№ 116
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900217 по описа за 2023 година
ИЩЦАТА – Е. И. К. с ЕГН **********, от гр. К., ул. „Л.“ № 55, чрез процесуалния
си представител - адв. М. Н. от САК, е предявила обективно съединени осъдителни искове
по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ срещу ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87, за осъждането на ответника да й
заплати сумата в размер на 26 000 лева, частично предявена от общ дължим размер от
40 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени й в резултат на травматични
увреждания - Комоцио церебри. Контузио ет хематома субкутанеа регио фронталис
синлкапитис. Фрактура клавикулае син, настъпили вследствие на ПТП, възникнало на
20.05.2023 год., на път III-811, между с.П. и с. Б., на 5 +338 км, на У - образно кръстовище на
с. Б., между л.а. марка Рено, модел Клио с рег. № СО 7965 АМ – управляван от Д.Б. и
ищцата в качеството й на велосипедист, по вина на водача на МПС, застрахован при
ответника със застрахователна полица № BG/02/122003005403 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна от 12.10.2022год. до 11.10.2023год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2023год. – датата на завеждане на
извънсъдебната претенция на ищцата при ответника до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и присъждане на направените в производството съдебни разноски.
В исковата молба се твърди от ищцата, че на 20.05.2023 г. около 16:10 часа,
управлявайки велосипеда си по път III-811, в посока от с.П. към с. Б., на 5 +338 км, на У -
образно кръстовище на с. Б., водачката на л.а. „Рено Клио“, peг. № С07965АМ - Д.Б.,
движеща от гр. С. към с. Б., предприела маневра за навлизане в лявото пътно платно и не
осигурила предимство на дясностоящата велосипедистка, продължаваща направо на
1
кръстовището и реализирала ПТП.
Излага се от ищцата в исковата молба, че причината за катастрофата били
неправомерните действия на водача на л.а. „Рено Клио“, с peг. № С07965АМ - Д.Б. , която не
се съобразила с правилата на ЗДвП.
Ищцата твърди още, че за така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда,
като на местопроизшествието пристигнал екип на МВР. Полицейските служители
извършили необходимите действия, като съставили Констативен протокол за ПТП с постра‐
дали лица № 5 от 20.05.2023г., и било образувано досъдебно производство № 196/2023 г. по
описа на ОДМВР - София, РУ на МВР – К..
Ищцата твърди в исковата си молба, че вследствие на гореописаното ПТП получила
следните травматични увреждания: Комоцио церебри. Контузио ет хематома субкутанеа
регио фронталис синлкапитис. Фрактура клавикулае син.
Изложено е още в исковата молба от ищцата, че след настъпване на ПТП била
откарана в Спешното отделение на УМБАЛСМ „Н.И.П." АД, тъй като се оплаквала от силна
болка в главата, в лявото рамо, което било неподвижно, болки по цялото тяло и голямо
локално кръвонасядане теменно ляво рамо. Сочи, че й били извършени редица прегледи и
изследвания и медиците установили посочените по –горе травматични увреждания,
изразяващи се в закрито счупване на ключицата.
Твърди се в исковата молба, че вследствие на ПТП и получените травматични
увреждания, ищцата търпяла силни по интензитет физически и психически болки и стра‐
дания.
Посочено е още в исковата молба, че към датата на ПТП – 20.05.2023г. по отношение
на лек автомобил марка „Рено Клио“, с peг. № С07965АМ била налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество, със застрахователна
полица № BG/02/122003005403, валидна от 12.10.2022год. до 11.10.2023год.
Ищцата сочи, че предявила на 21.07.2023г. застрахователна претенция пред ответното
дружество, но последното и към настоящия момент не било заплатило, нито било отказало
категорично да заплати застрахователно обезщетение.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявените искове
са допустими.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на ответника ЗД
„Б.И.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез
пълномощника си адв. Ал. И., с който се оспорват предявените искове по основание и
размер.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва всички фактически твърдения на
ищеца наведени в исковата молба.
Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредата от страна на
ищцата, тъй като последната била нарушила разпоредбите на чл.79, т.3 и 5 от ЗДвП, чл.80 от
2
същия закон и чл.15, ал.1 и 5 от ЗДвП.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата е подала допълнителна искова молба, с която
поддържа първоначалната и с която е отговорила на възраженията на ответника направени с
отговора на исковата молба.
Препис от допълнителната исковата молба е връчен на ответника с указанията по
чл.373 от ГПК на 25.01.2024г. и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът не е подал
допълнителен отговор.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 5/20.05.2023 год. на РУ – К. е, че на 20.05.2023г. на път III-811, между с.П. и с. Б., на
5 +338 км е настъпило ПТП, което не е посетено на място от екип на РУ-К.. Посочено е още
в протокола, че ПТП е възникнало между л.а. марка Рено, модел Клио с рег. № СО 7965 АМ
– управляван от Д.Б. и ищцата в качеството й на велосипедист, като последната е
пострадала – получила счупване на ключицата на лявото рамо. В протокола не е посочено,
въз основа на какви данни е възприето описаното, предвид изрично отразеното, че ПТП не е
посетено на място от служители на РУ-К.. В настоящото съдебно производство също не се
събраха доказателства за това обстоятелство.
Във връзка с горното ПТП било образувано ДП № 96/2023 год. по описа на РУ – К..
С определение № 102 от 19.02.2024г., постановено по реда на чл.374 от ГПК, съдът е
постановил на ищцата да се издаде съдебно удостоверение, което да й послужи пред РП- К.
за снабдяване от пр.пр. № 01206/2023г. по описа на същата прокуратура със заверен препис
от протокол за оглед на местопроизшествие и скица към него. Съдебното удостоверение е
издадено на 20.02.2024г., а е получено от пълномощника на ищцата на 26.03.2024г., т.е.
месец по - късно. Две седмици след получаването му, от процесуалния представител на
ищцата същото е депозирано по пощата до РП-К..
В проведеното на 04.06.2024г. съдебно заседание и след непредставяне от ищцата на
документите за снабдяването, с които й е било издадено съдебното удостоверение, съдът на
основание чл.158, ал.1 от ГПК, е определил на ищцата срок до датата на следващото съдебно
заседание – 01.10.2024г. да представи по делото доказателствата, за които й е издадено
съдебното удостоверение – протокол за оглед на местопроизшествие и скица към него.
Последните писмени доказателства са били необходими за работата на вещото лице по
допусната по искане на ищцата САТЕ.
В проведеното на 01.10.2024г. последното съдебно заседание по делото пред
настоящата инстанция, ищцата отново не е представила документите за снабдяването с
които съдът й е издал съдебно удостоверение. В тази връзка и предвид на посочените по-
горе обстоятелства съдът е заличил допуснатата по делото САТЕ, тъй като поставените към
вещото лице задачи са станали неизпълними, поради липсата по делото на материали за
работата на вещото лице.
3
Съобразно разпоредбата на чл.158 от ГПК, когато събирането на доказателствено
средство е съмнително или представлява особена трудност, съдът определя срок за
събирането му, след изтичането на който делото ще се разгледа и без него. Такъв е и
настоящия случай. В решение № 9 от 26.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1449/2018 г., II г. о. е
посочено: „…..Такъв е например случаят, при който страната не води допуснатите
свидетели, респ. не внася депозит за призоваването им съгласно чл.160 ГПК; не представя
документа, за снабдяване с който е било издадено съдебно удостоверение; не оказва
съдействие на вещото лице по поисканата експертиза чрез предоставяне на
необходимия сравнителен материал, не внася депозита за същата и други. Тази хипотеза е
налице не само когато заинтересованата страна не е активна при събиране на допуснатото
доказателство, но и когато това е затруднено по причини извън субективните желания и
възможности …..“. Бездействието на ищцата в случая може да се разглежда като „особена
трудност“ по смисъла на цитираната разпоредба. В тази връзка това бездействие води до
неизгодни за страната, направила искането за допускане на САТЕ процесуални последици и
съставлява и обективна причина, която да се разглежда като затруднение за събиране на
допуснатото доказателствено средство - решение № 9 от 26.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1449/2018 г., II г. о.
В хода на настоящото производство е назначена по искане на ищцата съдебно-
медицинска експертиза, която е изготвила заключение, въз основа на събраната по делото
медицинска документация. В заключението е посочено, че на ищцата са били причинени
следните травматични увреждания: счупване на лявата ключица, контузия на главата с
подкожен хематом в челната област на главата и мозъчно сътресение. Вещото лице сочи, че
констатираните увреждания били в причинна връзка с процесното ПТП, а възстановяването
на ищцата от тях отнело 1.5 – 2 месеца, като в началото на посочения период ищцата
изпитвала по силни болки, които постепенно намалявали.
Установява се още от заключението на приетата по делото СМЕ, че в резултат на
засягането на левия горен крайник, било затруднено в значителна степен самообслужването
на ищцата в рамките на възстановителния период. Прогнозите за в бъдеще били добри, като
доживот щели да се наблюдават болки при физическо натоварване на крайника и промяна на
времето. Мозъчното сътресение било функционално разстройство на мозъчната функция,
като възстановяването настъпвало без да останат трайни или постоянни последици за
здравето на пострадалата. Освен това не следвало да се очакват късни прояви като
усложнения на травмата, след като не били регистрирани такива до момента.
По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетеля В.К. /син на
ищцата/ за съществуването и обема на твърдените от ищцата неимуществени вреди,
търпените от нея болки и страдания, вследствие процесното ПТП. Свидетелят сочи, че той и
жената, с която живее на семейни начала са се грижели за ищцата в болницата и вкъщи
после, както и че тя не била в състояние да се обслужва сама. Установява се от
свидетелските показания, че ищцата постоянно казвала, че й се вие свят, била обездвижена,
трудно ставала, а и с ръката не можела да извършва движения. Наложила се рехабилитация
4
на засегната ръка, но и до днес не било възстановено пълното й движение. Отделно от това
изпитвала страх да управлява автомобил и велосипед, както и при ходене по улици.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на Е. И. К. – вх. № ОК-518113/21.07.2023 год. по описа на ЗД „Б.И.“
АД, по която застрахователят не се е произнесъл до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени
неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки: делинквентът виновно
да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение; травматичните
увреждания да са причинени при ПТП с участието на водач на застраховано по застраховка
5
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите МПС; да са настъпили твърдените
неимуществени вреди.
В настоящия случай ищцата не установи главен факт от значение за спора – че вината
за нанесените й телесни увреждания вследствие на процесното ПТП е на Д.Б., водач на
лекия автомобил марка „Рено”, модел „Клио“, с ДК № СО 7965 АМ – застраховано МПС при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По делото не са
събрани доказателства, които да установяват механизма на ПТП, при който да са причинени
твърдените неимуществени вреди на ищцата, а извършването на деликта и причинната
връзка между вредите от същия и противоправното поведение на деликвента също подлежат
на доказване. Доколкото по делото не бяха събрани преки – гласни доказателства чрез
разпит на очевидци на ПТП, представеният протокол за ПТП с пострадали лица не
установява механизъм на ПТП, още повече, че той не е съставен на мястото на ПТП. В тази
връзка дори по досъдебното производство да е налице Протокол за оглед на
местопроизшествие, то той най – вероятно не е съставен при запазено местопроизшествие,
предвид на обстоятелството, че ПТП не е посетено от служители на РУ-К.. Още по-малко е
налична скица към него. В тази връзка липсват изходни данни, за да могат да се направят
изводи за параметрите и разположението на следите и веществените доказателства при
ПТП, характеристиките на платното за движение и пътните ленти, местата на окончателното
установяване на автомобила и велосипеда, както и за траекторията на движението им преди
и след удара. Освен това, за да може да се определи механизма на възникване и развитие на
ПТП, е необходимо да се определи скоростта на движение на автомобила „Рено“, опасната
зона за спиране при тази скорост и конкретните пътни условия, вкл. и видимостта пред
фронта на автомобила, но това няма как да се изпълни предвид липсата на данни по делото.
Доколкото констативният протокол, представен по делото не може да удостовери
обстоятелствата и причините за настъпването на ПТП, същият не обвързва съда. В случая е
от съществено значение дали водачът на лекия автомобил „Рено” е извършил нарушение на
конкретни разпоредби от ЗДвП, дали е управлявал автомобила с допустимата от закона
скорост, дали е имал достатъчно видимост, позволяваща му да реагира своевременно и да
намали скоростта си при възникнала опасност и в крайна сметка – дали ПТП е било
предотвратимо за водача на застрахования при ответника автомобил. Нищо от горното не бе
установено по делото. В тази връзка не може да бъде отговорено и на въпроса как са били
причинени на ищцата телесните й увреждания и дали същите са в причинна връзка с
описаното в и.м. ПТП.
В обобщение съдът приема, че доколкото ищцата не установи наличието на всички
твърдени кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, то не
установява и фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ – прекият иск на пострадалото лице
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
поради което намира за недоказан по основание иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди. Искът следва
да се отхвърли изцяло – ведно с претенцията за законна лихва върху сумата, считано от
6
21.07.2023 год.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение от 24.11.2023 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е била
освободена от заплащането на държавни такси, дължими по настоящото производство, то с
оглед изхода на делото няма основание за възлагането на ДТ върху ответника на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК.
С оглед изхода на делото на пълномощника на ищцата не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото –
размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на исковете, а същите с
настоящото решение следва да се отхвърлят изцяло.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на
4620 лева с ДДС – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство,
удостоверен с договор за правна защита и съдействие от 11.12.2023 год. /л.58 от делото/ и
300 лева – възнаграждение за вещи лица, които не са използвани за изготвяне на заключение
и могат да бъдат възстановени на страната. В тази връзка, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата
следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 4 620 лева, съставляваща само
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Съдът намира за неоснователно направеното от пълномощника на ищцата искане по
чл.78, ал.5 от ГПК – за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи
претендирано от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като искането е направено след
приключване на устните състезания по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. И. К. с ЕГН **********, от гр. К., ул. „Л.“ № 55,
обективно съединени осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ срещу ЗД
„Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87, за
осъждането на ответника да й заплати сумата в размер на 26 000 лева, частично предявена
от общ дължим размер от 40 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания, причинени й в резултат на
травматични увреждания - Комоцио церебри. Контузио ет хематома субкутанеа регио
фронталис синлкапитис. Фрактура клавикулае син, настъпили вследствие на ПТП,
възникнало на 20.05.2023год., на път III-811, между с.П. и с. Б., на 5 +338 км, на У - образно
кръстовище на с. Б., между л.а. марка Рено, модел Клио с рег. № СО 7965 АМ – управляван
от Д.Б. и ищцата в качеството й на велосипедист, по вина на водача на МПС, застрахован
при ответника със застрахователна полица № BG/02/122003005403 за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 12.10.2022год. до 11.10.2023год.,
7
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2023год. – датата на
завеждане на извънсъдебната претенция на ищцата при ответника до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Е. И. К. с ЕГН **********, от гр. К., ул. „Л.“
№ 55, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Д.Б.“ № 87 сумата от 4 620 лева, съставляваща направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8