№ 1142
гр. Варна , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500970 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Община Варна
против решение № 260348 от 08.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 18877 по описа за 2019 г.
на Районен съд – Варна, четиридесет и трети състав, с което е признато за установено в
отношенията между ХР. М. ЗЛ. и въззивника, че Община Варна не е собственик на поземлен
имот с идентификатор 10135.3523.22 с площ от 381 кв.м, с номер по предходен план
5010022, находящ се в град Варна - СО „К.“, при съседи: 10135.3523.573, 10135.3523.23,
10135.3523.9503, 10135.3523.20 и 10135.3523.21, на основание член 124, алинея 1 от ГПК,
както и е осъдена Община Варна да заплати на ХР. М. ЗЛ. сторените разноски по делото
пред първата инстанция в общ размер на 914,68 лева.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване
на ново, с което да се отхвърли иска. Излага се, че съдът не е направил задълбочен анализ на
доказателствата /писмени и гласни/, а е изследвал спора от фактическа и правна страна
формално. Не е съобразено, че имотът се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и може да
бъде обект на придобивна давност едва след надлежното му индивидуализиране чрез ПНИ,
което е станало през 2020 г. Игнорирани са и други съществени факти – в ПКП от 1999 г.
Имотът е записан на неидентифициран собственик; че имотът не попада в границите на
1
имота, обективиран в протокола на ТПС комисия; че имотът е предмет на спор по в.гр.д.№
296/2020 г. по описа на ВОС със страни Т.И.Т. и Община Варна; че имотът е земеделска
земя по смисъла на член 2 от ЗСПЗЗ и отговаря на изискванията на член 25, алинея 1 от
ЗСПЗЗ, за да е общинска собственост. Оспорва се писменият договор, с който ищецът е
придобил имота като недействителен поради липса на форма, както и правата на ищеца на
въведените от него придобивни основания.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба, с който оспорва същата и иска да бъде потвърдено атакуваното
решение като правилно и законосъобразно. Също така се възразява и против събирането на
доказателства, тъй като не са налице предпоставките на член 266, алинея 3 от ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на
член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба ХР. М. ЗЛ. твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в
град Варна – селищно образувание /СО/ „К.“, представляващ поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор 10135.3523.22, с площ от 381 кв.м, с номер по предходен план 5010022, при
съседи: 10135.3523.573, 10135.3523.23, 10135.3523.9503, 10135.3523.20 и 10135.3523.21.
Сочи, че е придобил имота въз основа упражнено давностно владение, установено през 1982
г., след като с писмен договор от 05.08.1982 г. е закупил от В.К.К. правото на собственост
върху лозе с площ от 750 кв.м. Излага, че веднага след придобиване на имота, ищецът е
установил фактическа власт над него. На 27.05.1999 г. ищецът се снабдил с нотариален акт
/НА/ за собственост по обстоятелствена проверка № 56, том I, per.№ 2565, дело № 411/1999
г. за имот пл.№ 23, находящ се в град Варна, местност „К.“, който имот е идентичен на имот
с идентификатор 10135.3523.23 по КККР. В началото на 2019 г. решил да предприеме
действия за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка и за ПИ с
идентификатор 10135.3523.22, но установил, че на 04.11.2016 г. Община Варна била
съставила акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 9258, вписан в Службата по
вписванията - Варна с акт № 192, том LXXV, дв.вх.peг. № 28169, вх.peг.№ 28437, дело №
15998 от 08.11.2016 г. Процесният имот е бил актуван от ответника на основание член 2,
алинея 1, точка 7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, но АЧОС удостоверявал
несъществуващо право на Община Варна, тъй като тя не е придобила правото на
собственост върху имота на посоченото в акта основание и изобщо по някой от
предвидените в член 2 от ЗОС способи.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на предявения иск. Сочи, че територията, в която попада
процесният имот, е такава по § 4, алинея 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като по силата на нарочна
заповед на областния управител на област Варна № РД-10-7706-215 от 28.07.2010 г. е бил
одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/ за СО ,,К.“ /„В.“ – V и VI микрорайони/.
2
ПНИ по смисъла на § 4, алинея 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е кадастрален план, който отразява права
на собственост - такива, каквито са възникнали, без да поражда права на собственост или
съсобственост. Съобразно член 28, алинея 4 от ППЗСПЗЗ с ПНИ по § 4к, алинея 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се
придобива, съответно възстановява по § 4к, алинея 7 и при условията на § 4а, § 4б и § 4з от
ПЗР на ЗПСЗЗ, като данни за собствеността на новообразуваните имоти се записват в
регистър на имотите, който е неразделна част от плана. За земи, предоставени на граждани
въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се изработва помощен план и ПНИ, като
помощният план съдържа както данни за имотите, предоставени за ползване, така и за
имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС /§ 4к, алинея 2 от ПЗР на
ЗПСЗЗ/. Сочи, че предмет на разглеждане в производствата по § 4к, алинея 6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ е формалното съобразяване на изработения ПНИ с обективираните в представени
писмени доказателства права на жалбоподателя. Според ответника ищецът не е сред лицата,
чиито имоти се отразяват в ПНИ. Територията, в която попада процесният имот не е
земеделска земя, а е територия по § 4, алинея 2 от ПЗР на ЗПСЗЗ - урбанизирана територия.
Ищецът не е имал качеството на ползвател по смисъла на ЗПСЗЗ и ППЗСПЗЗ по аргумент от
§ 4, алинея 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ. На ищеца ХР. М. ЗЛ. или
на друго лице не било предоставено право на ползване по реда на горепосочените
разпоредби, съответно не е трансформирано по реда на § 4а, алинея 1 от ПЗР на ЗПСЗЗ
относно имот 10135.3523.22. Такива данни, в това число и за стар собственик не се
съхранявали в отдел „Земеделие“ към община Варна. Въвежда се и твърдение, че ищецът е
недобросъвестен и ползва процесния имот без правно основание. С решение № 322-4 от
29.05.2000 г. на Общински съвет - Варна са одобрени околовръстни полигони и са
създадени 25 броя нови селищни образувания, в това число и на местност „К.“. След
влизане на решението в сила територията е загубила земеделския си характер и е станала
урбанизирана. На това основание процесният имот не съставлява земя по член 19 от ЗПСЗЗ.
Територията на местност „К.“ е включена в територия по § 4, алинея 2 от ЗПСЗЗ, за която е
одобрен и е влязъл в сила ПНИ. От момента на влизане в сила на решението на ОбС-Варна,
респективно от създаването на СО „К.“, земята е загубила земеделския си характер и не
съставлява земя по член 19 от ЗСПЗЗ. Твърди, че процесната територия, в която попада ПИ
22, съставлява земеделска земя по смисъла на член 2, точка 1 от ЗСПЗЗ. Община Варна е
придобила правото на собственост върху ПИ 22 с площ от 381 кв.м ех lege - по силата на
член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ. Твърди, че не са налице данни за възстановяване правото на
собственост по реда на § 4к, алинея 7 от ПЗР на ЗПСЗЗ в полза на записаното в ПНИ лице.
Оспорва да е налице изтекла в полза на ищеца придобивна давност. Отделно, процесният
имот не представлява годен обект на давностно владение, тъй като с член 86 от ЗС е въведен
мораториум за придобиване по давност на имоти - частна общинска собственост. На
основание § 1, алинея 1 от ЗР от ЗС давността за придобиване на имоти - частна държавна
или общинска собственост - спира да тече до 31 декември 2022 г. Сочи, че тъй като ПИ
10135.3523.22 попада в територия на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то от това следва, че е в
територия, стопанисвана от ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация, образувана
3
от първите две, тоест земята е била обобществена.
Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание член 124, алинея 1
от ГПК. Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника - тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д. №
8/2012 г. на ОСГТК. Наличието на правен интерес за ищеца в конкретния случай се
обуславя от наведеното в исковата молба твърдение, че същият е станал собственик на
процесния имот въз основа на осъществявано от него давностно владение от 1982 г., с което
заявява самостоятелни права върху имота, като същевременно ответникът за същия имот е
съставил АЧОС, с което също заявява свои права на собственост върху него.
В производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът следва да
докаже фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът следва да установи
по пътя на главното и пълно доказване наличието на следните кумулативно дадени
предпоставки: че процесният имот е бил придобит от общината на соченото основание – по
силата на закона на основание член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ.
От приетия по делото АЧОС № 9258 от 04.11.2016 г. е видно, че на основание член 2,
алинея 1, точка7 от ЗОС във връзка с член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ е удостоверено право на
собственост на Община Варна върху следния недвижим имот: ПИ с идентификатор
10135.3523.22, с площ от 381 кв.м, находящ се в град Варна, СО „К.“, при граници: ПИ
10135.3523.573, ПИ 10135.3523.23, ПИ 10135.3523.9503, ПИ 10135.3523.20 и ПИ
10135.3523.21.
От разписен лист към КП от 1986 г., се установява, че като собственик на имот пл.
№23 – лозе, е вписан Х. М. З., а на имот пл. №22 – М.Г.Р..
Видно от Таблица за разпределение на имотите на стария и новия КП към комбиниран
план за квартал „В.“ - V и VI микрорайони за имот пл.№ 22 с площ от 381,38 кв.м, като
собственик е вписан М.Г.Р..
С решение на ОбС – Варна № 322-4 от 29.05.2000 г. на основание член 21, алинея 1,
точка 11 от ЗМСМА и член 105, алинея 3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстния полигон на
териториите по § 4, алинея 2 и алинея 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в това число СО „К.“ /„В.“ V-VI
м.р./.
Със заповед № РД-10-7706-215 от 28.07.2010 г., въз основа приетото решение и на
основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, областният управител на област Варна е одобрил ПНИ на
местност „К.“.
4
От приетото заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза /СТЕ/
пред първата инстанция се установява, че по КП „Северно от В.“ от 1983 г. процесният ПИ с
идентификатор10135.3523.22 попада и е част от имот № 1293, записан в разписния лист като
нива на К. Р.. Имотът е земеделска територия и се намира извън стрителните граници на
град Варна. Съгласно разписните листове към КП от 1986 г. и КП от 1998 г. процесният
имот – лозе - е записан на М.Г.Р.. С утвърждаване на околовръстните полигони на новите
селищни образувания, извършено с решение № 322-4 от 29.05.2000 г. на ОбС – Варна,
теренът, в който се намира процесният имот се приема за урбанизирана територия и се
изключва от земеделските земи. След приемане на ПНИ на СО „К.“ като собственик на имот
с идентификатор 10135.3523.22 е вписан М.Г.Р.. В периода преди колективизацията до 2000
г. процесният имот е бил земеделски, като за същия не са открити данни да е бил
одържавен, за него да е бил съставен акт за държавна собственост, да е бил включен в ТКЗС
или ДЗС. За имота не са установени реституционни претенции, същият не е бил предоставян
за ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При оглед на място вещото лице е установило,
че имотът е ограден от три страни с ограда, като между същия и съседния имот с
идентификатор 10135.3523.23 няма ограда, а двата имота представляват един общ имот.
Достъпът до имот 10135.3523.22 се осъществява само през имот 10135.3523.23. В съдебно
заседание вещото лице е потвърдило, че двата съседни имота са оградени като общ имот със
стара ограда. В изпълнение на допълнително поставена задача вещото лице е посочило, че
не е налице идентичност между имот пл.№ 1293 и имотът, посочен в протокол № 16 от
01.02.1960 г. на ТПС комисия, а именно: хавра с площ от 1,5 дка- собственост на К. В. Р. -,
поради което и процесният имот не попада в границите на имота по този протокол.
Идентично на горното е и заключението на вещите лица по тройната СТЕ, съгласно
което имот с идентификатор 10135.3523.22 по КККР на град Варна не попада в границите на
имота, обективиран в протокол № 16 от 01.02.1960 г. на ТПС комисия – Варна. В
изготвеното заключение вещите лица сочат, че тъй като територията на местност „К.“ е
пресечена местност, то е било фактически невъзможно имотите в тази територия да бъдат
обработвани като блок на ТКЗС. За процесния имот не е установено да е била проведена
реституционна процедура. Според вещите лица е налице идентичност на имота - предмет на
договор за покупко-продажба от 05.08.1982 г. - и имот с идентификатор 10135.3523.23 по
НА № 56 от 27.05.1999 г.
След като прецени всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
настоящият състав на съда намира, че Община Варна не е доказала безспорно при условията
на пълно и главно доказване, че е придобила процесния имот на посоченото от нея
придобивно основание. В АЧОС е вписано, че ответникът е придобил правото на
собственост върху процесния имот еx lege съгласно член 2, алинея 1, точка 7 от ЗОС, тоест
съгласно твърденията - по друг начин, определен в закон. В отговора на исковата молба
ответникът се позовава на разпоредбата на член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която
земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица
5
са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези
земеделски земи, които са подлежали на възстановяване /земи по член 10 от ЗСПЗЗ/, но не
са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от
ползватели по реда и при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на
член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ е разпоредбата на член 19 от ЗСПЗЗ. Придобиването правото на
собственост върху земите по член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ от общината става по силата на
закона, следователно общината следва да установи, че процесният имот има земеделски
характер, не е реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен. Така визираните предпоставки обаче по
никакъв начин не са доказани от ответника Община Варна, който, както бе изложено по-
горе, е натоварен с доказателствената тежест да ги установи. Като се има предвид
изложеното, то общината не може да го придобие на основание член 25 от ЗСПЗЗ.
Така нареченият "остатъчен фонд" на земеделската земя по член 19 от ЗСПЗЗ се
формира след приключване процедурата по възстановяване собствеността върху
земеделските земи на всички правоимащи субекти - физически и юридически лица,
държавата и общините. Физическите лица заявяват правата си върху земеделските земи по
реда и начина предвиден в член 11 и следващи от ЗСПЗЗ. Служебно задължение за
общинските служби по земеделие и гори е да установят земеделските земи от държавният и
общинският поземлен фонд. При наличието на законовите изисквания и съгласно член 45,
алинея 2 от ППЗСПЗЗ те вземат решение за възстановяване правото на собственост на
общините в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за
земеразделяне. Всички останали земеделски земи, които не принадлежат на граждани,
юридически лица и държавата, са общинска собственост по силата на член 25, алинея 1 от
ЗСПЗЗ. Именно по отношение на тези земи мораториумът, наложен от § 1 от ЗИД на ЗС за
придобиването им по давност, е приложим. Доколкото обаче настоящият състав на
въззивния съд достигна до извод, че процесният имот не попада в кръга, очертан от
приложното поле на член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ, то е безпредметно да се обсъжда въпросът
за мораториума.
За пълнота на изложението настоящият състав на съда намира, че следва да отбележи,
че е ирелевантно за изхода на спора обстоятелството, че за същият имот е налице влязло в
сила решение по в.гр.д.№ 296 по описа за 2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна,
доколкото страна по него не е ищецът ХР. М. ЗЛ., а друго лице.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Съобразно изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК на въззиваемия
6
следва да бъдат присъдени сторените от него пред настоящата инстанция разноски, които
съгласно представения списък по член 80 от ГПК са в размер на 300 лева, заплатени за
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДВА решение № 260348 от 08.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 18877
по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и трети състав.
ОСЪЖДА Община Варна БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета Иван
Портних, с адрес в град Варна - бул. "Осми приморски полк № 43 да заплати на ХР. М. ЗЛ.
ЕГН ********** от *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща реализирани съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7