Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. С., 22.02.2017г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на
секретаря С.А. като разгледа
т.д.№ 2015 по описа
за 2016г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове: главен иск с правно
основание чл. 59, ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/, а при
условията на евентуалност – иск по чл. 59, ал.3 от ЗБН.
Ищецът „К.т.б.“
АД чрез синдиците си А. Д. и К.М. твърди, че с решение № 664/22.04.2015г. по
т.д.№ 7549/2014г. на VІ-4 на СГС е открито производство по несъстоятелност на
банката, като е обявена в несъстоятелност и е постановено осребряване на
имуществото. Твърди, че на 06.11.2014г. е прието решение № 138 на УС на БТБ, с
което е отнет лицензът на „КТБ“ АД, като същото е обявено в ТР на 07.11.2014г.
Твърди, че датата на неплатежоспособността с решение на САС е определена на
20.06.2014г. Твърди, че на 30.01.2009г. е сключен договор за инвестиционен
банков кредит с ответника ЕТ „О. – Сем. Г. – В.Г.“, по който е предоставен
кредит в размер на 2 000 000 лв. с уговорените лихви, като крайният
падеж е 25.12.2015г. Твърди, че към 03.11.2014г. задълженията на ответника по
кредита възлизат на 1 287 524,62 лв., както са описани в пункт 1 от
исковата молба. Твърди, че с вх.№
10714/04.11.2014г. в деловодството на банката било внесено изявление за
прихващане от В. К.П., който ги уведомява за извършена цесия по договор от
02.07.2014г., за вземане в размер на сумата от 516 000 лв. в полза на
ответника, което вземане произтича от договор за срочен депозит „4х4“ №
12109/11.03.2011г. Сочи, че било получено и изявление за прихващане с вх.№
10818 от 04.11.2014г., от ответника на задълженията по гореописания кредит с
придобитото по цесия вземане. Ищецът твърди, че съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД
цесията има действие за длъжника и третите лица от деня на съобщението до
длъжника от стария кредитор, както и че цесионерът придобива вземането по
цесията след постъпване на уведомлението от цедента при длъжника. Твърди, че
прихващането е извършено след отнемане на лиценза на банката за извършване на
банкова дейност – 04.11.2014г. и че същото е недействително по отношение на
кредиторите и по новата , и по старата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал.5
от ЗБН. Предвид горното ищецът иска прогласяване за относително недействително
на гореописаното прихващане. В допълнителната искова молба от 07.09.2016г.
уточнява петитума на исковата си молба и двата иска,
предявени при евентуалност, оспорва доводите на ответника, като твърди, че е
налице знание у ответника за настъпилата неплатежоспособност към датата на
придобиване на вземането, тъй като поставянето на банката под особен надзор на
20.06.2014г. е ноторен факт. В допълнителната искова
молба се оспорва достоверността на датата на договора за прехвърляне на вземане
и се твърди, че е антидатиран. В хода на съдебното
производство поддържа исковите претенции по съображения, изложени в писмена
защита чрез процесуалния си представител – адв. Тодоров. Претендира уважаване
на исковите претенции и присъждане на разноски.
Ответникът ЕТ „О. – Сем. Г. – В.Г.“
оспорва исковете по съображения, подробно изложени в писмен отговор от
26.04.2016г. и допълнителен отговор от 25.10.2016г. по подробно изложените
доводи, както и в хода на съдебното производство чрез процесуалните си
представители – адв. Б. и адв. Ф.. Твърди, че цитираната редакция на
разпоредбата на чл. 59, ал.5 от ЗБН, на която се позовава ищецът е в сила от
28.11.2014г. и не е приложима към процесното прихващане, за което е подадено
уведомление на 04.11.2014г., а нормата няма обратно действие. Твърди, че
визираните в старата редакция на разпоредбата прихващания се отнася само и
единствено за извършените такива от страна на банката, а не извършени от трети
лица – кредитори на банката. Оспорва и твърдяния от
банката размер на задълженията по договора за кредит, като се сочи, че на
22.10.2014г. има погашение в размер на 439 710,96 евро, което е по
изявление за прихващане № 9617. В допълнителния отговор оспорва изложеното в допълнителната
искова молба, като сочи, че счита, че доводът, че знаел за
неплатежоспособността бил преклудиран, но независимо
от горното, бил и неоснователен. Твърди, че не е налице знание за неплатежоспобността към процесната дата и в тежест на ищеца
е да установи горното. Счита, че оспорването на достоверността на датата на
договора за цесия от ищеца е недопустимо, тъй като не бил трето лице по смисъла
на чл.181 от ГПК.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 664/22.04.2015г. по
т.д.№ 7549/2014г. на СГС, VІ-4 състав, представено с
исковата молба, е открито производство по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД,
обявена е неплатежоспособността й с начална дата – 06.11.2014г., като е обявена
в несъстоятелност, прекратена е дейността й и е постановено осребряване на
имуществото. На съда е известно служебно, че решението е обжалвано, като видно от
представеното решение на САС, първоинстанционното е
изменено в частта относно началната дата на неплатежоспособността и е приета за
такава – 20.06.2014г. С определение № 583/09.11.2016г. по т.д.№1875/2016г. на
ВКС, 2 т.о. е потвърдено решението на САС, имащо характер на определение, с
което са оставени без разглеждане жалбите и са оставени без разглеждане
касационните жалби срещу решението на САС, следователно решението на САС е
влязло в сила и датата на неплатежоспособност на „КТБ“ АД е 20.06.2014г.
