Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……….
гр. Велико
Търново, 18.08.2015 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, гражданска колегия, тринадесети състав, като разгледа докладваното
от съдията Гр. дело № 1679 по описа за
2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК
ИЩЕЦЪТ
– "***" ООД, ЕИК ***, чрез пълномощника юрисконсулт М.И., предявява
установителен иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, имащ за предмет установяване съществуването на спорно парично вземане,
произхождащо от менителничен ефект – запис на заповед, издаден на 11.09.2009 г.,
с издател ответникът Н.Д., авалиран от ответника К.Д., предявен за плащане на 01.04.2011
г. Ищецът моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде прието за
установено вземането на ищеца спрямо ответниците в размер на 3 291,68 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 11.03.2014
г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по Ч. гр. дело №
772/2014 г. по описа на ВТРС е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Сочи,
че във връзка с направено възражение от страна на ответниците е образувано
настоящото дело по общия исков ред. Заявява, че записа на заповед е издаден за
обезпечаване вземания по Договор за потребителски заем № 1227015 -
266993, сключен между ответника Д. и „***” АД, ЕИК *** на 09.09.2009 г. Предвид изложените съображения, моли
съда да постанови решение, с което да се приеме за установено съществуването на
вземането му срещу ответниците по процесната запис на заповед от 11.09.2009 г.
за сумата от 3 291,68 лева, за което са издадени Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по Ч. гр. дело № 772/2014 г. по описа на ВТРС.
Претендира направените по делото разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ
– Н.Х. ***, чрез пълномощника адв. Е.Е. от ВТАК и К.А.Д., чрез особен
представител адв. Г.Н. от ВТАК, оспорват вземането на ищцовата страна,
твърдейки че Договорът за потребителски заем от 09.09.2009 г., за
обезпечаването на който е издаден записа на заповед от 11.09.2009 г., е
погасен, за което ответникът Д. прилага погасителен план с кредитодателя „***”
АД. Излагат се съображения за неизпълнение разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД за уведомяване на длъжника Д. за извършената цесия на процесното задължение
по договора за заем между „***” АД и ищеца – „***та” АД. Релевират се и
възражения за погасяване на вземанията на ищеца по давност. Ответникът Д. претендира
направените по делото разноски.
Конституираният
в процеса като трето лице – помагач – „***” АД, ЕИК ***, чрез представляващия в
процеса юрисконсулт П.М., заема становище, че Договорът за паричен заем,
сключен между него и ответника Д. е погасен до размер на 2 521,40 лева, -
главница и лихви, твърдейки че, паричните средства, въведени като „платени” в оспорения
по съдържание и авторство, приложен от ответника Д. погасителен план с отговора
на исковата молба, не са постъпили в касата на дружеството, поради което и не
счита, че тези суми са платени.
СЪДЪТ, след като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
доводите на страните и ги прецени в тяхната съвкупност, съгласно изискването на
чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Съгласно
приетия по делото Запис на заповед от 11.09.2009 г. ответникът Н.Д. е поел
неотменимо и безусловно задължение да заплати при предявяване на записа на
заповед на „***” АД, ЕИК *** сумата от 3 902,68 лева, като записът е авалиран
от ответника К.Д. при условията на издаването му и при спазване формата,
съгласно чл. 484 от ТЗ. Ценната книга е предявена на Н.Д. на 01.04.2011 г. и е прехвърлена
с джиро на ищеца "***" ООД на 24.02.2014 г. Ищцовото дружество е
депозирало пред ВТРС заявление по чл.
417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
въз основа на посочения запис на заповед, като Великотърновски районен съд по
Ч. гр. дело № 772/2014 г. е издал Заповед за незабавно изпълнение № 376/12.03.2014
г. и изпълнителен лист за част от задължението по записа на заповед, а именно
за сумата от 3 291,68 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на подаване на заявлението - 11.03.2014 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 265,83 лева – разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. В законоустановения срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от ответниците Н.Д. и К.Д..
Предвид
неоспореното от страните твърдение на ответника Д., че записът на заповед е
издаден за обезпечаване на задълженията по сключен между него и „***” АД, ЕИК ***
Договор за потребителски заем № 1227015 - 266993 от 09.09.2009 г. за
предоставена му сума от 1 800,00 лева, със задължение да я погаси чрез
изплащане на 43 седмични вноски от 90,76 лева, или изплащане общо на сумата от
3 902,68 лева, по делото е представено процесното съглашение.
Във връзка с твърдение
на ответника Д., че паричният дълг по Договора за потребителски заем от 09.09.2009
г. е погасен изцяло от него, последният е представил Погасителен план,
Приложение № 1 към договора, неразделна негова част. За установяване начина на
плащане на седмичните вноски, техния размер, полагането на подписи за
"приел и дата" и отчитането им в касата на „***” АД по делото са
събрани гласни доказателства от А.Ф., М.С. /регионален мениджър и кредитен
консултант при кредитодателя в периода 2009 - 2010 г./, Х.Д. - баща на
ответника Д., чиито показания бяха ценени съгласно чл. 172 от ГПК, както и по
реда на чл. 176 от ГПК бяха дадени обяснения от ответника Н.Д..
