Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

08.04.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

25.02.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

206

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от Н.Д.Н. от ***, действащ чрез адв.Х.М. от АК-***, против Ревизионен акт № Р-16000919005202-091-001/27.02.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив. Ревизионен акт е бил обжалван по административен ред пред директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, по която жалба е налице постановено Решение по жалба срещу ревизионен акт № 228/22.05.2020 г., с което е потвърден изцяло оспореният РА.

Излага доводи, че РА е незаконосъобразен и неправилен. Счита, че не са спазени законовите изисквания относно срока за извършване на ревизията /чл.114 от ДОПК/, като не са налице достатъчно данни, че са спазени сроковете за издаване на РД, по реда на чл. 117 от ДОПК, още по-малко спазване на сроковете за издаване на РА, имайки предвид разпоредбата на чл. 119 от ДОПК.  В този смисъл намира, че РА е недопустим като постановен след изтичане на преклузивния срок по чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

Оспорва изцяло изводите на органите по приходите, с които е прието наличието на основанието по чл. 19 от ДОПК за ангажиране на отговорността на Н.Д.Н. от ***, в качеството му на управител и едноличен собственик на „***“ ЕООД, с ЕИК ***.

В тази връзка сочи съображения, че липсвала обективност и обсъждане в цялост на всички факти и обстоятелства, което водело до незачитане правата на данъчния обект – Н.Д.Н., незаконосъобразност и неправилност на постановения РА и значително изкривяване на финансовите резултати за отговорност за ДДС за периода от 01.02.2018 г. до 31.03.2018 г., относно установяване на отговорността на физическото лице за задълженията на едноличното му дружество “***” ЕООД, с ЕИК: ***.

Твърди, че  счетоводството на фирмата е отразило вярно и честно представянето на стопанските операции, като в случая било оказано максимално съдействие с цел изясняване на обективната истина. В този смисъл Н.Д.Н. бил предоставил необходимите обяснения във връзка с искания за представяне и осигуряване на достъп до документи за периода 01.02.2018 г. до 31.03.2018г., а именно сключени договори/писмени и устни/, споразумения, приемо- предавателни протоколи, фактури, и др., заявявайки, че документите са незаконно отнети/откраднати/ - Уведомително писмо от ОДМВР - Кърджали, Районно управление - Крумовград към МВР за извършена проверка по случая с рег. № ***/*** г./.

Счита, че не може да се приеме във вреда непредставянето от „***" ЕООД на доказателства за установяване на извършените доставки, за счетоводната отчетност, плащания, предходните доставчици, наличието на технически и кадрови потенциал, НА, скици, сключени договори, анекси към тях и други документи, доказващи наличие на търговска кореспонденция между проверяваното и ревизираното лице, доказателства, за това какъв точно е предмета на доставка, копие на платежно нареждане доказващи разплащането между контрагентите; договори във връзка с доставката - оферти, анекси, приемо-предавателни протоколи, съответно информация за начина на калкулиране на цената на продадения имот, как точно е намерено, избрано за доставчик на „*** ООД.

Оспорва изводите на ревизиращия екип, че от страна на Н.Д.Н. е проявена недобросъвестност относно задължения за ДДС на „***" ЕООД, които в резултат на неговите действия и бездействия са станали несъбираеми. Счита, че липсата на реални сведения от дружеството, не представлявало основание и причина, за приемане на отрицателни факти и обстоятелства спрямо дружеството „***" ЕООД, с ЕИК: ***.

Въвежда доводи, че подобен подход бил в разрез с уредените в разпоредбите на чл. 3 и чл. 5 от ДОПК принципи на служебно начало и обективност в административното производство, съгласно които органите по приходите били длъжни служебно и безпристрастно да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорностите на задължените лица. Изцяло неправилни и необосновани били констатациите, че бил налице основания за прилагане нормата на чл.19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и за ангажиране на отговорност на лицето Н.Д.Н. - управител, представляващ и едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД. Изводите и фактите, приети от длъжностните лица били неправилни, необосновани и незаконосъобразни, не били разгледани в цялост всички факти и данни, като превратно и необосновано се тълкували и установявали отговорност на физическото лице, като представител на дружеството, без правно основание и достатъчно данни.

Счита, че е нарушено и процесуалното право на защита спрямо лицето Н.Д.Н., тъй като Решение по жалба срещу ревизионен акт № 228/22.05.2020 г., не било връчено на процесуалните представители, а единствено на адресата.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени като недопустим Ревизионен акт № Р-16000919005202-091-001/27.02.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив.

При условията на алтернативност моли да бъде отменено Решение по жалба срещу ревизионен акт № 228/22.05.2020 г., издадено от директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП и потвърдения с него Ревизионен акт № Р-16000919005202-091-001/27.02.2020 г. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. На зададените по чл. 176 от ГПК въпроси, заявява следното: 1. Не оспорва обстоятелството, че е получил сумата по Фактура № ** от *** год., с данъчна основа *** лв. и ДДС, в размер на *** лв., платена от  „***” ООД, която сума била заплатена по банкова път и твърди, че сделката е била законна; 2. Сочи, че не разполагал с никакви счетоводни документи на дружеството, тъй като била извършена кражба и му откраднати множество вещи, включително първични, финансови, правни и счетоводни документи. За случая имало подадена жалба до Районна прокуратура и до ОДМВР и бил повикан два-три пъти, след което производството било прекратено, поради неизвестен извършител. Не притежавал некакви счетоводни документи и не му било известно такива да се съхраняват някъде; 3. Не оспорва обстоятелството, че „***” ЕООД дължи ДДС за данъчен период месец февруари 2018 год., в размер на *** лв., като твърди, че бил изплатил една част от сумата, а друга част остана неизплатена, но не разполагал с документи; 4. Сочи, че ползвал счетоводна къща „***”, която вече не извършвала такава дейност. Бил в търговски отношения с *** фирма, с цел съвместен бизнес, но бил излъган и загубил всичко, респ. сега бил „на нула“, тъй като всичките му средства били вложени в този бизнес. Към настоящия момент нямал никакви финансови възможности, както той, така и дружеството „***” ЕООД.

От пълномощника адв.М. са постъпили молби/вх. № 54/25.01.2021 г. – л. 273 и № 385/25.02.2021 г. – л. 286/, с които поддържа депозираната жалба по изложените в нея доводи.

Ответникът по жалбата, директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. От юрисконсулт М. Г. е депозирана молба/вх. № 339/19.02.2021 г. – л. 284/, в която оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, респ. потвърди № Р-16000919005202-091-001/27.02.2020 г. и присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. В подкрепа на доводите си излага подробни съображения за законосъобразността и обосноваността на оспорения РА. Представя писмена защита.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № Р-16000919005202-020-001/05.08.2019 г./л. 237/, връчена на 22.08.2019 г./известие за доставяне – л. 239/, с която е възложено извършването на ревизия на Н.Д.Н. ***, в качеството му на управител на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, за определяне на задължения за ДДС за периода от 01.02.2018 г. до 31.03.2018 г. За изменение на първоначалната заповед е издадени Заповед № Р-16000919005202-020-002/18.11.2019 г./ л. 234/, относно срока за приключване на ревизията, като на основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК срокът е продължен до 22.01.2020 г. Цитираните заповеди са издадени от З. Д. В. - *** при ТД на НАП - Пловдив, оправомощена със Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, Приложение № 2/ л. 17 –л. 19/;

Резултатите от ревизията са материализирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-16000919005202-092-001/03.02.2020 г./л. 53 – л. 58/, връчен по електронен път на 07.02.2020 г./л. 60/. Ревизираното лице е подало възражение по доклада по чл. 117, ал. 5 от ДОПК/вх. № 2402/21.02.2020 г. – л. 41 – л. 42/;

Съставен е Ревизионен акт/РА/ № Р-16000919005202-091-001/27.02.2020 г./л. 44 – л. 49/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от З. Д. В. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и В. И. К., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен път на 04.03.2020 г./л. 40/.

С ревизионния акт са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на *** лв. и лихви в размер на  *** лв.

По същество, след извършената преценка на предоставените от ревизираното лице доказателства и обяснения, относими към ревизията, резултатите от извършените насрещни проверки и изисканата информация, сведения и обяснение от трети лица, извършените справки, ревизиращият екип е приел за установено следното:

Н.Д.Н. е представляващ и едноличен собственик на капитала на дружеството „***“ ЕООД считано от 20.12.2017 г. В хода на извършената проверка са събрани доказателства в резултат на извършените процесуални действия, при което е установено, че за ревизирания период 01.02.2018 г. - 31.03.2018 г., от „***“ ЕООД, за целите на ДДС, е подадена СД за ДДС ведно с дневници за покупки и продажби само за данъчен период м. февруари 2018 г., като е деклариран ДДС за внасяне в размер на *** лв. За данъчен период 01.03.2018 - 31.03.2018 г. до момента на изготвяне на РА, от „***“ ЕООД не е подадена СД за ДДС.

Ревизираното лице е предоставило писмено обяснение /в отговор на ИПДПОЗЛ изх.№ Р-16000919005202-040-001 от 13.08.2019 г./, от съдържанието на което се констатирало, че през ревизирания период в качеството си на управител и представляващ дружество „***“ ЕООД, Н.Д. не е издавал пълномощни на други лица, които да извършват представителни права от и за сметка на дружество „***" ЕООД. Всички документи, от и за сметка на дружеството, са подписвани само от него, като в т. 4 /изречение второ/ е заявено: „данни и информация за дружеството към всички институции и банки съм подавал лично аз - Н. Д. Н.. В писмените обяснения лицето е посочило, че не представя изисканите счетоводни документи за „***“ ЕООД, поради факта, че същите са му незаконно отнети /откраднати/ за което е представил уведомително писмо от РУ - Крумовград към МВР, за извършена проверка по случая с per. №***/*** г.

Ревизиращият екип е приел, че Н.Д.Н. е сключил договор и е издал и подписал всички документи във връзка с извършената продажба на недвижимия имот, от която сделка за „***“ ЕООД са възникнали задължения за ДДС за данъчен период 01.02. - 28.02.2018 г. в размер на *** лв. Посочено е, че по извършената покупко-продажба на недвижими имоти с купувач „***“ ООД в полза на „***" ЕООД е било извършено плащане по банков път в размер на *** /*** лв./, която сума е била заплатена на 13.02.2018 г. от *** сметка на „***" ООД в Райфайзенбанк, по сметка № *** на „***" ЕООД в „Първа инвестиционна банка" АД, за която сметка, видно от справката за банкови сметки и сейфове на физическите лица, Н.Д.Н. е бил упълномощен да се разпорежда. Посочено е, че предмет на сделката са:  1. Поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със заповед № КД-14-22-1180/06.08.2013 г. на Началника на СГКК-София, находящ се в ***, адрес на поземлен имот: ***, с площ по скица на АГКК от 3 796 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10 метра, стар идентификатор: ***; 2. Поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със заповед № КД-14-22-1180/06.08.2013 г. на Началника на СГКК-София, находящ се в ***, адрес на поземлен имот: ***, с площ по скица на АГКК от 390 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: ***.