Видно от представеното извлечение
от протокол № 27 от заседание на Управителния съвет на БНБ от 06.11.2014г. от
10.00ч. с решение № 138, т.3 от дневния ред е отнет лиценза за извършване на
банкова дейност на „КТБ“ АД и прието решение за подаване на искане до
компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност. От мотивите
на решение е видно, че с предходни решения на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014г.,
допълнено с решение № 74 от 22.06.2014. в резултат на спиране на плащанията към
клиенти, „КТБ“ АД е поставена под специален надзор поради опасност от
неплатежоспособност.
С уведомление с
вх.№10714/04.11.2014г. по регистъра на КТБ АД (н), цедентът
В. К.П. е уведомил банката, че е
прехвърлил на ЕТ ”О. – сем.Г. – В.Г.“ вземането си в размер на
516 000,00 лв., произтичащо от сключен между него и КТБ Договор за срочен
депозит 4х4 №12109/11.03.2011г. Самият договор е представен на стр. 8 – 10 от
делото.
По делото не се спори и се установява
от представения на стр. 13 и следващите договор за инвестиционен банков кредит
от 30.01.2009г., че банката е предоставила на ЕТ „О.-сем. Г. – В.Г.“,
представляван от В.Н.Г. инвестиционен банков кредит в размер на
2 000 000 лв., които да се използват за закупуване на ДМА / машини и
съоръжения/. Договорени са годишни лихви по 8 от договора, наказателна лихва и
др. Съгласно т.17 от договора главницата по кредита следва да се погаси на 84
месечни вноски, като първата е дължима на 25.01.2012г., а крайният падеж е
25.12.2018г. В чл. 35,т.1 от договора са регламентирани хипотезите, при които
банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като съгласно чл. 35, т. 2 в този случай тя дава
едноседмичен срок за погасяване на цялото задължение. С исковата молба е представено
извлечение от счетоводни книги, видно от което последното плащане по договора
за кредит е от 26.05.2014г., като е налице просрочена главница в размер на
119 014,72 лв. за периода от 25.06.2014г. до 27.10.2014г., а с редовната
главница и начислените лихви общо дължимата сума е посочена в размер на
1 287 524, 62 лв.
С вх.№ 10818/04.11.2014г. при
банката е входирано изявление за прихващане от
ответника с вземането, което е посочил, че му е прехвърлено по договора за
цесия от 02.07.2014г. в размер на 516 000 лв.
От ответника е представено
уведомление до „КТБ“ АД с вх.№ 9592/21.10.2014г., с което „К.Т.Л.“ е уведомило банката за
сключен договор за цесия от 21.10.2014г., по силата на който е прехвърлил
вземането си в размер на 439 710,96 евро на ответника, а с представеното
изявление с вх.№ 9617/22.10.2014г. ответникът е направил волеизявление за
прихващане с горепосочената сума спрямо задълженията по договора за
инвестиционен кредит.
На стр.99 и следващите е
представен договора за прехвърляне на вземанията от 02.07.2014г., съгласно
който цедентът В. П. е прехвърлил на ответника вземане
в размер на 516 000 лв., представляващо част от цялото вземане на цедента
към банката по описания договор за срочен депозит срещу уговорената в чл. 7 от
същия цена в размер на 268 320 лв., платима в сроковете и условията по
допълнително споразумение. В чл.5 е уговорено, че договорът влиза в сила от
подписването му и от същата дата вземането се счита прехвърлено, а в чл. 6.1 е
уговорено, че ако в рамките на шест месеца от подписване на договора „КТБ“ АД
не вземе счетоводна операция за погасяване задълженията на цесионера по
договора за кредит, договора се прекратява. Договорът е оспорен от ищеца като антидатиран.
На стр.104 от делото е
представена нотариална покана от ищеца до ответника, която е отразено, че е
връчена при отказ на 21.04.2016г., в която е посочено, че към 30.03.2016г. по
процесния договор за кредит ответникът дължи сумата от 54 850,25 лв. –
просрочена главница за периода от 25.01.2016г. – 30.03.2016г., както и
описаните лихви. Поканата съдържа изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и се търси общо задължение в размер на 950 176,45 лв.