Предвид направено оспорване от ищеца и третото лице -
помагач на подписите в колона "Приел сумата", както и ръкописно
изписаните цифрови данни в колони: "Платена сума по кредита" и
"Дата на отчитане на плащанията" в Погасителния план, представен от
ответника, по делото бяха допуснати и изслушани единична съдебно - графическа
експертиза и тройна такава. Според заключението на вещото лице Х.Б., подписът и
цифровият текст на редове 1, 2, 4 - 7, 9 - 16 и от 20 до 43 са положени и
написани от А.Ф., а на редове 8, 17 - 19 от него е написан цифровия текст, а
ред 3 е писан и подписан от М.С.. Според
вещите лица М., Д. и И., изготвили заключението на тройната съдебно -
графическа експертиза обаче, подписите и цифровият текст на ред 1 и 2 са
положени и написани от А.Ф., на ред 3 от М.С., но подписите в колона
"Приел сумата" от ред 4 до ред 43, както и цифровият текст в колони
"Платена сума по кредита" и "Дата на отчитане на
плащанията" в Погасителния план, от ред 4 до ред 43 не са положени,
съответно написани нито от А.Г.Ф., нито от М.Х.С..
По делото е изслушано заключение и на
съдебно – икономическа експертиза, което не е оспорено от страните и като
компетентно извършено съдът го приема. Съгласно заключението на вещото лице М.Б. плащанията,
които ответникът Д. е извършвал по Договора за потребителски заем от 09.09.2009
г. възлизат в общ размер на 1 381,28 лева, от които главница - 317,36 лева и
лихва - 1 063,92 лева.
Предвид така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 422, във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК е процесуално допустим, а разгледан по същество
– частично основателен.
От събраните в
хода на съдебното дирене доказателства се установи, че ищецът основава своето
вземане по менителнична сделка, в случая – Запис на заповед от 11.09.2009 г., с
издател ответникът Н.Д., а ответникът К.Д. - авалист, прехвърлено на ищеца с джиро на 24.02.2014 г. Записът на
заповед е едностранна правна сделка, при която издателят безусловно обещава на
поемателя да заплати определена сума пари и съдържа ли предвидените в чл. 535
от ТЗ реквизити този документ съставлява запис на заповед, годен да породи
задължението по него. Анализирайки представения и приет като доказателство по
делото запис на заповед от 11.09.2009 г. съдът констатира, че този запис на
заповед е валиден, доколкото съдържа изискуемите от закона реквизити и е
породил целените правни последици. Съгласно задължителната съдебна практика,
формирана с Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа
на заповед е необходимо само в случай на
въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от
което длъжникът черпи възражения, относими към погасяването на вземането по
записа на заповед, като тежестта за
доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото
правило на чл. 154, ал.
1 от ГПК като всяка от страните доказва фактите, на които основава
твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или
несъществуването на установяваното в производството по чл. 422, ал.
1 от ГПК менителнично вземане. В настоящия случай, страните не
спорят за възникването и съществуването на каузално правоотношение,
изпълнението на задълженията по което е обезпечено с издадения запис на
заповед, а именно вземане по Договор за потребителски заем № 1227015 - 266993,
сключен между ответника Д. и „***” АД, ЕИК *** на 09.09.2009 г. Тук следва да
се отбележи, че законът не
предвижда задължение за уведомяване на длъжника за джирото, като съгласно
разпоредбата на чл. 469, ал. 1 от ТЗ джирото директно прехвърля правата по
записа на джиратаря, който се явява законен приносител на ценната книга и на
същия се дължи плащане по нея от издателя. От друга страна, за извършеното с
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между „***” АД и "***" ООД от 16.11.2010 г.
ответникът е надлежно уведомен с писмо с обратна разписка към товарителница №
63067151 на 07.01.2015 г. - факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право и следва да бъде съобразен от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 от ГПК. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 от ГПК
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и
Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК
На следващо място, след съобразяване заключенията на съдебно –
икономическата експертиза и на тройната съдебно - графическа експертиза,
настоящият съдебен състав намира за доказано по делото, че задълженията, за
обезпечаване на които е издаден процесния запис на заповед, са погасени от
ответника Д. частично. Видно от неоспореното от страните заключение, изготвено
от експерта Б. по Договора за потребителски заем от 09.09.2009 г. са извършени
плащания в общ размер на 1 381,28 лева - главница и лихва. Съдът възприема
заключението на тройната съдебно - графическа експертиза, поддържана в съдебно
заседание и от тримата графолози, съобразявайки и изложеното лично от ответника
Д., че понякога е давал по-малко от уговорената седмична вноска, но когато
"...закъснея има лихва, след това му давам 100,00 лева... Нямам спомен за
подписите, които не са на Ф. и М., не зная на кого са. По едно време Ф. идваше
на уговорената среща с някакъв човек, не зная какъв беше и вероятно този човек
се е подписвал на плана. Защо има точка с черта на ред 18 от плана не мога да
отговоря. Според мен тази вноска е опростена, но не мога да си спомня дали е
внесена, или не." Видно обаче от представения от Д. Погасителен план на
всички седмични вноски е отбелязано, че платената сума по кредита е в размер на
90,76 лева, като са погасени не 43 вноски съобразно договора, а 42 вноски. По
делото не се представиха от ответната страна други надлежни доказателства, оборващи
твърденият от кредитора отрицателен юридически факт за неизпълнение на
задълженията по договора за изплащане в срок на определените седмични
погасителни вноски по него.
Ответникът К.Д. е направила и правопогасяващо възражение за погасяване
по давност на вземанията на ищеца срещу нея като авалист, което съдът намира за
неоснователно. Действително, в настоящия случай процесната ценна книга е
издадена за обезпечаване изпълнението на договор за заем, по който престациите
на длъжника имат периодичен характер, но в случая се претендира единно вземане
- сума по запис на заповед, предявен за плащане на издателя на 01.04.2011 г. и
е приложима общата 5 - годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Заявлението за издаване заповед за
изпълнение е подадено пред ВТРС на 11.03.2014 г. и в този смисъл възражението за погасяване на вземането по давност е
неоснователно.
По
така изложените съображения следва да се приеме, че ответниците Н.Д. и К.Д. дължат
на ищеца сумата 2 521,40 лева, съобразно установеното от вещото лице Б. за
платени 1 381,28 лева, представляваща част от задължение по запис на заповед,
издаден на 11.09.2009 г., предявен за плащане на 01.04.2011 г., прехвърлен с
джиро на "***" ООД на 24.02.2014 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 11.03.2014
г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК № 376/12.03.2014 г. по Ч. гр. дело № 772/2014 г. на ВТРС.
Исковата претенция за разликата от 2 52140 лева до пълния претендиран размер от
3 291,68 лева, като неоснователна и недоказана подлежи на отхвърляне.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да
заплатят на ищеца сумата от 1 398,57 лева, представляващи общо направените
разноски в исковото производство за държавна такса, възнаграждения на вещи лица
по допуснатите съдебно - икономическа, единична и тройна съдебно - графически експертизи, юрисконсултско възнаграждение, по
приложен списък по чл. 80 от ГПК, както и разноски за заповедното производство
– за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като ответницата К.Д. бъде
осъдена да заплати и сумата от 383,00 лева - платено възнаграждение на
назначения й особен представител, съразмерно
с уважената част от иска. Направените разноски за заповедното производство
се присъждат в исковото, в съответствие с дадените разяснения в т. 12 на ТР №
4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцовото дружество следва да заплати на Н.Д.
направените от него разноски по делото от 100,62 лева за адвокатско
възнаграждение и депозит за свидетели, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт,
ет. 2 офис 4, представлявано от управителя М. Деспов Деспов, с пълномощник М.М.И., при участие на трето лице – помагач
на страната на ищеца - „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Люлин, ЖК "Люлин 7", бул.
"Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 51, представляван от Неделчо
Йорданов Спасов, съществува солидарно вземане от Н.Х.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** – издател и К.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, *** – поръчител по запис на заповед за сумата
от 2 521,40 лева /две хиляди петстотин двадесет и един лева и четиридесет
стотинки/, представляваща част
от задължение по Запис на заповед, цялото в размер на 3 902,68 лева,
издаден на 11.09.2009 г., предявен за плащане на 01.04.2011 г., прехвърлен с
джиро на "***" ООД на 24.02.2014 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 11.03.2014 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 от ГПК за разликата от 2 521,40 лева до пълния претендиран
размер от 3 291,68 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и К.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
*** ДА ЗАПЛАТЯТ на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано
от управителя М. Деспов Деспов сумата от 1 398,57
лева /хиляда триста деветдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/ – направени
разноски в исковото производство за държавна такса, възнаграждения на вещи лица
по допуснатите съдебно - икономическа, единична и тройна съдебно - графически експертизи, юрисконсултско възнаграждение,
както и разноски за заповедното производство – за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано
от управителя М. Деспов Деспов сумата от 383,00
/триста осемдесет и три/ лева - платено възнаграждение на назначения й особен
представител, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано
от управителя М. Деспов Деспов ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 100,62 лева /сто лева и шестдесет
и две стотинки/ – направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и
депозит за свидетели, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчване на негов препис на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да
се приложи по Ч. гр. дело № 772/2014 г. по описа на Великотърновския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: