№ 483
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К. Д. Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110136953 по
описа за 2021 година
Г. М. М. е предявил срещу Й. С. Н., Е. И. Н. и В. И. Н. установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ. Ищецът твърди, че в негова полза
наследодателят на ответниците И.М.Н. издал три броя записи на заповед, с които
безусловно се задължил да му заплати суми вместо извършено разплащане по сключени
покупко-продажби, както следва: на 30.01.2013 г. издал запис на заповед за сумата 2381 лева
във връзка с покупката на ¼ ид.ч. от имот, находящ се в с. Л., община Своге, с продавач
К.М.Н., действал чрез настойника си Г. М., която сдЕ. била обективирана в нотариален акт
№ 14, том I, рег. № 191, дело № 14/2013 г. на нотариус Антон Чолев, с район на действие РС
Своге и нотариалните такси и разноски във връзка с нея били заплатени от ищеца; на
06.12.2013 г. издал запис на заповед за сумата 14387,10 лева във връзка с покупката на ¼
ид.ч. от имот, находящ се в гр. София, с продавач К.М.Н., действал чрез настойника си Г.
М., която сдЕ. била обективирана в нотариален акт № 105, том I, рег. № 6890, дело №
93/2013 г. на нотариус ... с район на действие СРС и нотариалните такси и разноски във
връзка с нея били заплатени от ищеца; на 06.12.2013 г. бил издаден още един запис на
заповед за сумата 7000 лева във връзка с покупката на ¼ ид.ч. от имот, находящ се в гр.
София, с продавач К.М.Н., действал чрез настойника си Г. М., която сдЕ. била обективирана
в нотариален акт № 104, том I, рег. № 68944, дело № 93/2013 г. на нотариус ... с район на
действие СРС и нотариалните такси и разноски във връзка с нея били заплатени от ищеца.
Ищецът сочи, че записите на заповед са съставени и подписани на датите, на които са
изповядани трите сделки за покупко-продажба на недвижимите имоти. Излага, че срокът за
плащане на сумите по тях бил 06.12.2020 г. и въпреки че изпратил писмена покана и
депозирал издадената заповед за изпълнение на парично задължение от 01.03.2021 г. в НОИ
1
и при работодателя на ответниците, към настоящия момент не получил плащане. С оглед на
изложеното моли да бъде признато за установено, че ответниците Й. С. Н., Е. И. Н. и В. И.
Н. му дължат разделно сумата от 23768, 10 лева, представляваща задължение по записи на
заповед, ведно със законната лихва от 29.12.2020 г. до изплащане на вземането, като сумите
се разпределят както следва: от Й. С. Н. - 1/2, а именно сума в размер на 11884,05 лева и
237,68 лева държавна такса; от Е. И. Н. - 1/4, а именно сума в размер на 5942,02 лева и
118,84 лева държавна такса; от В. И. Н. - 1/4, а именно сума в размер на 5942,02 лева и
118,84 лева държавна такса, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 01.03.2021 г.
по ч. гр. д. № 65068/2020 г. на СРС, 82 състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба, с които
оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват, че представените документи
отговарят на минимално необходимото съдържание, което следва да съдържа записът на
заповед, поради което приемат, че ищецът не можел да черпи права от нередовните от
външна страна документи. Оспорват автентичността на документите като сочат, че
подписите в трите броя записи на заповед не са положени от наследодателя им И.М.Н.,
както и че той не бил действителният автор на изявленията, които били материализирани в
представените 3 броя записи на заповед. Оспорват твърденията на ищеца, че нотариалните
такси и разноски по изповяданите покупко-продажби са заплатени от него, като излагат, че
нямало доказателство за това. Оспорват истинността на удостоверените факти в записите на
заповед от 30.01.2013 г. и от 06.12.2013 г., включително в частта, в която се твърди, че в
общите суми от 2381 лева, 14387,10 лева и от 7000 лева били включени главница за
продажба на дял от продадените имоти в с. Л. и гр. София нотариални такси, такса вписване,
местен данък, удостоверения, такса за схема на имота от САКК, съдебни разноски по гр. д.
за разрешение за продажбата, такса за оценка на имота от вещо лице, назначено от съда,
както и адвокатски хонорар. Оспорват и посочените дати в записите на заповеди сочейки, че
документите били антидатирани. Ответниците твърдят, че твърденията на ищеца, че той е
поел разходите по сделките с недвижимите имоти, били недоказани и неоснователни.
