№ 138
гр. гр.Несебър, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:В.В.С.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от В.В.С. Гражданско дело № 20212150100917
по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „Ч.Е.Б.” АД (към момента с наименование „Е.П.” АД) срещу С. Р. Д. са
предявени искове за установяване дължимостта на: сумата в размер на 524,62 лв., представляваща
размер на главницата за неизплатена ел.енергия потребена през периода от 14.12.2019г. до
13.06.2020г. за обект на потребление в град П., ж.к. Д., блок ***, вход *, ап. **, с клиентски номер
******; сумата в размер на 31,28 лв., представляваща мораторната лихва върху отделните
периодични вземания общо за периода от 14.02.2020г. до 27.10.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от издаване на заповедта за изпълнение. Изложено е, че с ответницата
са страни по валидно възникнало облигационно отношение за доставяне на електрическа енергия
за небитови нужди, за което е открита партида с ИТН ****** – за снабдяване с електрическа
енергия на обект, находящ се в град П., ж.к. Д., блок ***, вход *, ап. **. Наведени са твърдения, че
за периода 14.12.2019г. до 13.06.2020г. ищецът е доставил до адреса на ответницата
електроенергия на обща стойност от 524,62 лв., която не е заплатена, както следва: по фактура №
********* от 21.01.2020г. в размер на 207,14 лв. за периода 14.12.2019г. – 13.01.2020г., по фактура
№ ********* от 20.02.2020г. на стойност 263,22 лв. за периода 14.01.2020г. – 13.02.2020г., по
фактура № ********* от 23.02.2020г. на стойност 35,32 лв. за периода 14.02.2020г. – 15.03.2020г.,
по фактура № ********* от 22.04.2020г. на стойност 5,52 лв. за периода 16.03.2020г. –
13.04.2020г., по фактура № ********* от 21.05.2020г. на стойност 6,71 лв. за периода 14.04.2020г.
– 14.05.2020г. и по фактура № ********* от 22.06.2020г. на стойност 6,71 лв. за периода
15.05.2020г. – 13.06.2020г. Изложено е, че поради забавата на длъжника е начислена и лихва за
забава в размер на 31,28 лв. за периода от 14.02.2020г. до 27.10.2020г. Посочено е, че в полза на
ищеца е издадена заповед по чл. 410 ГПК във връзка с образуваното ЧГД № 128/2021г. по описа на
Районен съд Несебър, срещу която ответникът подал възражение. С тези доводи до съда е
1
отправено искане да признае за установено, че ответникът дължи посочените суми на ищеца,
ведно със законната лихва за забава върху главницата. Претендира се присъждането на разноските,
направени в хода на заповедното производство, както и присъждането на тези от съдебното.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответницата е депозиран отговор на
исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди, се че не е
доказана собственост на ответницата върху процесния имот.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че
ответникът е потребител на ел. енергия, доставяна от „Ч.Е.Б.” АД (към момента с наименование
„Е.П.” АД) за процесния период до процесния имот, като и размера на вземането си. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От представените към исковата молба писмени доказателства (справка за консумация на
клиенти на л. 17 от делото и 6 бр. фактури на л. 11 – л. 16 от делото), които не са оспорени от
ответницата, се установява, че на името на Д. била открита партида с клиентски номер ****** – за
снабдяване с електрическа енергия на обект в П., ж.к. Д., блок ***, вход *, ап. **. Не се спори, че
имотът е присъединен към електропреносната мрежа. Не се спори и съдържанието на ОУ на
ДПЕЕЕМ, одобрено от ДКЕВР (на л. 18 – л. 19 от делото), както и фактът, че те са влезли в сила.
Видно от справка от Агенция по вписванията (на л. 78 – л. 87 от делото) са налице
вписвания, касаещи собствеността на С.Д. върху самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. П.,
„Д.“, бл. ***, вх. *, ап. **.
От неоспорените писмени доказателства, приети по делото, се установява, че до обект в гр.
П., „Д.“, бл. ***, вх. *, ап. **, клиентски номер ****** на ответницата Д., за процесния период (от
14.12.2019г. до 13.06.2020г.) е доставено фактурираното количество електрическа енергия.
Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна
връзка, обективирана в общите условия, по силата на която ответницата е била потребител на
електрическа енергия. Както се посочи съдържанието на фактурите не е оспорено по делото,
поради което съдът приема за доказано, че ответницата е била потребител за доставената
електрическа енергия до имот в гр. П., „Д.“, бл. ***, вх. *, ап. **, до който за процесния период е
доставена електрическа енергия на обща стойност от 524,62 лв. Последното се установява както от
справката, в която фигурират показанията на намиращото се в обекта СТИ, така и от фактурите, с
които за процесния период са фактурирани съответните количества електрическа енергия.
Посочените писмени доказателства не са оспорени и съдът ги кредитира в пълнота при формиране
на изводите си от фактическата страна на спора, като ответникът изрично сочи, че не оспорва
размера на начислената енергия.
Основното възражение на особения представител на ответницата е, че липсват
доказателства тя да е собственик на имота. По силата на чл. 4, ал. 2 от действащите Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД (към момента с наименование
„Е.П.” АД) „потребител на електрическа енергия” за битови нужди е физическо лице, собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа. Както се посочи няма
2
спор, че на името на ответницата Д. е била открита партида с с клиентски номер ****** – за
снабдяване с електрическа енергия на обект в гр. П., „Д.“, бл. ***, вх. *, ап. **. Т.е. безспорно тя е
придобила качеството „потребител” по смисъла на цитираните разпоредби от общите условия. В
същото време са представени доказателства (справка за извършени вписвания, касаещи процесния
имот), от които може да се направи извод, че и до момента ответницата не е загубила това свое
качество. Липсват доказателства тя да е извършила разпореждане с имота, поради което съдът
намира, че качеството й „потребител“ е установено по пълен начин от ищеца.
С оглед изложеното искът за сумата от 524,62 лв. се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за посочения период – 14.02.2020г. - 27.10.2020г. С оглед изводите на съда във връзка с иска
за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това във всяка от
издадените шест фактури е посочен срок за плащане. Т.е. към дата 14.02.2020г., приета за начален
срок за начисляването на лихва за забава, падежът на задължението по първата фактура е бил
настъпил, а падежът по всяка от следващите фактури е настъпил съобразно отразеното в тях – арг.
от 84, ал. 1 ЗЗД. Размерът на дължимата лихва за процесния период е 30,60 лв., тъй като за
периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г. не следва да се начислява лихва за забава (арг. от чл. 6 от
действалия за този период Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., според който до отмяната на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на
частноправни субекти, включително лихви). Тук е моментът да се посочи, че считано от
09.04.2020г. е започнала действие нова редакция на чл. 6 от този закон, която изключва
начисляването на лихви само в правоотношения, касаещи задължения на частноправни субекти,
длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други),
предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции,
включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети
лица, и по договори за лизинг, а договорът, предмет на настоящото дело, не попада в този обхват.
По силата на горните правила за периода 14.02.2020г. - 27.10.2020г. дължимата лихва е в размер на
30,60 лв. Ето защо искът за лихва следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен до пълния
предявен размер от 31,28 лв. (както и за периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г.).
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски. В рамките на исковото производство ищецът е направил разноски от 75 лв. – платена
държавна такса, 200 лв. – платено възнаграждение за особен представител и 113 лв. – платено
възнаграждение за адвокат. Общо разноските са в размер на 388 лв., като съразмерно на уважената
част от исковете следва да се присъдят 387,53 лв.
При този изход на спора и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4 на ОСГКТ на ВКС, настоящата
инстанция дължи произнасяне относно разноските, направени от заявителя в заповедното
производство. В хода на заповедното производство са направени разноски в размер на 88 лв.,
поради което съразмерно на уважената част от исковете следва да се присъди сумата от 87,89 лв.
С оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК следва да се обърне внимание на
3
обстоятелството, че по отношение на претенциите за главници и лихви в настоящото производство
са предявени установителни искове по чл. 422 ГПК. Основанието, на което се дължат тези суми, е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 128/2021г. по описа на Районен съд Несебър. Ето
защо по арг. от чл. 412, т. 7 ГПК дължимите в това производство суми следва да се преведат по
банковата сметка по заповедта, посочена изрично от заявителя в производството по чл. 410 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че С. Р. Д., ЕГН **********, с
настоящ адрес в гр. О., ул. „М.“ № **, дължи на „Е.П.” АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“
АД), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц.ш. № ***, бл. Б.М.Б.Ц., сумите
както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – 524,62 лв., представляваща неизплатена ел.енергия
потребена през периода от 14.12.2019г. до 13.06.2020г. за обект на потребление в град П., ж.к. Д.,
блок ***, вход *, ап. **, с клиентски номер ******, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 09.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 86 ЗЗД – 30,60 лв., представляваща лихва за забава за периодите
14.02.2020г. – 12.03.2020г. и 09.04.2020г. - 27.10.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД до
пълния предявен размер от 31,28 лв., както и за периода 13.03.2020г. – 08.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. Р. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в
гр. О., ул. „М.“ № **, да заплати на „Е.П.” АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД), ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц.ш. № ***, бл. Б.М.Б.Ц., сумата от 387,53
лв., представляваща направени в исковото производство разноски, съразмерно на уважената част
от исковете и сумата от 87,89 лв., представляваща направени в заповедното производство
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4