В съдебното заседание на
31.01.2017г. с оглед констатациите на експерта е представен договор за цесия от
10.06.2015г., съгласно който В. К.П. като цедент е прехвърлил на ответника като
цесионер свое вземане в размер на 516 000 лв., представляващо вземане за
цената по чл. 7, ал.1 от описания договор за цесия от 02.07.2014г. срещу
посочената цена, платима на части, така както е уговорено в чл.7 от договора. В
чл.3 е посочено, че вземането е под описаните прекратителни
условия.
По
делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
вещото лице Г.М., което се кредитира от съда като дадено обективно,
безпристрастно и компетентно, и от което се установява, че въз основа на
подробно описаните и проверени счетоводни документи, експертът е установило, че
на 19.06.2015г. ЕТ ”О. – сем.Г. – В.Г.“ с преводно нареждане за кредитен
превод, е наредил превод от банковата си сметка с IBAN: ***: ******, по банковата сметка на В. К.П. в С. – ЦУ – С., с IBAN: ***, в размер на сумата от 26 832,00 лв., като основанието
за плащане е по договор. Реф.: ******, като експертът
сочи, че други доказателства за извършени и осчетоводени други преводи от
страна на ЕТ ”О. – сем.Г. – В.Г.“ към В. К.П. не са му предоставени. Експертът
е извършил проверка на представения месечен отчет по сметка за периода от
01.06.2015г. до 30.06.2015г. на С. АД – клон Л., офис ****** III, с клиент В. К.П., с IBAN: ***: ******, при която е установил, че на 19.06.2015г. сметката е
заверена със сумата 26 832,00 лв. Описание – получен междубанков превод от
банкова сметка ***: ***, О. – сем.Г. – В.Г., по договор,
реф.: ******. Вещото лице сочи, че от извършената проверка на счетоводната документация на ЕТ “О. – сем.Г. – В.Г.“
, експертизата не е установило
осчетоводени сторнировъчни операции във връзка
с извършения паричен превод от ЕТ “О. – сем.Г. – В.Г.“
към В. К.П.. Експертът е установил, че на основание сключения договор за прехвърляне на
вземане от 02.07.2014г. между Цедент В. К.П. и Цесионер ЕТ „О.Г.“ и последвалата кореспонденция с КТБ АД с
вх.№10714 от 04.11.2014г. и одобрено решение №567 на квесторите на КТБ АД в
изпълнение на заповед №3-2732 от 27.10.2014г. са взети следните счетоводни
операции: задължение към цедента по сметка 4992 „Задължения по цесии“ партида
01 В. К.П. – 516 000,00 лв. и по дебита на сметка 4980 „Разчети за цесии по
заем“ партида 01 „КТБ“ АД – заем №8241 от 30.01.2009г. Според вещото лице съгласно
сключено допълнително споразумение от 03.11.2014г. цесионера
ЕТ “О.-сем.Г.-В.Г.“ се задължава да плати на цедента сумата от 268 320,00 лв.
Разликата между общата цена по цесията и договорената цена за плащане (516
000,00 лв. – 268 320,00 лв.) 247 680,00 лв. са осчетоводени по сметка 722
„Приходи от цесии“. Експертът сочи, че съгласно банково извлечение №1 от
06.11.2014г. от КТБ АД е събрана просрочена главница в размер на 119 014,72
лв., редовна главница – 388 951,43 лв., просрочени лихва – в размер на 3 664,59
лв. и 3 255,56 лв. и неустойка в размер на 1 113,70 лв. Общо 516 000,00 лв.
Според експертът на основание сключения нов договор за прехвърляне на вземания
от 10.06.2015г., са извършени следните счетоводни операции: отписано е
задължението по цесията по дебита на сметка 4992 „Задължения по цесии“ партида
01 В. П. в размер на 268 320,00 лв., заведено е ново задължение по Кредите на
сметка 4992 партида 03 „О.-Г.“ ЕООД в размер на 516 000,00 лв., осчетоводени
са по сметка на 691 „Извънредни разходи по цесии“ сумата в размер на 247 680,00
лв. Според вещото лице извършеният банков превод от ЕТ„О.-сем.Г.-В.Г.“ към В. К.П.
на 19.06.2015г. е осчетоводен като е намалено задължението на ЕТ„О.-сем.Г.-В.Г.“
към ”О. – Г.“ЕООД по счетоводна сметка 4992
партида 03 „О.-Г.“ЕООД със сумата 26 832,00 лв. Към 31.12.2015г.
