№ 959
гр. Варна, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110201233 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
СВ. Д. СТ. - ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 013/09.02.2022г.
на зам. Кмета на Община-Варна , с което му е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 50 лева, на основание чл.178 „е“ от ЗДвП.
С жалбата въз. С. твърди, че неправилно е било прието, че е паркирал
автомобила си в градина, тъй като съответното място, намиращо се на
бул.“Вл.Варненчик“ № 101, не е било обозначено със знаци, забраняващи или
указващи начина на паркиране, нямало бордюр или ограждение и видимо не
изглеждало и не било оформено като „ градина“.Твърди се още,че съгласно ОУП за
Район „Одесос“ процесното място не е дефинирано като „ зелена площ“, а е нанесено в
КККР като улица, като реално е представлявало отъпкана пръст.В жалбата се сочи още,
че в близост до мястото, на което е бил паркиран автомобила на въз.С. има обозначени
от Община-Варна две паркоместа за инвалиди с хоризонтална и вертикална
маркировка.Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въз. С., редовно призован, явява се лично и поддържа
жалбата на посочените в нея основания.По същество той отново излага становище, че
само намерението на посоченото място да има градина не означава, че такава
1
съществува и че той е паркирал в нея.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен
процесуален представител, който по същество изразява становище, че жалбата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна , а наказателното постановление да бъде
потвърдено. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 12.12.2021г. , въз.С.С. паркирал собственият си л.а. „ Нисан“ с рег. № В 96
81 ВН в гр.Варна, на бул.“Вл.Варненчик“ № 101. Около 17,10ч., при изпълнение на
служебните си задължения в този район- локалното платно на бул.“Вл.Варненчик“ в
посока центъра на гр.Варна , се намирали служители на „Общинска полиция“-Варна,
един от които св.К. СТ..Обичайно, на булеварда от № 85 до № 105, имало паркирани на
тротоара и в тревната площ автомобили.Когато стигнал до № 101, св.С. преценил, че
автомобилът на въз.С. е паркиран в градина За това и св. С. съставил глоба с фиш
серия ОВ, с бланков № **********/12.12.2021г. за допуснато нарушение на чл.15 ал.7
от ЗДП.Било оставено уведомление на основание чл.186 ал.3 от ЗДП, в което било
посочено, че за нарушение на чл.15 ал.7 т ЗДП на собственика на автомобила е
наложена „Глоба“ в размер на 50лв.
На 13.12.2021г. въз.С. подал възражение срещу издадения фиш, в което
оспорил извършването на административно нарушение, тъй като мястото, на което
бил паркирал не било обозначено със знаци, забраняващи паркирането и защото според
кадастралната карта то не попадало в територии за озеленяване, обществено
обслужване, спорт и атракции, а било в частта „Първостепенна улична мрежа и РПМ“.
За това издадения срещу него фиш бил анулиран.От страна на наказващият орган била
изискана информация от кмета на район „Одесос“ за статута на място, намиращо се на
бул.“Вл.Варненчик“ № 101, а до въз.С. била изпратена покана за явяване за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение.На 23.12.2021г. в Община-
Варна постъпил отговор от кмета на район „Одесос“, в който било посочено, че
мястото на което е било паркирано превозното средство попада в обществено
озеленяване , като част от уличната регулация на бул.“Вл.Варненчик“, съгласно
действащото изменение на регулационния и застроителен план на 9-ти м.р. на
гр.Варна, одобрен със Заповед № Г -35 от 30.03.1993г. на Кмета на Община-Варна.
На 11.01.2022г. , въз основа на съставения фиш, св. Н.К.-полицай при сектор
„Общинска полиция“ при ОД-МВР-Варна, съставила против въз.С. акт за това, че на
12.12.2021г. около 17,10ч., на бул.“Вл.Варненчик“ № 101 е паркирал личният си л.а.
„Нисан“ с рег. № В 96 81 ВН , в градина.Нарушението отново било квалифицирано
като такова по чл.15 ал.7 от ЗДП.При предявяване на акта въз.С. посочил, че има
възражения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал писмени възражения, в които
2
отново посочил, че видно он кадастралната карта, съгласно заповед №
3146/16.08.2012г. на Кмета на Община-Варна, която била общодостъпна в интернет,
мястото, на което бил паркирал не попадало в територии на паркове, градини и др.
Поради тези и други съображения той формулирал искане на основание чл.54 от ЗАНН
преписката да бъде прекратена. По повод депозираните възражения св.С. изготвил
докладна записка, в която посочил, че на 12.12.2021г. около 17.00ч. при обход на
маршрута са били забелязани няколко автомобила, паркирани в градината на
бул.“Вл.Варненчик“ № 101, на които съставили глоби с фиш в отсъствие на водачите.
Въз основа на съставения акт против въз. С. било издадено и атакуваното
наказателно постановление , в което наказващият орган възприел изцяло описаните в
него фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.15 ал.7
от ЗДП.За него на въззивника на основание чл.178 „е“ от ЗДП била наложена „Глоба“
в размер на 50лв.Депозираните възражения били разгледани и приети за
неоснователни.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. Н.К. -
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно,
безпристрастно и пълно. Свидетелката посочи, че не е очевидец на нарушението, че е
съставила акта въз основа на издадени фиш и след като е получила отговор на
направено запитване за статута на мястото в район „Одесос“.Св.К. заяви още, че от
една страна в този участък мястото е със статут на озеленяване, а от друга- че е имало
регламентирани парко места, на които автомобилът не се е намирал.За изясняване на
фактическата обстановка съдът допусна до разпит и св.К. СТ., чиито показания съдът
също кредитира.От тях стана ясно, че самото място е представлявало отъпкана пръст и
без бордюр, със счупен тротоар от автомобилите, които постоянно спират там и на
които се съставят фишове за нарушения.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 013/ 09.02.2022г. е издадено от компетентен
3
орган- от зам. Кмета на Община –Варна, съгласно заповед № 0506 / 07.02.2020г. на
Кмета на Община Варна и в шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Съдът намира обаче, че неправилно административно-наказващият орган е
констатирал нарушение по чл.15 ал.7 от ЗДвП , като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Тази норма предвижда, че преминаването и
паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в
населените места е забранено извън обозначените за това места. Това е възведена в
ЗДвП обща забрана да се осъществява движение и паркиране на пътни превозни
средства в изброените видове площи в населените места - паркове, градини и детски
площадки, които служат за игри, забавления, пешеходни разходки и отдих на
възрастните и децата, както и за благоустрояване на населените места, включително на
отделните имоти , с площи заети от растителни и дървесни видове, каквито са
парковете и градините. За осигуряване на безопасност, възможност да осъществяват
функциите си и да запазят вида и предназначението си, законодателят е разписал
възможността в паркове, градини и детски площадки пътните превозни средства да
престояват или да паркират само на обозначените за това места. Поради това в
нарушение на забраната възведена в чл.15 ал.7 от ЗДвП е всяко МПС, което е
паркирано в парк, градина или детска площадка в населено място, ако мястото на което
е не е изрично обозначено, че е място за паркиране на МПС.
В ЗДвП обаче не е налице легална дефиниция на ползваните в чл. 15 ал. 7 и чл.
178 „е“ понятия „ паркове и градини“ . По аргумент от чл.46 ал.1 и ал.2 от Закона за
нормативните актове , следва да се съобрази, че този вид обекти са уредени в ЗУТ и са
наименувани "паркове и градини", като същите съобразно чл.61 от ЗУТ съставляват
озеленени площи за широко обществено ползване - основа на зелената система на
територията на общините и предвидени като местоположение и площ с подробните
устройствени планове. Следователно, не всяка дори и съществуваща зелена площ на
територията на общината може да бъде обект на разглежданото административно
нарушение- паркиране.
В случая и в акта , и в постановлението е посочено, че въз.С. е паркирал
автомобила си в градина.В показанията си обаче св. С. сочи, че мястото „ по никакъв
начин няма как да представлява градинка, то няма и как да поникне нещо при
положение, че постоянно и системно се паркира там“ , както и че самото то е било
отъпкана пръст, без бордюр и „ счупен“ тротоар. От друга страна, от приложените по
преписката отговор от кмета на район „Одесос“ и копия на графична и текстова част от
Заповед № Г-35 от 30.03.1993г. на Кмета на Община-Варна, заверени за вярност от
инж.Р.Г., е видно, че в района на локалното платно на бул.“Вл.Варненчик“, на № 101,
има предвидена зелена зона, както и че мястото, на което е бил паркиран автомобила,
попада в общественото озеленяване, като част от уличната регулация на
4
булеварда.Това обаче не води автоматично до извод, че мястото, на което е бил
паркиран автомобила представлява градина.За да приеме това съдът съобрази и
обстоятелството, че приложените по преписката копия на част от ИЗРП на 9 м. са
одобрени със Заповед № Г-35 /30.03.1993г. на Кмета на Община-Варна, а тези които са
общодостъпни в интернет относно ОУП за район „Одесос“ са одобрени със Заповед №
3146/ 16.08.2012г., част от които въз.С. е представил в хода на производството.
Съгласно тях в този пътен участък дори не са предвидени територии за озеленяване.
Дори да се приеме обаче, че тази площ попада в общественото озеленяване като част от
уличната регулация на бул.“Вл.Варненчик“, както се сочи в приложеното по
преписката писмо от Кмета на район „Одесос“, то това не е достатъчно да се приеме,
че административното нарушение е извършено виновно. Това е така, защото за да е
налице извършено нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДвП, следва освен озеленени площи да
са предвидени с плана като парк или градина, а и същите да са реализирани като
такива , за да се приеме, че при паркиране в тези площи е осъществено деянието,
обявено за наказуемо с разпоредбата начл.178 "е" от ЗДвП . В случая обаче тази площ
от обективна страна няма характеристики и на тревна площ, което е видно от
показанията на св.К. СТ., който я описва както бе посочено вече като „отъпката пръст“,
която по „ никакъв начин няма как да представлява градинка“, която не е била
отграничена от бордюр или тротоар. В този смисъл, единствения извод, който се
налага и който се подкрепя от писмените и гласни доказателства по делото е, че
мястото, на което е бил паркиран автомобила, не е представлявало градина,
респективно че вмененото във вина на въз.С. нарушение по чл.15 ал.7 от ЗДвП не е
извършено виновно.
Поради това съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 013/09.02.2022г. на зам. Кмета на
Община-Варна , с което на СВ. Д. СТ. е наложено административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 50 лева, на основание чл.178 „е“ от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6