О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
94
гр.
Велико Търново, 15.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в закрито заседание на петнадесети март две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 723/2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. 144 от
Образувано е по искане,
неправилно именувано „частна жалба“, от МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“
ЕООД, чрез *** К. М., до настоящия съд да изменени на съдебното си решение по
горепосоченото дело в частта за разноските, присъдени на болницата.
МБАЛ „Св. Иван Рилски
Горна Оряховица“ ЕООД намира, че съдът неправилно е счел, че делото не е с висока
фактическа и правна сложност и е редуцирал разноските за болницата до размера на
минималните. В тази връзка сочи, че предмет на делото са 12 самостоятелни
санкции, отнасящи се за 12 различни пациенти, всеки с индивидуален ход на заболяването
и съответна медицинска документация и само жалбата срещу акта, за тези санкции се
състои от 23 страници. Намира, че не може определящ за размера на разноските да
е материалният интерес на делото, както и не са отчетени като релевантни обстоятелствата,
че адвокатите поемат цялата данъчна и осигурителна тежест, плащат такси и
застраховки, но нямат сигурни, регулярни доходи, за да се приравняват към
юрисконсултите и дължимите на тях възнаграждения. По тези мотиви, подробно
развити в искането се претендира изменение на решението в частта за присъдените
на МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД в посока увеличение до размера
на претендираните в съдебното заседание.
В определения от съда
срок от ответника по делото е постъпил писмен отговор по реда на чл. 248, ал. 2
от ГПК, с който искането е оспорено като неоснователно с мотиви за правилност
на решението в тази му част.
Като взе предвид искането
за изменение на решението в частта за разноските на МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна
Оряховица“ ЕООД съдът намира следното:
С Решение № 17/09.02.2022
г. по адм. д. № 723/2021 г., съдът е:
1.
Отменил
по жалба на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД Заповед за налагане на санкция № РД
09-1534/29.10.2021г., издадена от директора на Районна здравно осигурителна
каса - Велико Търново, в частта, в която за десет нарушения по чл. 292, т. 6б и
чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД 2020-2022 за МД във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и
т. 3 от ЗЗО, описани от т. 3 до т. 12 от заповедта, са й наложени десет броя
санкции „финансова неустойка“ в размер на по 200 лева за всяка, или в общ
размер на 2 000 лева;
2.
отхвърлил жалбата на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД срещу Заповед за налагане на санкция №
РД 09-1534/29.10.2021г., издадена от директора на Районна здравно осигурителна
каса - Велико Търново, в останалата й част;.
3.
осъдил Районна здравноосигурителна каса –
Велико Търново да заплати на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД разноски по делото в
размер на 373,30 лева от
претендираните и доказани 550 лева и е
4.
осъдил
МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, да заплати на Районна здравноосигурителна каса –
Велико Търново, разноски по делото в размер на 60 (шестдесет) лева.
Решението е връчено
на жалбоподателя на 14.02.2021 г.
Искането за
изменение на разноските от жалбоподателя е депозирано в срока за касационно
обжалване на решението – на 16.02.2022 г. и като такова е допустимо.
Разгледано по
същество е неоснователно по следните мотиви:
Съдът при присъждане
на разноските по административни дела прилага закона, какъвто е. Настоящето
дело безспорно е такова с материален интерес и съответно разноските за него не
може да се определят по начин, различен от посочения в чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела, която норма определя, че същите са функция
и процент от материалния интерес по делото. Така е процедирано и в случая, като
решението съдържа подробни мотиви в този смисъл, вкл. с математическото
изчисление на присъдената на всяка от страните сума, изчислена като процент от
материалния интерес, съразмерно на уважената/отхвърлената част от жалбата.
Съдът е приел, че
делото не представлява такова с голяма фактическа и/или правна стойност, поради
което е коригирал адвокатския хонорар на жалбоподателя до законоустановения му
минимален размер, посочен в Наредбата, след което е присъдил съответната част
на страната, съразмерно на уважената част от жалбата й.
