РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Видин, 05.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Видин, гражданско отделение, в публичното заседание на 21 май две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: В. В.
Членове: 1. А. П.
2. В. М.
с участието на
секретаря и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П. въззивно
гражданско дело № 402 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба
от М.Й.В.,*** и въззивна жалба от Община
Видин против решението по гр.д.№ 2834/16г. на ВРС. Поддържа се във въззивните
жалби неправилност и незаконосъобразност на решението.
Поддържа се във въззивната жалба на М.Й.В. , че предмет на обжалване у
частта от решението, в която не е уважен изцяло предявения от нея иск. Поддържа
се , че в тази част решението е неправилно
и постановено в нарушение на закона, както и е необосновано. В жалбата
се съдържат подробни оплаквания като се поддържа , че направените от ВРС изводи
относно дължимото обезщетение противоречат , както на събраните по делото
доказателства, така и на закона.
Поискано е в тази част да се отмени обжалваното решение и се уважи изцяло предявеният иск. В жалбата
са развити подробни оплаквания за противоречието между събраните доказателства
и изводите на първоинстанционния съд относно приложението на чл.52 ЗЗД при
определяне размера на обезщетението. Поискано е в отхвърлената част решението
да бъде отменено като се постанови
решение, с което се уважи иска изцяло.
В жалбата на О. В. се съдържат оплаквания по отношение на тази част от
решението , с което е уважен предявения иск, като се поддържа, че определения
размер на обезщетението е прекомерно завишен. Подробни оплаквания са изложени и
по основателността на искау като се поддържа, че по делото не са представени доказателства , които да
ангажират отговорността на Община Видин за причинените увреждания на ищцата.
Поискано е да се отмени в уважената част и се постанови решение, с което се
отхвърли предявеният иск.
Страните са оспорили всяка една от тях въззивната жалба на противната
страна като неоснователна.
С решение № 57 от 19.07.2017 г.
ВОС е потвърдил решението на ВРС № 119
от 31.03.2017 г. постановено по гр.д. № 2834 по описа за 2016 г. на ВРС, с
което е уважен предявения от ищцата М.Й.В. *** за сумата от 9000 /девет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни
увреждания в резултат от настъпило на 22.01.2016г. около 19.00 часа, в гр.В.,
на тротоара на ул.“Ш.“, подхлъзване и падане със счупване на шийката на лява
тазобедрената става, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането – 22.01.2016г. до окончателното издължаване, като е
отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 25 000 лева,
като неоснователен.
С решение от 14.12.2018 г.ВКС по гр.д. № 5103 по описа
за 2017 г. на ВКС е обезсилил решението на ВОС
по гр.д.№196 / 2017 г. и върнал
делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС. За да постанови този резултат
касационният съд е приел, че при
предходното разглеждане на делото ВОС се е произнесъл по нередовна искова
молба, в която липсва изложение на обстоятелствата, при които е настъпило
процесното падане, обуславящи ангажирането на отговорността на Община Видин за
вреди от непозволено увреждане.
С оглед на приетото от касационната инстанция, настоящият състав на ВОСе
дал указания на ищцата в
първоинстанционното производство, да отстрани нередовностите по исковата молба,
като изложи обстоятелствата, при които е настъпило процесното падане на
заледената настилка, обуславящи ангажирането на отговорността на Община Видин
за вреди от непозволено увреждане. В указания срок ищцата е подала искова молба
–допълнение , с което е отстранила нередовностите по исковата молба. В срока за
отговор общината е оспорила същата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
процесуално легитимирани страни в производството, в законоустановения срок и
срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Производството
е с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр.с
чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД за сумата предявена частично в
размер на 25 000 лева от общо 30 000 лева, за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, в резултат на падането й върху непочистен и заледен тротоар
на ул.“Ш.“ в гр.В., изразяващо се в силни и продължителни болки и страдания,
причинени от „С. на б. ш. – з., ф. к. ф. с.“, ротиран долен крайник - „с. на з.
п.“; възникване в резултат на това счупване на заболяването к. /а. на т. с./,
ограничаване на движенията на т. с., увеличена и. на т. и засилена п. л.,
започване на с. на крака с а. к. и наклон на таза във фронталната равнина,
куцане при ходене и възникване на проблеми поради натоварване на десния й долен
крайник; продължителни силни болки и страдания, продължителна невъзможност за
самостоятелно движение, затруднения в работата й и в бита; неудобство от поставянето
й в зависимост от помощта на трети лица; намаляване на трудоспособността й и
комплекси за непълноценност, които неимуществени вреди е започнала да търпи от
датата на злополуката – 22.01.2016г. до момента, както и бъдещите такива, които
ще продължава да търпи до края на издаденото й ЕР на ТЕЛК – до 01.10.2018г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 22.01.2016г. до окончателното
издължаване. обезщетение за причинени неимуществени
вреди.
Не се спори между страните, признава се от
ответника, и съдът е приел в доклада си, че са налице обстоятелства, които се
признават от ответника и които не се нуждаят от доказване, а именно: че на
22.01.2016г. ищцата е паднала и следствие на това същата е получила „п. с. – з.“.
Не е спорно също между страните по делото, а и от
събраните доказателства, ангажирани от ищеца и неоспорени от ответника,
безспорно се установява, че на 22.01.2016г., времето в гр.Видин било доста
студено, с минусови температури, имало е заледявания. Установява се още, че на
същата дата, ищцата М.В. се е подхлъзнала на непочистеното и заледено тротоарно
място на ул.“Ш.“, при което е получила с. на т. с., което е наложило оказването
на спешна медицинска помощ и оперативна интервенция. В тази насока са
категоричните показания на разпитаните свидетели на ицщовата страна, както и
приложените медицински документи – лист за преглед на пациент в спешно
отделение, епикризи и експертно решение.
От разпита на свидетеля К.Б. се установява, че
денят на инцидента бил мразовит, но не валяло дъжд и сняг; че със свидетеля З.Н.
тръгвали за работа към ГКПП – Б., като сборният им пункт бил на спирката на
ул.“Ш.“ с бул.“П.“ в гр.В. и същите се придвижвали пеша по дясната страна на
ул.“Ш.“ в посока кръстовището с бул.“П.“; че забелязали ищцата паднала на
тротоара и изпитваща силни болки; че тротоарът бил заледен; че свидетелят давал
кураж на пострадалата, както и й оказал първа помощ, тъй като дала признаци, че
припада и си гълта езика; че след това дошли съпругът и сина на пострадалата,
след което свидетелят си тръгнал, тъй като закъснявал за работа. Установява
също, че инцидентът станал около 19.05 – 19.15 часа, тъй като по това време
тръгвали за работа със служебен превоз.
Свидетелят З.Н. също установява, че инцидентът
станал около 19.05 – 19.15 часа, когато със св.К.Б. видели ищцата да седи на
тротоара на ул.“Ш.“, срещу магазина „А. и Б.“; че ищцата била в шок, за кратко
загубила съзнание; че свидетелят се обадил на телефон 112 за да повика спешна
помощ, след което пристигнали двама мъже, които останали при пострадалата.
Установява още, че времето било студено, както и че целия тротоар около 15 – 20
метра от мястото, където била ищцата до мястото, където бил паркиран
автомобилът на свидетеля, бил заледен.
Свидетелят Е.Д. установява, че като лекар –
ординатор към ЦСМП – Видин, след обаждане от телефон 112 за пострадал човек на
улица „Ш.“, оказал помощ на ищцата; че пристигнал на място с линейка и заварил
ищцата паднала на земята срещу стоянката за таксита, с обездвижен ляв крак и
изпитваща силна болка; че при прегледа се установило съмнение за счупване на
крака, което се потвърдило от направената в последствие рентгенова снимка; че
свидетелят и още едно лице направили подвижна носилка на ръце и положили
пострадалата в линейката, след което я закарали в спешното отделение.
Свидетелят Е.В. – съпруг на ищцата установява, че в
деня на инцидента получил обаждане от съпругата си около 19.00 - 19.30 часа, за
това, че е паднала и си е счупила крака на тротоара срещу „къщата с куклите“;
че заедно със сина му пристигнали на място и видели пострадалата да седи на
леда, като около нея имало 6 – 7 човека; че след няколко минути дошла линейка,
която откарала ищцата в „Бърза помощ“. Установява, че първоначално изпратили
ищцата в К., където й направила ЕКГ и установили, че с. й е и.; след това я
изпратили на рентген, от снимката от който се установило с. на ш. на т. с. на л.
