са сключили договор за наем, по силата на
който Община ****** като наемодател се е задължила да предостави на ответното
дружество като наемател за временно и възмездно ползване терен- публична общинска
собственост, находящ се на адрес: гр. ******, ул. ****** с площ 6.00 кв.м. Наемателят се е
задължил да ползва терена за полагане на временен павилион. Уговорен е месечен наем в
размер на 39.60 лева с ДДС, платим до 10-то число на текущия месец. Договорът е сключен
за срок от 10 години.
Поради неплатени задължения по договора за периода от 01.11.2020г. до 31.08.2021г.,
в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 5/07.01.2022г. по ч.гр.д. № 3/2022г. по описа на РС – Видин за сумата от 423.62 лева
и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
05.01.2022г. до изплащане на вземането. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед
за изпълнение в едномесечния преклузивен срок. Поради това е предявен и настоящият
установителен иск.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, че
Община ****** е издавала фактури по процесния договор за наем до м. 10.2020г. , като
стойността на всички фактури е платена от ответника. Издадените фактури са част от
описаните в дневниците за продажби по ДДС за съответните отчетни периоди,
осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 4110 „ клиенти“, съответната партида на
ответника- рег. № ДН – 5. Основанието за счетоводно отразяване са издадените данъчни
2
фактури. Вещото лице е посочило, че за периода от 01.06.2019г. до 31.10.2020г. ответникът е
заплатил суми по процесния договор от 39.60 лева с ДДС на обща стойност 673.20 лева. За
периода от 01.11.2020г. до 01.09.2021г. Община ****** не е издавала фактури към
ответника по процесния договор, но по партида на ответника са начислени задължения за
периода от 10.11.2020г. до 10.08.2021г. за 10 месеца в общ размер от 396.00 лева с ДДС.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
Разпитаният свидетел П. М. Д. – служител при ищеца в Отдел „Общинска
собственост“ на длъжност старши експерт установява обстоятелства във връзка с договора
за наем, а именно, че след проведена тръжна процедура, ответникът е спечЕ.л търга за
процесния терен. Заповедта за спечЕ.лия търга е получена от управителя на ответното
дружество, заплатен е първия наем и след платената първа вноска, е сключен договор за
наем. След сключване на договора е започнато ползването на терена, като преди това
същият е ползван от ответника пет години. Свидетелката посочва, че приемо-предавателен
протокол не е съставен, защото нямало практика да се съставя. Откакто е сключен договора -
от месец 02.2015г., фирмата е заплащала редовно вноски за наем до месец 10.2020 г., когато
в един момент спрЕ. да плащат вноските. ЗвънЕ. им, след това им изпратили покана на
адреса, който е посочен в договора, и след около една година предприЕ. процедура по
прекратяване на договора. Свидетелката посочва също, че писмата със задълженията се
връщали и поради това залепили уведомление на вратата на адреса на ответника.
Свидетелката установява също, че когато е подписан договора, ответникът не е поставил
павилион. Общината и „Айджи Интелект“ ЕООД имали сключени пет отделни договора за
наем за различни терени, които в момента са празни.
Съдът дава вяра на свидетелските показания като логични, обективни и
съответстващи на останалите събрани доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Договорът за наем е неформален, двустранен, възмезден, реален. Същият може да
бъде сключен както в писмена форма, така и в устна форма. При сключването му и за двете
страни възникват права и задължения. Наемателят дължи възнаграждение за ползване на
вещта. За да произведе действие е необходимо наемодателят да е предал на наемателя
вещта.
В настоящия случай, е безспорно, че между страните е сключен договор за наем за
процесния терен срещу месечна наемна цена от 39.60 лева с ДДС, платима до 10-то число на
текущия месец. Безспорно е също, че до 31.10.2020г. наемателят е заплащал дължимия се
наем.
При сключване на договора, наемодателят е предал терена на наемателя, което се
установи и от свидетелските показания. В този смисъл, възраженията на ответника относно
липсата на доказателства за предаването на терена поради това, че не е съставен приемо-
3
предавателен протокол, са неоснователни. Действително, в чл. 3 от договора е посочено, че
предаването на терена, неговото състояние и възраженията на наемателя се удостоверяват с
приемо-предавателен протокол. Приемо-предавателният протокол според константната
практика на съдилищата има характер на частен свидетелстващ документ и не се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила за отразените в съдържанието му факти.
Поради това, липсата на съставен протокол, не може да повлияе на валидността на договора
за наем. По делото не са ангажирани доказателства ответното дружество да е правило
възражения пред наемодателя във връзка с невъзможността да ползва терена по договора,
напротив ответникът от сключване на договора до м. 10.2020г. е заплащал редовно
месечния си наем, като е преустановил плащането през м. 11.2020г. Тези обстоятелства се
установяват както от показанията на свидетеля, така и от приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза. Именно поради неплащане на дължимия наем, ищецът е предприел
действия по прекратяване на договора на основание чл. 21, т. 3 като е изпратил до ответника
предизвестие за прекратяване от 31.08.2021г.
Съгласно чл. 232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и
разходите, свързани с ползването на вещта. За исковия период 01.11.2020г. до 31.08.2021г.,
се установи, че ответникът не е изпълнил това си задължение, поради което искът се явява
основателен и доказан. Следва да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата от 396.00 лева – неплатен наем за периода от 01.11.2020г. до
31.08.2021г. В частта над тази сума до заявената такава в заповедното производство, иск не е
предявен и поради това, издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ще следва да
бъде обезсилена над сумата от 396.00 лева до сумата от 423.62 лева.
