№ 53
гр. Габрово , 11.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на
единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500021 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. с чл.413 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Агенция за контрол на просрочени задължения
ЕООД гр.София против Разпореждане 260527/08.12.2020г. по ч.гр.д. №1352/2020г. по описа
на Районен съд Севлиево.
В жалбата се твърди, че Файненшъл България ЕООД било търговско дружество, с
основен предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това
си качество дружеството следвало да получава съответното възнаграждение по всяка
сключена от него гаранционна сделка, с цел гарантиране изпълнението на всички парични
задължения на потребител, възникнали съгласно договора за паричен заем. Твърдението, че
договора за поръчителство бил сключен в противоречие на добрите нрави било
неоснователно. Принципа на свобода на договаряне и свободна инициатива можел а се
ограничи единствено от императивното изискване на чл.19, ал.4 ЗПК, което в настоящият
случай било спазено. В договора за поръчителство било уговорено, че същият влиза в сила,
в случай, че заемателят не изпълни задълженията си по сключения Договор за паричен заем
в указания срок да предостави обезпечение- поръчителство от две физически лица или
банкова гаранция. Възнаграждението по гаранционната сделка било форма на договорна
отговорност, служеща за обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението. Въпросът
за накърняването на добрите нрави по отношение на уговореното възнаграждение по
гаранционната сделка следвало да бъде решен чрез комплексна преценка не само на
съдържанието на договора, но и при отчитане свободата на договаряне, равнопоставеността
на страните, функциите на гаранционната сделка и др. Дори и да се приемело, че
възнаграждението по гаранционната сделка е в прекомерен размер, то това не го правело
нищожно поради накърняване на добрите нрави, а съдът следвало да намали неговия размер.
1
Неправилен бил и извода на съда, че претендираната сума за разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението не се дължи. Съгласно чл.10 А, ал.1 ЗПК
кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Тези допълнителни услуги били в следствие
на виновното поведение на заемателя и били такси за допълнителни услуги, които
кредиторът извършвал с цел напомняне за изпълнение на поетото задължение. Следвало да
се има предвид и че в разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗПК не се включвали разходите, които
потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора, т.е.
законодателят бил предвидил възможност за събирането на такива такси, като същите са
изключени при изчисляване на ГПР по кредита. Моли съда да отмени обжалваното
разпореждане и да се произнесе по същество, като присъди исканите суми.
Съдът като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема
следното:
Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
Производството е образувано пред Районен съд Севлиево по заявление на "Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Б. Н. К..
Съдът е уважил заявлението за претендираните главница, договорна лихва,
обезщетение за забава върху непогасенага главница за периода 15.08.2019г.-27.11.2020г.,
претендираната със заявлението законна лихва върху главницата, както и за направените
разноски в заповедното производство в размер на 15,60лв.-ДТ и 29,06лв.-възнаграждение за
юрисконсулт.
С обжалваното Разпореждане съдът е оставил без уважение искането за присъждане
със заповедта на сумите 516,80лв.-възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство) и
сумата от 45лв.- разходи и такси да извън съдебно събиране на вземането.
Първоинстанционния съд е приел, че клаузите в договора за заплащане на възнаграждение
по гаранционна сделка (поръчителство) и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането съществува обоснована вероятност да са неравноправни и имат за цел единствено
да заобиколят императивните разпоредби на чл.19, чл.10 А, чл.22 и чл.33 ЗПК. Районният
съд е приел, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тези
клаузи.
Настоящият състав споделя изводите на заповедния съд. Първоинстанционният съд е
приел от външна страна, че е налице формална редовност на заявлението, за която следи в
заповедното производство служебно. В упражняване на правомощието си по чл.411, ал.2, т.2
2
от ГПК, заповедният съд служебно е извършил проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави, поради което не е излязъл извън присъщите си правораздавателни
функции в заповедното производство, каквито оплаквания се поддържат с жалбата.
Спрямо процесния договор за заем намират приложение разпоредбите на ЗПК.
Претенцията на заявителя обхваща както главница по договора и законни лихви, така и
договорни лихви и обезщетение за забава, в която част заявлението е уважено от заповедния
съд. Наред с тях, заявителят претендира още и възнаграждение по гаранционна сделка
(поръчителство) и разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Съдът намира обжалваното разпореждане на заповедния съд, с което отхвърля част от
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение за правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира, че при сключване на договора за поръчителство като част от
договора за потребителски кредит, е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК и
ЗЗП, респективно че договора е недействителен по отношение на длъжника. Сключеният
договор за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора
и което се явява свързано с него лице, доколкото същия се явявя действителен собственик
на капитала на дружеството поръчител и двете дружества са регистрирани на един адрес на
управление (видно от справка в ТР), сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор
и възможност за индивидуално договаряне. Следователно сключването процесния договор
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата
между потребителя и търговеца. Освен това договора води до значително оскъпяване на
ползвания заем като утежнява финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащането
възнаграждение от 15,20лв. на седмица, води до акумулиране на задължение от 516,80лв. за
срока на кредита, чиито размер е 650лв. На следващо място обвързването на възможността
за отпускане на кредит с възмезден договор за поръчителство със свързано с кредитора лице,
на практика прехвърля върху кредитополучателят финансовата тежест за изпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата на
чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Изложеното налага извода, че претендираното вземане, се
основава на неравноправна за потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла на
чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Възможността кредиторът да въвежда такси извън стойността на договорения размер
на заема е регламентирана в чл.10а ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана, съгл. чл.10а, ал.2 ЗПК, да се
изискват такси и комисиони за действия, свързани с управлението и усвояването на кредита.
По отношение на претендираните "разходи и такси за извънсъдебно събиране" следва да се
отбележи, че същите възникват под условие за настъпил падеж на главните задължения.
Същевременно съобразно императивното правило на чл.33, ал.1 ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
3
на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за посочените разходи и
такси за извънсъдебно събиране. С уговаряне на тази такса, на практика се постига
заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК. Освен това тези разходи противоречат на
чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като по същество представляват разход, свързан с усвояване и
управление на кредита, който обаче не е включен в размера на ГПР.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане 260527/08.12.2020г. по ч.гр.д. №1352/2020г. по
описа на Районен съд Севлиево.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4