крак; ищцата била върната в травматология, където й било обяснено че трябва да
й бъде сменена с. Свидетелят и ищцата решили да продължат лечението в гр.С., в
болница „П.“, където била транспортирана на следващия ден. Била й направена
операция, били й поставени три „в.“ в крака, а след няколко дена свидетелят
прибрал ищцата с инвалидна количка и автомобилен превоз; че ищцата останала
обездвижена „на легло“ около 40 дена; че след това я извеждал навън с инвалидна
количка, а след това с патерици; че свидетелят обслужвал ищцата; че й изписали
тоалетен стол и инвалидна количка; че последната изпитвала страх да стъпва на
крака си, да ходи бързо; че правела предписаните й упражнения, ходела на
консултации, на рехабилитация в Г. – Р.С, а след това – в П. Б., като
процедурите с минерална вода давали подобрение около една седмица; че се
оплаквала от болки от коляното до кръста, тазобедрената става и мускулите, като
тези оплаквания продължили около 50 дни. След това започнала да ходи, но
болките продължили; че изпитва страх да не падне; че се качва по стълбите бавно
придържайки се към парапета; че ищцата била болнични 6 месеца, след което
започнала работа, но с бавни движения; че се чувствала непълноценна в работата
си, тъй като работата й е свързана със слизане в канал за преглед на МПС,
поставяне на уреди за измерване, което налага навеждане. Свидетелят установява
още, че в деня на инцидента ищцата била тръгнала до магазина, който е на 200
-300 метра от дома им; че преди инцидента ищцата нямала заболявания, освен
обикновени настинки и грип и че не е приемала по – специални медикаменти.
По делото са представени медицински документи и е
назначена и изслушана съдебно – медицинска експертиза.
Медицинската експертиза, приета по делото по писмени документи установява,
че на 25.01.2016г. е извършена оперативна интервенция спрямо ищцата – вътрешна
фиксация на фрактурата с т. броя к. АО в.; че операцията е извършена под
рентгенов контрол с минимални л. д. и след гладък следоперативен период; че на
30.01.2016г. ищцата е изписана с подобрение за продължаване на амбулаторно
лечение, указания за контролен преглед за сваляне на конци на 05.02.2016г. От
извършения преглед на ищцата на 31.07.2017г. експертизата установява: общо
добро състояние, самостоятелна походка възможна без помощни средства,
осъществява клек б. и м. стоеж; не се отчита накуцване и отслабване на
мускулатурата; в областта на лява тазобедрена става л. м. ц. зараснали
първично. Заключението на вещото лице е, че ищцата не би могла да има тежък
двигателен дефицит с появило се в резултат на това неврологично заболяване и
декубитални рани при положение, че е изписана на седмия ден с подобрение и
насочена за амбулаторно лечение. Че съществува несъответствие между състоянието
на ищцата при изписването и при освидетелстването от ЛКК по нервни болести, тъй
като не е възможно за един ден състоянието на пациент, изписан с подобрение да
се влоши до степен на термално състояние, описано в протокола, а също: че не е
възможно обратното положение – състоянието при изписването да е погрешно, а
протоколът на ЛКК да отразява истината, тъй като в противен случай пациентът не
би бил изписан. Вещото лице установява, че движенията в ставите на л. д.
крайник на ищцата са възстановени в нормален обем, като няма засягане на т. и п.
област. А също – че не се отчита скъсяване, наклон на таза, куцане и отслабване
на мускулите, като движението е възможно без никакви помощни средства.
Установява още, че счупването на т. с. е изключително болезнено, с функционална
немощ на увредения крайник, с остатъчна болезненост и след провежданото лечение
за различно време - от порядъка на 5 - 6 месеца. Провеждането на рехабилитация
от ищцата е било изключително полезно и е довело до положителния резултат към
момента.
Заключението на вещото е, че полученото увреждане на ищцата съответства да
е причинено по време и начин, съобщен от пострадалата и че е следствие на
падането. Причинено е трайно ограничение на движението на л. д. крайник, болки
и страдания, като проведеното оперативно лечение е довело до пълно
възстановяване на целостта на увредения крайник и пълно възстановяване на
функциите му.
Не се спори между страните, установява се от свидетелските показания, както
и от представените от ответника извадки от електронни медии, че от 20.01.2016г.
е бил налице жълт код за студено време в 16 области в Р.България, включително и
за област Видин.
Видинският районен
съд е уважил частично предявения иск за неимуществени вреди до размера на 9000 лв. От събраните писмени и гласни
доказателства, съдът е приел, че са налице елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане и като е приложил принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД е преценил, че обезщетението от 9000 лв. е в състояние да обезвреди
настъпилите неимуществени вреди.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, е
отговорност за репариране на вреди, причинени от чужди действия или
бездействия, осъществени при и по повод изпълнение на
възложена работа. Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е
обезпечително-гаранционна, обективна, безвиновна и производна от отговорността
на прекия извършител, чиято отговорност е с правно
основание чл.45 ЗЗД и е виновна, като вината му се презумира. 3а осъществяване
на фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД е необходимо кумулативно
наличие на следните елементи: възлагане на работата от ответника; противоправно
деяние на изпълнителя - пряк причинител; вреди за ищеца; причинна връзка между
деянието и вредата; деянието да е за изпълнение на възложената работа при или по повод изпълнението на тази работа и вина на
извършителя. Възложителят отговаря по чл.49 ЗЗД и тогава, когато не е
установено кой конкретно от неговите длъжностни лица при или по повод
възложената работа е причинил вредите, поради което за
отговорността по чл.49 ЗЗД не е необходимо да се персонифицира прекият
причинител на увреждането, а е достатъчно установяване на нарушението на
правилата, които обезпечават безопасното осъществяване на дейността.
Отговорността по чл.49 ЗЗД за възложителя възниква и тогава, когато
причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или правилата за
възложената работа. Възложителят носи отговорност и за вреди
от бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължения за действия, които
произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на
възложената работа. Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не
е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната
връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
Съгласно §6, т.6 от Допълнителните разпоредби
на Закона за движение по пътищата „Тротоар" е изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част
от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за
движение на пешеходци. В §6, т. 1 от ДР на
ЗДвП е предвидено, че „Път" е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни
средства или на пешеходци. По аргумент от чл.19,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата, управител на даден общински път е кметът на
съответната община, следователно той е и стопанин на пътя. Съгласно
чл.19, ал.2, т.3 от ЗП, управлението на пътищата
включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани
непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и
поддържането на пътищата. От §1, т.14 от ДР на 3П, е
видно, че поддържане на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Съгласно чл.3, ал.2 от ЗДвП, лицата, които стопанисват
пътищата, организират и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни
сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения.
Съгласно чл. 2, ал.
1 от Закона за общинската собственост, респективно чл. 3 и чл. 8, ал. 3 от
Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост.
Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътя,
т.е. върху обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности. В
чл.3, ал. 2 от ЗП е определено понятието „обхват на пътя", като в него е
включено „земното платно", част от което, съгласно легалната дефиниция,
дадена с § 1, т. 2 от ДР на ЗП, е тротоарът. По силата
на чл. 31 от ЗП поддържането на общинските пътища е задължение на общината,
като нейно право е да реши дали да осъществява тази поддръжка чрез свои
служители или наети други лица. Поддръжката на тротоарните пространства като част от общинската улична инфраструктура включва
привеждането им в подходящо и безопасно състояние с оглед на обичайното им
предназначение. Съгласно чл. 31 от ЗП и чл.3, ал.1 ЗДвП, задължения на лицата, които стопанисват пътищата е да ги поддържат
изправни с необходимата маркировка, сигнализация, както и да организират
движението така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване. Законът определя и изискуемият резултат - осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно
придвижване през цялата година. Затова, каквато и организация да създава
общината като собственик на пътя/улицата и лице, на което законът е възложил
ремонтът и поддържането на общинските пътища, ако не е постигнат този резултат,
е налице бездействие, което е противоправно, и при настъпване на вреди тя носи отговорност.
С оглед на изложеното по – горе, съдът намира, че ищцата
е пострадала от бездействието на служители на О. В., на които е възложено да
стопанисват и поддържат общинските тротоари в
състояние, годно за ползване. В резултат на инцидента са причинени вреди на М.Й.В. . Налице е причинно -
следствена връзка между инцидента и претърпените от ищцата вреди, болки и
страдания, които са пряка и непосредствена последица от причиненото й
увреждане. О. В. дължи обезщетение за причинените неимуществени и имуществени
вреди, доколкото чрез своите служители има нормативното задължение да поддържа
пешеходните тротоари на територията на общината в подходящо за ползване от
гражданите състояние, а при възникнали препятствия, да
ги сигнализира и отстранява, своевременно, което в случая не е направено.
Тротоарът, по който се е движила В. е собственост на ответника О. В.,
стопанисва се от нея и същата следва да следи за неговото състояние. В случая
инцидента - падането на ищцата е причинен от ответника
чрез бездействие на негови служители за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила, изразяващо се и в липса на
осъществен контрол за безопасността на тротоара. Задължението за контрол и правилно стопанисване на тротоарната настилка е на
собственика на тротоара – ответникът, чрез лица на които е възложил тази
работа. Бездействието на ответника е в пряка причинно-следствена връзка с
причинените на ищцата, посочени по-горе увреждания и понесени от нея
неимуществени и имуществени вреди.
Задължението за денонощно зимно поддържане, снегопочистване на територията
на О. В., включващи зимно дежурство и ефективна работа при зимни условия е на
създаденото през 2015 г. звено „Ч." към О. В. Това звено има
задължението по т. 1 от Решение № 39, взето с Протокол № 4 от 02.04.2015 г. на
О.
с.
– В. за зимно поддържане и снегопочистване на територията на
О. В., в т.ч. и на процесния тротоар.
Това задължение на О. В. ангажира отговорността й за вреди от непозволено
увреждане. Фактическият състав за възникване на отговорността на общината по
чл. 49 ЗЗД е следният: налице е
възлагане на фирма да изпълни задълженията на О.
В.
по чл. 31 от Закона за пътищата и чл.48, т.2 от Правилника за
прилагането му ремонтът и поддържането на общинските пътища, за снегопочистване
като условие за безопасна експлоатация на пътната настилка; налице е бездействие от страна на фирмата,
на която е възложена работата – ул. „Ш.“ и тротоара откъм четните номера не е била почистена от падналия преди
процесния ден сняг и е било образувано заледяване; налице е вреда от падането на ищцата и счупване на крайник,
което й е причинило
разходи, болки и страдания; налице е пряка причинно-следствена връзка между
непочистването на улицата и причинената вреда. Отговорността
за инцидента трябва да носи общината доколкото
задължение на ищцата като пешеходец е да
се движи
по тротоара /чл. 108 ЗДП/. В случая е съществено, че
законът изисква от общината да се погрижи за осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно придвижване през цялата
година на територията на Общината. Този резултат не е
бил постигнат от фирмата, на която е възложено почистването. Обезопасяването на уличната мрежа и привеждането на улиците,
тротоарите и площадите в състояние, годно за нормалното им ползване от
гражданите, в рамките на градовете и селата е задължение на съответната община.
Необезопасяването на улиците представлява бездействие от
страна на задължените лица относно вменените им със закон задължения да
поддържат уличната инфраструктура в изправно и безопасно за ползване състояние.
Текстът на чл.30, ал.4 от ЗП
предвижда, че поддържането на тротоарите по републиканските пътища в границите
на урбанизираните територии се организира от съответната община. Използваният израз „организира” обаче не може да се тълкува
в смисъл, че отговорността на общината се ограничава единствено до
предприемането на чисто организационни мерки във връзка със снегопочистването
на тротоарите на републиканските пътища в града, без да носи отговорност за
резултата от тези дейности. Действителният смисъл на
използвания израз следва да се търси в ръководната и контролна роля, която
общината изпълнява при осъществяването и координирането на дейностите по
снегопочистване и осигуряване безпрепятственото ползване на тротоарите от
пешеходците. Възлагането на тези дейности на трети лица било по силата
на договор, било чрез приемането на нормативен административен акт (наредба) от
Общинския съвет, обаче не освобождава общината от отговорността, която тя носи
пред трети лица за вредите, причинени поради неизпълнение на иначе
правомерно възложените дейности. В този смисъл е самият
текст на чл.49 от ЗЗД. Както се приема и в Постановление № 9 от
28.XII.1966 г., Пленум на ВС, отговорност по чл.49 от ЗЗД съществува и когато
причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните
правила за извършване на възложената работа.
Аргумент за влагане на различен от
предложения смисъл в израза „организира” не може да се черпи и от факта, че в
чл.31 от ЗП е предвидено общината да „осъществява” поддържането на общинските
пътища, докато в цитираната норма на чл.30, ал.4 от ЗП се сочи, че тя
„организира” поддържането на тротоарите на републиканските пътища. Така например в чл.48, т.2, б.”а” и б.„б” от ППЗП е
предвидено, че „организирането” на дейностите по поддържане на
пътищата е задължение на съответните общини както за общинските пътища (което
според чл.31 от ЗП общината трябва да „осъществява”), така и за
тротоарите на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания.
Според чл.8 от ЗНА и чл.76,
ал.3 от АПК общинските съвети издават нормативни актове (наредби), с които
уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения
с местно значение. Както беше посочено по –
горе, с приемането на Наредба от О.
