Решение по дело №227/2021 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 62
Дата: 29 октомври 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия: Борис Димитров Царчински
Дело: 20213500600227
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Търговище, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно частно
наказателно дело № 20213500600227 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 313 и сл., във вр. с чл. 250, ал. 4 НПК.
Образувано е по жалба на С. М. К. – тъжител по НЧХД № 450/21 г. по
описа на РС – Търговище, чрез пълномощника си адв. А.М., против
Разпореждане № 578/20.07.2021 г., с което е прекратено НЧХД № 450/21 г. по
описа на съда.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на постановеното разпореждане. Моли се разпореждането да бъде отменено.
В съдебно заседание тъжителят С.К., чрез своя упълномощен повереник
адв. М.П. поддържа депозираната жалба и моли обжалваното разпореждане
за прекратяване на първоинстанционното производство да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно.
Подсъдимият Т.М. не се явява в съдебно заседание. От упълномощения
му защитник адв. Ц.И. е постъпило писмено становище, с което се навеждат
доводи относно правилността на разпореждането на РС - Търговище. Моли се
да се отхвърли жалбата на частния тъжител като неоснователна.
Подсъдимият К.Х. не се явява и не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание.
1
Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата, становищата на
страните и правилността на обжалваното разпореждане, по реда на чл.
314, ал. 1 НПК, намери за установено от фактическа страна следното:
Тъжителят С.К. е подал тъжба до РС – Търговище, против Т.М. и К.Х.
за извършени от всеки от двамата престъпления по чл. 130, ал. 1, чл. 146, ал. 1
и чл. 144, ал. 1 НК. По тази тъжба е образувано на 31.01.2020 г. НЧХД №
100/2020 г. по описа на РС – Търговище. По делото е постановена Присъда №
260011/01.12.2020 г. по НЧХД № 100/2020 г. по описа на РС – Търговище, с
която подс. М. и подс. Х. били признати за виновни в извършването на
престъпления по чл. 130, ал. 1, чл. 146, ал. 1 и чл. 144, ал. 1 НК.
С Решение № 260029/16.06.2021 г. на ОС – Търговище
първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато на РС –
Търговище за ново разглеждане.
В РС – Търговище е било образувано НЧХД № 450/2021 г. по описа на
същия съд. С Разпореждане № 491/24.06.2021 г. съдът е оставил без движение
тъжбата и е дал седемдневен срок на тъжителя за отстраняване на
констатираните несъответствия на тъжбата с изискванията за съдържанието ѝ,
съгласно чл. 81 НПК. С молба с вх. № 5736/13.07.2021 г. частният тъжител К.
е подал тъжба, съгласно която обвинението е за престъпления, извършени от
всеки от подсъдимите по чл. 130, ал. 1, чл. 146, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 НК. С
Разпореждане № 578/20.07.2021 г. съдът е прекратил наказателното
производство по НЧХД № 450/2021 г. на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – надлежно
упълномощения повереник на тъжителя адв. М., в срока по чл. 319, ал. 1
НПК, отговаря на изискванията по чл. 320 НПК, поради което същата се явява
допустима.
Настоящият състав счита, че така подадената жалба е основателна по
следните съображения:
За да постанови обжалваното разпореждане съдията докладчик е приел,
че се касае до наличие на прекратително основание по чл. 250, ал. 1, т. 1, във
вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК, доколкото тъжбата не отговаря на изискванията
по чл. 81 НПК. Според първоинстанционният съд описаните в тъжбата
деяния по чл. 144, ал. 3 НК, представляват престъпления, преследвани по
общия ред и поради това тъжителят е следвало да сезира РП – Търговище.
След образуване на производството по тъжба на пострадалия на
основание чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК и разпределянето му на съответния съдия
докладчик, последният следва да упражни правомощията си, предвидени в
2
разпоредбата на чл. 247б, ал. 2, т. 2 НПК, която препраща от своя страна, към
чл. 250-252 НПК. Съдията докладчик следва да провери на първо място,
подсъдно ли е делото на съда. Ако това е така, то той следва да провери също
дали са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство (чл. 250 и 251 НПК). В случай, че не са налице такива, то
съдията докладчик насрочва делото за разглеждане в съдебно заседание,
съгласно чл. 252, ал. 4 НПК. Чл. 249 НПК предвижда основанията за
прекратяване на съдебното производство от съдията докладчик, но тя не е
приложима към производствата образувани по тъжба на пострадалия, тъй
като чл. 247б, ал. 2, т. 2 НПК не препраща към чл. 249 НПК.
За разлика от уредбата на прекратяването на съдебното производство от
съдията докладчик (чл. 247б, ал. 3 НПК – само при неподсъдност на съда), в
актуалната редакция на НПК е уредена друга хипотеза на прекратяване на
съдебното производство по дело от частен характер. Това е в случая, когато
съдебният състав установи в рамките на съдебното следствие, че
престъплението, за което е подадена тъжба всъщност е такова от общ
характер – чл. 287, ал. 7 НПК.
Именно с цел да не препятства възможността наказателната отговорност
на извършители на престъпни деяния да бъде ангажирана, законодателят е
предвидил правомощието на съдебния състав по чл. 287, ал. 7 НПК – да
прекрати съдебното производство, образувано по тъжба на пострадалия,
когато в хода на съдебното следствие се установи, че престъплението е от
общ характер и да го изпрати на прокурора. Указания за приложението на
тази разпоредба в настоящото производство вече са били дадени с Решение №
260029/16.06.2021 г. на ОС – Търговище, с което е била отменена
първоинстанционната присъда и делото е било върнато за ново разглеждане
от РС – Търговище. Тези указания обаче не са били изпълнени при новото
разглеждане от първата инстанция, доколкото и производството е било
прекратено преди делото да бъде насрочено за разглеждане в открито
заседание и да се проведе съдебно следствие.
Правомощията на съдията докладчик за прекратяване на наказателното
производство са обвързани с разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и ал. 5 НПК,
съгласно чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК. Наред с това, за съдията докладчик е
предвидено и едно специфично за този стадий основание по чл. 250, ал. 1 т. 2
НПК, когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата не
съставлява престъпление. Прекратяването на наказателното производство от
съдията докладчик на някое от тези основания се явява пречка по смисъла на
чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК спрямо същото лице, за същото деяние да бъде
образувано друго наказателно производство, а в случай, че е образувано
такова – последното подлежи на прекратяване. Законодателят е предвидил
различен ред за прекратяване на производство, образувано по тъжба на
пострадалия и изпращане делото на прокурора за преценка налице ли е
престъпление от общ характер, а именно по реда на чл. 287, ал. 7 НПК. Тази
разпоредба предвижда основание за прекратяване на съдебното, а не на
3
наказателното производство.
На настоящия състав е известна практика на някои окръжни съдилища,
която приема, че когато съдията докладчик на етап „Предаване на съд и
подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“
установи, че описаното в тъжбата деяние представлява престъпление от общ,
а не от частен характер, то приложение следва да намери разпоредбата на чл.
250, ал. 1, т. 1, във р. с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК. Основен аргумент на тези
съдилища е, че тъжбата не отговаря на условията по чл. 81 НПК, тъй като
същата не съдържа описание на обстоятелства на престъпление от частен
характер.
Това становище не се споделя от настоящия съдебен състав, доколкото
прекратяването на наказателното производство дори когато е направено на
основание чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК е пречка за ангажиране на наказателната
отговорност по общия ред на извършилите престъпления лица. Чл. 24, ал. 1, т.
6 НПК не прави разлика между основанията, на които е било прекратено
наказателното производство, нито от кой орган и в какво производство е
сторено това. При прекратяване на съдебно производство, независимо дали то
е от общ или от частен характер, няма да бъде нарушен принципът non bis in
idem и няма да бъде налице основанието за прекратяване по чл. 24, ал. 1, т. 6
НПК. То би било налице когато бъде образувано ново производство срещу
същите лица за същите деяния.
В настоящия случай, първоинстанционният съд е прекратил
наказателното производство по делото поради това, че две от описаните общо
шест деяния в частната тъжба представляват престъпления от общ характер
(по чл. 144, ал. 3 НК), а не от частен характер и затова тъжбата не отговаря на
законовите изисквания. Преценката за това дали деянията, описани в тъжбата
представляват престъпления от общ, а не от частен характер, предвид
гореизложеното, следва да бъде извършена най-рано на етапа на съдебното
следствие. Подобно прекратяване на наказателното производство в цялост
води до препятстване възможността да бъде реализирана наказателната
отговорност по отношение на всички обвинения поради нарушаване
принципа non bis idem при образуване в бъдеще на друго производство по
същите факти за същите деяния.
Изискванията към съдържанието на частната тъжба по чл. 81, ал. 1 НПК
в случая не са нарушени. Същата е писмена, съдържа данни за подателя, за
лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението.
Първоинстанционният съд е счел, че не са били описани обстоятелствата на
престъплението. Това заключение е неправилно. Според съдебната практика
под обстоятелства на престъплението се има предвид фактическата рамка на
наказателното преследване, която се очертава в тъжбата. Тя следва да
съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, формулирайки
обвинението по начин, който определя предмета на доказване от гледна точка
на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. В този
4
смисъл е Решение № 173 от 21.02.2021 г. по н.д. № 626/2020 г., III н.о. на
ВКС. Частният тъжител е описал обстоятелствата на престъпленията, за които
твърди, че са извършени от подсъдимите, като дадената от него правна
квалификация не задължава съда, който следва да направи собствена
преценка дали фактическата обстановка покрива състав на престъпление.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 578/20.07.2021 г. по НЧХД № 450/2021 г.
по описа на РС – Търговище, като неправилно и незаконосъобразно.
ВРЪЩА НЧХД № 450/2021 г. по описа на РС – Търговище за ново
разглеждане от друг състав на съда от етапа на подготвителните действия за
разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5