В РА е отразено, че собственикът на „***“ ЕООД  е правоприемник на две други дружества през 2013 г. и 2014 г., които от извършената справка в информационния масив на НАП са със задължения, натрупани преди правоприемството и неизплатени към бюджета. Предвид това и с оглед обстоятелството, че Н.Д.Н. е без каквото и да е имущество, е изведен изводът, че е налице съзнателно осуетяване заплащането на задълженията на дружествата, както и декларираното и невнесено ДДС от „***“ ЕООД за м.02.2018 г. по СД № ***/*** г., произтичащо от продажбата на имот към „***“ ООД.

Прието е, че Н.Д.Н. е проявил недобросъвестност относно задълженията за ДДС на „***“ ЕООД, които в резултат на неговите действия са останали несъбираеми. Изложени са изводи, че от ЗЛ няма подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018 г., и за предходната 2017 г., както и ГФО. Последната подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО и ГФО е за 2016 г. Счетен е за безспорен факта, че ЗЛ е знаело за възникналите задължения и това, че те няма да бъдат внесени в приход на държавния бюджет. Липсата на подадена ГДД за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, е преценено като укриване на факти пред данъчната администрация, независимо от факта, че ЗЛ е декларирало в СД за ДДС дължимия данък за м. февруари 2018 г.

Счетено е, че са налице предпоставките за прилагане на нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и за ангажиране отговорността на Н.Д.Н. в качеството му на управител на „***“ ЕООД. Въведени са доводи, че в качеството си на едноличен собственик и управител, същият е отговорен за цялостната дейност и документация на дружеството, като е знаел, че в подадената справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.02. - 28.02.2018 г., е декларирано задължение за ДДС за внасяне в приход на държавния бюджет. Предвид това, негово било задължението за предприемане на всички необходими действия за да погаси задължението за ДДС, дължимо и начислено във връзка с извършената продажба на недвижимия имот, за която продажба е получено плащане в пълен размер от купувача по банкова сметка. Такива действия от страна на ревизираното лице не били предприети в случая, поради което била налице причинно-следствена връзка между неговото поведение и невъзможността да бъдат събрани задълженията за ДДС на дружество „***“ ЕООД.

Относно получените парични средства от продажбата на процесния имот, към 31.12.2018 г. и до настоящия момент, е възприето, че е налице скрито разпределение на печалба /по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО/ тъй като от РП не били представени доказателства как са разходвани тези средства, съответно как лицето се е разпоредило с тях след получаването им по банковата сметка на дружеството, за която сметка било установено от публичния изпълнител в последствие, че е без авоари.

Процесният РА е оспорен в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. В жалбата/вх. № 3512/18.03.2020 г.на ТД на НАП гр.Пловдив, офис Смолян – л. 35 – л. 37/ са въведени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите за наличието на предпоставките по чл. 19 от ДОПК, аналогични с изложените такива в процесната жалба.

С Решение № 228/22.05.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП/л. 11-л. 16/, е потвърден ревизионния акт, с който на Н.Д.Н. в качеството му на управител „***“ ЕООД, с ЕИК ***, по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК е вменена отговорност за задължения по ЗДДС в размер на *** лв. и лихви в размер на  *** лв.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че процесната жалба е допустима и подадена в законоустановения срок/съгласно Определение № 13873/10.11.2020 г. на ВАС по а.д. 11257/2020 г./, от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 119 , ал. 2 от ДОПК, чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Актът е изготвен в предписаната в чл. 120 от ДПК писмена форма и съдържа въведените в посочената норма реквизити. В приложения като неразделна част от РА ревизионен доклад са изложени подробно фактическите констатации и изводи на ревизиращия екип.

От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Съдът намира за неоснователни, въведените в жалбата твърдения за неспазване на установените в ДОПК срокове за съставяне на РД и РА.

В тази връзка, доводът, че в случая не е спазен срокът за съставяне на РД, е изцяло голословен и бланкетно въведен. Съгласно чл. 117 от ДОПК, ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. В конкретния случай със Заповед № Р-16000919005202-020-002/18.11.2019 г./ л. 234/, срокът за завършване на ревизията е  продължен до 22.01.2020 г., а Ревизионен доклад /РД/ № Р-16000919005202-092-001 е съставен на 03.02.2020 г., т.е. 12 дни след изтичане на срока за завършване на ревизията.

Неоснователно и формално въведено е и възражението за нарушение на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, относно срока за издаване на РА. По силата на посочената разпоредба, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. Жалбоподателят се е възползвал от възможността по чл. 117, ал. 5 от ДОПК, респ. подал е възражение срещу РД в законоустановения срок от връчването му -  вх. № 2402/21.02.2020 г. – л. 41 – л. 42/. Предвид датата на депозиране на възражението, 14-дневния срок за издаване на РА изтича на 06.03.2020 г. Процесният Ревизионен акт/РА/ № Р-16000919005202-091-001 е издаден на 27.02.2020 г., т.е. 6 дни след подаване на възражението, респ. изцяло в съответствие със срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

С оглед горното, спорът се свежда до това, налице ли са предпоставките за ангажиране на отговорността на жалбоподателя  по реда на чл. 19, ал. 1 и/или ал. 2 от ДОПК, в качеството му на управител на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, за задължение на дружеството по ДДС за данъчен период 01.02. - 28.02.2018 г. в размер на 324 667.78 лв., ведно със съответната лихва за забава. В тази връзка видно от съдържанието на релевантните РД и РА/съответно отразеното на л. 56, стр. 2-ра (стр. 8 от РД) и л. 47 (стр. 7 от РА)/, в същите е прието, че по отношение на Н.Н. са налице основанията по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, посочено по следния начин: „Предвид по-горе установените факти и обстоятелства, и на база събраните доказателства, с ревизията се приема, че са налице основания за прилагане нормата на чл.19 /ал.1 и ал.2/ от ДОПК, и за ангажиране на отговорност на лицето Н.Д.Н. - управител, представляващ и едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД, относно задължения за ДДС на дружеството“.

По силата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.

Съгласно ал. 2 на чл. 19 от ДОПК, управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

В горецитираната норма на чл. 19 от ДОПК е въведен особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци /осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Анализът на чл. 19, ал. 1 от ДОПК аргументира извода, че за да възникне отговорността на лицето по този ред, следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК; 2. да е налице виновно поведение на лицето, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, респ. вследствие на това поведение - укриването на факти и обстоятелства да не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на посочените публични вземания, поради обстоятелството, че дружеството не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични задължения.

На основание чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, в настоящия процес носител на доказателствената тежест да установи/докаже фактическите основания за издаването на обжалвания акт, вкл. наличието на тези елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е  ответникът - директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в която връзка са дадените от съда указания с разпореждане от 17.12.2020 г., препис от което е връчен на всяка една от страните/л. 266 – л. 267/.

По делото не е спорно, че „***“ ЕООД, с ЕИК *** е регистрирано по ЗДДС на 10.05.2013 г., като за периода от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г., както и понастоящем едноличен собственик на капитала на дружеството и управител на ЮЛ е Н.Д.Н., с ЕГН **********. Тези обстоятелства не оспорват от жалбоподателя и се установяват от приложените към административната преписка доказателства - Ревизионен доклад № Р-1600919005202-092-001/03.02.2020 г., Учредителен акт на ЕООД „***“ от 14.12.2017 г./л. 89/, Учредителен акт на ЕООД „***“ от 01.03.2018 г./л. 88/, Справка за „***“ ЕООД, с ЕИК ***/л. 93/ и Справка от ТР/л. 94/.

Предвид това, съдът намира, че е налице първият от горецитираните елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.

Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание – чл. 141, ал. 1 от ТЗ. Съгласно чл. 141, ал. 2 от ТЗ дружеството се представлява от управителя, а при няколко управители всеки един от тях може да действа самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго.

Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на счетоводните регистри по чл. 124 от същия закон.

Безспорно в управляващото дружеството лице следва да е налице представа относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС квалифицира като облагаеми доставки, като информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС, чл. 115 от ППЗДДС и приложение № 13 към ППЗДДС.

Релевантно за делото е обстоятелството, че в качеството си на задължено от страна на „***“ е подадена справка-декларация по ЗДДС за м.02.2018 г., в която за данъчен период 01.02.2018 г. – 28.02.2018 г. е деклариран ДДС за внасяне в размер на *** лв. Изложеното е видно приложените и приети по делото - Писмо с изх. 05 74-04-4/06.08.2019 г./л. 78 - л. 79/ и Справка-декларация за данък върху добавената стойност от „***“ ЕООД за данъчен период 2/2018 г./л. 99/. В конкретния случай не се твърди, а и не са налични данни да е налице разминаването между декларираният размер на ДДС и действително дължимият такъв.

Наличието на основанието по чл. 19, ал. 1 от ДОПК по отношение на жалбоподателя е обосновано с липса на подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. В тази връзка, на стр. 6 от РД – л. 55, стр. 2 от делото, съответно на стр. 5 от РА – л. 46 от делото, е посочено, че неподаването на ГДД за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, представлява укриване на факти пред данъчната администрация, независимо от факта, че ЗЛ е декларирало в СД за ДДС дължимия данък за месец февруари 2018 г.  Според съда в процеса не се установява укриване на факти и обстоятелства от страна на Н., в качеството му на управител на „***“ ЕООД, вследствие на което да не може да бъде събрано процесното задължение по ЗДДС. В този смисъл безспорно е, че информирането на приходната администрация за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, за извършените и получените облагаеми доставки, както и за дължимия данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др., за начислени осигурителни вноски и данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, се извършва под формата на ГДД по чл. 92 от ЗКПО, респ. декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, СД по ЗДДС, декларации обр. 6, като разминаването между декларираното и действителното задължение, съставлява укриване. Несъответствието между действително проявените факти и обстоятелства, установени с РА, и тези, отразени в ГДД по чл. 92 от ЗКПО и СД по ЗДДС, следва да бъде квалифицирано като укриване по смисъла на  чл. 19, ал. 1 от ДОПК, доколкото управителят представлява дружеството, а и същият, в качеството му на управител, лично е подписвал първичните и вторични счетоводни документи, ГДД по чл. 92 от ЗКПО, отчетите и т. н., поради което е бил наясно, че процесните сделки, респ. тези действия/или бездействия/ са били насочени към укриването на правнозначими факти и обстоятелства, отразявани в подаваните по реда на ЗКПО декларации, респ. в СД по ЗДДС. Ревизираното лице – Н.Д.Н., в качеството се на като управител на „***“ ЕООД, е изпълнило задължението си да информира приходната администрация чрез подаване на СД по ЗДДС за процесния период и доколкото установеното задължение с процесния РА е за дължимо и несъбрано задължение на дружеството за ДДС, съответно по размер и период на подадената справка-декларация, то липсата на подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. е несъставомерно. С други думи, липсата на декларирани от дружеството и невнесени задължения, които не попадат в обхвата на ревизионното производство, не изпълват фактическите основание за приложението на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, относно наличието укриване на релевантни факти и обстоятелства, в резултат на което да е невъзможно да бъдат събрани процесните задължения на  дружеството.