Твърдят, че ако записите на заповед били редовни от външна страна и автентични, то
вземането, което се претендира по тях, никога не било предоставяно от ищеца на издателя и
същите били безпарични.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Със запис на заповед, издаден на 30.01.2013 г. в гр. София, И.М.Н. се е задължил най-
късно до 06.12.2020 г. да плати на Г. М. М. сумата от 2381 лева, която включва главница за
продажба на дял от имот в с. Л. – 986 лева, нот. такси, такси за вписване, местен данък,
удостоверения – 208,80 лева, такса за схема на имота от САКК - 32 лева, съд. разноски по гр.
д. за разрешаване на продажбата – 98,60 лева, такса за оценка на имота от ВЛ, назначено от
съда – 754,20 лева, адвокатски хонорар – 400 лева.
Със запис на заповед, издаден на 06.12.2013 г. в гр. София, И.М.Н. се е задължил най-
2
късно до 06.12.2020 г. да плати на Г. М. М. сумата от 7000 лева, която включва главница за
продажба на дял от имот в Л. – 5400 лева, нот. такси, такси за вписване, местен данък,
удостоверения – 278,40 лева, такса за схема на имота от САКК - 62 лева, съд. разноски по гр.
д. за разрешаване на продажбата – 98,60 лева, такса за оценка на имота от ВЛ, назначено от
съда – 754,20 лева, адвокатски хонорар – 600 лева.
Със запис на заповед, издаден на 06.12.2013 г. в гр. София, И.М.Н. се е задължил най-
късно до 06.12.2020 г. да плати на Г. М. М. сумата от 14387,10 лева, която включва главница
за продажба на дял от имот в Н. – 12400 лева, нот. такси, такси за вписване, местен данък,
удостоверения – 272,30 лева, такса за схема на имота от САКК - 62 лева, съд. разноски по гр.
д. за разрешаване на продажбата – 98,60 лева, такса за оценка на имота от ВЛ, назначено от
съда – 754,20 лева, адвокатски хонорар – 800 лева.
От справка от НБД „Население“ е видно, че И.М.Н. има съпруга - Й. С. Н. и дъщери -
Е. И. Н. и В. И. Н..
Представен е протокол от 20.12.2020 г. за това, че Й. С. Н., Е. И. Н. и В. И. Н. са
поканени в качеството на наследници на И.М.Н. за предявяване и уреждане на плащане по
задължение.
С решение от 12.04.1973 г. по гр. д. № 1335/1973 г. К.М.Н. е поставен под пълно
запрещение. От удостоверение от 07.01.2013 г. е видно, че Г. М. М. е настойник на К.М.Н..
С решение от 08.11.2012 г. по гр. д. № 19685/2012 г. СРС е разрешил на К.М.Н.
действащ чрез настойник Г. М. М. да се разпореди с притежаваната от него идеална част от
правото на собственост на следните недвижими имоти: ап. 4 в гр. София, ж. к. „Л.“, бл. 113,
вх. А, ет. 2; ап. 73 в гр. София, ж. к. „Н. 4“, бл. 3а3б, вх. В, ет. 8; дворно място с площ от
1484 кв. м., съставляващо парцел IV, имот пл. № 156 в кв. 17 по плана на в. з. с. Л.,
Софийски окръг, местност „Терзийски слог“, ведно с построената в парцела паянтова сграда
от керпич, застроена на 12 кв. м. и полумасивна жилищна сграда, застроена на 37 кв. м.
С нотариален акт № 104 от 06.12.2013 г. К.М.Н., представляван от настойника си Г. М.
М., продава на брат си И.М.Н. ¼ ид. част от ап. 4 в гр. София, ж. к. „Л.“, бл. 113, вх. А, ет. 2
за сумата от 5400 лева.
С нотариален акт № 105 от 06.12.2013 г. К.М.Н., представляван от настойника си Г. М.
М., продава на брат си И.М.Н. ¼ ид. част от ап. 73 в гр. София, ж. к. „.... за сумата от 12400
лева.
С нотариален акт № 14 от 30.01.2013 г. К.М.Н., представляван от настойника си Г. М.
М., продава на И.М.Н. ¼ ид. част от УПИ IV-156 в кв. 17 от ПУП на с. Л., общ. Своге,
Софийска област с площ от 1484 кв. м., заедно с построените в имота сгради, а именно:
паянтова сграда от керпич със застроена площ от 12 кв. м. и полумасивна жилищна сграда
със застроена площ от 37 кв. м. за сумата от 985 лева.
