№ 921
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330201995 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0444-000054/26.02.2021г.,
издадено от Началник Сектор към ОДМВР-Пловдив, 05 РУ-Пловдив, с което
на В. И. Т., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и
наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна с молба-становище по делото намира жалбата за
неоснователна и моли процесното наказателно постановление да бъде
потвърдено. Прави възражение за прекомерност.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, като за целта са
изискани доказателства от V РУ-Пловдив, които в писмо рег. № 444000-
1
4635/25.05.2021г. посочват, че дежурен служител е приел жалбата, като датата
и часът на постъпването й от адв. Д.К. е на 08.03.2021г., т.е. в законово
установения 7-дневен срок. Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери следното от фактическа страна:
В АУАН и НП нарушенията са описани по следния начин: на
24.01.2021 г. около 17,10 часа в гр. Пловдив, на бул. Освобождение, В. И. Т.
управлявала лек автомобил Ауди А4 с рег. № ****, собственост на К.Г.Ж.
като извършва следното нарушение: 1. при подаден своевременен и ясен
сигнал със стоп-палка по образец от униформен полицейски служител, не
спира и продължава движението си в посока бул. Шипка; 2. не носи
контролен талон към свидетелство за управление на МПС при съставяне на
акта.
По делото са били попълнени 2 броя декларации по чл. 188 от Закона
за движение по пътищата от 27.01.2021г., съгласно които собственикът на
автомобила и жалбоподателката са посочили, че именно жалбоподателката е
управлявала автомобила към датата и часа на твърдяното нарушение.
В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани св. П.,
който е актосъставител, посоченият свидетел по акта – св. Т. и св. С., който е
бил заедно с жалбоподателката на 24.01.2021г.
Спорен момент в производството се явява обстоятелството дали е
имало подаден своевременен и ясен сигнал със стоп палка по образец. В тази
насока са налице противоречия в показанията на разпитаните полицейски
служители и в показанията на св. С..
Св. П. посочва, че се е намирал в крайна дясна пътна лента, пред
служебния автомобил, когато забелязал лек автомобил Ауди, движещ се с
висока скорост. Свидетелят посочва, че направил 2-3 крачки, преминал в
средна пътна лента, бил облечен със светлоотразителна жилетка и със стоп
2
палка по образец подал ясен и разбираем знак – вдигната в ръка стоп-палка.
Посоченото от св. П. се потвърждава и от показанията на св. Т. –
свидетел по акта, който сочи, че колегата му П. е подал на автомобила „Ауди“
сигнал със стоп-палка по образец, автомобилът не е спрял и продължил
движението си, след което докладвали на дежурния и отишли към адреса на
собственика на автомобила.
В противовес с показанията на св. П. и св. Т. се явяват показанията на
св. С.. Същият посочва, че полицаят действително се е появил на платното за
движение, и е държал стоп-палка в ръката си, но не я бил вдигнал, като е бил
установен късно от жалбоподателката и от св. С. заради спрял на
пешеходната пътека камион. Сочи, че жалбоподателката се е стреснала, дала
е мигач и е минала в лява лента.
Съдът при сторения анализ на противоречията в показанията на
разпитаните свидетели, обсъди тяхната логичност, последователност,
убедителност, както и възможната заинтересованост на свидетелите. В тази
връзка съдът намери, че следва да кредитира показанията на св. П. и св. Т.,
като непосредствените впечатления на съда бяха, че същите са
последователни и убедителни и напълно логични с оглед развилите се
впоследствие събития. Свидетелите са действали напълно в унисон с оглед на
развилата се според тях ситуация – докладвали са на дежурния и са
предприели установяване на собственика на неспрелия на подадения сигнал
автомобил. Липсва всякаква житейска и правна логика полицейските
служители да тръгнат да издирват въпросния автомобил и водач в случай, че
не е било установено нарушението. Обстоятелството, че полицейските
служители са били видими и са виждали минаващите коли се подкрепя и от
факта, че същите са установили номера на преминаващия автомобил, за да
могат впоследствие да предприемат съответните действия по установяване на
нарушителя.