Следва да се отбележи, че в Решение № 228/22.05.2020 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с което е потвърден оспореният ревизионния акт, е обсъждано единствено наличието на основанието по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, като в диспозитива на решението изрично е прието, че на Н.Д.Н., в качеството му на управител „***“ ЕООД, с ЕИК ***, е вменена отговорност за задължения по ЗДДС в размер на *** лв. и лихви в размер на  *** лв., по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че по отношение на жалбоподателя не е налице основанието по чл. 19, ал. 1 от ДОПК.

В конкретния случай обаче, според съда, е налице основание за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК спрямо Н.Д.Н.. Приложението на цитираната разпоредба предполага кумулативното наличие на следните елементи, за да бъде ангажирана тази отговорност: 1. Да се установи качеството на лицето на управителен орган на задължено юридическо лице към момента на извършване на разпоредителните действия; 2. Да се установи дали извършените от ревизираното лице плащания представляват скрито разпределение на печалбата на дружеството; 3. Наличието на причинно- следствена връзка между разпоредителните действия на лицето и имущественото състояние на задълженото дружество и 4. Дали в резултат на извършените плащания имуществото на задълженото лице е намаляло и именно по тази причина главното задължено лице не е в състояние да заплати данъците си или задължителните си осигурителни вноски.

Както вече бе посочено по-горе, по делото е безспорно, че „***“ ЕООД, с ЕИК *** е регистрирано по ЗДДС на 10.05.2013 г., като за периода от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г., както и понастоящем едноличен собственик на капитала на дружеството и управител на ЮЛ е Н.Д.Н., с ЕГН **********, в което качество жалбоподателят единствено се е разпореждал с наличните средства по банковата сметка на дружеството, т.е. налице е първата от горните предпоставки.

На следващо място съдът счита, че осъществените от жалбоподателя плащания от сметката на дружеството, попадат в хипотезата на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, съгласно която „скрито разпределение на печалба“ са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и „б“. В тази връзка следва да се отбележи следното:

В производството не е спорно, че между „***“ ЕООД, с ЕИК *** като „продавач“ и „***“ ООД, с ЕИК *** като „купувач“ е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който представляваното от жалбоподателя дружество е продало на купувача, както следва: 1. Поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със заповед № КД-14-22-1180/06.08.2013 г. на Началника на СГКК-София, находящ се в ***, адрес на поземлен имот: ***, с площ по скица на АГКК от 3 796 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10 метра, стар идентификатор: ***; 2. Поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със заповед № КД-14-22-1180/06.08.2013 г. на Началника на СГКК-София, находящ се в ***, адрес на поземлен имот: ***, с площ по скица на АГКК от 390 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: ***.

По извършената покупко-продажба, от страна на „***“ ООД в полза на „*** ЕООД е извършено плащане по банков път в размер на общо в размер на *** *** с ДДС /*** лева/. Сумата е платена на два пъти: *** - преведени при сключване на предварителния договор е *** *** – преведени на 13.02.2018 г., от сметка в евро в „Райфайзенбанк“ АД с титуляр “***“ по сметка № *** на „***" ЕООД в „Първа инвестиционна банка“ АД, за която сметка, видно от справката за банкови сметки и сейфове на физическите лица/л. 215/, Н.Д.Н. е единственото упълномощено лице, да се разпорежда със средствата по сметката. Изложеното се установява от представените и приети писмени доказателства – Нареждане за валутен превод с дата 13.02.2018 г./л. 201/, Справка за банкова сметка *** „Райфайзен Банк“/л. 202/, Анекс от 30.01.2018 г. към договор от 21.12.2017 г./л. 203/, Договор от 21.12.2017 г./л. 204 - л. 205/,  Анекс от 30.01.2018 г. към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.12.2017 г./л. 206 – л. 207/, Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.12.2017 г./л. 207, стр. 2 – л. 210/.  Тези обстоятелства не се отричат от жалбоподателя, като на зададените му въпроси по чл. 176 от ГПК, потвърждава осъществяването на сделката и заплащането на продажната цена по банковата сметка на „***“ ЕООД. Именно въз основа на получената продажна цена по сделката дружеството е формирало публично задължение по ЗДДС за месец 02.2018 г. в размер на невнесен ДДС от *** лв., за което от „***“ ЕООД е подадена справка-декларация по ЗДДС № ***/*** г. за данъчен период от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г./л. 99/. 