Представени са сметка/фактура № 304/13.13.2013 г. за нотариална такса в размер на
239,64 лева със задължено лице И.М.Н.; преводно нареждане № 1987/06.12.2013 г. за
заплатен местен данък в размер на 310 лева със задължено лице И.М.Н.; сметка/фактура №
3
305/13.13.2013 г. за нотариална такса в размер на 145,63 лева със задължено лице И.М.Н.;
преводно нареждане № 1995/06.12.2013 г. за заплатен местен данък в размер на 136,28 лева
със задължено лице И.М.Н..
Представени са квитанция към прих. касов ордер № 21241 за сумата от 62 лева за такса
за издаване на схеми от АГКК - 62 лева, получена от Г. М. М.; преводно нареждане от
31.03.2009 г. за заплатен местен данък от И.И.Б. в размер на 40,06 лева; преводно нареждане
от 31.03.2009 г. за заплатена такса за вписване от И.И.Б. в размер на 5,72 лева; фактура №
3000/07.04.2009 г., издадена от СО, район „Н.“, за такса за удостоверения на стойност 15,60
лева, заплатена от Г. М. М.; операционна бележка № 24/30.01.2013 г. за сумата 985 лева с
вносител И.М.Н..
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. И.Я.В., внучка на Й. С. Н.,
дъщеря на Е. И. Н., племенница на В. И. Н., внучка на брата на ищеца, която сочи ищецът е
брат на дядо , който винаги всичко обсъждал със семейството си, включително имотните
отношения с ищеца. Баба и дядо били фиктивно разведени преди заради имотни въпроси
на баба и през 2013 г. се оженили повторно. Дядо споделил, че всички имотни
отношения са разрешени и всичко е разплатено. Не е известно дядо да е подписвал
документи. Същият работел и след пенсионирането си и имал достатъчно пари, за да си
покрие разходите.
Прието е заключение на съдебно-графическа експертиза, според което подписите в
представените три броя записи на заповед от името на И.М.Н., на името на Г. М. М., всички
с отпечатани дати на падеж 06.12.2020 г. с вписани на ръка дати на издаване и за съответни
суми, както следва: от 30.01.2013 г. за 2381 лева, от 06.12.2013 г. за 14387,10 лева и от
06.12.2013 г. за 7000 лева, вероятно са положени от И.М.Н..
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че в е описала в експертизата какви са
вариантите за причините на различното изписване. Единият вариант е лично предпочитание
на лицето да изпише така буквите или това се дължи на факта, че подписът е положен от
друго лице с цел наподобяване. Тъй като вещото лице няма информация за физическото
състояние на лицето към момента на подписване на документите, не може да даде
категоричен отговор. При опит за имитация на чужд подпис вероятността да се достигне до
степен на обработеност, която самият изпълнител не притежава, зависи от възможностите на
предполагаемия имитатор. Лице със средна и висока степен на обработеност на почерка
може да имитира /подписва/ и с висока, и със средна, и с по-ниска обработеност, но едно
лице с ниска обработеност трудно би постигнало подписи с висока обработеност. В случая
за лицето от сравнителния материал, се наблюдава една обработеност на почерка, която
предполага да може да се положи и подпис с известни колебания. В случая комплексът от
съвпаденията в индивидуалните графически признаци преобладава, различията са по-малко
и отговорът е вероятен, а такъв се дава, когото преобладават едната група индивидуални
графически признаци. Изводът на експертизата е вероятен, понеже има известна колизия в
сравнителния материал, всичкият е от едно лице и не може да бъдат обяснени тези
отклонения в една определена година, съвпаденията преобладават и заради това и отговорът
4
е вероятно положителен.
Прието е заключение и на тройна съдебно-почеркова експертиза, според което
подписите в Запис на заповед от 30.01.2013 г. за сумата от 2381 лева, Запис на заповед от
06.12.2013 г. за сумата от 7000 лева и Запис на заповед от 06.12.2013 г. за сумата от 14387,10
лева са положени от И.М.Н..
В съдебно заседание вещите лица подробно разясняват, че нарушена линейност е в
случай, че има права линия за изписване в даден елемент от буквата и тази линейност е
нарушена в зигзагообразна форма, във вълнообразна форма, както в случая на третия
подпис е много характерна такава нарушена линейност, но не е така ярко изразена.