задължението ЕТ„О.-сем.Г.-В.Г.“ към ”О. – Г.“ЕООД
по счетоводна сметка 4992 партида 03 „О.-Г.“ЕООД е в размер на 489 168,00
лв. (516 000,00 лв. – 26 832,00 лв.). Според експерта към
31.12.2015г. задължението ЕТ„О.-сем.Г.-В.Г.“ към ”О. – Г.“ЕООД по счетоводна сметка 4992 партида 03 „О.-Г.“ЕООД е в
размер на 489 168,00 лв. (516 000,00 лв. – 26 832,00 лв.). В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че е проверил на място счетоводството
на ЕТ „О.“, видял е преводните нареждания и е цитирал посоченото в тях
основание, като му е бил предоставен и документ – извлечение от банковата
сметка на В. П. от „С.“ АД, видно от който е била заверена сметката му с
процесната сума от 26 832 лв. на 19.06.2015г. Вещото лице сочи в съдебно
заседание, че от представената му хронология със салда за периода януари
–декември 2014г. за счетоводна сметка 4992, е видно, че за месец юли 2014г.,
п.25, статия 76 е осчетоводен процесния договор за цесия. Експертът сочи, че
цесията е отразена коректно от ответника и доколкото счетоводният баланс
съответства на оборотната ведомост, счита, че конкретно за случая няма
допълнително изкуствено осчетоводени записи.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Нормата на
чл. 59, ал. 5 ЗБН, с която се предвижда
потестативното право да се иска
обявяване на извършени от кредитор
прихващания за относително недействителни по отношение на
всички кредитори на несъстоятелността, е материалноправна,
поради което и предвид на това,
че липсва разпоредба, с която да е придадено обратно действие на Закона за
изменение и допълнение на закона за
държавния бюджет на Република България
за 2014 г. /Обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г./, с който тя е изменена,
то следва да се приеме,
че това изменение на разпоредбата действа
занапред във времето и в тази си редакция тя
е приложима само за правоотношения, възникнали
след влизането й в сила - след 28.11.2014 г. Нормата на чл.
59, ал. 5 ЗБН в редакцията след изменението с ДВ
бл.98/2014г., не е приложима за юридически факти,
които са възникнали преди 28.11.2014 г. В случая процесното
прихващане е извършено с уведомление от 04.11.2014г., т.е. преди 28.11.2014г. и
следователно относно правното му действие и неговата недействителност е
приложима нормата на чл. 59 от ЗБН в редакцията преди изменението с ДВ
бр.98/2014г. Правните
последици на извършеното прихващане са се осъществили окончателно при
действието на старата редакция на чл. 59 от ЗБН и са породили действие, поради
което липсва основание към прихващането, извършено преди изменението на ЗБН в
сила от 28.11.2014 г. да се приеме, че е приложима новата му редакция, уреждаща
несъществували дотогава материални предпоставки за недействителност по
отношение на кредиторите, тъй като окончателните правни последици на
извършеното прихващане вече са били финално проявени и фактическият му състав
не предполага развитие на други факти, чийто правни последици да се породят при
действието на новия закон, така че да дават възможност на същия нов закон да
може да се приложи. Горното не се опровергава от твърдението на ищеца, че потестативното право да се иска недействителност на
прихващането възниква едва с откриване на производството по несъстоятелност и
назначаването на синдик, което е извършено на 22.04.2015г., към която дата е в
сила новата редакция на разпоредбата, тъй като правните норми, регламентиращи хипотезите
на недействителност на едно правно действие са материалноправни
и при липса на изрично постановяване от законодателя на обратното им действие,
те не могат да намерят приложение към вече възникнало и осъществено
правоотношение. Моментът на възникване правото на активно легитимираната страна
да подаде иска, не може да се отъждествява с материалните предпоставки за действителност
или недействителност на осъществяване на прихващането по чл. 59 от ЗБН, тъй
като те следва да са налице и се преценяват към момента на завършване на
фактическия му състав и проявяване на окончателните му правни последици, а не
към последващ момент, а именно възникване на легитимацията на конкретни лица да
подават искове срещу прихващания, които по право са недействителни по отношение
на кредиторите. Неоснователен е и довода по допълнителната искова молба, че въпреки
че липсва изрична разпоредба, която да придава обратно действие на измененията
обнародвани в ДВ бр. 98 от 2014 г., то следва да се съобрази текста на §6, ал.1
от Преходните разпоредби на ЗБН, който освен, че въобще не урежда обратно
действие на процесното изменение на закона (а се касае за изменение,
обнародване в ДВ, бр. 92 от 27.09.2002 г., в сила от 28.12.2002 г., част от
който е тази преходна разпоредба, регламентира прилагане на закона към заварени
и неприключили производства по несъстоятелност, но не и други материални
правоотношения, каквото е извършеното прихващане. Наред с горното следва да се
има предвид, че по чл. 59, ал. 5 от ЗБН / и в двете му редакции/, извършено
прихващане е изначално недействително по отношение на кредиторите по силата на
закона, т.е. недействително по право, поради което следва да се приеме, че не
се касае за потестативно право да се поиска обявяване
за недействително на дотогава действително прихващане (както е при искът по чл.