От наличните по преписката доказателства - Служебна бележка изх. № ***/*** г. на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, ведно със Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице с изх. № С180022-134-0003182/27.11.2018 г. /л. 107 – л. 110/, се установява, че е образувано изпълнително дело /ИД/ № *** г. срещу „***“ ЕООД за задължението по СД по ЗДДС с вх. № ***/*** г. за период м.02/2018 г., при което са били предприети действия за принудително събиране на просрочените публични задължения на ЗЛ. Извършено е пълно проучване на дружеството за наличие на имущество или активи, които могат да послужат за обезпечаване на дълга, като са отправени писмени запитвания до ЦРОЗ, Община София, КАТ, ОД „Земеделие“, Министерство на земеделието и храните. Извършени са справки в регистрите на ИКАР, Регистър „Кораби“ на ИА ,Морска администрация“, ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“. При направена справка в регистъра на БНБ за разкрити банкови сметки от „***“ ЕООД, е установено, че дружеството има разкрита сметка в „ПИБ“ АД. След предприети действия чрез РИЗС с изх. № С180022-029-0021886/31.08.2018 г. за задълженията по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на *** лв. По наложените обезпечения няма други постъпили суми. „***“ ЕООД не притежава дялове и акции в други дружества; няма данни за вземания от трети лица; няма данни за амортизируеми активи, които биха могли да обезпечат задължението на дружеството; дружеството не притежава земеделски земи, гори и земи от горски фонд, няма намерени вписвания в Имотен регистър, няма МПС, въздушни и водоплавателни съдове, няма данни за предоставени заеми, няма данни за декларирани от дружеството собствени недвижими имоти, освен продадените през м.02.2018 г. на ***” ООД по нотариален акт и фактура № **/*** г. с дан. основа *** лв. и ДДС *** лв., от които се формира публичното задължение за м.02.2018 г. на „***“ ЕООД. Дружеството не притежава активи и имущество, включително авоари по банкови сметки, които да послужат за обезпечаване на публичните му задължения, поради което дългът на „***“ ЕООД е категоризиран като несъбираем към дата 27.11.2018 г.

По делото няма представени доказателства, които да установяват обстоятелството, че продажна цена в размер на *** ***, постъпила по банковата сметка на „***“ ЕООД на два транша, вторият от които в размер на *** *** на 13.02.2018 г. в „Първа инвестиционна банка“ АД, е била разходвана във връзка със стопанската дейност на дружеството, като конкретни твърдения за това не са въведени от жалбоподателя, нито в хода на ревизионното производство, нито в образуваното и проведено съдебно производство.

Основната дейност на дружеството е: търговия с книжарски и канцеларски материали, учебници, художествена. и техническа литература, вестници и списания, търговия с промишлени стоки и стоки за бита, стоки и играчки, дрехи, обувки, спортни стоки; офис техника, консумативи и обзавеждане, продажба на ел. уреди, изделия на електрониката, електротехниката и химията, консигнационна, разносна и бартерна търговия, покупко-продажба на движимо и недвижимо имущество, извършване на промишлени, битови, ксероксни машинописни и комплексни услуги на населението, строителна и ремонтна дейност на ал. инсталации, бояджийски услуги, консултантски и ксероксни услуги, пласмент на ел. елементи и изделия от тях, превоз на пътници и товари, посредничество на местни и чуждестранни фирми в страната и чужбина по установения ред за извършване на външно търговска дейност, както и всички други дейности, разрешени от закона.

С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-16000919005202-040-001/13.08.2019 г./л. 229 – л. 230/, в връчено на 22.08.2019 г., от Н.Д.Н. са били изискани първични счетоводни документи, счетоводни регистри, всички относими документи, свързани с дейността на дружеството за 2017 г. и 2018 г., включително  счетоводни сметки за 2017 г. и 2018 г., фактури за продажби, договори с контрагенти, нотариални актове, приемо-предавателни протоколи, както и данни за счетоводството на дружеството. Счетоводни документи, както и конкретни данни за осъществени плащания не са били предоставени от ревизираното лице. В депозираните от жалбоподателя писмено обяснение/ вх. № 11080/28.10.2019 г. – л. 218 и сл./, с приложени към него справки/, не съдържат данни за притежавани недвижими имоти и МПС. Посочена е открита сметка в лева на името на Н.Н. в „Юробанк“ АД и е предоставено копие на Уведомително писмо per. № 289000-4526/08.10.2019 г. от ОД на МВР Кърджали, ***. Не са представени изисканите счетоводни документи - първични и вторични на „***“ ЕООД, като писменото обяснение Н.Н. е заявил, че в качеството си на управител и представляващ на „***“ ЕООД, не е издавал пълномощни на други лица, които да извършват представителни права от името и за сметка на дружеството. Твърди, че не представя изрична декларация за това, къде се съхраняват документите на дружеството, тъй като това не му било известно. Документи от и за сметка на дружеството били подписвани само от него. Данни и информация за дружеството към всички институции и банки бил подавал лично той. Посочил е, че не представя изисканите счетоводни документи на дружеството, тъй като към настоящия момент бил в обективна невъзможност да ги представи, както и да осигури достъп до същите, поради незаконно отнемане на негови вещи, включително и фирмена.

