№ 11926
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110104065 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал.1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от подадена от М. И. Г. срещу
Софийски районен съд, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че за ответника не съществува право на
принудително изпълнение за вземания в размер на сумата 648,26 лева,
представляваща разноски за производството по гр.д. № 63743/2014 г. по описа на
СРС, 26 състав, както и на сумата от 5 лева – държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, издаден на 09.04.2019 г. по същото гражданско дело, въз
основа на който е било образувано изпълнително дело № 1604/2021 г. по описа на
ДСИ П. Б..
Ищецът твърди, че ответникът е взискател по горепосоченото изпълнително
дело, като се легитимира като титуляр на вземанията, за които въз основа на
решение № 25507/03.02.2017 г. по посоченото гражданско дело е издаден
изпълнителният лист. Поддържа, че по изпълнителното дело не са били
извършвани същински изпълнителни действия, с оглед което и давността за
вземанията не е прекъсвала, нито спирала. Заявява, че погасителната давност е
започнала да тече на 03.02.2017 г., когато е влязло в сила съдебното решение,
съответно същата е изтекла в началото на 2022 г. Моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че в
случая вземанията произтичат от изпълнителен лист, който е издаден след
приключване на исковото производство, приключило с определение №
804/26.11.2018 г. по гр.д. № 2104/2018 г. по описа на ВКС, III ГО, с което не е било
допуснато до касационно обжалване въззивното решение по в.гр.д. № 8023/2017 г.
1
на СГС, II-Д състав. Развива съображения, че вземанията за държавни такси са
публични вземания и приложима е разпоредбата на чл. 171 ДОПК, като давността
е 5-годишна и е започнала да тече от 01.01.2019 г. Освен това с молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил начини на изпълнение,
а в хода на изпълнителното производство вземането не е било погасено. Моли за
отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл.
439, ал. 1 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти, от които длъжникът черпи права,
изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен
интерес от провеждане на исковете, висящ (неприключил) изпълнителен процес
за събиране на процесните суми, при който взискателят не е напълно
удовлетворен.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните
факти, на които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези
свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе
си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже
наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на
погасителната давност за вземанията си.
С оглед становищата на страните с доклада по делото, приет без
възражения, съдът е отделил като безспорни обстоятелствата, че по гр.д. №
63743/2014 г. е бил издаден изпълнителен лист в полза на съда, като длъжникът
/ищец по делото/ не е погасил вземанията, за които е издаден листът; че въз
основа на същия е било образувано изпълнително дело №1604/2021 г. по описа на
ДСИ при СРС, 1 отд., 15 участък, висящо към момента на приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция.
Спорните в настоящото производство въпроси са дали правото на
принудително изпълнение за вземанията, за които в полза на ответника е бил
издаден процесният изпълнителен лист, е погасено с изтичането на погасителна
давност, от кога е започнала да тече същата, настъпили ли са обстоятелства в хода
на изпълнителното производство, които да са довели до спирането или
прекъсването на погасителната давност и изтекла ли е тя към приключване на
съдебното дирене пред първоинстанционния съд.
Както се посочи и по-горе страните не спорят, че изпълнителният лист за
процесните вземания е бил издаден от първоинстанционния съд след влизане в
сила на съдебното решение по гр.д. № 63743/2014 г. по описа на СРС, 26 състав.
Установява се от приложеното за послужване към настоящото производство дело,
2
че първоинстанционното съдебно решение е влязло в сила с постановяването на
окончателното определение № 804/26.11.2018 г. по гр.д. № 3104/2018 г. по описа
ВКС, III Гражданско отделение, с което касационният съд не е допуснал до
касационно обжалване въззивното решение, с което пък е потвърдено решението
на СРС. Ето защо и съдът приема, че първоинстанционното съдебно решение, с
което в полза на съда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК е присъдена сумата от 648,26
лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство, е влязло в
сила на 26.11.2018 г. Въз основа на същото на 09.04.2019 г. е бил издаден
процесният изпълнителен лист.
Установява се, че след издаването на листа е съставено възлагателно писмо,
изх. № 65362/07.07.2021 г., с което на ДСИ при СРС е възложено събирането на
присъдените в полза на съда вземания – разноски за производството по гр.д. №
63743/2014 г. Със същото на съдебния изпълнител е възложено да извърши
действия, насочени към събиране на вземането, като извърши проучване на
имуществото на длъжника и според установеното наложи върху същото запор,
възбрана, опис, публична продан и т.н.
Въз основа на възлагателното писмо на 08.07.2021 г. е било образувано
изпълнително дело № 1604/2021 г. по описа на ДСИ при СРС П. Б..
С разпореждане от 23.03.2022 г. съдебният изпълнител е наложил запор
върху декларираното от длъжника като негово собствено МПС Ф. Д., рег. № .,
като е разпоредено запорно съобщение да се изпрати до КАТ – София.
На 13.07.2022 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника, с
която е поискано изпълнителното производство да бъде прекратено поради
погасяване на вземанията по давност и да бъде вдигнат наложеният запор върху
МПС Ф. Д..
Не се установява по изпълнителното дело да са извършени други действия,
които да са обусловили спиране или прекъсване на погасителната давност за
вземанията.
Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение. Погасителната давност се прекъсва с предприемането на
изпълнителните действия - чл. 116, б. "в" ЗЗД, като в хода на принудителното
изпълнение тя може да бъде прекъсвана многократно /ТР № 2/26.06.2015 г. на
ВКС- ОСГТК- т. 10/. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо
от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на основание на чл. 18 от
ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се приложи определен
изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този способ, като
насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена
вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или
вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до
постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица.
Не са изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност,
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за
3
доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределение /ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК - т. 10/.
В конкретния случай изпълнително производство е било образувано въз
основа на издаденото от съдия при СРС възлагателно писмо, като на съдебния
изпълнител е възложено да проучи имущественото състояние на длъжника и въз
основа на извършените справки да предприеме действия, насочени към събиране
на вземането, в т.ч. и като наложи запор върху движими вещи на длъжника.
Както се посочи и по-горе, в настоящото производство е установено, че по
изпълнителното дело е наложен запор върху конкретно движимо имущество, с
оглед което и давността за вземанията, предмет на спора, съдът приема, че е
прекъснала при налагането на запора върху МПС „Ф. Д.“ с получаването на
запорното съобщение от Сектор „Пътна полиция“, КАТ – София въз основа на
разпореждането на органа по изпълнението от 23.03.2022 г.
Независимо от горното и при съобразяване на разпоредбата на чл. 171, ал. 1
ДОПК, съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-
годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок, то и следва да се заключи, че към момента на
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция погасителната
давност за вземанията, за които листът е издаден, не е изтекла. В случая се касае
за публични вземания, съгласно правилото на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК.
Задължението на ищеца е станало изискуемо с влизането на съдебното решение в
сила, предвид което и същото е следвало да бъде заплатено през 2018 г.
Следователно давността за вземанията е започнала да тече на 01.01.2019 г. и
същата е прекъснала при налагането на запора върху декларирано от длъжника
като негово собствено МПС през м.03.2022 г., от когато е започнал да тече и нов
петгодишен давностен срок.
Независимо, че предприетите действия за събиране на публичните вземания
не са дали резултат и същите не са били удовлетворени, съдебният състав
съобразява възприетото в мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК, съгласно които кредиторът трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Следователно и неуспешните изпълнителни действия, т.е действия,
които не са довели до реално изпълнение върху имущество на длъжника, също
представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които
прекъсват давността на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД. Дали вземането, върху което
се налага запор, действително съществува и може да бъде събрано не са
обстоятелства, които водят до невалидност на процесуалните действия на
кредитора, а само до тяхната безрезултатност. Те не са правно нищо, а
демонстрират ясната воля на кредитора вземането да бъде събрано исъставляват
действия, които прекъсват давността /така изрично Определение № 95 от
10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2021 г., III г. о., ГК/. Следва да се допълни,
че с Определение № 441 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 495/2022 г., III г. о.
4
изрично е застъпено становището, че изпращането на запорни съобщения
прекъсва давността, без да е необходимо да има осребряване по извършения
изпълнителен способ. Следователно и давността за процесните вземания е съдът
приема, че е прекъснала с налагането на запор върху движима вещ на длъжника,
след което е започнала да тече нова петгодишна давност.
Предвид изложеното и като съобразява актуалната съдебна практика
относно изпълнителното производство и прекъсването на давността за
вземанията, за събирането на които същото е образувано, първоинстанционният
съд приема, че давността за процесните вземания към момента на приключване на
съдебното дирене пред тази инстанция не е изтекла. Искът, като неоснователен,
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход от спора право на присъждане на разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК възниква за ответника, който претендира юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, като взе
предвид ниската фактическа и правна сложност на спора, срочното приключване
на делото в едно открито съдебно заседание, в което не се е явил процесуален
представител на ответника, съдът определя възнаграждение на това основание в
размер на сумата от 100 лева, която следва да се възложи в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, бул. „. III” № ., ., срещу Софийски районен съд, ЕИК ., с адрес: гр.
София, бул. „Г., иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че М. И. Г. не дължи на Софийски районен съд сумата 648,26 лева,
представляваща разноски за производството по гр.д. № 63743/2014 г. по описа на
СРС, 26 състав, както и на сумата от 5 лева – държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, издаден на 09.04.2019 г., въз основа на който е било
образувано изпълнително дело № 1604/2021 г. по описа на ДСИ П. Б..
ОСЪЖДА М. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ., да
заплати на Софийски районен съд, ЕИК ., с адрес: гр. София, бул. „Г., на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5