59, ал. 3 от ЗБН), поради което не може да се обоснове извод, че правни
последици от упражняване на правото биха настъпили при действието на новия
закон. Предвид горното, макар че фактически процесуалното право да се иска
недействителност на прихващането да е реализируемо за
синдиците на банката след откриването на производство по несъстоятелност, то
действителността или недействителността на самото прихващане следва да се
преценява към момента на осъществяването на фактическия му състав, а той в
конкретния случай е изпълнен с входиране на
изявлението на 04.11.2014г., тъй като към този момент вземанията са били
насрещни и изискуеми, доколкото самата банка представя извлечение от сметка, от
която е видно, че главницата по процесния договор за кредит е обявена за предсрочно
изискуема от 27.10.2014г., т.е. към горепосочената дата двете задължения са
били насрещни и изискуеми. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите
на ищеца, че не би могло да настъпи прихващане поради това, че насрещните
вземания не били ликвидни и изискуеми към момента на извършването му, поради
това, че с решението на УС на БНБ от 20.06.2014г. се спира изпълнението на
всички задължения на „КТБ“ АД съгласно чл. 116 от Закона за кредитните
институции / ЗКИ/. Тази забрана е адресирана до банката и се отнася за реалното
изпълнение на задълженията й, т.е. плащането, но не отменя изискуемостта на
задълженията на банката. Аргумент за това е, че е налице изрична разпоредба, а
именно чл. 119, ал.4 от ЗКИ, в която се посочва, че в периода, в който банката
е под особен надзор се смята, че тя не е в забава, т.е. по иначе изискуеми
нейни задължения, законодателят я е освободил от отговорността при забава, но с
горното не се отменя изискуемостта на вземанията. В чл. 119, ал.2 от ЗКИ се
постановява, че с поставяне на банката под особен надзор се спират
изпълнителните производства срещу нейното имущество, но прихващането е различен
правен институт от принудителното изпълнение. Прихващането е материалноправен способ за погасяване на две насрещни
задължения и гражданско правно средство за удовлетворяване на кредиторовото вземане, което е различно от принудителното
изпълнение и прилагане на разпоредбата по аналогия е недопустимо. Следователно
в случая е налице прихващане и към същото, извършено с изявление от
04.11.2014г., независимо от датата на придобиване на вземането на кредитора, не
може да се приложи новата редакция на чл. 59, ал.5 от ЗБН и същото да се обяви
за недействително само и единствено поради факта, че е извършено след началната
дата на неплатежоспособността, която е обявена едва с влизане в сила на
решението на САС и е 20.06.2014г. Следователно главния иск, който ищецът
основава на твърденията си, че в негова полза съществува потестативното
право по чл. 59, ал.5 от ЗБН в новата редакция, а именно след изменението с ДВ
бр.98 от 28.11.2014г. е неоснователен.
Тук следва
да се обсъди и възражението на ищеца, че процесният договор за цесия е антидатиран, което съдът намира, че остана недоказано.
Действително договорът за цесия не е нотариално заверен и няма достоверната
дата, но горното не води до извода, че е антидатира. по
отношение на договорите за цесия няма изискване в действащото законодателство
за нотариална заверка, а и от приетото като неоспорено заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, извършена от вещото лице М. се установи, че в
счетоводните регистри на ответника придобиването на вземането по договора от
02.07.2014 г. е осчетоводено през м. 07 (юли) на 2014 г. Вещото лице при
изслушване на заключението посочи още, че от извършения цялостен преглед в
счетоводството на ответника, в т.ч. счетоводен баланс и други отчети , които
няма как да бъдат променени, заключва, че в конкретния случай няма допълнително
изкуствено осчетоводени записи. Следователно след като договорът е осчетоводен
през месец юли 2014г., не може да се приеме, че същият е антидатиран
и горното възражение е неоснователно.
