№ 40
гр. Бургас, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20212100100716 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България, област София, гр. София, бул.
Симеоновско шосе № 67А, представлявано от Мария С.а Масларова - Гъркова и Павел
Валериев Д. - изпълнтелни директори, чрез юрисконсулт Н.Г., срещу СВ. Д. Д., с ЕГН
**********, адрес обл. Бургас, общ. Бургас, гр. Бургас, ж. к.Славейков, бл. 51, ет. 9, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) -
главница, представляваща регресно вземане срещу виновния водач, за изплатено на
25.04.2016г. обезщетение на пострадало лице А.Т.А., за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания от ПТП осъществено на 15.06.2011 г., в гр. Бургас, при управление от
страна на Д. на технически неизправно МПС марка Мерцедес, с peг. № *********, със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ищеца, със
застрахователна полица № 2231110374153.
В исковата молба се излагат подробни съображения за това, че на 15.06.2011 г. около
00:27 ч., е настъпило ПТП при което, ответникът управлявал автобус, марка Мерцедес, с
peг. № *********, в района на 130+585м. на автомагистрала “Тракия”. По време на
движението внезапно се е скъсала опората на напречната щанга на предния мост на
автобуса, в резултат на което каросерията на процесното МПС започнала да се люлее. В
опит да овладее движението на автобуса водачът завил рязко наляво, впоследствие на дясно,
което довело до преобръщането на автобуса. Твърди се, че водачът е нарушил правилата на
ЗДвП, като е управлявал е технически неизправно МПС, вследствие на което е настъпило
процесното пътнотранспортно произшествие и по непрадпазливост е причинил средна
телесна повреда на А.Т.А.. За управлявания от ответника е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, по застрахователна полица №
2231110374153. С постановено съдебно решение от 22.02.2016 г. по гр.д. № 1078/2014 г. на
СГС е било определено обезщетение за пострадалия А. в размер на 60 000 лв., които са
изплатени от застрахователя на 25.04.2016 г. Във връзка с настъпилото ПТП е било
образувано НОХД 794/2012 г. на БОС, по което водачът Д. е признат за виновен в това, че
1
причинил по непредпазливост смъртта на повече от едно лица и телесни повреди на повече
от едно лица. Присъдата е била изменена от Апелативен съд-Бургас, който преквалифицирал
деянието, като решението на БАС е потвърдено от ВКС с решение по н.д. № 746/2015 г.
Предвид установената фактическа обстановка в наказателното производство се твърди, че
водачът е допринесъл за настъпване на произшествието, като не е задействал незабавно
спирачната уредба. Изтъква се, че е бил запознат с лошото техническо състояние на
автобуса. Затова ищецът счита, че са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ /отм./
за осъждане на ответника да възстанови заплатените от застрахователя суми, тъй като не е
спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
Ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за изискване и прилагане на
гр.д. № 1078/2014 г. на СГС и НОХД № 794/2012 г. на БОС, както и в случай на оспорване
от страна на ответника – съдебно-икономическа експертиза за установяване на извършеното
плащане на застрахователното обезщетение.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
претенцията се оспорва изцяло по основание и размер. Посочва се, че приложимият закон в
случая е КЗ /отм./, действал към момента на застрахователното събитие по риска
“Гражданска отговорност” на автомобилистите. Направено е възражение за погасяване на
вземането по давност, като се излагат съображения за настъпване на изискуемостта на
вземането на 25.04.2016 г. с плащането от страна на застрахователя, което не се оспорва.
Сочи се изтичане на петгодишния давностен срок на 25.04.2021г., като претенцията заявена
на 28.04.2021 г. се явява погасена по давност. По същество се твърди че, за да възникне
отговорността на водача на МПС, по регресния иск на застрахователя, водачът трябва да
съзнава, че управлява неизправно МПС и въпреки това да не е спрял и да не е взел мерки за
отстраняването на повредата или неизправността, застрашавала безопасността на
движението, и ПТП да е възникнало в резултат на това. Ответникът оспорва претенцията на
застрахователя като неоснователна, тъй като се касае за внезапно възникнала повреда на
автобуса, която е установена впоследствие, която от своя страна е била неясна за водача и
той не е съзнавал, че управлява неизправно МПС. За същото е бил издаден съответния
документ удостоверяващ техническата му изправност след извършен годишен преглед.
Посочва се още, че повредата е настъпила внезапно и при обстоятелства, при които водачът
е поставен в положение на невъзможност да предвиди общественоопасните последици. Тази
повреда е била неясна за ответника, който с действията си се опитал да овладее автобуса,
преди да предприеме спиране. Твърди се, че не е налице субективният елемент – водачът да
е съзнавал и знаел, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял, за да отстрани
повредата. Затова се иска отхвърляне на иска. Ангажирани са писмени доказателства.
Предявеният иск е с правно основание 274, ал. 1, т. 2 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД, като
приложим в настоящия случай е именно отменения КЗ, тъй като регресното право е
свързано с правото на увреденото лице да получи обезщетение по правилата действащи към
момента на възникване на деликта.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм.),
освен случаите по чл. 227 КЗ, застрахователят по застраховка “гражданска отговорност” има
право да получи платеното обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно
2
средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това. Застрахователят-ищец е обосновал
регресното си право с обстоятелството, че ответникът, при управление на МПС е причинил
ПТП, като е осъществил състава на посочената норма на чл. 274, ял. 1, т. 2 КЗ (отм.) – бил е
наясно с неизправността на автобуса и не е спрял за да отстрани възникнала по време на
движението повреда и вредите са причинени в резултат на това.
В случая настъпването на застрахователното събитие и участието на ответника в него
е безспорно установено с представената и влязла в сила присъда по НОХД 794/2012 г. на
БОС, изменена с решение ВНОХД № 25/2014 г. на Апелативен съд Бургас, потвърдено с
решение по НД № 746/2015 г. на ВКС, които обвързват гражданския съд на основание чл.
300 ГПК относно елементите на непозволеното увреждане. Така по делото е несъмнено
извършеното от ответника деяние – нарушение на правилата за движение съгл. чл.20, ал. 1 и
ал. 2 ЗДвП, неговата противоправност и виновността на дееца, като за тези факти не следва
да бъдат събирани други доказателства извън цитираните обвързващи съдебни актове.
Безспорно по делото и неподлежащо на доказване е и обстоятелството, че СВ. Д. Д. е
управлявал МПС марка Мерцедес, с peг. № ********* - застрахован при ищцовото
дружество по застраховка “гражданска отговорност”, със срок на валидност 22.01.2011 г. –
21.01.2012г., както и че един от пострадалите от осъщественото ПТП е А.Т.А..
По делото е прието за безспорно и извършеното плащане на 25.04.2016 г. на
застрахователно обезщетение от страна на ищеца в полза на пострадалото лице А.Т.А., в
размер на 60 000 лв., присъдено със съдебно решение по гр.д.№ 1078/2014 г. на СГС.
С постановената присъда по НОХД 794/2012 г. на БОС ответникът - СВ. Д. Д. е
признат за виновен в това, че на 15.06.2011г. в района на километър 130+585м. на
автомагистрала "Тракия", в Пловдивска област при управляване на МПС - автобус
"Мерцедес", рег.№ ********** е нарушил правилата за движение чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2
изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице. Решението
по отношение на подсъдимия Д. е частично изменено с решение № 91/18.12.2014г. по
ВНОХД № 25/2014 г. на Апелативен съд Бургас, като от въззивната инстанция е дадена
различна в цифрово изражение правна квалификация и решението на БОС е потвърдено в
останалата част, относно вида на извършеното деяние и формата на вината. С решение по
НД № 746/2015 г. на ВКС е оставено в сила решението на Бургаски апелативен съд.
В мотивите на цитираните съдебни актове е изяснен механизмът на настъпване на
вредите и участието на подсъдимия Д., като трите съдебни инстанции са приели, че на
15.06.2011 г., след полунощ, автобус "Мерцедес", рег.№ **********, управляван от С.Д., се
движил в десния край на средната лента на дясното платно на АМ Тракия в посока София-
Бургас, със скорост от 97 км/ч., в района на 130+585м., когато внезапно се скъсала опората
на напречната щанга на предния мост на автобуса. В резултат на това рязко се влошила
напречната устойчивост и каросерията му силно се залюляла, като първо се наклонила
надясно. В опит да овладее движението на автобуса водачът Д. реагирал чрез рязко завиване
на волана наляво. В следствие на това автобусът се отклонил наляво, при което левите
колела за миг се повдигнали от пътя. В този момент се спукала вътрешната задна дясна
гума, натоварена в следствие на преразпределението на масите и предвид зимната й
структура. Поради опасността от удар в лявата еластична преграда водачът Д. предприел
рязко завиване надясно, след което автобусът се обърнал на лявата си страна, паднал върху
еластичната ограда и започнал да се плъзга на лявата си страна по пътната настилка и върху
частично деформираната еластична преграда. Така достигнал западната бетонна колона на
надлеза за с. Калековец и последвал удар в нея със задната част на тавана на автобуса, след
3
което се плъзнал към южната еластична ограда, в близост до която се установил на място.
По време на настъпилото ПТП водачът на автобуса не е направил опит да задейства
спирачната система. В хода на НОХД 794/2012 г. на БОС е било установено нормалното
въртене на кормилото в двете посоки, както и че преди потегляне на автобуса задната
спирачка е била неизправна, но независимо от това водачът е имал техническа възможност
да запази управлението на автобуса и чрез задействане на спирачната уредба да намали
скоростта и да спре безопасно.
В мотивите на решение № 91/18.12.2014 г. по ВНОХД № 25/2014 г. на Бургаски
апелативен съд, е посочено, че автобусът е бил технически неизправен, включително поради
наличието на множество зони с дълбока корозия в напреднал стадий по шасито. Съдът е
приел, че “независимо от констатираното недобро техническо състояние на спирачната
система водачът Д. е имал техническа възможност да запази управлението на автобуса и
чрез задействане на спирачната уредба да намали скоростта и да спре безопасно на около
127 м, тъй като отклонението на автобуса, даже без намеса на водача с волана, е било в
границите на платното за движение с достатъчен запас. Завивайки рязко и последователно
волана наляво и надясно, подсъдимият Д. се е поставил в невъзможност да контролира
управлявания от него автобус, останал без напречна устойчивост. Като не е предприел
аварийно спиране веднага след скъсването на напречната щанга и силното наклоняване на
автобуса надясно, обосновани необходимост от спиране поради създалата се опасност за
движението, водачът е допринесъл за настъпване на ПТП.”
По делото е прието заключението на вещото лице инж. П. Х. СТ., което се кредитира
от съда като обективно и пълно изготвено, съобразено с цитираните съдебни решения и
приетите за безспорни факти. От същото се установява, че повредата – силно корозирала
конзола на напречната стабилизираща щанга на предния мост на автобуса – е застрашавала
безопасността на движението и е неотстранима на терен, а единствено в сервиз. Тази
неизправност не е била съпроводена с издаване на характерен шум във въздуха, вибрации
усещащи се в салона или такива предавани по шарнирите на волана, по които водачът да
съди за предстоящи вредни последици. За “гасител” на шума и вибрациите е спомагал
каучуковият тампон между щангата и конзолата. Затова вещото лице С. е посочил, че
водачът не е могъл да предвиди настъпването на повредата, не е бил готов да определи
какво да извърши, за да овладее автобуса преди да предприеме действия по задействане на
спирачната система. Експертът е достигнал до извод, че водачът е взел технически правилно
решение за завой наляво, за избягване на сблъсък вдясно, но е извършил маневрата рязко и
това е довело до загуба на управлението. При плавен завой и задействане на спирачната
система той би имал възможността да намали и спре. В съдебно заседание експертът е
посочил, че водачът е разполагал с около една секунда, за да реагира и предприеме
съответните мерки дали да завърти волана или да спре.
С оглед на така установените по делото факти, съдът приема, че регресната
претенция е неоснователна, тъй като не са налице всички кумулативно предвидени
предпоставки по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ.
Действително в хода на наказателното производство е прието, че водачът е знаел за
общото лошо състояние на автобуса, с който извод е обвързана и настоящата инстанция,
съгласно чл. 300 ГПК. Конкретната причина, която е довела до настъпване на инцидента е
скъсването на опората на напречната щанга, осигуряваща устойчивост на механичната
система “преден мост – каросерия”, и същата е възникнала внезапно. В настоящия процес е
установено, че ответникът е разполагал с изключително краткото време от около една
секунда, в която да прецени как да подходи, за да овладее автобуса. Неговите познания и
инстинкт към ситуацията са довели до решение да завърти волана, в опит да приведе
4
автобуса в правилната посока на движение и да си върне контрола върху превозното
средство. Рязкото изпълнение на маневрата е това, което е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. Затова ответникът е признат за виновен с постановената присъда в
наказателния процес. За да бъде налице основание за регрес към застрахователя обаче е
необходимо да се установи, че водачът е имал възможност да вземе някакви мерки, респ. че
е знаел за тази конкретна повреда и въпреки това не е спрял, за да я отстрани и именно
поради това е възникнало ПТП. Хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ цели да санкционира
водача за това, че съзнателно е допуснал настъпването на вредата или макар да не е
предвиждал настъпването на определен резултат, е бил длъжен или е могъл да го предвиди,
или е предвиждал вредата, но се е надявал да я предотврати. Нито едно от изброените не е
налице в настоящия случай. Конкретният момент на скъсването на щангата не би могло да
бъде предвидено във времето. Възможността за настъпване на фаталната повреда не е била
съпроводена с някаква индикация за водача. От заключението на вещото лице се установява
липсата на звук или вибрация, доловими преди скъсването на напречната щанга.
Следователно ответникът не би могъл точно да го предвиди, макар че е знаел за общата
неизправност на управлявания от него автобус. Корозията по долната част на купето и
рамата на автобуса са били налице преди потегляне на процесната дата и видими при
външен оглед, но са могли да бъдат установени при преглед от технически компетентно
лице, както е прието с решението по ВНОХД № 25/2014 г. на Бургаски апелативен съд.
На следващо място в наказателното производство е прието за неоснователно
възражението, че се касае за случайно деяние по см.на чл. 15 НК – че деецът не е бил
длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Макар
и в по-малка степен, е установен приносът на ответника в настъпване на процесното ПТП,
при завъртане на волана рязко наляво, поради което и същият е признат за виновен.
Релевантна за регресната отговорност обаче е връзката между знанието на водача за
възникналата неизправност и решението му да продължи движение, пренебрегвайки
правилата за безопасност, както и настъпването на вредните последици именно поради това
негово действие. Тези предпоставки за ангажиране на отговорността му пред застрахователя
представляват и санкция за извършеното от него нарушение извън обхвата на покрития
застрахователен риск.
След съвкупна преценка на доказателствата и заключението на вещото лице С., съдът
приема, че в случая повредата в автобуса е възникнала внезапно, при обстоятелства
непредвидими от водача по време на движение. Поради изключително краткото време за
реакция не може да се приеме, че ответникът е продължил да управлява автобуса –
напротив, той е предприел действия за неговото овладяване, макар и същите да не са довели
до желания резултат. С решение № 130 от 3.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 244/2010 г., I т. о.,
ТК е прието, че застрахователят няма да може да упражни правото си на регрес когато
повредата или техническата неизправност на МПС са настъпили внезапно, при
обстоятелства, при които водачът е поставен в положение на невъзможност да предвиди и
предотврати общественоопасните последици. Именно такъв е и настоящия случай, поради
което съдът приема предявената претенция за неоснователна.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва в тежест
на ищеца да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение от 1000лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: България, област София, гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А,
представлявано от Мария С.а Масларова - Гъркова и Павел Валериев Д. - изпълнтелни
директори, срещу СВ. Д. Д., с ЕГН **********, адрес обл. Бургас, общ. Бургас, гр. Бургас,
ж. к.Славейков, бл. 51, ет. 9, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000
лв. (шестдесет хиляди лева) - главница, представляваща регресно вземане срещу виновния
водач СВ. Д. Д., за изплатено на 25.04.2016г. обезщетение на пострадало лице А.Т.А., за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от ПТП осъществено на 15.06.2011
г., в гр. Бургас, при управление от страна на Д. на технически неизправно МПС марка
Мерцедес, с peг. № *********, със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” при ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, със застрахователна полица № 2231110374153,
като при настъпването на пътнотранспортното произшествие водачът не е спрял и не е взел
мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в
моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това, като неоснователен.
ОСЪДЖА ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
България, област София, гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, представлявано от
Мария С.а Масларова - Гъркова и Павел Валериев Д. - изпълнтелни директори, да заплати на
СВ. Д. Д., с ЕГН **********, адрес обл. Бургас, общ. Бургас, гр. Бургас, ж. к.Славейков, бл.
51, ет. 9, сумата от 1000 лв. (хиляда лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6