„Автоподлог“ е автоподправка - лице полага подпис от свое име с евентуални намерения
впоследствие да го оспорва и в такива случаи се стреми да излъже. Опит за имитация пък е
друго лице да се опитва да полага подпис от името на трето лице. В случая се касае за
автоподправка. Всяко изследване е за конкретния случай, но при автоподлога най-
характерното в повечето случаи е, че човек се опитва да избяга от някои елементи от
почерка или подписа, от начина на писане и на подписване т.е. по някакъв начин да се
разпише различно, да внесе някакви изменения в самите отделни елементи, за да наподоби
някаква друга транскрипция, докато при имитацията имаме опит за наподобяване и за
подражание съответно на почерка или подписа, който се опитва да се наподоби т.е. опитва
се да се наподобят движенията, линиите. Разликата между автоподлога и кражбата е в
стремежа, който лицата прилагат във всеки един от тези случаи - при автоподлога стремежът
е да се избяга от собствения подпис т.е. да се внесат такива изменения, които да дадат
основание впоследствие да се отрече собствения подпис. Доколко това е възможно да се
осъществи е индивидуална особеност и във всеки конкретен случай е различно, не може да
се говори за постоянни признаци, които да съпровождат автоподлога, установяват се в
процеса на сравнителното изследване. При имитацията стремежът е съвсем друг - лицето,
което имитира подписа, се стреми да го наподоби по максимално най-близък до имитирания
подпис начин, стремежът е да се допускат по-малко отклонения в подписа, който се
имитира, като за тази цел има най-различни способи, които впоследствие се установяват,
има технически подправки при имитацията с използване на съвременна техника и целта е да
се доближи максимално до имитирания подпис, за да не може да се даде обратното
заключение т.е. лицето бяга от признаците на имитация. Целта и стремежът на тези два
способа за изпълнение на подписи са съвършено различни и затова не винаги могат да се
получат сходни признаци, които да се каже, че се отнасят към кражбата на подпис и в
същото време да могат да се открият при имитацията. В конкретния случай признаци за
имитация има много малко, може да се каже, че почти отсъстват. Повече преобладават
признаци, които са дали основание на вещите лица да смятат, че се касае за автоподлог. Не
може да има такива паразитни движения, които да се различават от собствения подпис. При
имитацията стремежът е такива движения да не бъдат допускани, защото те са признаци за
различия от подписите на лицето, което ще бъде имитирано, такива признаци при
имитацията не се допускат. Там се касае по-скоро за признаци в графическа форма, в темп
5
на изписване, в автоматизирани движения, които имитаторът не може да възпроизведе,
колкото и да се старае. Преди да се стигнем до крайното заключение, вещите лица са
направили сравнително идентификационно изследване, при което са установили
индивидуална съвкупност от съвпадащи признаци и за тях няма съмнение в изпълнителя на
подписа. Появата на тези признаци са по-скоро вероятно опит за умишлено изменение на
собствения подпис, а не на имитация. Ако е имитация няма да има толкова съвпадащи
признаци, а съществуват множество такива, които идентифицират лицето, което е
подписало, тъй като са сравнили трите обекта на изследване с всички сравнителни образци
на това лице. Категорично са стигхали до извода, че по-скоро се касае за автоподправка,
автоподлог и за умишлени изменения. Стигат до категоричен извод за наличие на
индивидуална съвкупност от кой е положен подписът и вероятно допускат, че тези
изменения се дължат на извършен опит за автоподлог. Сравнявани са обектите на
изследване със сравнителните образци, в които няма опити за изменение на собствения
подпис т.е. нарушената линейност се дължи на вероятно умишления опит, в сравнителните
образци няма такива умишлени изменения. Преди да се пристъпи към едно изследване
между дадени обекти и сравнителни образци, се прави едно предварително изследване, за да
се установи дали този сравнителен материал изхожда от едно и също лице. В процеса на
това изследване се взема предвид вероятността при полагане на подписите в сравнителния
материал. Няма как всички подписи да са еднакви, те са близки като конструкция, но винаги
има някакви елементи, които са изписани по различен начин. В самите сравнителни образци
лицето има по-голяма вариантност при изписване на подписите. Това са подписи, взети от
заявлението за издаване на документи за самоличност т.е. те се водят неоспорим
сравнителен материал и се приема, че лицето в житейската си практика има по-голям
диапазон при тази вариантност, поради което не може да се очаква, че в обектите и в
сравнителните образци във всеки един от подписите да се повтарят тези сравнителни
елементи. Няма универсален набор от признаци, които да характеризират автоподлога.