Неоснователен
е довода на ищеца, че независимо от приложимата редакция, то прихващането се
явява недействително и при приложимост на предходната редакция на чл. 59, ал. 5
от ЗБН, а именно преди изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г. в сила от 28.11.2014
г. Съгласно ал. 5 на чл. 59 от ЗБН в редакцията й преди изменението,
недействително по отношение
на кредиторите на несъстоятелността освен за частта,
която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след
началната дата на неплатежоспособността, независимо от това
кога са възникнали
двете насрещни задължения. Следователно чл. 59, ал. 5 от ЗБН в
предишната му редакция не предвижда, че извършеното от кредитор на банката прихващане след началната дата на неплатежеспособността, респ. след датата на поставянето на
банката под специален надзор, е основание за недействителност, тъй като в тази
редакция в чл. 59, ал. 5 от ЗБН се отнася само и единствено до прихващания
извършени както е записано в нея от длъжника, а длъжникът в производството по
несъстоятелност е ишецът, т.е. несъстоятелната банка. Допълнителен аргумент в тази
насока е и обстоятелството, че с изменението на чл. 59 от ЗБН с ДВ, бр. 98 от
2014 г. в сила от 28.11.2014 г. се внася промяна не само в ал. 5, като се
разширява приложното й поле с включване на прихващания, извършени от кредитори
на банката-дпъжник, но също така се изменя и ал. 1 на
същия член с добавката в първото изречение „освен в случаите по ал. 5", с
което фактически прихващанията на кредитори на банката, с които е разширено
приложното поле на ал. 5 са изключени от приложното поле на ал. 1, която
дотогава ги е уреждала. Очевидно е, че посоченото допълнение в ал. 1 е
направено с цел да се синхронизира новата уредба, тъй като дотогава,
прихващанията извършени от кредитор на банката - длъжник в темпоралния момент
на ал. 5 са били допустими и действителни, като с оглед промяната в ал. 5, това
е наложило нововключените в приложното поле на ал. 5
прихващания, извършени от кредитори на банката да бъдат изключени от приложното
поле на ал. 1, уреждаща реда за извършване на действителни прихващания. Предвид
горното съдът намира, че предявеният главен иск, а именно за прогласяване
нищожността на прихващането на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН е неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен и да бъде разгледан евентуалния иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 59,
ал. 1 от ЗБН / в редакцията преди изменението и с ДВ бр. 98 от
2014 г., в сила от
28.11.2014г./, която
е приложима към първото процесно прихващане, извършени с изявления от ответника
с уведомлението от 04.11.2014г., кредитор може да
извърши прихващане със свое задължение
към банката, ако преди датата
на решението за откриване на
производство по несъстоятелност двете задължения са съществували
и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му
е станало изискуемо по време на
производството по несъстоятелност или в резултат на решението
за откриване на производство по несъстоятелност, както и ако еднородността
на двете задължения е настъпила в резултат на това
решение, кредиторът може да извърши
прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно на еднородността. Съгласно действащата към
процесния момент и приложима редакция на ал. 3 на чл. 59 от ЗБН прихващането може
да бъде обявено
за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата
на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на
придобиване на вземането или задължението
е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно
редакцията на ал. 4 на чл. 59 от ЗБН към процесния момент счита се,
че кредиторът е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност, ако вземането или задължението
му е придобито след датата на
вписване на решението на Централната
банка за отнемане на лицензията
за извършване на банкова дейност
на основание чл. 36, ал. 2 от
Закона за кредитните институции.
В случая изявлението за
прихващане е направено и входирано в банката на
04.11.2014г., която дата е преди вписване на решението на БНБ за отнемане на
лиценза, което е извършено на 07.11.2014г., а самият договор за цесия се
установи, че е от 02.07.2014г., като е осчетоводен надлежно също през юли
2014г., следователно не е приложима разпоредбата за презумция
за знание по чл. 59, ал. 4 от ЗБН. Цесията е правен
способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата
на който настъпва
промяна в субектите на облигационното правоотношение, като кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата
на сключен между тях договор. Съгласно константната практика на съдилищата, обективирана в Тълкувателно
решение № 1/11.11.1954 г. на
ОСГК на ВС и решение №
40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, І т. о. и др., макар цесията да поражда действие в отношенията
между стария кредитор и новия кредитор от момента на сключване на договора, то цесията няма действие
в отношенията между новия
кредитор и длъжника, след като длъжникът
не е уведомен от предишния си
кредитор за преминаването на вземането към нов
кредитор. С връчване на
уведомлението цесията поражда действие и в отношенията между новия кредитор и длъжника съгласно
изричната разпоредба на чл. 99, ал.
4 ЗЗД. До този
момент цесионерът може да е придобил цедираното вземане, но не е настъпила
неговата изискуемост спрямо длъжника. Длъжникът, в случая банката, дължи
вземането към новия кредитор – цесионера от момента на получаване на
уведомлението и именно след уведомлението цесионерът може да иска изпълнение на
цедираното вземане. Предвид горното моментът, в който може да упражни валидно потестативното си право на прихващане, което изисква
изискуемост на активното вземане, т.е. изпълняемост на вземането именно спрямо
длъжника - банката, е след уведомлението. До този момент новият кредитор не би
могъл да иска изпълнение от третото за договора за цесия лице – длъжника и
следователно не би могло да направи валидно волеизявление за прихващане.
