О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...12.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 1855 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано
по частна жалба от „Спортлаб“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Разпореждане №43597/03.10.2019г., постановено по ч.гр.д.
№15768/2019г. по описа на
Варненски районен съд, с което е отхвърлено изцяло заявление вх. № 71084/01.10.2019г. по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза
на „Спортлаб“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“ Кръстю
Мирски“ № 17 срещу „Лебеди“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Мир“№ 35А, ет.3.
Във въззивната
частна жалба се поддържа, че определението е
неправилно и необосновано. Записът на заповед е подписан от Ю.С.К. в качеството
му на управител на „Лебеди“ООД, от което следва, че поемател
по записа на заповед е дружеството. Допълнението „и/или в лично качество“,
следва да се тълкува „в личното си качество като управител на дружеството“. При
наличие на съмнения относно личността на участник в менителничния
оборот следва да се предпочете най-благоприятното за действителността на менителничния ефект тълкуване. Законът не забранява
възможността поематели по запис на заповед да бъдат
две и повече лица. Изобразеният знак 00/100 в словесното изписване на паричната
сума не е порок, водещ до липса на реквизит по чл.535 ГПК, тъй като същият
обозначава стотинките, които в случая са нула.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за
това са следните:
За да е действителен
записът на заповед, същият следва да отговаря на императивно установените в
чл.535 от ТЗ реквизити: наименование “запис на
заповед”, както в заглавието, така и в самия текст, безусловно задължение за
плащане на определена сума, падеж на задължението, място на плащане,
името на лицето, на което или на заповед на което следва да се плати,
дата и място издаване и подпис на издателя. Документ, който не съдържа някой от
посочените реквизити, не е менителница, освен в случаите на установени в закона
презумции.
Заповедните ценни книги се
подчиняват на строго формални съдържателни изисквания, налагащи посочване по
еднозначен начин на всички изискуеми реквизити. Съдържанието на ценната книга
следва да обективира волята на издателя недвусмислено
по начин не търпящ допълнително тълкуване.
В случая към заявлението е представен
документ, озаглавен „запис на заповед“, издаден на 29.08.2019г., с който
издателят Ю.С.К. в качеството му на управител на „Лебеди“ ЕООД и/или в лично
качество е поел задължение да заплати на „Спортлаб“ЕООД
срещу предаването на записа на заповед сумата от 3408.00 (три хиляди
четиристотин и осем, 00/100) лева на падеж 09.09.2019г.
Под подписа за издател е положен втори подпис, който видно от ръкописно
изписаните под него имена е изпълнен от Ю.С.К..
Съгласно чл.513, ал.1 от ТЗ лицата, които са
издали, приели и джиросали менителницата и са поели
поръчителство, са солидарно отговорни към приносителя.
В случая от съдържанието на документа не
може да се направи несъмнен извод за възникнала пасивна солидарност между двама
поематели. Издателят
на ефекта фигурира в две отделни качества, посочени алтернативно чрез съюзите и/или, без да става ясно в какво качество се
задължава по записа на заповед - в лично или като управител на „Лебеди“ ООД или
и в двете качества. Използваната в записа на заповед алтернативна
формулировка създава неяснота кой правен субект се явява длъжник по менителничния ефект. Едновременното използване и на двата
съюза е непрецизно, разколебава безусловната воля за поемане на задължение и
създава възможност за противоречиви тълкувания. Едното тълкуване за кумулативно
поемане на задължението от две лица е несъвместимо с другата възможна трактовка
за поемане на алтернативно задължение. Предвидената в записа на заповед
алтернативна солидарност не съществува като правна фигура. В този смисъл възниква
въпросът дали отговорността между множеството длъжници
е алтернативна, факултативна или субсидиарна и кой
субект е овластен да извърши концентрацията, т.е. на
кое лице принадлежи правото на избор. При задълженията с право на избор поначало
е налице неопределеност на престацията, в случая – на
страната, поради което използването им в менителничен
ефект поставя под съмнение безусловния му характер и следователно го опорочава.
Предложената от жалбоподателя друга интерпретация на използваното
словосъчетание е неуместна, тъй като селективно пропуска съюза „или“, който се
използва за свързване на части на изречението, когато се посочва, че определени
факти, състояния или действия взаимно се изключват или се заменят. Самият факт, че от текста
на документа могат да се изведат няколко взаимно изключващи се варианти, е
достатъчен да обоснове нередовност на менителничния
ефект.
Съгласно чл.484, ал.2 от ТЗ подписът на лицевата страна на менителницата се смята за поръчителство, освен ако е на платеца или на издателя. В случая в записа на заповед е положен втори подпис, но това не е достатъчно да обоснове приложимост на посочената презумпция, тъй като срещу нито един от подписите не е упоменато качество на лицето, което ги е положило. Липсва яснота както относно това кое лице е издател на заповедта, така и относно това в какво качество физическото лице е направило всяко от волеизявленията. При това положение от формална страна е налице тъждество между издателя и лицето, положило втория подпис, респективно не би могло да се приеме, че е налице валидно учреден авал, още повече, че такова основание на вземането не е въведено в заявлението. Следователно представеният документ не представлява източник на солидарна отговорност по смисъла на чл.513, ал.1 от ТЗ и на плоскостта на менитеничното поръчителство.
На следващо място в документа е налице несъответствие между цифровото и словесното изписване на размера на дълга. Съгласно чл.460, ал.1 от З ако в менителницата сумата е написана едновременно с думи и с цифри, при различие важи сумата, написани с думи. В случая обаче това правило не може да се приложи, тъй като в словесното изписване на сумата се съдържат и цифри, които са различни от цифровото изражение на дълга, което създава неяснота относно действителния размер на задължението. В писмената реч няма правило за прилагане на символа 00/100 за изобразяване на стотинки, поради което наведените в частната жалба доводи в тази насока са неоснователни.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че документът не удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника на посоченото в заявлението
основание, което налага извод за неоснователност на искането за издаване на
заповед за незабавно изпълнение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, атакуваното разпореждане следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №43597/03.10.2019г., постановено по ч.гр.д.
№15768/2019г. по описа на
Варненски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.