Признаците за автоподлог се установяват в процеса на сравнителното изследване. Това са
отклонения в графическите признаци, в темпа на писане, от тези, които човек е изпълнил в
сравнителните образци. Отклоненията са не да се измени подписа в голяма степен. Не може
да се избяга до такава степен, че да се мисли, че всъщност се касае за подпис на съвсем
друго лице т.е. възпроизвежда се собственият си подпис, но със старание да внесе
изменения, които впоследствие да дадат основание на лицето да се откаже от него. В
конкретния случай съмнителни са разликите в темпа на полагане на подписа в началото, в
средата и в края. В началото има движения с висок темп, без никакви трепвания, без
никакви странични движения, в същото време в част от средното движение има наслагване
на допълнителни паразитни щрихи. Тези прекъсвания са стремеж по-скоро не да се
наподоби имитация, това са признаци точно когато човек бяга от собственият си подпис.
Ако такива признаци не се открият, те биха могли да се дължат на други причини, напр.
болестно състояние на лицето, отслабнали движения в следствие заболяване, на общо
отслабване на организма, които се отразяват върху мускулите на пишещата ръка, фините
движения се нарушават, няма я тази гъвкавост, тази бърза реакция и тогава се получават
6
такива изкривявания на движението, тази паразитност, получават се допълнително такива
движения, но те се дължат на съвсем други причини. В конкретният случай лицето в
сравнителните образци показва, че няма такива изменения в подписите и няма въобще
признаци за затруднения при полагане. И при наличието на толкова много съвпадения, тези
признаци са по-скоро за внасяне на допълнителни изменения от основната форма. В
случаите на автоподлог в заключителната част на подписа най-много се проявява
придобития писмен навик на лицето при автоматизираното изписване. Ако в началото се
опитава да прави нещо странично от неговия подпис, в заключителната част (това е
класически случай) и трите подписа са такива - темпа, координацията на движението са
много по-високи от отделни елементи. Вероятно се дължи на умишлено изменение, но
категорично в заключителната част този параф за динамика и този темп, диференцираност
на натиска, това е класически случай на автоподлог и в трите подписа. Там лицето проявява
автоматизираност на движенията и най-трудно успява да избяга от собствения си подпис.
На поставената задача вещите лица отговарят категорично, че подписите са на Иван
Николов и нямат никакво съмнение, че той ги е положил.
При така определената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 535, вр. чл. 538 ТЗ за
установяване съществуването в полза на ищеца на вземания в размер на 2381 лева по Запис
на заповед от 30.01.2013 г., в размер на 7000 лева по Запис на заповед от 06.12.2013 г. и в
размер на 14387,10 лева по Запис на заповед от 06.12.2013 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 01.03.2021 г. по ч. гр. д. №
65068/2020 г. на СРС, 82 състав. Ищецът сочи, че записите на заповед са издадени вместо
извършено разплащане по сключени покупко-продажби и нотариални такси и разноски във
връзка с тях, както следва: на ¼ ид.ч. от имот, находящ се в с. Л., община Своге, с продавач
К.М.Н., действал чрез настойника си Г. М., обективирана в нотариален акт № 14, том I, рег.
№ 191, дело № 14/2013 г. на нотариус Антон Чолев; на ¼ ид.ч. от имот, находящ се в гр.
София, с продавач К.М.Н., действал чрез настойника си Г. М., обективирана в нотариален
акт № 105, том I, рег. № 6890, дело № 93/2013 г. на нотариус ...; на ¼ ид.ч. от имот, находящ
се в гр. София, с продавач К.М.Н., действал чрез настойника си Г. М., обективирана в
нотариален акт № 104, том I, рег. № 68944, дело № 93/2013 г. на нотариус ....
Налице е спор относно въведените каузални правоотношения, като се оспорва
посочените суми, във връзка с които са издадени процесните записи на заповед, да са били
заплатени от ищеца. Предметът на делото е съществуването на подлежащо на изпълнение
вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение, като в хипотезата на издадена заповед
за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед това е вземането по
редовен от външна страна менителничен ефект. Ищецът - кредитор следва да докаже
вземането си, основано на менителничния ефект, а при заявени релативни възражения от
ответника - за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на
основанието по каузалното правоотношение, съответно се прилагат правилата за
7
разпределение на доказателствената тежест, установени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК
(арг. ТР № 4/18.6.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Съдът намира, че приложените по делото записи на заповед са редовни от външна
страна менителнични ефекти, съдържащ реквизитите по чл. 535 ТЗ. Недоказано остана
възражението за неавтентичност на процесните записи на заповед, доколкото приетите по
делото експертизи установиха, че подписите за издател са положени от наследодателя на
ответниците И.М.Н..
Съдът е длъжен да обсъди въведеното каузално правоотношение и при доказана връзка
със записа на заповед е длъжен да разгледа и заявените от длъжника релативни възражения,
относими към погасяване на вземането по издадения като гаранция запис на заповед. При
въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422, ал.1 ГПК, че вземането му по
издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение,
изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя
предметът на делото. Ищецът - кредитор сочи обезпечителната функция на записа на
заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на
менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат
правилата за разпределение на доказателствената тежест. С въвеждането на такова
твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ГПК, то подлежи на доказване,
но по правилото на чл. 154 ГПК - всяка от страните доказва фактите, на които основава
твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното, съответно за отричаното
право. Ищецът и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед,
спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния ефект.
Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на ответника. Ищецът
носи доказателствената тежест да установи само редовен от външна страна запис на заповед.
С решение № 202/09.12.2014 г. по т. д. № 600/2012 г. ВКС приема, позовавайки се на т. 17 на
ТР № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че ищецът – поемател по запис на заповед, за
съществуване вземането по който е предявил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане, както и да доказва възникването
и съществуване на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и
длъжника като издател, по повод или във връзка с които е издаден записът на заповед.
Когато по делото нито поемателят, нито издателят на записа на заповед докажат твърдяното
от тях каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, това не е основание да
се откаже плащане по менителничния ефект и не е основание да се отхвърли като
неоснователен искът с правно основание чл. 422 ГПК, тъй като предмет на иска е вземането
по менителничния ефект. Съгласно решение № 248/23.01.2015 г. по т. д. № 3437/2013 г. на
ВКС в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта да установи само редовен
от външна страна запис на заповед. Интерес, но не и задължение от установяването на
каузална причина за издаване на записа на заповед, ищецът би имал само с цел
преодоляване защитата на ответника, в случай че същият би твърдял и доказал различна от
действителната каузална причина за издаване на ценната книга. За посочване на кауза, но не
8
доказването , ищецът не би могъл да бъде санкциониран с отхвърлянето на иска, основан
на абстрактната правна сдЕ., независимо от защитата на ответника.
В случая самият ищец навежда твърдения, че записите на заповед са издадени за
обезпечаване на вземания по договори за покупко-продажби на недвижими имоти и
свързаните с тях такси и разноски. В текста на записите на заповед са посочени сумите, за
обезпечаване на които са издадени записите на заповед. Ответниците оспорват заплащането
от страна на ищеца на сумите, посочени в процесните заповеди на заповед, но не доказват,
че същите са били заплатени от лице, различно от ищеца, нито навеждат такива доводи. На
свой ред ищецът е доказал основното обстоятелство, стоящо в негов доказателствена тежест,
а именно редовни от външна страна записи на заповед, както и тяхната автентичност,
поради което и предявените искове следва да бъдат изцяло уважени като основателни.
При този изход на спора право на разноски имат ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, който е сторил разноски за държавни такси за исковото и заповедното производства в
размер на 950,72 лева. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на СРС
сумата 310,50 лева – определен допълнителен депозит за тройна СПЕ с протоколно
определение от 15.11.2022 г.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г. М. М., ЕГН **********, срещу
Й. С. Н., ЕГН **********, Е. И. Н., ЕГН ********** и В. И. Н., ЕГН **********, искове с
правно основание 422 ГПК, вр. чл. 535, вр. чл. 538 ТЗ, че Й. С. Н., Е. И. Н. и В. И. Н. дължат
разделно на Г. М. М. сумата от 2381 лева по Запис на заповед от 30.01.2013 г., сумата от
7000 лева по Запис на заповед от 06.12.2013 г. и сумата от 14387,10 лева по Запис на заповед
от 06.12.2013 г., издадени от И.М.Н. (от Й. С. Н. сума в общ в размер на 11884,05 лева; от Е.
И. Н. сума в общ размер на 5942,02 лева; от В. И. Н. сума в размер на 5942,02 лева), ведно
със законната лихва от 29.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 65068/2020 г. на СРС,
82 състав.
ОСЪЖДА Й. С. Н., ЕГН **********, Е. И. Н., ЕГН ********** и В. И. Н., ЕГН
**********, да заплатят на Г. М. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 950,72 лева – сторени разноски в исковото и заповедното производства.
ОСЪЖДА Й. С. Н., ЕГН **********, Е. И. Н., ЕГН ********** и В. И. Н., ЕГН
**********, да заплатят на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 310,50
лева – определен допълнителен депозит за тройна СПЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10