Следователно с оглед конкретиката на случая ответникът като цесионер е придобил
цедираните му вземания от цедента преди датата на вписване на решението на БНБ
за отнемане на лиценза. Предвид горното действието на едностранното волеизявление
за прихващане, а именно компенсаторният му ефект, настъпва към момента, в който
вече е изискуемо вземането на цесионера спрямо длъжника – банката и това е
момента на уведомяването съгласно чл. 99, ал.4 от ГПК. Процесното прихващане са
извършено и породило действие на 04.11.2014г., независимо че по договора за
цесия вземането е придобито по-рано в отношенията между стария и новия
кредитор, тъй като изискуемостта спрямо длъжника на цедираното вземане –
банката е настъпила след уведомяването й. Макар да не е налице необоримата презумция за знание, прихващането може да бъде обявено за
относително недействително, ако се установи по делото, че към момента
на придобиване на вземането или
задължението кредиторът е знаел,
че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване
на производство по несъстоятелност. Съдът
намира, че горепосочената разпоредба под знание за „настъпила
неплатежоспособност“ не визира наличие на специални познания у конкретния
кредитор с оглед обоснован икономически анализ, който да установява, че са
налице предпоставките за неплатежоспособност на банката, а знанието на
средностатистическия гражданин/ търговец за неплатежоспособност на банката.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност на банката в специалното
производство по искането по откриване на производство по несъстоятелност е
процесуално действие на съда, което изисква специални знания и изслушване на
експертно заключение, но не това е смисъла на горепосочената разпоредба,
доколкото относимите факти в това производство се
установяват със сила на пресъдено нещо едва с влизане
на решението в сила, а очевидно не това е целта на закона, който разграничава
хипотезите на прихващане преди решението за откриване на производство по
несъстоятелност и след това. Следователно смисълът на изискваното знание на
кредитора по чл. 59, ал. 3 от ЗБН за настъпилата неплатежоспособност не се
свърза с надлежното й установяване с доказателствени средства в съда, а със
знанието на средностатистическия гражданин за това, че банката е изпаднала в
такова състояние и такова знание съдът намира, че е налице за всички български
граждани с обявяването на решенията на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014г. и
допълващото го решение № 74 от 22.06.2014., съгласно които в резултат на
спиране на плащанията към клиенти, „КТБ“ АД е поставена под специален надзор
поради неплатежоспособност. Към този момент и
с оглед безспорното огласяване на тези решения в публичното
пространство, което съдът намира, че е ноторно
известен факт, както и затварянето на банката за работа с клиенти в същия този
период, за всеки един средностатистическия гражданин и търговец, а следователно
и за ответника е настъпило знание за неплатежоспособността на банката. Вярно е,
че при решенията от юни 2014г. на УС на БНБ се говори за опасност от неплатежоспособност,
но горното не променя извода, че за обществеността е огласено, че е налице
вероятна неплатежоспособност. Следователно придобитите по договорите за
цесия вземания, които са придобити след юни 2014г., съдът намира, че са
придобити при наличие на знание у кредитора за неплатежоспособността на
банката. Такъв е и процесния договор за цесия от 02.07.2014г., който безспорно
е сключен след обявяването на решенията на БНБ от юни 2014г., спирането на
работата на банката с клиенти и изнесената информация за неплатежоспособност на
банката. Доводите във връзка с ТБ „В.“ АД са неоснователни, тъй като ако не бе
възстановена дейността й, а бе поискано и открито производство по
несъстоятелност и спрямо тази банка, това не би променило извода, че към юни
2014г. в обществото е била налична информация, че има опасност от
неплатежоспособност. Доводът на ответника, че в прессъобщение
на БНБ от 17.06.2014г., което той е приложил към допълнителния отговор / стр.
106 от делото/, което в писмената защита на ответника погрешно се посочва, че е
от 17.07.2014г. / юли месец и било най-близко до датата на цесията/ се сочело,
че банковата система в България, включително и КТБ, са с висока ликвидност и
капиталова адекватност и функционира нормално, е ирелевантно, тъй като това прессъобщение е преди датите на решението от 20.06.2014г. и
допълващото го от 22.06.2014г. за поставяне на КТБ под особен надзор поради
неплатежоспособност и би бил относим аргумент, ако
сключването на договора за цесия е преди дата 20.06.2014г. Съдът споделя
изложените от ищеца доводи, че фактът, че по договора за цесия от 02.07.2014г.
не е заплащана никаква продажна цена на цедираното вземане в рамките на 2014г.