Съдът не кредитира показанията на св. С. в спорната част – дали е бил
подаден сигнал със стоп-палка. На първо място съдът съобрази
обстоятелството, че свидетелят е приятел на жалбоподателката. На следващо
място, същият й е бил придружител при нейното каране и е възможно
вниманието му да е било насочено към други обстоятелства и във връзка с
3
останалите участници в движението. На следващо място, показанията му се
явяват и нелогични. Същият заявява, че непосредствено преди мястото, на
което са били позиционирани полицаите, е имало спрян камион върху
пешеходната пътека. В такъв случай, задължението на водача е да кара с
повишено внимание и с готовност да спре в случай на поява на пешеходец.
При твърдяното от св. С. изскачане на полицая в средната лента, логично е
било жалбоподателката да спре, за да пропусне преминаващия полицейският
служител, в случай че същият има качеството на пешеходец, а не да
преминава в крайна лява лента и да продължава пътя си, отнемайки
предимството на пешеходеца. От друга страна, ако полицейският орган е
изпълнявал задълженията си по контрол на правилата за движение по
пътищата и е подал знак за спиране, каквото се установява да се е случило с
оглед показанията на св. П. и Т., отново задължението на жалбоподателката е
било да спре, за да може да й бъде извършена проверка. Така при всички
положения дължимото поведение на жалбоподателката е било да спре, което
тя не е извършила.
В останалата част фактите не са спорни между страните, като същите
се доказват от събраните по делото доказателства, включително и от
показанията на свидетелите и приложените писмени доказателства.
С оглед на изложеното, съдът намери, че описаната в АУАН
фактическа обстановка е и действително осъществилата се.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От приложените по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи – т. 2.8. и Заповед №317з-1684-21.03.2019г.
се установява компетентността на актосъставителя и на административно-
наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 27.01.2021г., три
дни след извършване на твърдяното нарушение от 24.01.2021г., а НП - на
26.02.2021 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.
34 ЗАНН.
4
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП.
Относно нарушението по чл. 103 ЗДвП.
Съдът намира, че при правилно установена фактическа обстановка,
съвсем законосъобразно контролният орган е квалифицирал извършеното от
дееца като нарушение по чл. 103 ЗДвП.
Съгласно трайната съдебна практика, за да е осъществен съставът на чл.
103 от ЗДвП, сигналът, подаден от контролния орган, следва да бъде по един
от лимитативно изброените в чл. 207 ППЗДвП начини, доколкото със
сигнали, които не са нормативно уредени водачите не са длъжни да се
съобразяват. Така изрично Решение №334/14.02.2019 година, КНАД № 3730
по описа за 2018 год. на Административен съд Пловдив, Решение № 1974 от
08.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 2093 / 2018 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
В процесния случай е описано в АУАН и НП, а и се установи от
фактическа страна, че сигналът за спиране е подаден от контролния орган по
ясен и недвусмислен начин и то със СТОП- палка от одобрен образец, която е
изрично посочена в чл. 207 ППЗДвП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че деянието му е
несъставомерно доколкото не бил изпълнил полицейското разпореждане за
спиране не нарочно, а поради обстоятелството, че не забелязал подадения
сигнал със стоп-палка.
Съгласно чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи. В случая за нарушение по чл. 103 ЗДвП липсва изрично заявена
законодателна воля непредпазливите деяния да не се наказват.
Съгласно чл. 11 ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
5
Наказателния кодекс. В тази връзка в чл. 11, ал.3 НК е пояснено, че
непредпазливата форма на вина има две форми: 1. небрежност, когато деецът
не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, и самонадеяност, когато е предвиждал
настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.
Съгласно чл. 20, ал.1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Според трайната
съдебна практика тази норма следва да се разбира като вменяваща
задължение за водача всеобхватно във всеки един момент да наблюдава
околната пътна обстановка, включително за сигналите подавани от
контролните органи по пътищата. Така изрично Решение № 164 от 14.IV.1988
г. по н. д. № 148/88 г., III н. о., Решение № 1234 от 1.ХII.1976 г. по н. д. №
1097/76 г., III н. о. Решение № 59 от 08.06.2011 г. по нак. д. № 650/2010 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 616 от 06.03.2012 г. по нак. д. №
2792/2011 г. на Върховен касационен съд.
