№ 1543
гр. Пловдив, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330205181 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4359063, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на И. М. П. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се
моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че във връзка с
допустимостта на жалбата настоящият състав многократно е изискал от
въззиваемата страна доказателства за надлежно връчване на подлежащия на
обжалване акт. Разписка за връчване на същия обаче не е представена ,
1
като двукратно от въззиваемата страна е представяна разпечатка от
информационната система на КАТ, видно от която фиша е отбелязан като
влязъл в сила.
В тази връзка следва да се съобрази, че при преценка за срочност на
жалбата:
-в тежест на административно наказващия орган е да установи при
условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия
на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване от наказания
субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба
-при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест на
жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона преклузивен
срок- 7 дневен за обжалване на НП и 14 дневен за обжалване на ЕФ.
В конкретния случай, при липса на представени доказателства от
въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът за обжалване на
същия изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена
и подлежи на разглеждане по същество.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че датата
отбелязана като дата на връчване в информационната система на МВР,
при липса на представена разписка, не може да се счете за меродавна и да
обуслови изтичане срока за обжалване. Това е така, доколкото съгласно
препращащата норма на чл. 84 ЗАНН, при връчване на санкционни актове
субсидиарно приложение следва да намерят правилата на НПК (чл. 178-182
НПК), в които подробно са уредени адресатите на връчването, способите за
връчване и надлежния ред за неговото удостоверяване.
Отбелязването в системата на КАТ не отговаря на нито едно от тези
условия, най-малкото доколкото представлява едностранно изявление на
неустановено лице, което не позволява каквато и да било проверка на кое
лице е било извършено връчването, спазен ли е предвиденият в закона ред и
съобразена ли е процедурата по надлежно удостоверяване на връчването.
Поради гореизложеното жалбата следва да се счете за подадена в срок.
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
2
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 19.12.2020 г. в 12:06 часа ,
на Републикански път I-8, км.213+230 в посока „Изток“ при въведено
ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за
движение по пътя от 60 км/ч, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от
минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост
85 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 25 км/ч. Собственик на когото
е регистриран автомобилът е И. М. П.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се
ОПРОВЕРГАВА от събраните по делото доказателства.
Видно от изисканото с разпореждането за насрочване на делото и
приложено като доказателство писмо от ОПУ-Пловдив към АПИ вх.№
51840/14.09.2021г за посоченият пътен участък към датата на
заснемането и в посочената в ЕФ посока не са въведени никакви забрани
или ограничения с пътен знак, като същият участък не попада в обхвата
на действие на пътен знак В26.
При положение, че въпросния пътен участък, към датата на заснемане
на МПС не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В 26, въвеждащ
ограничение 60 км/час, то се явяват оборени фактическите констатации в
ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта от 25 км/ч.
При положение, че конкретния пътен участък не попада в обхвата
на действие на пътен знак В26, то няма как да е допуснато и нарушение на
чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на скоростта, въведен с
пътен знак В 26.
Нещо повече предвид констатираната скорост на движение от 85 км/ч и
при липса на надлежно поставен знак В26 за този участък би се оказало,
че поведението на жалбоподателя е изцяло правомерно, доколкото би се
явило приложимо общото ограничение на скоростта от 90 км/ч извън
населено място.
Посоченият извод, че процесният пътен участък, към датата на
заснемането не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26,
въвеждащ ограничение 60 км/час не се оборва от посоченото в Протокола по
3
чл. 10 от Наредбата, че има поставен пътен знак В26.
Това е така, доколкото от писмото от ОПУ-Пловдив се установи, че
знак В26 в релевантната посока на движение действително има поставен
на около 100 метра на процесния участък, но той се намира на км.
213+340 и е в сила до км. 213+543 съгласно правилата на чл. 50 ППЗДВП .
Процесният участък, обаче -км 213+230 се намира преди знака в
посочената в ЕФ посока и не попада в обхвата му на действие.
Тоест в процесния случай е правилен фактическия извод на наказващия
орган, отразен в Протокола по чл. 10 от Наредбата, че в близост процесния
участък е имало поставен знак В26, но е неверен правния извод, че
процесния участък км 213+230 е попадал в обхвата на действие на този
знак.
Горните изводи съответстват изцяло и на представената от ОПУ-
Пловдив схема на организация на движението.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ-
Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може
да предостави надлежна информация дали на даден участък от
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към
дадена дата.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г . за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето
на пъна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата наредба е предвидено, че Проектът за организация
на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от
изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията
4
на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да
стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни
знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16
август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на
разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и
пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни
дейности.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е първи клас,
то компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
Директора на Изпълнителна агенция „Пътища“, респективно от
териториалното поделение тази институция, на чиято територия се намира
пътя, ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени
знаци по процесния път
В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело
1093/2020 Административен съд – Пловдив, постановено по дело на
настоящия състав, в което отново е било констатирано разминаване между
отразеното в протокола по чл. 10 от Наредбата и официалното писмо от
ОПУ на АПИ, като изрично е отбелязано, че следва да се отдаде
преимущество на официалната информация, изискана от стопанина на
пътя.
В този смисъл са и влезли в сила решения на настоящия състав по АНД
3819/2020, АНД 6435/2020, АНД 285/2020, АНД 7339/2020, АНД 507/2021,
постановени при напълно идентична фактическа обстановка.
По изложените съображения ЕФ следва да се отмени.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния
случай не могат да се присъдят по следните съображения:
5
На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
На следващо място липсват и доказателства разноски по делото
реално да са сторени за заплатено възнаграждение за адвокатска защита и
съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР
6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да
бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди
приключване на последното открито заседание по делото.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат
поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване
на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на
благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се
произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай по делото не са представени:
-нито договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено
заплащането на адвокатско възнаграждение;
-нито доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен,
-нито доказателства за реално използвана адвокатска защита и
съдействие, поради което и разноски не следва да се присъждат.
По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в
които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за
реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на
делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на
тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .
Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743
6
от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от
02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020
по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4359063, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на И. М. П. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7