О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1574 23.08.2019 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, въззивен граждански състав,
на двадесет и трети август през две хиляди и деветнадесета
година, в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Даниела Михова
Членове: 1. Галя Белева
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 1212 по описа за 2019 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв. А.
Стоянова Д. като особен представител на Е.М.С. ЕГН ********** срещу Решение № 1676/01.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 747/2019г. по описа на РС Бургас.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е приел за установено, че Е.М.С. дължи на Д.Г.И. сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3803/23.10.2018г. по ч.гр.д.
№ 7257/2018г. по описа на БРС, а именно: сумата от 2346,75 лева – главница,
представляваща изпълнено задължение в полза на цесионера „ОТП Факторинг
България“ ЕАД по договор за банков кредит от 25.04.2006г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и Е.М.С. и договор за поръчителство към него, сключен между банката и Д.Г.И.
от същата дата, както и сумата от 453,96 лева – мораторна лихва за периода от
09.03.2016г. – датата на плащането до 01.02.2018г.
Особеният представител е останал
недоволен от постановеното решение и го намира за неправилно, необосновано. Решението
било постановено при неспазване на процесуалните правила, исковата молба била
нередовна, без доказателства, като след възражения от страна на особения
представител да бъдат представени такива от страна на ищеца, съдът не предоставил
на особения представител срок, в който да се запознае с тях и да даде
становище. Въпреки това изготвила становище, в което изложила своите
възражения, които обаче не били обсъдени в мотивите на съда. Счита, че не са
налице доказателства, че ищецът се е задължил валидно като поръчител, а
представеният договор за поръчителство бил бланкетен, името на поръчителя било
дописвано на празни места, не ставало ясно по кой договор се е задължил, нямало
дата. Липсвали доказателства, от които да се направи извод, че ищецът е получил
уведомление за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД и не бил представен договор за цесия. За
цесията не бил уведомен валидно и Е.М.. Изразява становище, че съдът е
постановил обжалваното решение без да обсъди доводите за липса на доказателства,
че ищецът е платил задължението като поръчител, не обсъдил по същество
изложените от особения представител доводи, както и възражението, че
представеното споразумение с „ОТП Факторинг България“ ЕАД представлявало
новация на старото задължение. Моли да се отмени обжалваното решение и да се
отхвърли исковата претенция.
Претендира да й бъде заплатено
възнаграждение.
Препис от решението е връчен на особения
представител на 08.07.2019г. като жалбата е постъпила на 22.07.2019г., т.е. в
законния срок.
Препис от въззивната жалба е връчен на Д.И.
на 02.08.2019г. като на 08.08.2019г. е депозиран писмен отговор, с който я
намира за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Поддържа,
че въпреки, че не е представен договор за цесия от събраните доказателства
следвало извод за изпълнение на материално легитимирания кредитор. Намира, че
не са налице сочените от жалбоподателя нередовности на исковата молба, както и
че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила. Отделно счита, че са
обсъдени възраженията на особения представител, поддържа, че е платил на
кредитора на вземането и смята за неаргументирано становището, че липсвали
доказателства, че е платил задължението в качеството си на поръчител. Оспорва
въззивната жалба и счита, че не следва да заплаща възнаграждение за особен
представител.
Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав намира, че
въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е
допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, но се констатира, че не е внесено, дължимото на особения
представител възнаграждение.
Съдът не споделя съображенията в
отговора на въззивна жалба, че тъй като няма интерес от въззивно обжалване, не
дължи заплащане на възнаграждението за особен представител. Същото е дължимо
авансово, тъй като съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител се назначава
на разноски на ищеца. Тази разпоредба се намира в част I, Глава шеста, раздел I
от ГПК, поради което важи и във въззивното производство и затова на особения
представител се определя възнаграждение по правилото на чл. 47, ал. 6, изр.
последно ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и в случая минималния размер
е 215 лева, което съответства на фактическата и правна сложност на делото. Предварителното
заплащане на разноските е продиктувано от необходимостта процесът да продължи,
без личното участие на ответника, но като се гарантират процесуалните му права,
както и средствата за изплащане на възнаграждение на лицето, назначено за
особен представител. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК възнаграждението на особения представител
следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се реализира с
оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК. Следователно
възнаграждението за особения представител винаги е дължимо, а може да бъде
възмездено като разноски при определен изход на спора.
На особения представител се дължи
възнаграждение за всяка инстанция и размерът му се определя от съда, внася се
авансово от ищеца по сметка на съда и се изплаща от съда на съответния особен
представител, а с крайния съдебен акт, съобразно изхода на делото, съдът
присъжда разноските в тежест на съответната страна. Тази възможност обаче е
следваща самото плащане на възнаграждението, т. е. присъждането на разноски на
ищеца предпоставя същият да е платил възнаграждението на особения представител (в този смисъл Определение № 456 от
22.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3679/2015 г., III г. о., ГК).
Предвид изложеното на Д.И. следва да
бъде указано в срок до датата на съдебното заседание да внесе по сметка на БОС
сумата от 215 лева, представляваща възнаграждение за особения представител на Е.М.С.
и да представи доказателства по делото за внасянето. При неизпълнение на това
указание ще бъде
постановено осъждане на страната за разноски.
С оглед въведените от особения
представител възражения за липса на доказателства, указва на Д.И., че
представените по делото писмени документи не са съобразени с разпоредбата на
чл. 183 ГПК и същите следва да бъдат заверени от страната с подпис и „вярно с
оригинала“ . При неизпълнение на указанията, съдът ще ги изключи от
доказателствата по делото.
С оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от адв.
А. Стоянова Д. като особен представител на Е.М.С. ЕГН ********** срещу Решение
№ 1676/01.07.2019г., постановено по гр.д. № 747/2019г. по описа на РС Бургас,
съобразно настоящото определение.
УКАЗВА на Д.И. в срок до датата на
съдебното заседание да внесе по сметка на БОС сумата от 215 лева,
представляваща възнаграждение за особения представител на Е.М.С. като посочи
основанието за внасяне и да представи по настоящото дело доказателства за
внасянето.
УКАЗВА на Д.И., че при неизпълнение на
указанието в срок ще бъде постановено осъждането му за заплащане на
определеното възнаграждение.
УКАЗВА на Д.И., че в срок до датата на
съдебното заседание следва да завери с подпис и „вярно с оригинала“ всички представени писмени документи. При
неизпълнение на указанията, съдът ще ги изключи от доказателствата по делото.
ВНАСЯ в.гр.д. № 1212/2019г. по описа на
Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 02.10.2019г.
от 10,40 часа.
Препис от определението да се връчи на
страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.