От друга страна чл. 20, ал.2 ЗДвП задължава водачите във всеки един
момент да управляват МПС с такава скорост, че да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, в този смисъл, те са длъжни да управляват МПС
по начин, позволяващ им да спрат при подаден в тази насока сигнал от
контролните органи.
От систематичното тълкуване на чл. 103 ЗДвП, чл. 20, ал.1 ЗДвП и чл.
20, ал.2 ЗДвП следва несъмнения извод, че дори и да не е забелязала
контролния орган, подаващ сигнал за спиране със стоп палка по образец, то
жалбоподателката безусловно е била длъжна да управлява МПС по такъв
начин, че да забележи и да се съобрази с неговите указания.
От друга страна актосъставителят по един несъмнен начин установи с
показанията си, че сигналът със стоп палка е бил подаден по ясен,
недвусмислен начин, съгласно утвърдените правила, като от начина на
подаването му, дори и при наличието и на други коли в кръстовището, не би
могло да възникне съмнение до кой водач е адресиран.
От гореизложеното е видно, че жалбоподателката, въпреки че не е
забелязала подадения сигнал от контролния орган, е бил длъжна и е могла да
стори това, от което следва, че следва да носи отговорност за нарушение по
6
чл. 103 ЗДвП при непредпазлива форма на вина - така изрично Решение №
1454 от 21.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 3707 / 2017 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1461 от 21.06.2018 г. по к. адм.
н. д. № 1146 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 388 от 15.03.2017 г. по н. д. № 3025 / 2016 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
От административно-наказващия орган е приложена коректната
санкционна норма-чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП. Така Решение № 2341 от 12.11.2018
г. по к. адм. н. д. № 2934 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 2264 от 07.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1996 / 2018 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2228 от
05.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2204 / 2018 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, , Решение № 1572 от 05.07.2018 г. по к. адм.
н. д. № 1656 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Санкцията е индивидуализирана в законоустановения минимум- 50 лева
глоба и 1 месец лишаване от правоуправление.
По изложените съображения, санкциите за извършеното нарушение по
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП следва да се потвърди.
Относно нарушението по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. Това
задължение е само за водач на МПС, тоест същият е длъжен да носи
съответните свидетелство и талон само при управление на МПС. Доколкото
установяването, че жалбоподателката не носи контролния си талон, е станало
в по-късен момент от твърдяното от нея управление – управлението на МПС е
било на 24.01.2021г., когато същата не е била спряна, а се посочва, че не е
носила със себе си талона на 27.01.2021г. (датата на съставяне на АУАН) - то
и поведението й не покрива състава на твърдяното административно
нарушение. Би имало нарушение, ако беше описано, че жалбоподателката е
управлявала МПС и на 27.01.2021г., при съставянето на АУАН, но липсват
такива твърдения. В този случай и самото нарушение би било от дата
27.01.2021г., която също не е описана в акта.
7
Не се установява и жалбоподателката да не е носила контролен талон на
24.01.2021г., когато е управлява автомобила, доколкото в АУАН е записано
само, че същата не е носила талона на датата при съставяне на АУАН –
27.01.2021г., каквото задължение както вече се посочи жалбоподателката
няма.
По изложените съображения НП в тази част следва да се отмени.
По разноските.
С оглед крайния изход на спора, и двете страни имат право разноски по
съразмерност. Доколкото нито една от двете страни не е претендирала такива
и не са представени доказателства за извършването им, то и разноски не
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0444-
000054/26.02.2021г., издадено от Началник Сектор към ОДМВР-Пловдив, 05
РУ-Пловдив, В ЧАСТТА, в която на В. ИВ. Т., ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от
ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0444-000054/26.02.2021г.,
издадено от Началник Сектор към ОДМВР-Пловдив, 05 РУ-Пловдив, В
ЧАСТТА, в която на В. И. Т., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8