Самият материален
интерес на делото няма отношение към фактическата и правна сложност на спора.
Никакви нови обстоятелства в тази насока не съдържа искането за изменение на
решението , извън тези които съдът вече е съобразил при преценката на
действителната сложност на делото, която е извършена в мотивите на решението.
Броят на санкциите не може да мотивира съда да приеме, че делото е с голяма фактическа
и/или правна сложност, защото независимо от факта, че санкциите са общо 12, е ясно
и от акта, и от жалбата, а и от мотивите на решението, че се касае всъщност за
две еднотипни групи нарушения - 2 от санкциите да наложени за едно по вид нарушение
(допуснато при двама пациента), а всички останали 10 – за друго по вид, но едно
и също нарушение, допуснато при 10 пациента. Тук е мястото да се посочи, че
прегледът на делата от вида на настоящето в АСВТ показва, че са на производство
в съда са дела и с над 50 санкции и в този смисъл настоящето не се отличава с особено
висок брой такива, по начина претендиран в молбата.
Още по-малко може да
е аргумент за фактическа и правна сложност обемът на жалбата. Обстоятелството,
че жалбата е преповторила доводите си против изводите на ответника, обосновали всяко
нарушение по отделно, без да ги групира (и обобщи), не може да обоснове извод
за голяма фактическа и правна сложност, след като по делото реално не е имало
никакви особени процесуални доказателствени действия - делото е приключило в
едно заседание, от жалбоподателя не са искани и представени нови допълнителни
доказателства, не са събирани гласни такива, нито е искана и назначавана експертиза/и,
нито са налице каквито и да е други усложнения от обективна или субективна
страна за спора или във връзка с хода му.
Никакво отношение
към въпроса за присъдените на болницата разноски нямат изложените в молбата иначе
пространни житейски доводи във връзка с разходите на адвокатите по принцип, и
на представителя на молителя по делото конкретно. Първо, разноски се присъждат
на страната, а не на адвоката й, поради което финансовите разходи на адвоката
за без значение по начало при определяне на дължимите разноски. Второ, законът
(АПК/ГПК и Закона за правната помощ) и Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. са определили начина за изчислението на разноските по
административни дела, като се предполага, да са съобразили отнапред всички
релевантни факти, и са отчели като такъв в случая само материалния интерес на
делата, не и присъщите или действително направените разходи на адвоката по
делото. Страните, разбира се, са в правото си да платят колкото решат и на когото
решат, за да ги защитава правно – на адвокат, на юрисконсулт или на служител с
правно образование, както и да изберат начина на представителството си и
личността на адвоката конкретно свободно, но това не може да генерира разходи за
насрещната над допустимите по закон. Съответно, никакви изводи във връзка с
разноските на едната страна не могат да се правят от факта, че другата е
предпочела да се представлява от юрисконсулт или от адвокат, защото самият
закон вече е направил такава разлика. На както вече се каза, разноски се
присъждат на страните – нито на адвоката, нито на юрисконсулта на която и да е
от страните, за да се обсъжда положението на последните в настоящия спор. При
всички случаи обаче, разноските не са и не следва да се третират като средство
за обогатяване на страната, вкл. когато е спечелила спора, и да се присъждат
такива в произволни размери, само защото са сторени, след като са надхвърлили
нормативно определения им размер, който е ясен предварително.
Ето защо съдът не намира основания да отстъпи от вече изложените в
решението си подробни мотиви за определяне на разноските на жалбоподателя по
делото на база материалния интерес, съразмерно на резултата от спора, като се
отчете действителната права и фактическа сложност на делото, и намира молбата на МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД за
изменение на решението за неоснователна.
Предвид изложеното и
на основание чл. 248, ал.
3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна
Оряховица“ ЕООД, чрез *** К. М. за изменение на Решение № 17/09.02.2022 г. по
адм. д. № 723/2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново в частта
му за разноските, присъдени на болницата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на молителя пред Върховния административен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: