№ 4032
гр. В., 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20253110102210 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен по предявени от А. А. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „В." ***** срещу „М.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: град С., Район С., ул. „Г. С. Р.“ *****, обективно кумулативно
съединени искове както следва:
1/ за прогласяване нищожност, поради противоречие на закона на Договор № 146600
от 02.11.2021г., Договор № 179140 от 07.09.2022г. и Договор № 182026 от 03.10.2022г. за
предоставяне на потребителски кредит сключени между страните, на осн. чл. 26, ал. 1
предложение първо ЗЗД, а в евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузата на
чл.13 от всеки от договорите, като нищожна поради накърняване на добрите нрави, на
основание чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД;
2/ за осъждане на ответника, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, да заплати на
ищеца сумата от 165,05лева, представляваща платена без основание сума над главниците по
договорите за кредит, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.02.2025г. до окончателното изплащане на
сумата, а в евентуалност - за осъждане на ответника, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД,
да заплати на ищеца сумата от 50лева, събрани неустойки по договорите за кредит, ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата,
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Твърди се,
че страните са сключили както следва: 1./ договор за потребителски кредит №
146600/02.11.2021г., с главница в размер на 250лева. Съгласно чл. 13 от Договора, заемателят
дължал неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема Общата заплатена от ищеца
сума по договора била в размер на 280лева, платена на 16.11.2021г.; 2./ договор за
потребителски кредит № 179140/07.09.2022г., с главница в размер на 400лева. Съгласно чл.
13 от Договора, заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема
(„Неустойката“). Общата заплатена от ищеца сума по договора била в размер на 420,74лева,
платена на 12.09.2022г. 3./ договор за потребителски кредит № 182026/03.10.2022 г., с
1
главница в размер на 300 лева. Съгласно чл. 13 от Договора, заемателят дължал неустойка за
непредоставяне на обезпечение по заема („Неустойката“) в размер на 49,95лева. Общата
заплатена от ищеца сума по договора била в размер на 414,31лева, платена на 17.11.2022 г. с
2 погасителни вноски. По трите договора за потребителски кредит на ищеца били отпуснати
главници в общ размер на 950 лева, а общо заплатената от ищеца сума по всички договори
била в размер на 1115,05 лева. Счита договорите за нищожни на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, поради противоречие със закона, в частност с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от
ЗПК. Сочи, че неустойката представлява разход, който следва да бъде включен при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което в случая не било
сторено. В евентуалност неустойките, визирани в разпоредбата на чл. 13 от всеки един от
Договорите за кредит били нищожни поради противоречието им с добрите нрави, доколкото
били изгубили присъщата си обезщетителна функция. С оглед на нищожността на
горепосочените клаузи, предвиждащи неустойка за непредоставяне на гаранция, кредиторът
се е обогатил неоснователно, събирайки неустойките, съответно дължал връщането им на
кредитополучателя на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Моли предявените искове да бъдат
уважени, както и да се присъдят сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който прави
признание на исковете и моли за постановяване на решение в съответствие със същото.
Представя се платежно нареждане за възстановени суми в общ размер на 168,99лева,
дължима по трите договора. Изложени са съображения за недължимост на разноски за
производството, евентуално за определяне на размер на адвокатско възнаграждение в полза
на ищцовата страна в минимален размер.
В с.з. страните не се явяват и не се представляват. Чрез нарочни молби поддържат
становищата си.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
При така заявеното признание на иска, съдът намира, че са налице предпоставките на
чл. 237, ал.1 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, като същевременно
не са налице пречките за това, защото признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, и е от категорията такива, с които страната може да се разпорежда.
Изявлението за признание на иска, означава съдът да преустанови извършването на по -
нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи
въведените твърдения, и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска
и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът по чл. 26, ал.
1 предложение първо ЗЗД следва да бъде уважен, така както е предявен. От друга страна с
оглед изявлението и на ищеца, че ответникът е заплатил изцяло претендираната сума по
заявения осъдителен иск, респ. съдебното признание на исковата претенция от ответника,
както и във връзка с представените доказателства, вкл. доказателство за заплатена законна
лихва, следва да се приеме, че исковата претенция в тази й част е изцяло удовлетворена. В
този смисъл иск по чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, тъй като
задължението на ответника е изцяло погасено, факт който следва да бъде съобразен от съда
на осн. чл. 235 ал.3 ГПК, въпреки неговата основателност.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца по общото правило
на чл. 78, ал.1 ГПК.
Доколкото единият иск следва да бъде отхвърлен единствено заради извършеното
плащане и към момента на завеждане на исковата претенция – 21.02.2025г., същата не е била
удовлетворена от ответника, а изплащането на задължението е станало в един по - късен
момент на 24.04.2025г. съдът счита, че ответникът е дал повод за завеждане на настоящите
2
искове.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, съобразно който претендира разноски за
исковото производство, от които 255лева - платена ДТ и 600лева претендирано
адв.възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност, което е основателно. В
случай на обективно кумулативно и евентуално съединени искове, каквито са в
разглеждания случай, по правило отговорността за разноски се определя според изхода на
делото по всеки иск. Това е така, тъй като обичайно исковете имат различен предмет, което
предлога самостоятелна защита по всеки. В случая обаче не може да не се съобрази, че
основателността на претенцията за връщане на даденото е непосредствен резултат от
уважаване на главния иск за недействителност на договора. По този съединен иск,
единственият допълнителен факт, който следва да се съобрази, извън преценката по чл. 22 от
ЗПК, е фактът на плащането, което по делото не е спорно. Ето защо, обосновано следва да се
приеме, че защитата по двата иска по съществото си е идентична и присъждането на
отделни възнаграждения не съответства на процесуалните усилия на адвоката. /в този см.
определение № 3761 /11.08.2025г., постановено по в.ч.гр.д № 1676 по описа на ВОС/. В
настоящия случай, адв. възнаграждение следва да се определи съгласно Наредба
№1/9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, като се присъди адв. възнаграждение
в размер на 400лв. за предявените искове, съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата. Или общо в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 655лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по иска на А. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ж.к. „В." ***** срещу „М.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град С.,
Район С., ул. „Г. С. Р.“ ***** поради противоречие със закона на Договор № 146600 от
02.11.2021г., Договор № 179140 от 07.09.2022г. и Договор № 182026 от 03.10.2022г. за
предоставяне на потребителски кредит сключени между страните, на осн. чл. 26, ал. 1
предложение първо ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В." *****
срещу „М.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град С., Район С., ул. „Г.
С. Р.“ ***** иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 165,05лева,
представляваща платена без основание сума над главниците по договорите за кредит, ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 55, ал.1,
предл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: град С., Район
С., ул. „Г. С. Р.“ ***** ДА ЗАПЛАТИ на А. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В."
***** сумата от 655лева, представляваща сторени съдебно - деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3