също е аргумент за мотивите за сключването на договора и конкретно за знанието,
че предстои производство по несъстоятелност, доколкото размерът на вземането на
цедента е над гарантирания минимум, който би могъл да получи по ЗГВБ. Аргумент
в тази насока е, че в самия договор за цесия страните са уговорили, че същият
се прекратява по право, ако цесията не бъде осчетоводена в шестмесечен срок,
както и факта, че макар да е уговорена продажна цена на вземането, която е
приблизително наполовина на цедираното вземане, в договора по никакъв начин
страните не са уговорили начин и срокове за плащане, а са посочили в чл. 7, че
това ще се урежда в допълнително споразумение. Следователно към датата на
сключване на договора за цесия страните са знаели с оглед обявяването в
публичността на решенията на БНБ за поставяне на КТБ под особен надзор поради неплатежоспособност,
за вероятността да настъпи такава и да не може да бъде осъществена целта на
договора за цесия, така както са я посочили като интерес на цесионера в
титулната му част, а именно да се извърши прихващане със задълженията по
договора за инвестиционнен кредит, като именно
мотивирани от горното са уговорили шестмесечен период на изчакване и заплащане
на цената на вземането с допълнително споразумение. В тази връзка съдът намира,
че предявеният евентуален иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Разноски
се претендират и от двете страни, като от страна на ищеца са налице
доказателства за разноски в размер на сумата от 300 лв., представляваща
възнаграждение за вещо лице, като данни да е заплатено адвокатско
възнаграждение няма. От ответника се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение по списъка в размер на 33 000 лв. без ДДС, но са
представени документи за заплатени на три вноски общо 9 000 лв. Съдът
намира, че съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК на страната се следват направените разноски
и заплатеното възнаграждение за един адвокат, поради което следва да се приеме,
че разноските са само заплатените суми от 9 000 лв., като процесуалното
представителство на ответника е осъществявано не от един адвокат, а от двама
процесуални представители – адв. Б. и адв. Ф., поради което и доколкото не е
уговорено за всеки от тях поотделно какво е възнаграждението, следва да се
приеме, че платената сума трябва да се раздели наполовина, т.е. разноските,
които се следват за адвокатско възнаграждение са 4500 лв. Ищецът е заявил
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като с оглед размерите на
минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1/2004г. и материалния
интерес по делото, който е в размер на 516 000 лв., то приложима е т. 5 от
чл. 7, ал. 2 от същата, съгласно която минималното възнаграждение при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. е 3530 лв. плюс 2 % за
горницата над 100 000 лв., поради което
изчисленото така възнаграждение за адвокат е над сумата
от 4500 лв., която съдът намира,
че следва да се възприеме
горното. Следователно разноските на ответника
са общо 4600 лв., тъй като
е заплатен и депозит за вещо лице
100 лв. Единият иск е уважен, а другият отхвърлен, т.е. на
ответника се следват разноски само за отхвърления иск, а на ищеца само за
уважения, т.е. в половин размер от горепосочените суми. Предвид горното по компенсация с разноските на ищеца, които са 150 лв. с тези на ответинка в размер на 2300 лв., такива се
следват само на ответника и то в размер на
разликата, т.е. сумата от 2150лв.
По
делото не е внасяна държавна такса предварително, а такава се дължи в размер на
4% върху материалния интерес, като съгласно чл.72, ал.2 от ГПК се дължи такава
като за един иск или сумата от 20 640 лв. С оглед обстоятелството, че
единият иск е отхвърлен, а другия уважен, съдът намира, че половината от
държавната такса следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на
банката, а другата половина, която възлиза на 10 320 лв., ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на СГС на основание чл. 59, ал.
7 ЗБН и чл. 62, ал. 1 ЗБН,
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност,
предявен от синдиците на „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност, с *******, които към
момента са А.Н.Д. и К.Х.М., със съдебен адрес *** – адв.
Т.Т., срещу ЕТ„О.-сем.Г.-В.Г.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Н.Г., ЕГН **********,
за прогласяване на недействителността на прихващането, извършено от ответника с
изявление с вх.№ 10714/04.11.2014г. с вземане, придобито цесия по договор от
02.07.2014г. в размер на сумата от 516 000 лв. в полза на ответника, което
вземане произтича от договор за срочен депозит „4х4“ № 12109/11.03.2011г. с цедента В. К.П., като неоснователен.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по отношение на кредиторите на несъстоятелността по
евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН, предявен от синдиците
на „К.т.б.“ АД / в несъстоятелност, с *******, към момента: А.Н.Д. и К.Х.М.,
със съдебен адрес *** – адв. Т.Т.,
срещу ЕТ„О.-сем.Г.-В.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В.Н.Г., ЕГН **********, прихващането, извършено от ответника
с изявление с вх.№ 10714/04.11.2014г. с вземане, придобито цесия по договор от
02.07.2014г. в размер на сумата от 516 000 лв., произтичащо от договор за
срочен депозит „4х4“ № 12109/11.03.2011г.
ОСЪЖДА „К.т.б.“
АД / в несъстоятелност, с *******, към момента: А.Н.Д. и К.Х.М., със съдебен
адрес *** – адв. Т.Т., да
заплати на ЕТ„О.-сем.Г.-В.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В.Н.Г., ЕГН **********, сумата от 2 150 лв. / две хиляди
сто и петдесет лева/ - съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЕТ„О.-сем.Г.-В.Г.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.Н.Г.,
ЕГН **********, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с адрес – гр. С., бул. „******“
№ *, сумата от 10 320 лв. / десет хиляди триста и двадесет лева/ на
основание чл. 59, ал. 7 ЗБН и чл.
62, ал. 1 ЗБН.
ОСЪЖДА „К.т.б.“
АД / в несъстоятелност, с *******, към момента: А.Н.Д. и К.Х.М., със съдебен
адрес *** – адв. Т.Т., да
заплати да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с адрес – гр. С., бул. „******“ № *,
сумата от 10 320 лв. / десет хиляди триста и двадесет лева/ на основание
чл. 59, ал. 7 ЗБН и чл. 62, ал. 1 ЗБН, която сума да бъде събрана от масата на несъстоятелност като вземане на
СГС.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: