Решение по дело №966/2024 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 185
Дата: 3 юни 2025 г. (в сила от 4 юли 2025 г.)
Съдия: Красимир Лесенски
Дело: 20245220200966
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Пазарджик, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря Д. Г. М.
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20245220200966 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на Т. Г. И. от гр. П. против Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № ..., издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш,
издаването му в противоречие на материалния закон, при съществени
нарушения на процесуалните правила, в противоречие с целта на закона и се
моли да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си
представител поддържат жалбата. Ангажират доказателства. Излагат се
допълнителни доводи за отмяна на атакувания ЕФ.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. В
писмено становище от процесуален представител се иска потвърждаване на
издадения ел. фиш. Претендират се разноски.
1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
С обжалвания електронен фиш жалбоподателят е наказан за това, че на
... г. в ... часа на АМ „Тракия“, км.86+... в посока от град П. към гр. С. е
управлявал лек автомобил „Ш. О.“ с рег. № ..., като при максимално
разрешена скорост за движение по автомагистрала от 140 км/ч., е заснет със
стационарна радарна система тип Multi Radar SD580 и отчетен толеранс от
минус 3 % от измерената скорост при извършено нарушение на скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
00209D32F68B – установена стойност на скоростта 180 км/ч., с което е
нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП и е издаден процесния електронен фиш серия К
№ ... от ОД на МВР Пазарджик, с който му е наложена глоба в размер на 300
лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви. В
хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан лицето Р. А. Ч., който
заяви, че в процесния ден той е управлявал автомобила от гр. П. за гр. С., но
отказал да предостави на жалбоподателя копие от СУМПС, защото
автомобилът бил служебен и много други лица го управлявали.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следното:
В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е
наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато
възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от
ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от
ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
2
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в
чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не
следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. №
1/2013 г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на
ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в
чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална
страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е
значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и
изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се издаде
електронен фиш. Тези условия са лимитативно изброени в чл.189, ал.4 от
ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното
нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на
нарушител. Тази императивна формулировка на цитираната разпоредба сочи
категорично, че заснемащото устройство следва да е стационарно монтирано
на пътното платно, в какъвто смисъл е цитираното ТР, задължително за
съдилищата. В конкретния казус нарушението е констатирано и заснето
именно със стационарна радарна система, която представлява одобрен тип
техническо средство и отговаря на метрологичните изисквания, видно от
представените удостоверение за одобрен тип техническо средство и протокол
за проверка № 107-СГ-ИСИС/26.07.2023 г. на Българския институт по
метрология, следователно процесното техническото средство е одобрен тип
средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на
нарушението е било технически изправно. В случая се касае за нарушение на
чл.21, ал.1 ЗДвП и законовата забрана за превишаване на скоростта от 140
км/ч по автомагистрала.
Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Видно е,
че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и
териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства
на изискванията на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява
3
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на
фотос. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение
на скоростта, а именно на ... г. в ... часа на АМ „Т.“, км....+... в посока от град П.
към гр. С.. Посочена е и посоката на движение на л.а. Разминаване между
скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотосите и възприетата
като установена в ЕФ се отдава на редуцирането , предвид възможността за
допустима техническа грешка от 3 %, която е отчетена в полза на нарушителя,
тъй като от фотоса е видно, че скоростта на движение е била 186 км/ч, а в ел.
фиш е посочена скорост от 180 км/ч. Посочени са нарушените разпоредби на
ЗДвП - чл. 21, ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок
на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с
което е извършено видеозаснемането и е засечена превишената скорост. В
атакувания ел. фиш е посочен вида и серийния номер на техническото
средство. Те са посочени и в протокола за проверка № 107-СГ-
ИСИС/26.07.2023 г. на Българския институт по метрология и в изготвения
фотос, т.е. средството за измерване е в достатъчна степен индивидуализирано.
Като се има предвид моментната фотоснимка от целия видеоклип,
придружаваща ЕФ, имаща статут на веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че видеоклипът, заснет
от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е
напълно валиден и изготвен в съответствие с техническите изисквания.
Визираните реквизити в горната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на
движение на МПС. Засичани са били приближаващите се автомобили.
Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, т.к.
камерата е насочена и е засекла автомобил, движещ се в лента № 2 на АМ, а
видно от фотоса точно там се движи процесният автомобил, а освен това
около него не се наблюдават други МПС.
В заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона
реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се установява
осъществен състав на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, която предвижда
забрана за водача при избиране скоростта на движение на пътно превозно
4
средство да превишава установени стойности на скоростта, като за магистрала
тази стойност е 140 км/ч, а водачът се е движил със скорост 186 км/ч. При
установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 % от
измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за
техническото средство за измерване, поради това посочената на снимковия
материал, отчетената скорост на движение на МПС от 186 км/ч, съответства на
описаната в ЕФ скорост от 180 км/ч.
По делото се оспорва обстоятелството, че лекият автомобил, заснет със
стационарната радарна система, е управляван от жалбоподателя на процесната
дата. В хода на съдебното следствие по искане на процесуалния представител
на жалбоподателя като свидетел бе разпитан лицето Р. А. Ч., който заяви, че в
процесния ден той е управлявал автомобила от гр. П. за гр. С., но отказал да
предостави на жалбоподателя копие от СУМПС, защото автомобилът бил
служебен и много други лица го управлявали.