С други думи, в хода на ревизионното производство и образуваното производство пред Административен съд – Кърджали, жалбоподателят неизменно поддържа тезата, че всички счетоводни документи на дружеството, относими към ревизионното производство, са били открадната, поради което не може да представи същите. В депозираното възражение против РД и предявените жалби против РА, се въвежда формално твърдението, че счетоводството на фирмата е отразило вярно и честно представянето на стопанските операции, като в случая било оказано максимално съдействие с цел изясняване на обективната истина. В този смисъл Н.Д.Н. бил предоставил необходимите обяснения във връзка с искания за представяне и осигуряване на достъп до документи за периода 01.02.2018 г. до 31.03.2018 г., а именно сключени договори/писмени и устни/, споразумения, приемо-предавателни протоколи, фактури, и др., заявявайки, че документите са незаконно отнети/откраднати/ - Уведомително писмо от ОДМВР - Кърджали, Районно управление - Крумовград към МВР за извършена проверка по случая с рег. № ***/*** г./. Настоящият съдебен състав, намира, че с оглед всички данни по делото, така въведените доводи от страна на жалбоподателя, респ. пълномощника му са насочени единствено към формално оправдание за непредставяне на релевантните доказателствени средства, установяващи начина на разходване на получената сума по бланковата сметка на дружеството. В тази връзка, следва да се има предвид факта, че горепосоченото искане на предоставяне на доказателства е връчено на Н. на 22.08.2019 г./л. 232/, като на 30.08.2019 г. жалбоподателят е депозирал молба до главен инспектор по приходите/л. 233/, с която е поискал удължаване на срока за предоставяне на исканата информация, а на 13.09.2019 г. е депозирал молба/вх. № 9809/17.09.2019 г. – л. 225/, с която е поискал всички съобщения във връзка с производството да се връчван на електронен адрес, като е представил пълномощно на адв.М.. Едва на 28.10.2019 г. е предоставил писмено обяснение, в което е изложил твърдения за незаконно отнетите му счетоводни документи на дружеството. Това съпоставимо със съдържането на уведомителното писмо от РУ – Крумовград, в което се сочи, че е извършвана проверка във връзка със сигнал от Н. за противозаконно отнемане на фирмена документация, съхранявана в жилището, което обитава в ***, което отнемане било извършено в периода от месец юни 2019 г. до 02.10.2019 г., обосновава основателно съмнение относно действителността на твърдяното противозаконно отнемане на счетоводни документи. Крайно нелогично е, след като цялата документация на фирмата/по данни от уведомителното писмо/ е била съхранявана в куфарче и при положение, че искането за предоставяне на документи е било връчено на РЛ на адреса в *** на 23.08.2019 г., то към 30.08.2019 г. Н. да не е бил разбрал, че същата липсва и да посочи това обстоятелство в горецитираното писмо за удължаване на срок, както и да не отрази същото в последващото писмо с вх. 9809/17.09.2019 г., още по-малко пък да не подаде сигнал за осъществено отнемане на документи в РУ – Крумовград на по-ранна дата, а не едва на 03.10.2019 г. и то сочейки период на отнемането от месец юни 2019 г. до 02.10.2019 г. Аргумент в тази насока и липсата на каквото и да е изявление на Н.Н. относно това, по какъв начин са били разходвани наличните по сметката на дружеството парични средства, без дори да индивидуализира по някакъв начин осъществена сделка с дадено лице, разпореждане с парична сума в полза на някого или друг разпоредителен акт със сумата или част от нея. Няма въведени твърдения от лицето и за конкретно водено счетоводство на дружеството, като в съдебно заседание на 25.02.2020 г. сочи,че ползвал счетоводна къща „***“, която вече не извършвала такава дейност. С други думи, очевидна е липсата на всякакво съдействие от лицето за установяване на начина на разходване на паричните средства на дружеството, за наличието на редовно водено счетоводство на дружеството и документиране на финансовата дейност на ЮЛ за ревизирания период, което освен всичко друго следва да се определи като  недобросъвестно поведение на РЛ.

По изложените съображения, настоящият състав счита, че в конкретния случай е налице „скрито разпределение на печалба“, респ. разходване на сумата по банковата сметка на дружеството, придобита от осъществената продажба на недвижими имоти на „***“ ООД, несвързано с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО.

Налице е недобросъвестност на ревизираното лице при извършване на плащанията, представляващи скрито разпределение на печалба. Безспорно е по делото, че през целия ревизиран период, и понастоящем Н.Д.Н., е било лицето, което в качеството си на управител е подписвало платежни документи, друга счетоводна и финансова документация, оперирало е със средствата на дружеството по банковата сметка, включително е осъществявало администриране на задълженията за данъци и осигурителни вноски. По делото е установено, че Н. е съзнавал, че представляваното и управлявано от него ЮЛ – „***“ ЕООД има изискуемо и непогасено публично задължение за ДДС в размер на 324 667.78 лв. по СД по ЗДДС за м.02.2018 г., което обстоятелство е безспорно с оглед това, че процесната справка-декларация по ЗДДС/л. 99/ е подадена от жалбоподателя с неговия електронен подпис, видно от Заявление за подаване на документи по електронен път с вх. № 2205И0030409/14.03.2019 г. – л. 155, което знание се потвърждава и от жалбоподателя в съдебно заседание на 25.02.2021 г., в отговор на зададените му въпроси по реда на чл. 176 от ГПК. При тези данни, вместо да разплати това задължение, Н., като управител на „***“ ЕООД е извършвал плащания, респ. се е разпореждал с наличните парични средства на дружеството, за цели, несвързани със стопанската му дейност, което разпореждане е в значителен размер от *** лв., представляващи скрито разпределение на печалбата. Всички тези обстоятелства са достатъчни да обосноват недобросъвестност на жалбоподателя, тъй като същият е разполагал с цялата информация за имущественото и финансово състояние на дружеството и въпреки, че е съзнавал за съществуващото изискуемо и непогасено публично задължение по ДДС за процесния период, е разходвал всички налични парични средства на дружеството, оставяйки същото без наличието на каквито и да са активи, с които да погаси задължението си. Добросъвестното управление на дейността на търговеца предполага целенасочени действия по упражняване на правата му и изпълнение на задълженията - в това число погасяване на изискуемите публични такива.