с.-В. отговорността на общината за
снегопочистването на тротоарите на републиканските пътища на нейна територия не
отпада, а само се създава такова задължение и за адресатите на конкретната
разпоредба от Наредбата, в лицето на физическите и юридически лица, обитаващи и
стопанисващи сгради, към които има прилежащи такива тротоари. От тази гледна точка възлагането на определено задължение, на
определена работа – по снегопочистване на тротоарите, безспорно е налице.
С цитираната Наредба на общинския съвет не
може отговорността по чл.30, ал.4 от ЗП да се прехвърли другиго, тъй като това
би противоречало на тази разпоредба, като нормативен акт от по-висока степен,
който определя, че отговорност за снегопочистването На практика, от гледна
точка на института на непозволеното увреждане, приемането на наредбата и
породеното от нея задължение представлява едно възлагане на работа по смисъла
на чл.49 от ЗЗД, при което отговорен, наред с изпълнителя на работата, остава и
нейния възложител. В доктрината и съдебната практика се
приема, че правоотношението във връзка с възлагането на работата може да
възникне от правна сделка, трудов договор, граждански договор, съдебен акт или
административен акт (в случая нормативен такъв). От
значение е не видът на правопораждащия правоотношението юридически факт, а
съдържанието на самото правоотношение.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Константната съдебна практика предвижда,
че справедливостта не е абстрактна категория. Във всеки случай преценката
следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В този смисъл
следва да се вземат предвид характера и степента на засягане на здравето и
физическата цялост на пострадалия, последващото допълнително влошаване на
здравословното му състояние, броя на травматичните увреждания, силата,
интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания, неудобства и
др. Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на ищцата
е претърпяла увреждания, които са овладени след оперативна интервенция и рехабилитация, и зараснали в рамките
на 5 – 6 месеца, през което време пострадалата е била в болничен, като не се
наблюдават остатъчни явления в здравния статус следствие на получените травми,
съгласно твърдението на ищцата - ограничение на движенията на т. с., с. на к. довело
до к. при ходене, проблеми с другия долен крайник поради натоварването му и к.
Поради това, основателно е възражението на ответника за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Страданията на ищцата са
били с висок интензитет при падането и с. на с., тъй като е изпитвала силни
болки, впоследствие – с умерен интензитет, но продължителни по време, тъй като
е била налице остатъчна болезненост и функционален дефицит на увредения
крайник, физическа непълноценност и
неудобства в обслужването и бита, а в последствие в работата, както и е
изпитвала емоционални терзания. Всеки човек, претърпял физическа травма,
изразяваща се в к. р. и т. увреждания, изживява негативни емоции, включително и
твърдените и доказани от ищцата болки и страдания. Самото негативно изживяване
като болки, страдания и неудобства предвид характера, степента и
продължителността им се формира като обективна причина от причинената телесна повреда,
поради което уврежданията и трудностите, които е имала ищцата са дали негативно
отражение и на общото й физическо и душевно състояние. В съответствие с
конкретно установените претърпени болки и страдания от физическо, при
положение, че същите са отшумели в рамките на нормалното време за протичане на
оздравителния процес, без усложнения, а също и предвид изживения стрес и
претъпени неудобства от ищцата, съдът определя по справедливост обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 9000 лева, като за разликата до пълния
претендиран размер от 25 000 лева искът е неоснователен и следва да се
отхвърли. Предвид изложените
съображения, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди е в размер на 9000 лв. Ето защо,
предявеният иск в този размер съдът намира за
основателен и доказан изцяло, поради което следва да бъде уважен.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от страна на
пострадалата. Установи се по делото, че към датата на инцидента времето е било
много студено, но също, че преди
увреждането ищцата е била здрава, на средна възраст и е извършвала рутинна
житейска дейност – отиване до магазин. Същевременно, от заключението на вещото лице се
установява, че спрямо ищцата няма данни за наличие на к. на т. с., поради което
не може да се приеме, че пострадалата е съпричинила увреждането като не е
положила необходимата грижа към себе си.
В обобщение на изложеното, поради съвпадане на изводите на първата и
въззивната инстанция, обжалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Разноски не са претендирани от
страните и не са представени доказателства за направени, поради което не следва
да се присъждат.
Водим от
горното, Видинският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ВРС № 119 от 31.03.2017
г. постановено по гр.д. № 2834 по описа за 2016
г. на Районен
съд-Видин .
Решението подлежи на обжалване по
реда на чл.280 и сл ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: