№ 32474
гр. София, 01.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.В
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х.В Гражданско дело №
20251110101202 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба от ищеца Х. Р., чрез процесуалния му представител адв. Й.
А., с искане, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, да се допусне изменение на
постановеното по делото Решение № 9917/29.05.2025г., в частта за разноските. Сочи
се, че в полза на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в пълен
размер 650.00лв., в каквато насока се излагат подробни съображения.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, не е постъпил отговор по молбата от ответното
дружество.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските.
Съдът като съобрази, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срока за
обжалване на процесното решение и от страна на ищеца е представен списък по чл. 80
ГПК /л.60/ намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следните
съображения:
От страна на ищеца е формулирано искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 650.00лв. /договор л. 62 по делото/.
С постановеното по делото решение, след формулирано от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност, настоящият съдебен състав е
присъдил в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 480.00лв. с вкл.
ДДС.
На първо място съдът намира за неоснователни доводите в молбата, че в
решението липсват мотиви, касаещи определяне размера на адвокатското
възнаграждение, доколкото видно от съдебния акт, чието изменение се иска, изрично е
посочено, че съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото,
обстоятелството, че производството е приключило с провеждането на едно открито
съдебно заседание и факта, че процесуалния представител на ищеца не се яви при
разглеждането на делото в о.с.з.
Настоящият съдебен състав не намира основание да ревизира изводите си в тази
им част.
1
По довода в молбата, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение по
Наредба № 1, съдът намира следното: с Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело *-***/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че
национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при
наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели,
както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в
тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските
услуги. Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на
СЕС и изводите в него. Независимо, че съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същата представлява
ориентир за това какви са добрите практики при определяне на размера на
адвокатските възнаграждения, но при допълнително съобразяване на същите с
принципите за пропорционалност и справедливост. При определяне размера на
адвокатското възнаграждение съдът е съобразил вида на спора, броя на предявените
искове, цената на иска след допуснатото увеличение, вида и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. При
цялостна преценка на посочените показатели съдът намира, че разноските за
адвокатско възнаграждение са правилно определени и същите не следва да се
редуцират.
По изложените съображения молбата с правно основание чл. 248 ГПК следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, подадената от Х. Н. Р., ЕГН **********, Молба
вх. № 210837/16.06.2025г., с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на Решение
№ 9917/29.05.2025г., постановено по настоящото гр.д.№ 1202/2025г., по описа на СРС,
180-ти състав, в частта за разноските, като неоснователна.
Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2