Следва да се отбележи по отношение на авторството на деянието, че в
обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя
възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-
дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа
на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок e подадена
декларация от страна на жалбоподателя, но без към нея да е приложено копие
от СУМПС на лицето, за което се твърди, че е управлявало автомобила. При
това положение същият правилно е бил санкциониран за констатираното
нарушение. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на
санкционирания е безспорно доказано. Съгласно разпоредбите на чл.188, ал.1
и ал.2 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, а когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. По този
начин законодателят ясно е указал реда, по който следва да се ангажира
административнонаказателното отговорност на лицата в рамките на
5
административнонаказателното производство. Извън дадената от
законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5
от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш, няма друг ред, по
който лицето, на което е издаден ЕФ за нарушение, което той не е извършил,
да бъде анулиран. След като жалбоподателят не е изпълнил законовите
изисквания, свързани с подаването на декларацията ведно със СУМПС на
лицето, за което се твърди, че е управлявало, то авторството на деянието е
безспорно установено и не може да се оборва със свидетелски показания
(макар и да няма забрана за събиране на такива). Подобно решение е логично,
защото в противен случай всеки ЕФ ще подлежи на отмяна от съда, ако в хода
на съдебното следствие друго лице, различно от наказаното, заяви, че то е
управлявало автомобила, а това би внесло значителна несигурност в правния
мир. В тази насока е и съдебната практика, която е трайна и
безпротиворечива. Така например в Решение № 15879 от 29.11.2013 г. на ВАС
по адм. д. № 5412/2013 г., III о. е посочено следното: „Електронният фиш
обективира едновременно волята на контролния орган да образува
производството и тази да санкционира нарушителя“. По-нататък в същото
решение върховните съдии сочат, че в хода на административното
производство „в случай, че актът е необоснован и авторството на
нарушението е неправилно определено страната ще може да представи
доказателства, които да позволят на АНО да формира категорични изводи по
фактите и приложимия закон като проведе разследване на спорните
обстоятелства. В противен случай, ако собственикът не може да декларира на
кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и не може да
представи копие от свидетелството му за управление, каквото е изискването
на чл. 189, ал. 5, предл. второ ЗДвП, ще бъде санкциониран въпреки, че не е
извършвал нарушение“.
В тази насока е и например Решение № 2229 от 10.06.2024 г. на
Административен съд Пазарджик по к. а. н. д. № 365/2024 г., където е
посочено следното: „с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е въведена
оборимата презумпция, че собственикът на МПС носи
административнонаказателна отговорност в случай, че не посочи на кого е
предоставил собствения си автомобил, като в настоящия казус не се оспорва
6
факта, че МПС е регистрирано на името на касатора, законен представител на
търговското дружество. Законодателят в разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП е предвидил възможността да бъде оборена презумпцията по чл. 188, ал.
1 от ЗДвП, като собственикът на МПС може в 14-дневен срок от получаване
на фиша да депозира писмена декларация, в която да посочи данни на другото
лице, управлявало МПС на процесните дата, час и на посоченото място, като
към декларацията следва да приложи и копие на СУМПС на водача, за когото
твърди, че е управлявал автомобила. Тук следва да се уточни, че целта на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е да се създадат механизми, които да позволят в крайна
сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на
автомобила към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В
съответствие с тази цел собственикът, на който е съставен електронен фиш
може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи пред органа писмена
декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на СУМПС.
Тежестта да докаже факта на управление на МПС, с което нарушението е
извършено, от друго лице, носи собственикът на това МПС, като за
наказващия орган не съществува законово разписано задължение да
установява кой е действителният водач на МПС, с което е извършено
нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Законовата презумпция не може да се
оборва по друг начин, с други писмени доказателства, снимки или със
свидетелски показания, освен с посочените в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
документи... Когато обаче след получаването на фиша лицето обжалва, то
възможността да се посочва друго лице по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП вече
е преклудирана…“.
По делото се представиха доказателства, че в срока по чл.189, ал.5 от
ЗДвП жалбоподателят е представил в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, за което се твърди, че е извършило нарушението, но без копие от
неговото СУМПС. При това положение предвидения законов ред не е спазен.
В тази връзка с оглед субекта на нарушението - физическото лице – управител
на дружеството, собственик на автомобила, с който е извършено нарушението,
правилно е определен и вида на санкцията – глоба. Размерът на санкцията е
съобразен с предвидения такъв в чл.182, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за
превишаване на скоростта на движение с 40 км/ч.
7
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане
на предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на
стойността на превишението.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН,
в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди
минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на
няколко съдебни заседания, но без явяване в открито съдебно заседание по
делото на процесуалния представител на ответника и изготвянето само на
писмен отговор.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № ..., издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на Т. Г. И. от
гр. П. е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т. Г. И. с ЕГН **********, адрес: гр. П., бул. „Б.“ № 1..., да
заплати на ОД на МВР Пазарджик, сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

8