РЕШЕНИЕ №250
гр. Добрич, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при участието на секретаря Стойка Колева сложи за разглеждане адм. дело №583 по
описа за 2023 г. на ДАС,
докладвано от административния
съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка
с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано е по жалба на Д.И.С. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител
адвокат С.К. с адрес ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-1717-000214/24.09.2023 г. на началника на сектор в I РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич Р.П.П.,
с която на основание на чл.171 т.2а) буква
а) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190
дни“. В жалбата се излагат подробни доводи за противоречието на заповедта с
процесуалния и материалния закон; посочва се, че не са изложени мотиви относно
срока, за който е наложена мярката; не е отбелязано регистрацията на кое пътно
превозно средство се прекратява; липсва конкретика относно това къде точно е
извършено самото нарушение и няма позоваване на издадения АУАН. Настоява се за
отмяна на издадената заповед.
По делото е постъпил писмен отговор
от административния орган, с който се оспорва жалбата и се настоява за нейното
отхвърляне. Същият е представил
административната преписка по издаването на оспорената
заповед. Прави евентуалното възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатското възнаграждение на другата страна.
В последното съдебно заседание Д.И.С. чрез своя
пълномощник е заявил, че от събраните доказателства се установява по един безспорен и
категоричен начин, че на процесните дата и час не е управлявано МПС; в АУАН,
послужил за издаване на ЗППАМ, като дата и час на нарушението са отбелязани 24.09.2023
г. в 17.08 часа, докато в обжалваната ЗППАМ е посочено, че това е станало на
23.09.2023 г. в 17.31 часа. Не е отбелязано мястото на извършеното нарушение и единствено
е записано, че това се случва в гр. Добрич; липсват конкретните факти и обстоятелства
при осъществяването на деянието, както и доказателства за мястото на
извършването на нарушението. От показанията на разпитания свидетел М.И.С. не става
ясно дали автомобилът е бил в движение, но същият категорично заявява, че
мястото, където е извършена проверката, се намира на така наречения полигон, а
не на улица, която непосредствено води към него. Не е посочено в заповедта
регистрацията на кое превозно средство се прекратява, което е един от основните
реквизити в изпълнителната част на заповедта, след като принудителна мярка се
прилага спрямо посоченото пътно превозно средство. Твърди се, че автомобилът се
управлява от неправоспособната ***, която не притежава свидетелство; съставеният
АУАН обаче не е вписан като фактическо основание за издаването на заповедта, а
е следвало в същата да се съдържа позоваване на АУАН и това е извод от
разпоредбата на чл.172 ал.4 от Закона за движението по пътищата, съгласно която
в случаите по чл.171 т.2 букви в) к) л) м) н) и т) и т.2а) от същия закон
свидетелство за регистрация на МПС се изземва със съставянето на акта за
установяване на административно нарушение. В настоящата хипотеза такова
позоваване в заповедта не е налице, поради което настоява за нейната отмяна като
неправилна и незаконосъобразна, а също и за присъждането на сторените по делото
от жалбоподателя разноски.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок и от легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
От данните по административната преписка
се установява, че на 24.09.2023
г. от М.Д.Ц. *** при ОД на МВР –
Добрич - е съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA №936117 на ***за това, че на 24.09.2023
г. в 17.31 часа в гр. Добрич,
„Лозята“, III път в посока към стадион
„Дружба“ управлявала лек автомобил „Фолксваген
Туран“
с рег. №***, собственост на Д.И.С., като не притежава
свидетелство за управление на МПС; с деянието виновно е нарушен чл.150 от
Закона за движението по пътищата. Актът за установяване
на административно нарушение серия GA №936117 е предявен и връчен на водача, което е надлежно удостоверено с
подписа му и този на още 1 свидетел. Той е съставен на базата на извършена
проверка от актосъставителя в присъствието на свидетеля М.И.С.. Въз основа на
съставения АУАН, но без това да е посочено в нея, е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-1717-000214/24.09.2023 г. на началника на сектор в I РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич Р.П.П.,
с която на основание на чл.171 т.2а) буква
а) от Закона за движението по пътищата на Д.И.С. е наложена принудителната административна мярка „прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 190 дни“. Като правно
основание за издаването на заповедта е записана разпоредбата на чл.171 т.2а)
буква а) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание -
управлението на притежаваното от него моторно превозно средство от
неправоспособно лице. Според т.1.6. от изисканата Заповед №357з – 924/07.04.2022
г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът
на ОД на МВР – Добрич е оправомощил началниците на сектори в съответните РУ при ОД на МВР
– Добрич с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР
– Добрич, да прилагат с мотивирани
заповеди принудителните
административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а), т.4, т.5
буква а), т.6 и т.7 от Закона за движението по пътищата.
Обжалваната заповед е издадена от материално и
териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му
правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора
на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание съгласно
чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по
пътищата. В заповедта е посочената процесната законова разпоредба,
регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна
административна мярка - чл.171 т.2а) буква а) от Закона за движението по пътищата.
В производството по издаване на оспорената заповед са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Посочената
в издадения акт за установяване на административно нарушение (а и в издаденото
впоследствие наказателно постановление) дата на извършване на нарушението е
24.09.2023 г., а в издадената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка отразената дата е 23.09.2023 г.; волята на наказващия
орган трябва да бъде ясна и съответстваща за отразеното от актосъставителя,
което в случая не е изпълнено; освен това не е посочено конкретното място на
извършването на нарушението, а единствено общо град Добрич, като точното отразяване
е било необходимо с оглед на преценката
дали е станало на път за обществено ползване или на учебен полигон, където по
твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя същият е обучавал
своята дъщеря за придобиването на първоначални знания за управлението на лек
автомобил. Тези несъответствия представляват съществени процесуални нарушения,
които нарушават правото на защита на жалбоподателя; затова обжалваната заповед трябва да бъде
отменена.
Административната принуда е крайно
средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно
предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи
фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение
на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранции за спазване на правата
на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина.
По изложените съображения обжалваната
заповед е неправилна и при нейното издаване са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което са налице
основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 т.3 от АПК и жалбата следва да
бъде уважена.
Заради изхода от спора и на основание
на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдени сторените и
поискани разноски в размер на 10 лева внесена държавна такса (по делото не са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение).
Водим от горното и на
основание на чл.172 ал. 2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.И.С. с ЕГН ********** ***, издадената от началника на сектор в I РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич Р.П.П. Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-1717-000214/24.09.2023 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич с административен адрес гр. Добрич, ул.“Максим Горки“ №12, представлявана
от директора старши комисар ***, да заплати на Д.И.С. с ЕГН ********** *** направените разноски по административно дело №583/2023 г. по описа на ДАС в
размер на 10 (десет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: