Р Е Ш Е Н И Е
Номер 38 /03.02.
Година 2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV –
ти наказателен състав
На четиринадесети януари Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Даниела
Благоева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №01842 по описа за 2019
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-1158-003384/19.08.2019г.,
изд. от Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, на Р.Т.О. ***, с ЕГН **********
са наложени административни наказания глоба, в размер 500 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че на 22.07.2019 г., в 22.00 часа, в гр. Перник, ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“, като водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес Ц 200 Компресор“
с рег. №РК7348 ВС, управлява ППС, собственост на Моника неофитова, под въздействието на алкохол, с концентрация 0.53
промила, установена чрез проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”,
фабр. №ARDN-0100. – нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Р.О., в която се излагат доводи, че
не е доказана техническата изправност на средството за измерване, чрез което е
установена концентрацията на алкохол в кръвта, както и че същата е установена
неточно, предвид несъобразяването на
допустимите отклонения в точността на изследването.
Тази позиция жалбоподателят поддържа и в съдебните прения.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. Представител в
съдебно заседание не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както и
доводите на страните от НПК, намира за установено следното:
На 22.07.2019г.,
в 22.00 часа, Р.Т.О. управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес Ц 200 Компресор“,
собственост на друго лице – М. ., движейки се по ул. „Св. Св. Кирил и Методий“,
гр. Перник, в посока от ул. „Юрий Гагарин“ към ул. „Захари Зограф“. В
района преди ПВ Хумни дол бил спрян за проверка от служители на Сектор “ПП” при
ОД МВР – Перник – свидетелите Е.Х.К. и Х.С.Б.. При извършената проверка била
установена самоличността му, а при непосредствения контакт с контролните органи
последните констатирали мирис на алкохол. Водачът признал, че е консумирал алкохол /една бира/.
Служителите на МВР извършили проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”,
фабр. №ARDN-0100, което отчело съдържание на алкохол в кръвта на О. в концентрация 0,53 на
хиляда.
Въз
основа на установеното на място фактическо положение контролните органи приели,
че Р.О., като водач на МПС, е нарушил забраната по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, поради което свид.
К. образувал срещу него административнонаказателно производство със съставяне
на акт за установяване на административно нарушение серия GA, №29066/22.07.2019г. Свидетелството за управление на МПС
на жалбоподателя и контролния талон към него били иззети.
При
предявяване на акта О. заявил, че няма възражения, което било отразено в
съдържанието му. Писмени такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
С оглед
съставения АУАН и установената с техническото средство концентрация на алкохол,
свидетелят Е.К. попълнил талон за изследване с № 0037608. При предявяването му
на жалбоподателя същият собственоръчно вписал, че приема показанията на
техническото средство и подписал талона.
Въпреки изявлението му, свид. К. попълнил
и останалата част от талона, връчил екземпляр от него на нарушителя, като му
разяснил, че в определеното в талона
време може да се яви в лечебно заведение
за даване на кръвна проба за химическо
изследване, или може да се подложи на изследване с доказателствен анализаторв в
сградата на ОДМВР – Перник.
Жалбоподателят приел талона, но не се възползвал от
предвидените алтернативни способи да установяване концентрацията на алкохол в
кръвта му.
Впоследствие,
при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по
преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на Р.Т.О.
за нарушението по-горе.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели, установили нарушението Е.Х.К.
и Х.С.Б. изцяло потвърждават констатациите отразени в АУАН.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид показанията на посочените свидетели, , както и приетите писмени доказателства: съставеният АУАН серия GA, №29066/22.07.2019г., талон за медицинско изследване №
0037608/22.07.2019г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-1158-000578/22.07.2019г., заверено копие на заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител, издадена от С ПП –
ОД МВР – Перник, протокол за извършена периодична проверка на средства за измерване
– анализатори на алкохол от 20.05.2019г., разпечатка от техническо средство
„Алкотест Дрегер“ 7510, с фабр. №ARDN-0100 за периода 20.07.2019г. - 23.07.2019г..
Събраните писмени
и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са
непротиворечиви, изясняват всестранно и пълно всички релевантни по делото
обстоятелства.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
При
извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в
развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му
на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът приема, че актът е съставен, а
постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, /правомощията
на които произтичат от приетата като писмено доказателство по делото заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи/, при спазване на императивните изисквания към
съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила. Нарушението е описано
ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства относими към фактическия
състав на посоченото административно
нарушение, описанието му съответства на правното му квалифициране, поради което
правото на защита на жалбоподателя и в най-малка степен не е ограничено.
По същество:
На жалбоподателя е вменено, че на
посочените дата и час, в съответния пътен участък е управлявал превозното си
средство под въздействието на алкохол в концентрация 0.53 промила, в нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство, а и в съдебното следствие, жалбоподателят
не е направил каквито и да било възражения относно това, че при изложените
обстоятелства като водач на посоченото
моторно превозно средство е бил
обект на проверка от страна на служители
на сектор ПП - ОД МВР - Перник, както и
относно резултата от нея, а именно, че при извършената му проверка за употреба
на алкохол, техническото средство - „Алкотест Дрегер 7510“ е отчело резултат 0.53
промила. Същият е подписал съставения против него АУАН без възражения, подписал
е талона за изследване като собственоръчно е вписал в съдържанието му, че приема отчетеното показание. Доказателства в
противовес на изложените факти не са ангажирани. Свидетелите Е.Х.К. и Х.С.Б. при разпита им в съдебното следствие потвърждават констатациите в АУАН,
като първият ги детайлизира и допълва. Горните факти се доказват по несъмнен
начин от събраните и проверени съобразно принципа на непосредственост в
съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства – показанията на
свидетелите, изготвените документи: акт
за установяване на административно нарушение №29066/22.07.2019г., талон за изследване,
разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, ЗППАМ. Съдът
кредитира изцяло посочените доказателствени източници, доколкото противоречия
между тях не се откриват, а фактическите обстоятелства, които установяват не са
спорни.
В съдебното производство защитата
на жалбоподателя срещу обжалвания административнонаказателен акт се основава на
възражения относно годността и техническата изправност на средството за
измерване, с което е установена концентрацията на алкохол, както и на такива за
несъставомерност на нарушението, предвид
неотчетеното допустимо отклонение при измерването съгласно чл.774, т.2
от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол.
Видно от събраните доказателства
– писмо, рег. №328вр-23207/21.05.2019г. на ГД „НП“ и списък от 20.05.2015г. на
средствата за измерване, преминали последваща проверка, техническо средство
„Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. №ARDN-0100 е сред успешно преминалите
проверката в Лабораторията за проверка на СИ към ГД “Полиция” – София. Същата е
със срок на валидност 6 месеца, считано от извършването й, поради което съдът
приема, че към датата на нарушението 22.07.2019г., анализаторът на алкохол, сертифициран
и одобрен по реда на Закона за измерванията като годно средство за
установяване концентрацията на алкохол в
кръвта, е бил технически изправен. В приетата разпечатка от техническото
средство, извършената на жалбоподателя проба за алкохол е обективирана под №2623/22.07.2019
г., като от гледна точка отчетената стойност и фиксирания точен час на пробата,
всяко съмнение относно относимостта й към процесния акт и обективността на
констатациите на контролните органи, закрепени в него, е изключено.
Неоснователно е и оплакването, че отчетения резултат с техническото
средство не обосновава съставомерност на
вмененото нарушение с аргумент, че
не са взети предвид максимално допустимите грешки на анализатора на
алкохол. Действително, съгласно чл.774,
т.2, респ. чл.781, т.2 от Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на
метрологичен контрол при измерването са допустими грешки от ± 5 % от измерваната концентрация - за
масова концентрация от 0,400 mg/l до 2,000 mg/l, съответно при последваща проверка - ± 8 % от измерваната концентрация - за масова концентрация от 0, 400 mg/l до 2, 000 mg/l., а съгласно техническите данни на Дрегера – възможно е отклонение в чувствителността на
апарата – обикновено 0.6% от измерената стойност на месец. В тази аспект се поддържа, че при съобразяване на
допустимата грешка в полза на водача, т.е. - 5% от отчетената стойност, и
възможното отклонение в чувствителността, то концентрацията на алкохол в кръвта
би била под 0.5 промила. Принципно, изчисленията в горния смисъл водят именно
до такъв резултат.
Съдебният състав обаче приема, че в случая следва да се приеме резултата от
изследването с техническото средство, без да се намалява със стойностите на допустимата техническа грешка и на възможните
отклонения в чувствителността на уреда.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Тази наредба е НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
В чл.3, ал.1 от същата е предвидено, че при извършване на проверка на място от контролните
органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а съгласно ал.2 – „при съставянето на акт за установяване на
административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда ….
контролният орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение
№ 1“. В случая, след проверка с “Дрегер 7510”, фабр. №ARDN-0100 и предвид
отчетеното показание, на жалбоподателя е издаден талон за изследване по образец
съгласно Приложение № 1 към
чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. /с оглед § 25
от ПР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 19.07.2017 г.,
обн. в ДВ бр. 81 от 02.10.2018г./, като в него е вписана точната стойност на установения с техническото
средство положителен резултат за наличие на алкохол - 0.53 на хиляда. Водачът е
подписал без възражения изготвения талон за изследване, като в предвидената
графа е попълнил, че приема резултата. Така обективираното изявление не е спорно.
В тази хипотеза, по аргумент от
разписаното в нормата на чл.3а, т.2 от
Наредбата, установяване употребата на алкохол с някой
от алтернативните способи – измерване с доказателствен анализатор или медицинско
и химическо изследване не се извършва, а концентрацията на алкохол се
установява въз основа на приетото от водача показание на техническото средство.
Приемането на показанието на техническото средство е равносилно на отказ
за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване, в която хипотеза съгласно нормата на чл.6, ал.4 от наредбата, отново се приема отчетеното показание от техническото
средство. В случай на несъгласие на жалбоподателя с него същият е можел да
заяви това и да се възползва от разписаната в наредбата процедура за установяване
точната концентрация на алкохол чрез алтернативните способи, което не е сторил.
В този смисъл, при вписано изявление
на водача, че приема отчетения с
техническото средство резултат и съгласно действащата нормативна уредба, свид. К.
не е имал задължение да попълва талона в останалата част.
В конкретния случай, събраните доказателства установяват,
че независимо от изявлението на
водача по отношение отчетеното показание на Дрегера и произтичащите от него нормативни изисквания,
актосъставителят – свид. К. е попълнил и втората част от талона, разяснил е на
жалбоподателя възможността за изследване
с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване,
като му е връчил екземпляр от талона. О. обаче не се е възползвал от
тези алтернативни способи, което
устно потвърждава в съдебното следствие.
При тези обстоятелства, след като проверката е извършена с годно и изправно
техническо средство и жалбоподателят изрично е приел показанието му, отказвайки
се от проверка точността на измерването чрез изследване с доказателствен
анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, то съдът
приема, че редът за установяване употребата на алкохол е спазен и концентрацията
на алкохол, като обективен признак от състава на нарушението, е установена точно.
Нито административният орган, нито съдът дължи приспадане на допустимите
грешки и отклонения по Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. Допусканите отклонения, които при това са и с
отрицателен, но и с положителен знак, имат значение за метрологичния контрол и
за резултата от него, т.е., при решаване на въпроса дали анализаторът за
алкохол е преминал проверката успешно и годен ли е за използване за
установяване употребата на алкохол. След като при контрола на средството за измерване е установено съответствието му с техническите и метрологичните
изисквания към него
и това е удостовено със съответен знак по
чл. 846 от същата наредба, то е годно да
бъде използвано за установяване концентрацията на алкохол в кръвта по реда,
предвиден в НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г. В този смисъл,
ако отчетеното при проверка показание на техническото средство не бъде оспорено
и не е упражнена възможността концентрацията на алкохол в кръвта да се установи
чрез някой от алтернативните начини – с доказателствен анализатор или химическо
изследване, то меродавно е отчетеното показание от техническото средство, тъй
като именно такъв ред е предвиден в цитираната наредба. /В този смисъл са Решение № 138 от 16.07.2018 г. на ВКС по
н. д. № 430/2018 г., II н. о., НК; Решение
№ 428 от 11.11.2013 г. на ВКС по н. д. №
1435/2013 г., III н. о., НК; Решение № 130 от 12.06.2018 г. на ВКС по н. д. №
424/2018 г., I н. о., НК; Решение № 253 от 7.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 718/2012
г., III н. о., НК; Решение № 16255 от 27.12.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 7419/2018 г., VII о.; Решение № 8148 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
5084/2017 г., VII о. и др./
Въз основа на изложеното съдът
приема, че отразените в обстоятелствената част на акта и наказателното
постановление фактически обстоятелства в разглежданата част съответстват на
действителното положение, формирани са професионално, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Следователно,
административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал
административнонаказателна отговорност на Р.О. за извършеното от него нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
По отношение вида и размера на
наложените административни наказания:
За управление на МПС след
употреба на алкохол с концентрация над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, разпоредбата
на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда кумулативно лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6
месеца и глоба 500 лв.
Наказанията за административното
нарушение са определени от законодателя в посочените абсолютни размери и тъй
като такива са наложени в случая, наказването на жалбоподателя е
законосъобразно и наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-1158-003384/19.08.2019г., изд. от
Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, с което на Р.Т.О. ***, с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.1,
т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба, в размер 500
/петстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца
за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/П/
Вярно с оригинала.
М.С.