Исковата претенция за сумата от 16.62 лева – лихва за забава за периода от
01.11.2020г. до 31.08.2021г., се явява недопустима поради това, че такова вземане не е
предявено в заповедното производство по чл. 410 от ГПК. Установителният иск по чл. 422
от ГПК се явява продължение на заповедното производството и е недопустимо ищецът да
въвежда нови искания извън заявените в производството по чл. 410 от ГПК. Поради това, в
тази част производството по делото ще следва да се прекрати.
По предявения насрещен иск.
Ищецът по насрещния иск твърди, че договорът за наем не е произвел действие
поради това, че теренът не е ползван, както и че не му е бил предаден с приемо-
предавателен протокол, както е уговорено в договора. Въпреки това, същият е плащал наем
по договора, без да има основание.
Иска от съда ответникът по насрещния иск да бъде осъден да му заплати сумата от
673.20 лева –платен наем за периода от 01.06.2019г. до 31.10.2020г., която сума е получена
без правно основание.
Настоящият съдебен състав, приема, че насрещният иск е неоснователен, тъй като е
налице валиден договор за наем между страните за процесния период. Както бе посочено по-
горе, липсата на приемо-предавателен протокол не може да се отрази на действителността
4
на договора за наем. На ищеца по насрещния иск му е предаден терена по договора, като
това обстоятелство се установи от показанията на разпитания свидетел. Ищецът по
насрещния иск е плащал в продължение на повече от пет години наема по договора, като не
са ангажирани доказателства да е правил възражения пред наемодателя във връзка с
ползването на терена или да е предприемал действия по прекратяване на договора поради
неизпълнение на задължение на наемодателя. Обстоятелството дали е ползвал реално
наетата вещ или не, е без значение за наемното правоотношение, тъй като ползването зависи
изцяло от самия наемател, а доказателства да е бил възпрепятстван да ползва терена не се
събраха. От заключението на вещото лице, се установи, че наемните вноски са платени на
правно основание – договор за наем на терен. Поради всичко изложено, предявеният
насрещен иск ще следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските.
На ищеца не са присъждани разноски в заповедното производство, поради което
такива не му се дължат.
В исковото производство ищецът е направил разноски за платена държавна такса в
размер на 25.00 лева и за вещо лице в размер на 75.00 лева. С оглед изхода на спора,
ответникът следва да заплати разноски на ищеца съобразно уважената част от исковете в
размер на 24.00 лева за платена държавна такса и 71.98 лева за вещо лице или общо 95.98
лева.
Разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като
такива не са поискани. Направеното искане едва в писмени бележки след като е даден ход на
устните състезания е несвоевременно, защото поставя другата страна в процесуална
изненада.
На ответника ще следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
частта, в която производството по делото е прекратено. Платеното адвокатско
възнаграждение съгласно представения списък на разноските по предявения установителен
иск е в размер на 300.00 лева Ищецът ще следва да заплати на ответника разноски в размер
на 12.08 лева. Разноски на ответника за вещо лице не следва да се присъждат, тъй като
същите са сторени във връзка с предявения насрещен иск, който е отхвърлен.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АЙДЖИ ИНТЕЛЕКТ“ ЕООД с
ЕИК *********, представлявано от И. М. П. със седалище и адрес на управление: гр.
******, ул. ****** , че дължи на ОБЩИНА ******, представлявана от кмета д-р Ц. Ц. с
адрес: гр. ******, пл. ****** сумата от 396.00 лева – неплатен наем за периода от
01.11.2020г. до 31.08.2021г. по Договор за наем от 12.02.2015г. за терен- публична
5
общинска собственост, находящ се на адрес: гр. ******, ул. ******, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
05.01.2022 г. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед № 5/07.01.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3/2022г. по описа на РС –
Видин.
ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед № 5/07.01.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3/2022г. по описа на РС – Видин в частта над
сумата от 396.00 лева до сумата от 423.62 лева, поради непредявен установителен иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта на исковата претенция за сумата от
16.62 лева – лихва за забава за периода от 01.11.2020г. до 31.08.2021г., като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АЙДЖИ ИНТЕЛЕКТ“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от И. М. П. със седалище и адрес на управление: гр. ******, ул. ******
против ОБЩИНА ******, представлявана от кмета д-р Ц. Ц. с адрес: гр. ******, пл.
****** насрещен иск за заплащане на сумата от 673.20 лева – платени без основание суми
по процесния договор за наем за периода от 01.06.2019г. до 31.10.2020г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „АЙДЖИ ИНТЕЛЕКТ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от И. М.
П. със седалище и адрес на управление: гр. ******, ул. ****** да заплати на ОБЩИНА
******, представлявана от кмета д-р Ц. Ц. с адрес: гр. ******, пл. ****** разноски по
производството в общ размер от 95.98 лева.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ******, представлявана от кмета д-р Ц. Ц. с адрес: гр. ******, пл.
****** да заплати на „АЙДЖИ ИНТЕЛЕКТ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от
И. М. П. със седалище и адрес на управление: гр. ******, ул. ****** разноски по
производството в размер на 12.08 лева.
Решението в прекратителната част има характер на определение и подлежи на обжалване
с частна жалба пред ОС – Видин в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му
на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч. гр. д. № 3/2022 г. по
описа на РС - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6