Отново следва да се отбележи, че Н.Д.Н. не въвежда никакви правоизключващи възражения за наличието на причини за непогасяване на публичните задължения или за съществуване на обстоятелства, изключващи недобросъвестността при извършване на намаляващите имуществото на главния длъжник действия. В съдебно заседание на 25.02.2021 г. заявява единствено, че „се захванал“ с *** фирма за съвместен бизнес, но бил излъган и загубил всичко. Не сочи конкретни действия или лица, които да опровергават изводите на органа по приходите, че е налице скрито разпределение по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Несъмнено в административната преписка няма данни за броя на извършените от жалбоподателя тегления от сметката на дружеството и в полза на кого са осъществени плащанията, но доколкото е безспорно, че единствено Н. се е разпореждал с паричните средства на „***“ ЕООД, целият размер на същите е изтеглен от банковата сметка, липсата на осчетоводяване на операциите, въобще липсата на каквито и да са счетоводни документи на дружеството за процесния период и след него, както и липсата на конкретни възражения от страна на жалбоподателя, че плащанията са извършени във връзка със стопанската дейност на дружеството, то съдът приема за установено, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК, а именно, в качеството си на управител Н.Д.Н. е извършил плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата.

От представляващите скрито разпределение на печалбата действия на жалбоподателя е намаляло имуществото на главния длъжник със стойността на извършените плащания, което в случая е в размера на всички налични парични средства в „***“ ЕООД, реализирани от продажбата на описаните по-горе недвижими имоти. Действията са особено укорими и с оглед факта, че в дружеството са били налични парични средства, надхвърлящи в пъти размера на дължимото публично задължение – ДДС за данъчен период м.02.2018 г. Решението на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши правно укорими действия, представляващи скрито разпределение на печалбата.

Налице е и наличието на причинно-следствена връзка между разпоредителните действия на жалбоподателя и имущественото състояние на задълженото дружество, като в резултат на извършените разпоредителни действия от страна на Н. със средства, несвързани с основната дейност на дружеството, е настъпило намаляване на имуществото му и то със значителен размер – надхвърлящ 1 000 000 лв., на практика всички парични средства на „***“ ЕООД.

По делото е установено и уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на публичните задължения на представляваното от него дружество, т.е. горепосочените действия на управителя Н.Д.Н. се явяват единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. В конкретния случай, както вече бе посочено по-горе, ревизираното лице не е представило изискана му счетоводната и търговската информация. Предвид това и цялостното процесуално поведение на жалбоподателя в хода на ревизията и обективната невъзможност да се изискат доказателства от трети лица, освен приобщените такива, касаещи „***“ ООД, приходните органи са се позовали на данни от системата на НАП. Видно от Служебна бележка изх. № 74-00-1038/07.12.2018 г. на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София, ведно със Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице с изх. № С180022-134-0003182/27.11.2018 г., по изпълнително дело /ИД/ № ***/*** г. срещу „***“ ЕООД за задължението по СД по ЗДДС с вх. № ***/*** г. за период м.02/2018 г., са били предприети действия за принудително събиране на просрочените публични задължения на ЗЛ. Извършено е пълно проучване на дружеството за наличие на имущество или активи, които могат да послужат за обезпечаване на дълга. Констатирано е, дружеството има разкрита сметка в „ПИБ“ АД, като след предприети действия за задълженията по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 200,00 лв. По наложените обезпечения няма други постъпили суми. „***“ ЕООД не притежава дялове и акции в други дружества; няма данни за вземания от трети лица; няма данни за амортизируеми активи, които биха могли да обезпечат задължението на дружеството; дружеството не притежава земеделски земи, гори и земи от горски фонд, няма намерени вписвания в Имотен регистър, няма МПС, въздушни и водоплавателни съдове, няма данни за предоставени заеми, няма данни за декларирани от дружеството собствени недвижими имоти, освен продадените през м.02.2018 г. на ***” ООД по нотариален акт и фактура № **/*** г. с дан. основа *** лв. и ДДС *** лв., от които се формира публичното задължение за м.02.2018 г. Дружеството не притежава активи и имущество, включително авоари по банкови сметки, които да послужат за обезпечаване на публичните му задължения, поради което дългът на „***“ ЕООД е категоризиран като несъбираем към дата 27.11.2018 г.

По изложените съображения, съдът намира, че в случая са налице основанията за реализиране отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК спрямо Н.Д.Н., в качеството му на управител на „***“ ЕООД.

Налице е и основанието за ангажиране на отговорността на жалбоподателя за лихви по смисъла на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, възлизащи общо в размер на *** лв. В тази връзка, съгласно даденото задължително разрешение с Тълкувателно решение № 5/29.03.2021 г. по т.д. № 7/2019 г. на ВАС – ОСС от I и II колегия на ВАС, отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник.

Предвид горното, съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Н.Д.Н. от ***, с ЕГН **********, действащ чрез адв.Х.М. от АК-***, против Ревизионен акт № Р-16000919005202-091-001/27.02.2020 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от З. Д. В. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и В. И. К., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията, с който на Н.Д.Н., в качеството му на управител „***“ ЕООД, с ЕИК ***, по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК е вменена отговорност за задължения по ЗДДС в размер на *** лв. за период от 01.02.20128 г. до 28.02.2018 г. и лихви в размер на  *** лв.

При този изход на делото и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 8, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 6 419.26 лв.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.Н. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, против Ревизионен акт № Р-16000919005202-091-001/27.02.2020 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от З. Д. В. - *** при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и В. И. К., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията, с който на Н.Д.Н., в качеството му на управител „***“ ЕООД, с ЕИК ***, по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК е вменена отговорност за задължения по ЗДДС в размер на 324 467.78 лв. за период от 01.02.20128 г. до 28.02.2018 г. и лихви в размер на  64 458.23 лв.    

ОСЪЖДА Н.Д.Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на Национална агенция за приходите гр.София, ***, разноски за юрисконсултско възнаграждение в  размер на 6 419.26 лв.

 Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                              Председател: