МОТИВИ към присъдата по
НОХД №
679 по описа
на Варненския районен съд за
2020 година, ХХІХ състав
Варненският
районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подс. М.П.К. за
извършено от него престъпление от общ характер,
наказуемо по
чл.325 ал.2 вр.ал.1 от
НК.
В заключителната
част на обвинителния
акт е посочено, че:
ПОДС. М.П.К.
На 24.05.2016 г., в „Спешен
център" при МБАЛ „Св.Марина"-гр.Варна извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото-викал, ръкомахал, псувал, обиждал лекари, охраната на МБАЛ „Св.
Марина", служители на СОД „Варна" с изрази като „Ще Ви убия и ще Ви
унищожа" „Некадърници, безхаберници,
боли ме кура за вас, не сте българи", като деянието е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължение по опазване на
обществения ред-избил с ръка белезниците на служител на МВР мл.инспектор Д.Г., блъскал него и се
съпротивлявал при задържането му от инсп.Д.Г. и от инсп.П.Г..
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението и счита, че посъдимия за извършеното деяние следва да бъде признат за виновен.
Защитникът на подс. К. в
съдебно заседание моли съда да
го признае за невиновен. Подс. К. не се признава за виновен.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
На 24.05.2016г. подс. К. и
съпругата му св. Я.К. били на абитуриентски бал. Към 19.00ч. на К. и прилошало и се наложило
да бъде приета в МБАЛ „Света Марина", като подс.К.
я придружавал.
Около 19.30 ч. подс. К. ядосан, защото според него не се обръщало
достатъчно внимание на съпругата му започнал да вика и заплашва лекарите в
Спешния кабинет. Това му поведение било възприето от св. В.М.- портиер при МБАЛ
„Света Марина" и той подканил учтиво подсъдимия да напусне Спешния кабинет
и да остави докторите да си свършат работата. При тези действия подсъдимия си
запретнал ръкавите приближил св. М. и го изблъскал, като последния почти
паднал, а подсъдимия се върнал при лекарите и продължил да ги ругае и заплашва.
Във връзка с тези сцени бил задействан паник бутон и
на място се отзовали екип на СОД-Варна в състав св.К.В. и св. Я.Л..
Пред входа на МБАЛ „Света Марина" те възприели
мъж на около 40-45 г., едър, със здраво телосложение, обиждал и псувал всички
около него - това бил подс. К.. Подс.
К. прехвърлил агресията си и върху пристигналия екип на СОД-Варна, които не
успели да го успокоят.
На място на инцидента пристигнал и екип на Второ
-РУ-МВР-Варна в състав св. Д.Г. и св.П.Г.. Полицаите се представили на подс.К. и му поискали документ за самоличност, но той им
отговорил, че няма лична карта. Полицаите отново го подканили да се легитимира
и след нов отказ го предупредили, че се налага да го задържат за установяване
на самоличността, като ще използват помощни средства -белезници, тъй като
поведението му е агресивно и недопустимо. След това предупреждение инсп. Д.Г. посегнал да сложи белезници на подс. К., при което подсъдимия направил рязко движение и
ударил ръката, с която полицая държал белезниците, при което те паднали на
земята. С общи усилия двамата полицейски служители успели да сложат белезници
на подсъдимия и да го вкарат в служебния автомобил, като през цялото време
подсъдимия ги блъскал, дърпал се и викал.
Подсъдимият продължи да буйства и в полицейския
автомобил, многократно си удрял главата в стъклото на задната дясна врата ,
като се опитвал да го счупи.
В хода на съдебното следствие
бяха разпитани свидетелите П.Г., В.М., К.В., Я.Л., Я.К., Д.Г.. В хода на съдебното следствие бяха
прочетени показанията давани в хода на ДП от свидетеля П.Г. и свид.Я.Л., на основание
чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 от НПК.
Съдът кредитира напълно
показанията на свидетелите
П.Г., В.М., К.В., Я.Л., Я.К., Д.Г.
давани в хода на съдебното следствие и прочетените на осн.
чл.281 от НПК показания на свид. П.Г. и свид. Я.Л. давани в
хода на ДП. Всички те са свидетели очевидци на инцидента, напълно
безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото. В показанията си дадени
пред съда и в прочетените показания давани в хода на ДП, всички свидетели без
изключение разкриват последователно действията на подсъдимия в Спешен център на
които са станали очевидци. Съдът
кредитира, показанията им като
дадени обективно и безпристрастно. С показанията им се потвърждава непристойното поведение на подсъдимото
лице-изразяващо се в употребени нецензурни изрази и в съпротива на органите на
полицията, с което поведение К. грубо е нарушил обществения ред. Показанията на
всички свидетели са последователни, непротиворечиви и разкриват в пълнота фактическата
обстановка свързана с поведението на подс. К..
Посредством всички събрани и кредитирани от съда гласни доказателства се
изяснява, че подс. К. е употребил незензурни
думи и изрази по отношение на лекари, охрана, служители на СОД и полиция. Съдът
счита за изяснено и обстоятелството, че подсъдимото лице се е съпротивлявало
при задържането си. Горното обстоятелство се изяснява освен от събраните гласни
доказателства и от заключението по назначената съдебно-видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза.
Видно от кредитираното от
съда заключението по назначената съдебно-видеотехническа
и лицево-идентификационна експертиза резултатът от сравнителния анализ
позволява да се направи извод, че на посочените фотокопия вероятно е заснето
едно и също лице-подс. М.П.К.. В съдебно заседание
вещото лице заявява, че на видеозаписите
се вижда как при опита на подсъдимото лице да бъдат поставени белезници, същото
оказва съпротива, вследствие на което служители на СОД се включват и оказват
съдействие на колегите си. Съдът
кредитира заключението поназначената съдебно-видеотехническата
и лицево-идентификационна експертиза. Същото е пълно, обективно и
разкрива действията на подсъдимото лице и се намира в унисон с останалия доказателствен материал.
В съдебно заседание подс. К. дава обяснения и излага своя версия за
случилото се, като твърди, че не
е обиждал и ругал
служителите на полицията и не им е оказвал съпротива.
Съдът
не кредитира
обясненията дадени от подс. К. в
хода на съдебното
следствие, тъй
като те не съвпадат с фактическата обстановка установена с другите събрани писмени и гласни доказателства. Обясненията не са подкрепени с доказателства и съдът намира същите за
голословни. Съдът приема същите за защитна
теза с оглед избягване на наказателната
репресия от подсъдимото лице.
Така изложените обстоятелства се установяват чрез всички събрани
по делото доказателства- показанията на П.Г., В.М., К.В.,
Я.Л., Я.К., Д.Г.- давани в хода на съд. следствие, както и от прочетените на
основание чл.281 от НПК свидетелски показания на свид.
П.Г. и Я.Л., дадени пред орган досъдебното производство, съдебно-видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза и всички
писмени
доказателства, приобщени по реда на
чл.283
НПК.
След
като прецени, че всички доказателства
са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия
състав на обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА ПОДС. М.П.К.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА , ЧЕ
На 24.05.2016 г., в „Спешен
център" при МБАЛ „Св.Марина"-гр.Варна извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото-викал, ръкомахал, псувал, обиждал лекари, охраната на МБАЛ „Св.
Марина", служители на СОД „Варна" с изрази като „Ще Ви убия и ще Ви
унищожа" „Некадърници, безхаберници,
боли ме кура за вас, не сте българи", като деянието е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължение по опазване на
обществения ред-избил с ръка белезниците на служител на МВР мл.инспектор Д.Г., блъскал него и се съпротивлявал
при задържането му от инсп.Д.Г. и от инсп.П.Г..
Горното решение, съдът взе по следните
правни съображения:
По възведеното обвинение за престъпление по
чл. 325ал.2 вр. ал.1 от НК-Изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 325 ал.1 от НК се състои в извършване на непристойни
действия. Такива са всички неприлични и безсрамни действия, които очевидно
противоречат на установения в обществото морал и порядък. В този смисъл
хулиганството, като престъпление в НК се извършва само при наличието на едно
или повече действия, които по своя
характер са скандализиращи. Подс. К. демонстрирал
явно неуважение към служителите на реда и лекарите, като ги обиждал с
нецензурни думи, псувал. Употребявайки тези думи демонстрирал пренебрежително отношение към обществения
ред. В конкретния случай
хулиганските действия на подс. К. нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите. Подсъдимият
ръкомахал и избил белезниците от ръцете на свид. Г..
Съпротивлявал се при задържането си. Именно тези негови действия са
скандализиращи, които повече от очевидно е, че противоречат на установения
морал и порядък. Престъпният резултат е грубото нарушаване на обществения ред.
Извършеното определено не съответства
на установения обществен ред и с действията си подс. К. недвусмислено
е
демонстрирал незачитането си към обществото
и принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Действията на подсъдимото лице могат
да се определят
като особено нагли и безсрамни, противоречащи на нравствените принципи и приличие. С
поведението си подсъдимият
е
засегнал в много груба форма интересите
на обществото, същият упорито не е прекратявал хулиганските действия.
Подсъдимото лице е отправяло множество нецензурни реплики към дошлите на място
полицаи, оказвал е съпротива, дърпал се е, блъскал полицаите, избил белезниците
от ръката на свид. Д. Г.-полицай. Предвид тези
обстоятелства съдът намира, че деянието на подс. К. е
съпроводено със съпротива срещу органите на властта изпълняващи задължение по
опазване на обществения ред.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия К. с пряк умисъл, с наличието на специален
субективен признак, а именно проявеното явно неуважение от дееца към обществото,
като по този начин той демонстрира, че не се смята за обвързан със спазването
на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно
пренебрежение.
квалификацията по чл. 325 ал.2 от
НК се
определя от обстоятелството, че непристойните действия на подс.
К. били съпроводени със съпротива срещу орган на властта-
служители към в група „ООР“ към сектор
„Охранителна полиция“ към ОД на МВР – Варна изпълняващи
задължение по опазване на обществения ред. Въпреки, че е бил
предупреден от дошлите на място полицаи той е продължил да отправя нецензурни
реплики към тях, оказвал е съпротива, дърпал се е, избил белезниците от ръцете
на полицая за да осуети задържането си.
За да индивидуализира
наказанието на подсъдимия К., съдът взе предвид
сравнително
не-високата степен на обществена опасност на престъплението сравнено с други от този вид
и ниската степен на обществена опасност
на подсъдимото лице – той не е осъждан, с висше образование, работи,
деянието е извършено преди голям период от време и представлява инцидентен
случай в неговия живот. Предвид гореизложеното, съдът при определяне на наказанието на подсъдимите за
престъпление по чл. 325 ал.2 от НК приложи правилото на чл. 55 ал.1 т.2 б.Б от НК и определи наказанието на подсъдимия при многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и дееца- деянието се отличава с не-висока
степен на обществена опасност сравнено с други от същия вид. По отношение на
степента на обществена опасност на подсъдимите съдът отчете чистото съдебно
минало, трудовата им ангажираност и обстоятелството че от датата на деянието до
момента е изтекъл голям период от време повече от 5 години, в тази връзка съдът
намира, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по отношение
на подс. К..
Съдът намира, че на подсъдимият следва да бъде наложено наказание, което да му въздейства възпиращо и превъзпитаващо. В този смисъл съдът
замени наказанието Лишаване от свобода, тъй като не е предвиден
най-ниския предел с Пробация. В този смисъл съдът
наложи наказание “ПРОБАЦИЯ” СЪС СЛЕДНИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ:
на осн.чл.42А ал.2 т.1
от НК- задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от
шест месеца.
на осн.чл.42А ал.2 т.2 от НК –задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Съдът счита, че
спрямо подс.К. следва да бъдат наложени първите две
задължителни пробационни мерки в размер към
минималния предвиден в закона и не следва да се прилагат други пробационни
мерки. В
тази връзка, съдът намери, че
останалите предвидени в чл. 42а, ал. 2 от НК пробационни мерки са неудачни в случая,
налагането им е неуместно, предвид обстоятелството, че биха попречили на подс.
К. да работи и да изпълнява задълженията си.
Отчитайки
всички относими обстоятелства съдът прие, че целите на наказанието и най-вече
целите за индивидуалната превенция биха се постигнали с посоченото
наказание Пробация, като така определеното наказание
ще бъде адекватна санкция, напълно съответстваща на извършеното престъпление и
оценката за неговата обществена опасност. Определеният такъв размер на наказанието,
съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението извършено от подсъдимото
лице и подходящ да повлияе
поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдените
лица, а освен това съдът счита,
че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се
отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този
начин и с това наказание съдът счита, че по
отношение на подсъдимия ще бъдат
постигнати целите, както на специалната,
така и на генералната превенция на
наказанието визирани в чл.36 от НК.
На
основание чл.189, ал.3 НПК съдът възложи на
подсъдимият
деловодните разноски.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: